Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Сега видях.Ще излъчат "Предизвикателството" на 12.01.2014. от 20:30 часа по Хоби ТВ.
Приготвям се от сега.

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ето видео за подгряване.Очаквайте репортажа от RFC.

http://www.youtube.com/watch?v=9sSKmobbTs8

[aldr]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Последната реплика ...- Утепах ме ги Иване .... благодарско , ще чакаме големия филм.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Трима българи на трасето, а цялата джунгла ехти "Давай, давай, давай!".

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

22 ноември

ТЕОДОРА: Денят е петък, 22 декември, точно два дни до началото на едно пътуване, за което се подготвям и мечтая от много време. Часът е 07:00 и аз току що отварям очи. Виждам мейл от JIM Logistic (транспортна фирма в Малайзия, която се занимава с митнически процедури), очаквам да получа справка за техните услуги и чета с полузатворено око. Фактури за дължими суми не са препоръчителни рано сутрин, но това далеч не е казусът, с който се сблъсквам – „Теодора, имаме много лоша новина за вас и вашия отбор…“. Добро утро. Все едно ме обля ледена вода и изпих литър кафе на екс. Състезателният автомобил няма да пристигне на време в Малайзия заради технически проблем с кораба. Задържан на пристанището в Турция… Повреда в основния двигател… Авариен ремонт в Саудитска Арабия… В часовете от 07:00 до 10:00 провеждам десетки телефонни разговори с нулев резултат. Правя отчаяни и скъпоструващи опити да разтоварим контейнера и нашият автомобил да продължи пътя си по суша или вода. Пътят към Ада е постлан с добри намерения, а ние сме вече в преддверието. Нямаме никакви шансове. Намирам се на повече от 300 км от София и дори не мога да обсъдя лично с момчетата ситуацията, в която се намираме. В 10:00 часа се обаждам на Петър.



ПЕТЪР: Събуждам се или по-скоро ме събужда някакво тягостно предчувствие. По план тези дни „кърлежът от джунглата“ трябва да акостира в Куала Лумпур. Вчера изпратихме екстра пратка със самолет с допълнителни резервни части и оборудване за членовете на отбора. Иван Ефремов се погрижи да допълни този багаж с десетки кутии пастет и кафе. Малко ми е смешно, защото разбрах, че другите хора от нашия екип не са много наясно накъде са тръгнали. Дали тези пратка ще стигне навреме и как ще я освободим на място? От тези мисли ме откъсва телефонно позвъняване. Няколко секунди по-късно Теодора с равен и сигурен тон ми съобщава, че тази година няма да има участие на български отбор в RFC. Обзема ме тотално безсилие и гняв от това нечестно стечение на обстоятелствата. Толкова енергия, безсънни нощи, обикаляне и зверски разправии в миг умират безславно. Какво по-лошо може да стане – да потъне скапания кораб, да отидем до там и да отложат състезанието или Земята да се разцепи на две. Телефонният разговор не продължава дълго, но успява да ме разкъса на две. Оттук нататък влизаме в друго приключение. Ебаси тъпотията. Днес имам среща с приятел, който иска да ни помогне с финансови средства, за да участваме. Нямам идея какво да му кажа.

ТЕОДОРА: Около 10 минути след този разговор пиша мейл до Луис Уии с телеграфно описание на логистичния кошмар и молба да допусне част от отбора ни с журналистически акредитации, за да може поне да отразим RFC 2013 за off-road обществото в България. Не мога да се свържа с Иван Киров. Трябва да му честитя рождения ден и между другото да му кажа, че няма как да му пожелая титла в Малайзия, не и през тази година. Въздухът се реже с нож, времето се влачи нервно и тягостно. Обстоятелствата около нашето заминаване се заплитат крайно неприятно.

23 ноември

ТЕОДОРА: 23 ноември, 06:56 часа. Цяла нощ не мога да мигна. Хиляди въпроси без отговори се надбягват в съзнанието ми. Но нали казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Получавам мейл от Луис Уии. „Скъпа, Теодора. Много съжалявам за ситуацията, в която се намирате. Напълно съм солидарен с вас и ви предлагам просто решение. Ако Петър все още се интересува от възможността да бъде навигатор в това състезание, мога да ви предложа малайзийски пилот, с когото да сформирате смесен отбор… Нека се опитаме да направим най-доброто в една лоша ситуация“. Нека, но трябва да започна да дишам, за да мога да направя каквото и да било оттук нататък. За втора сутрин нямам нужда от кафе. Адреналинът си върши работата. За втора сутрин времето спира, а аз искам да събудя света с крясъци или поне тази част от него, която трябва да реши дали „все още се интересува от възможността да бъде навигатор“.

ПЕТЪР: За втора поредна сутрин Теодора ме събужда с шокиращи новини. Сделката е такава: отивам като навигатор на малайзийски пилот, заплащаме половината от таксата участие на екипажа и делим по равно разходите за гориво и храна. Това е единствения начин да не гледаме състезанието зад лентите. Това е единствения начин да отговоря на провокациите на съдбата. Всички разходи вече са направени - самолетни билети за целия отбор, депозити за такса участие и наем на асистентски автомобил, ваксини, оборудване…

ТЕОДОРА: Да имаш мениджър като мен, е тегава работа. Не давам особено голям шанс за противоречия и не съм много сигурна кой всъщност взима решението да сформираме смесен българо-малайзийски отбор. Признавам си, че поемам голям риск и точно преди да тръгнем настроението е далеч от радостно и оптимистично. Приятели от Форума са решили да ни изпратят. Усещането на подкрепа е страхотно, но отговорността за представянето ни натежава.



Неделя, 24 ноември, бензиностанция на изхода на София

ТЕОДОРА: Тръгваме. С кола до Истанбул и после със самолет до Куала Лумпур. Водният транспорт не спази разписанията, дано поне при въздушния броят на излитания да е равен на броя на кацанията. С леко измъчени опити за шеги все пак тръгваме по пътя на RFC 2013. Не си представях нещата точно така и не точно радост и трепетно очакване ме владеят по пътя, но съм убедена, че най-доброто предстои и ние до момента сме дали всичко, на което сме способни. Отиваме в джунглата без никакво оборудване, леко разочаровани и с доста въпроси.

Вторник, 26 ноември, малко след 14:00 часа, летище KLIA.

ТЕОДОРА: Малайзийският въздух носи усмивка и топлина. Температурата е приятно сгряваща след 24-часов престой в самолети и зали на летища, където все едно някое хлапе си е играло с копчетата на климатика. В Азия са доста крайни и успяват да постигнат над 20 градуса разлика в температурата вътре и извън помещенията. Малко сме кисели, а трима от четирима в групата нямат представа къде попадат и какво да очакват. Влизаме в залата „Пристигащи“, където ни посрещат сърдечни и усмихнати хора с плакати RFC в ръце. Това са приятели на Петър от предишните издания на състезанието, които ще ни заведат направо до хотела.



ТЕОДОРА: Аз пътувам с Аин и Мохд, а момчетата са в друга кола. Горещо е и толкова шарено. Докато свикна с въздуха, дробовете ми се разгъват с болка. Говорим си непрекъснато и за всичко. Тези хора не се притесняват да питат. Смущавам се от някои от въпросите им. Струват ми се доста лични и като типичен представител на европейската раса, се опитвам да заема отбранителна позиция. Бързо си давам сметка, че това е доста глупаво. Или трябва да се окопитя и да извадя цялата налична толерантност от джоба или да се държа като дивак и да обидя хората. Това е първия ми сблъсък с Азия. И първия урок, който научих е да не бъркам лицемерието, на което съм свикнала, с живия, приятелски и личен интерес на хората към мен. Контрастът в човешките отношения е брутален.





ТЕОДОРА: Градът е чудовищен. Високотехнологичен гигант със забързано движение на мултинационални и мултикултурни хора. Планът за развитие е вертикален – дълбоко под и високо над земята.



ТЕОДОРА: Навлизаме в центъра на града в час пик. Трафикът е тежък. Стотици автомобили, мотопеди и автобуси заплашват да ни блъснат (движението е обратно и това ни носи известни неудобства и неприятни усещания). Пристигаме в хотел Corus. Времето е за плаж, а на входа ни посрещна коледна композиция с изкуствен сняг.



ТЕОДОРА: Асистентският автомобил кротко ни очаква на паркинга. Просто така, за добре дошли. Малко е объркващо – подозирах, че ще има проблеми, неуредици и разправии, ще се окаже, че трябва да обиколим града, да чакаме, да попълваме документи и изобщо да извършим хиляди смислени и безсмислени действия, които да внесат напрежение… А бялата Toyota Land Cruiser просто ни посрещна отпред без претенции и неуредици. Все едно сме поръчали лимузина с шофьор. Втори урок в Малайзия – нещата не се случват с нерви и изострен тон, в света има и други много по-приятни начини.



Сряда, 27 ноември, Куала Лумпур.

ТЕОДОРА: Ден за регистрация и за среща с Луис Уии. Ден и за пазаруване, но не в огромните търговски центрове, а в outdoor магазин. Не разполагаме с почти никакво оборудване. Имаме само по един панталон от Camouflage.bg и чифт обувки. Не разполагаме и с много средства за харчене. Първата спирка обаче е офиса на RFC.



ТЕОДОРА: Луис е изключителен човек. Team Bulgaria връхлита в офиса му без предупреждение. Стряскащо. Той познава само Петър, а влизат двама еднакви. Водят си и пещерен трол. И една жена за цвят. (Искам да направя много важна забележка: Имам чувство за хумор и понякога го използвам, нека няма обидени, а само развеселени). Започваме с официалната част – подаръците от България. Носим дар от Форума, за който благодаря на Злати Златев. Носим и книги и дискове с картини и звуци от нашата страна. В последния състезателен ден от RFC Луис ме попита за нещо, което е прочел в книгата. Кога и как е имал време – нямам представа, но интересът му към България, за който са се погрижили и Петър и Събин през 2007 и 2012 г., е задълбочен.



ТЕОДОРА: Говорим едновременно, смеем се. Луис е само първият от многото хора в Малайзия, които се изумяват от размерите на Иван.



ТЕОДОРА: След задължителната част със снимките сядаме на масата, за да обсъдим всички въпроси около нашето объркано участие в състезанието. Луис споделя, че то се е превърнало в много по-голямо предизвикателство за него и за нас от предизвикателството на дъждовната гора (на английски се получава игра на думи). Пилотът, който се е съгласил да се впусне в тази off-road авантюра, е родом от Теренггану. Казва се Wan Mahadi Wan Hasan (по-нататък в нашия разказ ще го наричаме Мади). Занимава се отдавна с off-road, а навигатор е един от 9-те му братя. С такъв екипаж е трябвало да участват и тази година, преди в историята да се намесим ние. Лошата новина е, че друг от братята на Мади е в болница в критично състояние. Поради тази причина пилотът няма да дойде в Куала Лумпур за техническия преглед и официалното представяне на състезателите. От това произтичат две неща – стартираме състезанието с 200 наказателни точки (факт, който има нищожно значение в контекста на цялата история, но съм длъжна да отбележа заради статистиката) и незабавно ще прекратим участието си, ако момчето, което е в болница, почине. Все едно ток преминава през тялото ми. Философията на хората в Малайзия се ръководи от жаждата за живот, а не от стремежа да се предвидят, избегнат и коментират евентуалните лоши сценарий.



ТЕОДОРА: Излизаме от офиса на Луис. Следва shopping time, но не ми е весело. Объркват ми се ценностите и емоциите. В Малайзия сме, това искахме. Ще участваме, но при какви обстоятелства. Все пак пазаруването разведрява обстановката. Придобиваме легла, микрофибърни кърпи, посуда, газов котлон, ръкавици. От София носим хамаци и тенти. Злати ми даде един начелник на бензиностанцията преди тръгване. Това е всичко, с което разполагаме. За останалото, от което се нуждаем, ще се уповаваме на собствения си инат.



ТЕОДОРА: Такива снимки ще видите доста. Иван, който придоби бойното прозвище Tiger, става все по-популярен в Малайзия. Имаме лека драма с неговото легло, което струва два по-скъпо от нашите, но това е цената на максимата „Размерът има значение“.

Връщаме се в хотела и преминаваме към съвсем официална регистрация на първия българо-малайзийски отбор.



ТЕОДОРА: Процедурата не е много бърза. Изобщо малко неща в Малайзия са бързи. Това е за сметка на сърдечността. Вече сме горди притежатели на баджове, тениски, шапки, други символи на принадлежност към RFC и храна за из път – „жестока“ в истинския смисъл на думата супа с нудели, която по критериите за лютивост на местните е първа степен, а по критериите на целия останал свят е взривоопасна. Добър апетит!



ТЕОДОРА: Време е за разкрасяване на бялата Toyota и за благодарности към Kirov Racing Team, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg, Off-road.bg, магазин Extreme Sport.

ПЕТЪР: Докато Ивайло и Иван лепят Toyota-та, а Теди се занимава с регистрацията на асистентския автомобил, аз слизам в подземния паркинг на хотела, където се провежда техническия преглед. Не очаквам да видя нищо ново, но този път позицията ми не е на репортер, а на състезател. Виждам се с приятели и познати от отминалите издания. Тези, които не съм виждал от 2007-ма, са особено радостни да се срещнем отново. В спомените ми все едно беше снощи, но изминалите години са се отразили видимо на всички нас.



ПЕТЪР: Интересно ми е да видя новия автомобил на Tan Eng Joo (екипаж 117). Още помня добре неговите пилотски умения и лекотата, с която преминаваше през препятствията при първото ми участие в RFC. Тази година ще е особено натопорчено поради присъствието на Роман, победителят от 2012, който също е с нова машина, петкратните шампиони в Trophy шампионата на Русия, картирана допълват наточен Wrangler на корейски отбор с опит от предишни издания и белгийски отбор с перфектно подготвен Land Rover.



ПЕТЪР: Правилата на състезанието са достатъчно прости, а като задължително оборудване се изисква само базисен инвентар – колани за закачане, шегели, ръкавици, каски. Въпреки това 4 от присъстващите отбори не успяват да преминат техническия преглед. Основният проблем е така наречената карго бариера, приета като ново изискване в последните години. Задната част на кокпита трябва да е защитена с метална мрежа или твърд панел, а не само с пликарбонатна плоскост. При наличието на заден радиатор, той също трябва да е сигурно покрит с цел обезопасяване на екипажа. Сетих се колко много труд бяхме хвърлили върху Wrangler-а, за да покрием всички изисквания.

Всички с интерес наблюдаваме пристигането на Рики Ким, актьор и телевизионна звезда, който ще вземе участие в състезанието като навигатор на смесен екипаж от Малайзия и Южна Корея. Секунди по-късно всички попадаме нещо като Big Brother – 5/6 камери са заели всички възможни ъгли за снимане. Телевизионният екип подготвя нещо като reality предаване за участието на Ким.

ТЕОДОРА: След регистрацията веднага се изправяме пред следващото предизвикателство – как ще освободим карго пратка, която е пристигнала или може би не на летището в Куала Лумпур. Всичко, с което разполагаме, е лист хартия с номер. Опитвам се да се свържа по телефона с летището и офиса на Турските авиолинии, които са превозвач на пратката. Безуспешно. Денят неусетно се изниза, притеснението ни нараства. Утре е церемониалният старт в Куала Лумпур, а ние имаме доста работа. Решаваме да се разделим – аз и Ивайло се заемаме с митницата, а Петър и Иван отиват на церемонията.



28 ноември, Куала Лумпур и околности.

ТЕОДОРА: Денят започва в 07:00. Двамата с Ивайло, в качествата ни на протоколен дроид и експерт логистика, се отправяме към летището на Куала Лумпур, за да освободим карго пратка с резервни части.

В 08:00 вече се намираме на ниво 5 на KLIA (Kuala Lumpur International Airport) и оставяме всички надежди за добро развитие на деня зад гърба си. Турските авиолинии, които превозиха успешно и доставиха тайно нашата пратка, се оказват в състояние на постоянно укритие от всички техни евентуални настоящи и потенциални клиенти. Два дни безуспешно телефонно издирване, няколко опита за отчаяни разговори на английски, който отсрещната страна говори чат-пат, пълна дезинформация в сайта на компанията и дълбоко недоумение на всички неволно въвлечени в нашия казус относно хрумването ни да изпратим карго пратка до Малайзия точно с тази фирма.

Час по-късно няколко служителя на различни бюра „Информация“ най-накрая разбират, че не сме изгубили куфар. Горе-долу по същото време става ясно и че сме на грешното летище и трябва да отидем до съседното, което е близо до Пловдив, ако тръгнем от София. Всички движения се извършват с такси и сега е момента да ви представя двама от нашите шофьори – първият решава, че гоним полет и дава всичко от себе си да ни закара максимално бързо. Не го притеснява факта, че колата му е на около 120 години и състоянието на саморазпад на превозното средство е само на косъм разстояние. Вторият шофьор е с по-спретната и млада кола, но за сметка на това самият той е на 120 години и се държи като конфуциански мислител от стар китайски филм. Убеден е, че като повтаря през 2 минути „Карго“, „Карго“ ще доведе нещата до успешен край. Уви, не успява. Довежда ни само до старото летище на Куала Лумпур, което в момента се използва за вътрешни полети и за демонстрации с арестувани и оковани тълпи от филипинци, които за назидание се разхождат между хората в залата за заминаващи. Гледката е поучителна от много аспекти, но ние нямаме време да мислим за тях.

Оказва се, че и това не е правилното място. Явно Конфуций не е много запознат с карго спедицията.

Двамата с Ивайло поемаме по дългия път пеш. На около 4/5 километра се намира KL Cargo Village. Или нещо подобно. Но този village е от градски тип, при това с претенции за голям и бързоразвиващ се град. Опитайте се да си представите следната гледка – към бариерите, срещу десетките камиони и изумените служители се отправят двама души пеш и питат най-любезно как могат да си получат пратката. Оказва се повече от сложно. Разрешаването на пъзела включва наемане на ново такси, на чийто шофьор взимат документите, за да може да получи пропуск за временен достъп във въпросното селце. Нашите паспорти също са отнети и в продължение на 6 часа (токова продължи цялата одисея) влизаме в параграф 22. Така и не намираме отговор на загадката как да покажем документ за самоличност на някое гише, при положение че са ни ги взели на пропуска, което е стандартна и известна за всички служители процедура… Добрият знак от съдбата е срещата ни със Софиан, шофьор на такси, който дълго ще помни хората от България и името на нашата столица. Той влиза в ролята на наш водач, преводач и най-вече шофьор, който често кара в насрещното и не признава отказ. Минаваме през много гишета, складове, асансьори, разминаваме се с мотокари, пратки, кашони. Срещаме служители от всякакви националности.



ТЕОДОРА: В един от офисите ме събуват боса, защото влизането с обувки е забранено. Не знам какви биологични опасности дебнат в джунглата, но този под определено е високо рисков. Изкачваме се все по-нагоре в йерархията на служителите, които ни проверяват. По пътя надлежно информираме всички за повода на нашето пътешествие в Малайзия.

В един момент се поява неясен обект със зелена риза, който се оказва „нашия“ агент. Кога и как сме го наели и какви са ни взаимоотношенията не разбирам, но пък и той нищо не разбира нито от английски език, нито от митнически процедури. С други думи – падна ни се полуидиота в селото. Софиан не престава нито за миг да му се кара и да подвиква по него, но това не помогна особено. Накрая на деня при нас се събират всички видове началници от митницата.



ТЕОДОРА: Ивайло и Софиан чакат пред поредния охранителен пост, докато аз се боря с едни господа с пагони да платя възможно най-малко мита и такси. Пратката се оказва златна, а междувременно минава почти целия ден. Все още сме заедно със Софиан, който вече е готов да ни закара до края на света. Апаратът в таксито работи от около 9 сутринта, а вече е почти 15:00. В ръцете си държа вече папка с документи, които подписвам, плащам, разменям. Появяват се нови и нови бележки и квитанции. И накрая – УРА. Имам кашон с алтернатори, които няма да ни трябват, защото няма да бъдем с нашата кола.

Изтощени от умора отново в колата на Софиан и слава богу вече с лични документи се отправяме към Publika – мястото на официалното откриване на RFC 2013. На първото от официалните откривания, за да бъдем точни.

ПЕТЪР: С бай Иван пристигаме на мястото за официално откриване. Огромен търговски център в един от богаташките квартали на града. Не си представях този момент от нашето участие точно така – в намален състав и без състезателната машина. Пристигаме до Publika през идеалния център с полицейски кордон. Въздухът, хората, сградите, колоната от автомобили с разноцветни знамена, всичко ми е толкова близко и познато. Все едно не съм си тръгвал никога от Малайзия.



ПЕТЪР: Какъв е този местен пилот, машината достатъчно добра ли е, как ще се справя с механичните лебедки – никога не съм работил с такива, ще понесат ли останалите от отбора 10-дневните несгоди при къмпинг условия с минимално оборудване…

От тези мисли от време на време ме откъсва бай Иван, който незнайно защо кара първа-трета, а при опитите да превключи на втора, безконтролно навлизаме в съседното платно. Иначе Toyota-та е запазена, с достатъчно мощен климатик и пространство за хора и багаж. За първи път, откакто сме пристигнали, нещо в Малайзия е в адекватна пропорция към размерите на Иван.

Знам, че когато напуснем града, ще се справим доста по-лесно с шофирането. Само не трябва да забравяме винаги да сме вляво на пътя.



ПЕТЪР: Паркираме набързо и с интерес започваме да разглеждаме останалите конкуренти и техните машини.



ПЕТЪР: Веднага се насочвам към южнокорейския Jeep TJ. Той се отличава от останалите машини с добра изработка, но неподходящи пропорции спрямо препятствията, които го очакват. Окачването е направено повече като за състезание от типа King of the Hammers – дълги койлоувъри, дублирани с байпас амортисьори. Поръчкови мостове Dynatrac и раздатъчна кутия Atlas III.



ПЕТЪР: Гумите бяха Maxis 40”, подобни на тези, с които участваше Нуцио Кофаро миналата година. В началото на годината беше излязла информация, че Maxis ще са основен партньор на RFC 2013, но нямаше техни реклами, най-вероятно сделката не е доведена до успешен край.



ПЕТЪР: Запознаваме се с момчетата, които ще участват, и с изненада разбирам, че те са наблюдавали цялостната изработка на „кърлежа от джунглата“ в Offroad-bulgaria.com. Луис Уии им е изпратил линк и ги е предупредил, че в наше лице ще срещнат сериозна конкуренция. Съжаляват искрено, че няма да видят в екшън българската машина. При въпрос от моя страна защо нямат разделени задни спирачки за маневриране, пилотът казва, че не им е останало време за такъв монтаж. Знам, че ще им е доста трудно без това улеснение особено в етапите за майсторско управление.



ПЕТЪР: Следващият автомобил, който привлича вниманието ми, е доста добре оборудвана Toyota. На Rainforest е рядкост да видиш дизайнерски поглед при подготовката на автомобилите, но от година на година тези машини стават все повече и това е наистина добър начин да привлечеш вниманието на спонсорите.



ПЕТЪР: Окачване на койлоувъри, портални мостове и две ужасни карданни лебедки се спотайват под лъскавата обвивка.

На другия полюс е Toyota-та на руснаците, която предизвика разгорещена дискусия във Форума.



ПЕТЪР: Дори и да иска нарочно, човек няма как да създаде по-грозни форми. Но аз знам, че понякога такива грозили са добре прикрити опасни конкуренти. При внимателно вглеждане се разкриват оръжия, които липсват при всички останали автомобили.



ПЕТЪР: Система за автоматично сваляне налягането на четирите колела, две усилени лебедки GigglePin, монтирани за по-добър баланс в задната част на машината.



ПЕТЪР: Това е едната от двете руски машини, която разполага с разделени спирачни апарати и гуми Bogger 38.5x11-16 с премахнати малки грайфери (абсолютно същите като нашите). Руснаците много добре знаят кой модел гума работи най-добре в дълбока кал.



ПЕТЪР: Когато погледнах вътре, останах ужасен. Няма да изкарам и 5 минути в тази кошара. Недостатъците са високо тегло, нормални мостове и широчината на този автомобил. Сигурен съм, че най-голямото предимство в състезанието е опитният екипаж Александър Николаев/Виктор Калинин, 5-кратни шампиони на Русия.



ПЕТЪР: Новата машина на миналогодишния шампион Роман Кулбак се различава по удължената си колесна база и олекотена конструкция. Доста ниско бюджетно направена, но добре пресметната конструкция. Това е автомобилът с най-висок клиърънс. За това помагат гумите Bogger 38”и портални мостове от Volvo. Окачването също е ново – еършокове на американската фирма ORI. И тази година екипажът се състезава в клас електрически лебедки. На техническия преглед имаше доста спорове дали покрива изискването за прилика на автомобила със стоков модел. Но шампионът си е шампион.



ПЕТЪР: Интериорът е дело на същия дизайнер като на руската Toyota.



ПЕТЪР: Suzuki-то се задвижва от бензинов агрегат 1.6 сс, подсилен с прилична турбина. Кабелите са намалени до минимум, а електрониката е специално изработена. Въпреки всичко Роман каза, че има все още какво да се желае. Автомобилът е изработен в кратък срок.





ПЕТЪР: Това е Suzuki-то на шампиона на Малайзия, което по-скоро като тегло и големина наподобява UTV. Заслужава вашето внимание, за нея ще ви разкажа подробно по-късно в репортажа.



ПЕТЪР: Старото ново Suzuki на Red Adventure – единственият дамски екипаж в надпреварата. Тази година механиците на момичетата бяха подобрили окачването, механичната лебедка и работата на двигателя.



ПЕТЪР: В разговор с мен споделиха, че не са тренирали достатъчно с новата машина. До последния момент автомобилът се е доправял и боядисвал. Въпреки това отново се осмеляват да приемат предизвикателството на дъждовната гора.

Докато се кефим или се смеем с бай Иван на хитроумни или напълно безсмислени технически решения, започва първото официално откриване на RFC 2013.



ПЕТЪР: Както винаги, първо думата взима Луис Уии, който приветства както ветераните, така и новобранците. от две-три думи и начина, по който и казва, разбирам, че състезанието няма да има нищо общо с миналогодишното издание в Мелака.



ПЕТЪР: След приветствените слова и представянето на спонсорите и партньорите на RFC 2013 последва представяне на отборите. Това се прави с цел запознаване на журналистите и публиката с участниците. На мен ми се налага да изляза сам на сцената, защото Мади се намира в Теренггану, в болницата при своя брат.



ПЕТЪР: В началото става някакво объркване и ми връчват плакет с нашите имена, но със състезателен номер 103.



ПЕТЪР: Истинска лудница настава при представянето на отбора на Рики Ким. Името на нас не ни говори нищо, но явно в азиатската част на света този пич е доста известен и харесван.



ПЕТЪР: Настава истинска борба за взимане на автографи и снимки с актьора. Женски писъци раздират вътрешния двор на Publika.



ПЕТЪР: Картината ми напомня на Рали Дакар в Аржентина през 2011.

А междувременно, какво по дяволи става с Теодора и Ивайло? Все още ги няма и вероятно ще изпуснат преминаването през церемониалната арка. Когато отиваме да вземем нашата Toyota от паркинга, установяваме, че я няма там. Успокоявам бай Иван, че най-вероятно е пречила на някого и той я е преместил. В Малайзия няма престъпност и практиката е ключът да стои на контакт в автомобила.



ПЕТЪР: Снимам бай Иван, който се кефи жестоко, но за мен моментът не е толкова въодушевяващ. Повече ме интересува как изглежда и какъв е състезателния ми автомобил. Вече нямам търпение да разбера, а и усещам, че вече няма връщане назад.



ПЕТЪР: След час всичко е утихнало, когато се появяват Теди и Ивайло. Изглеждат доста изнервени и превъзбудено ни обясняват какви пречки са срещнали по пътя си.



ПЕТЪР: За да направим тази снимка, закъсняхме и изпуснахме конвоя, който тръгна обратно към хотела. Последва загубване и не толкова кратко лутане по пътя на връщане.
Днес трябва да купим Malarone и хранителни запаси. Брал съм сериозен глад в Теренггану и знаех, че тям няма магазини, които да задоволят европейския вкус. Например няма откъде да се купи месо, алкохол, хляб. Всички предлагани храни са изключително люти, има изобилие от риба, но тя не става за дълготрайно съхранение. Трябва да разделим цивилния багаж от този за джунглата и да заредим автомобила с гориво.



ПЕТЪР: По-късно напускаме с усмивка местна бензиностанция. Напълнили сме резервоара до капачката – точно 70 литра за 70 лева.



ПЕТЪР: Същата вечер всички състезателни автомобили са натоварени на автовози и поемат към Теренггану. На една от платформите остава едно празно място и мен за пореден път ме обхвана яд. Утре ни предстои дълго пътуване и дано оттук нататък всичко да е наред.



ПЕТЪР: Предстоят ни сериозни лишения от кулинарна гледна точка. Тази вечер смятаме за необходимо да поемем риска и да опитаме храна, предлагана на улицата в Куала Лумпур. Разговорите се въртят около хипотези за уменията и личността на малайзийския пилот. Най-изнервен е Ивайло, който не може да повярва, че съм се съгласил без да знам какъв е човека и каква е състезателната машина. Съветвам всички да се насладят тази вечер на горещия душ или вана в хотела, защото от утре условията ще се променят драстично.



29 ноември, Куала Лумпур – Куала Теренггану.

ТЕОДОРА: Най-накрая тръгваме. Предстои ни преход от около 550 километра. Кордонът е впечатляващ. Ескортират ни моторизирани полицаи, които са готови за всякакъв вид шампионати по мотоциклетизъм, защото уменията им на различни терени и проливен дъжд са повече от изключителни. Преминаваме на стотици червени светофари, а хората в населените места ни махат приятелски. Toyota-та започва да показва своя леко чепат характер – моят прозорец не се отваря и няма как да снимам в движение какво и да било. С приближаването на Теренггану природата се променя драстично и дъждът се усилва все повече. Пътят върви успоредно на океана, който се е превърнал в стихия. Пътуваме приблизително 5 часа.



ПЕТЪР: Здравей, Теренггану. В спомените ми се връщат последните дни от 2007 година, когато след изтощителния преход, армията ни евакуира в една военна болница. Тези реки, този океан, тази жестока природа за разлика от хората си е все същата – стихийна и неподвластна на времето и човешкото присъствие. Истински доволен съм от това, че вали, а не като Мелака, когато бяхме със Събин. Тогава през 2012 мисля, че състезанието не оправда името си. Аз познавам този дъжд, примесен с лек вятър и високи температури. Човешкият организъм изпада в състояние на шок. Редуват се прегряване и преохлаждане. Така ще бъде дни наред. Помислих си за джунглата, пиявиците и бодливите храсти. Сетих се за пълната невъзможност да притежаваш нещо сухо.

ТЕОДОРА: По пътя разбираме защото горивото в Малайзия струва лев за литър. От двете ни страни са гигантските петролни рафинерии на PETRONAS.



ТЕОДОРА: Пристигаме в хотел Premai, чийто паркинг е претъпкан от състезателни автомобили. Има доста местни участници от Теренггану, които се включват в състезанието директно.



ТЕОДОРА: Разтоварваме багажа и докато вървим към входа на хотела, се сблъскваме с жълт CJ – не кой да е, а нашият състезателен автомобил.



ПЕТЪР: От пръв поглед усетих, че това е машината, с която ще се състезавам. Искрено се надявам това да е тя. В противен случай ще бъда доста разочарован. Джипът не е от онези скучни правоъгълни сандъци, опасани с тръби, с които хем се състезаваш, хем ходиш на пазар. Той притежава онази смесица от скрита състезателна бруталност и простота на изработка, граничеща с малоумие, че не оставя никакво съмнение за бойните си качества. Ръждив отдолу, дран, удрян, а отгоре покрит със състезателни стикери върху прясна жълта боя. Общият му дух е на квартален побойник, облечен в прилични дрехи за пред съд.

Да внимавам с лебедките! Да внимавам с лебедките! В трасето се качвам винаги от дясно. Винаги от дясно!



ТЕОДОРА: Дизайнът на автомобила е като по поръчка – пасва идеално на Близнаците. Ивайло и Петър го подлагат на детайлна инспекция и докато се снимаме се появява един човек, който може би е сбъркал спорта и изглежда визуално по-подготвен за риболов – Мади (човекът в средата на снимката).



ТЕОДОРА: Е, не е точно любов от пръв поглед, но това е нашият пилот и тепърва взаимно ще се изучаваме и опознаваме. Мади борави с относително малко думи на английски, като основната е ОК.



ПЕТЪР: Запознавам се с пилота. Ръкостискането му е слабо. Тялото му - отпуснато. В очите му не се чете състезателен хъс. Казва ми, че най-важното е да се забавляваме (Don’t worry. We are here for fun). Ясно, падна ми се „разходкаджия“. Ебаси ужаса. В какво се забърках?! Наш общ приятел ни превежда, защото Мади иска да ми каже нещо важно. При евентуален фатален край на брат му по време на състезанието, незабавно прекратяваме участие, където и да се намираме. По техните обичаи трябва да присъстваме на погребението. Това вече тотално ме изтърбуши. Толкова нерви, толкова разходи, толкова усилия, а сега отново завися от заровете на съдбата. От този кошмар ме откъсва повикването ни за технически преглед. Мади ми подава излющена каска за скутер. Понеже новите ни каски се намират някъде насред океана, бай Иван ми даде неговото OMP. Донесохме го в една раница като ръчен багаж.



ПЕТЪР: Още при първоначалния оглед Ивайло видя, че няма да минем безпрепятствено техническия преглед. Аз обаче не се притеснявам, защото той се извършва от Дейвид Метакалф и Питър Тейлър – двама от най-добрите ми приятели от състезанието. Въпреки всичко правилата са, за да се спазват. Пускат ни със забележка и време до утре сутринта да спазим изискванията за безопасност. Трябва да добавим защита на водния радиатор, да променим захвата на предпазните колани и да боядисаме куките за теглене в червено. Нямаме и dampener (осигурител за въжето на лебедката).



ПЕТЪР: Подписвам няколко страници с текст с предупреждения и условия, който дори не съм чел. Е сега вече няма връщане назад.



ТЕОДОРА: Ивайло и бай Иван са готови да работят цяла нощ, за да отстранят техническите нередности. Трябва им само сервиз. Но нашият пилот няма намерение да прави каквото и да било. Няма намерение да ни посочи място, където ние да работим. Доста е лежерен, даже дразнещо. Той също има своя асистенция – уникално подготвена Toyota с карданна лебедка и портални мостове от Volvo, готвач (Black Mamba), чието готварско оборудване заема повече от половината място в багажника, и още няколко момчета, които все още не знаем каква роля изпълняват. Тази асистенция обслужва два отбора – 102 и 103. Ние не разполагаме с никакви инструменти, дори една елементарна отвертка.



ТЕОДОРА: Дъждът се засилва с такава сила, че улуците и покривите не поемат количествата вода. За първи път виждам такава сила на природата. Изглежда дори страшно. Това чувство се засили и от информацията, която ни съобщават на брифинга.



ТЕОДОРА: Бифингът започна с представянето на всеки един от отборите по отделно. Оказа се, че още 3 от автомобилите не могат да пристигнат. Корабът, който превозва джипа на дамския отбор от Индонезия е застигнат от тайфун. А белгийският отбор извади невероятен късмет, защото автомобилите им са пристигнали днес на порт Кланг, били са светкавично освободени от митница и преди секунди ги разтовариха от контейнера пред хотела. Той се намира на около 700 километра от пристанището.

В следващите два дни (30 ноември и 01 декември) ще се проведе пролог, който е съставен от 12 специални етапа. Нашият отбор изтегли жребий и ще стартира в група А, 4-ти поред. Това означава, че утре на старта екипаж 102 ще стартира на SS1 четвърти по ред. Участниците са общо 34 отбора.



ТЕОДОРА: Зоната на здрача се превърна в новината на вечерта, която смути всички присъстващи. Общата дължина на този етап е 72 километра и се определя от организаторите като най-тежката в цялата история на състезанието! Дори най-опитните екипажи и скаути видимо се притесниха. Явно RFC и джунглата в Теренггану имат сметки за изглаждане, но засега тази новина се прие доста противоречиво от всички. Програмата на състезанието е променена, както и първоначалното трасе, което беше обявено. Зоната на здрача ще се премести в средата на състезанието - от 5 до 8 декември, цели три денонощия. Съобщиха, че при трасирането организаторите са изоставили там три автомобила. Евакуацията на тежко аварирали машини е почти невъзможна. Съдиите са взели решение участниците в Зоната да са разпределени в отбори по 3 екипажа, за да успеят да преминат. Засега знаем само за едно от препятствията, което е 800 метра изкачване на изключително стръмен наклон. В момента по данни на скаути калта е до коленете и не може да се ходи дори и пеша. По тези причини журналисти няма да бъдат допуснати. Ще има точки за снимки, където евентуално ще бъдат изпратени избрани журналисти. В това място на джунглата има реална опасност от близка среща с тигри и слонове. След предишното издание явно организаторите искат да върнат стария блясък на RFC и трудността, която го е направила легендарно състезание.



ТЕОДОРА: Брифингът разбуни духовете. Някои коментират, други тихичко се притесняват, но на всички не остава само едно – да си легнем и да се опитаме да спим, защото утре започва истинското състезание. След последното официално отриване и минаване на церемониалната арка започва първия ден на Пролога.

Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-Road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg. Следва продължение.

[paksss]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Уникално, Дакар ряпа да яде. И този начин на писане и поднасяне на информация е великолепен. Благодаря Ви.

[edoors]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Почна се! А се чудех какво да правя събота и неделя... Ей, и да не спрете сега?

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

А как ще се чудиш.Аз само чакам обновяване на темата и цъкан през половин час.

[izo4x4]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Петре, ич не ми се меркай в редакцията Тая схема с Теди е 200 пъти по-яка Много интересно, продължавайте, че вече се вкиснах от Дакари - макари и Африка рейсове и тролеи и т.н.

[Vani4a]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Разказа е СУПЕР! Огромни благодарности за начина по-който ни информирате.Аз лично не само точа зъби за останалата част от разказа, а и за пускането на кърлежа на RFC2014 и да знаете, че ще помагаме с каквото можем, защото поне за мен сте едни от малкото хора които го правят за идеята и с пълна отдаденост и това си личи!

[Калин Кулев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

СТРАХОТНО!!! Нямам думи да се изразя просто!
Ако целия репортаж беше аналогичния във видео формат, спокойно можеше да се продаде на Discovery или NG. И щеше де е в пъти по-интересен/гледан от Road to Dakar с Юън Макгрегър например.

[Таня Кълева]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Правите ме истински щастлива! Първо- старта на участието ви в състезанието,(който съвпадна с моя рожден ден)! Второ - началото на репортажа ви, на който за пореден път(на спокойствие) се наслаждавам на имения си ден!
Е, няма по-голям кеф...!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

ПС ...И, не бързайте с продължението..още не съм го научила наизуст...!

[ivanov_06]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Това е най - якото нещо, което съм чел от дъъълго време... И тази щипка хумор... Невероятно е... Благодарим Ви !!!

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Това си тръгна като бестселър - чете се на един дъх! Още! Още! Още!

/Препоръчвам когато започне частта за състезанието, докато четете да киснете краката в леген с вода - за повече реализъм на възприятията. Ако стила на разказа се запази - все едно ще бъдете там.../

[Десислав Добрев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Мене пък ми се иска разказа да не свърша!
Огромни благодарности!