Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Споко момчета ще го пуснем тук.Няма никакви проблеми за това.Всяка неделя ще има по един нов епизод.

[edoors]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Aбе гадно е! Пеко, Иво, джипки, гуми, UTV, флексове, железа.... Омбрето прави едни къдрави заварки... За нищо не става...
Дано не отърва втората серия...

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

ПЕТЪР: Доста съм нервен след брифинга. Новината за Зоната на здрача наистина ме втрещява. Опитът ми от предишни години показва, че това е най-тежката задача, но това е и частта от състезанието, заради която искам да участвам година след година. Нито филм, нито разказ, нито снимки могат да представят реално на хората това безумно съревнование на машини и хора с Майката природа - нощният off-road, шумът на лебедките и безрезервната помощ между различните екипажи, които превземат баир след баир. Това е най-опасната част от самото преживяване, но именно тази тръпка от страха дали ще се справиш, дали ще оцелееш, дали ще издържиш ни кара всички нас да се състезаваме с мотоциклети, ATV и джипове. От друга страна това е единственото състезание, което максимално предлага възможността да слееш напълно духа си с природата, а вечер в бивака всички конкуренти да са заедно пред лагерния огън (ако успееш да го запалиш). Това е и единственото състезание, където журналисти, състезатели и организатори са участници в общо предизвикателство без да се делят на категории. Най-хубавото е, че когато се прибереш след такова тежко изпитание, разбираш колко е приятен нормалния живот и откриваш дребните удоволствия на цивилизацията, които смятаме за даденост. А спомените, които остават, те карат всеки път, когато чуеш думите "джунгла" или "оцеляване", да се усмихваш многозначително. Сформираните приятелства, които остават, са истинската награда и трофей, които не може да хване патина във времето. Никога няма да забравя как преди старта на Рали Дакар 2011 в Буенос Айрес едър китаец се откъсна от опашката за техническия преглед, прегърна ме и ме погледна в очите и тихо изрече "Петър, помниш ли ме? Помниш ли заедно как оцеляхме в предизвикателството на дъждовната гора?". Същото ми се е случвало в Гърция и Германия.

Теодора започва да изпраща информация и снимки за Форума, а аз паля цигара и отивам отново да огледам състезателния ни автомобил. Той разполага с дизелов двигател с усилена турбина, обикновени мостове, но оборудвани с усилени американски карета и полуоски, два 100% блокажа, две карданни лебедки - една отпред и една отзад, която е комбинирана. Тя може да тегли както напред, така и назад. Джипът е обут с чисто нови гуми, които са дадени за участието в състезанието от друг мой малайзийски приятел. Забелязвам и разделени спирачни апарати на задния мост - какво облекчение, това е най-същественото предимство в състезание като RFC. Чрез тази система се печели много време в SS за майсторско управление, както и в тесните места между дърветата в гората. Основният недостатък е късо-ходовото окачване, което на пръв поглед не превишава 20 сантиметра - 5 см нагоре и 15 см надолу. Но това е цената, която се плаща за двете механични лебедки. Странно ми се струва челното стъкло, в което са изрязани две продълговати амбразури. Това съм го виждал единствено на пустинни бъгита за прекарване на свободното време. При общия оглед на купето веднага разбирам, че при тези силни дъждове и дълбока кал вътре ще е кошмарно. Без странични стъкла, с огромни луфтове между вратите и покрива, изрязан под между седалките за видимост към задната лебедка и споменатите вече амбразури - все едно сме върху ATV, но без дъждът да може да ни мие от калта и пясъка. В спомените ми изскочи Пьотр Ковалчик, който управляваше полския Range Rover без стъкла в джунглата. Беше се съблякъл чисто гол, по цялото му тяло се гърчеха пиявици, бръмбари и буболечки, а натрупаната кал течеше по таблото и седалката. Това е като игра на руска рулетка, защото лесно в купето може да попадне отровна змия. А от комарите нямаше никакво спасение. Сетих се и как при конструирането на нашия TJ отделихме страшно много време и нерви за изолиране и защита на екипажа от външните условия. Истински се ядосвам, когато забелязвам, че парното е изхвърлено от купето. В тази част на Азия автомобилите се предлагат само с A/C. Това важи и за асистентската Toyota. Въпреки високите температури, когато тялото е подгизнало от проливния дъжд, мокрите дрехи преохлаждат организма. Отделям особено внимание и на механизма за захващане на земната котва. Малайзийците са намерили решение просто като целувка. Отсега знам, че този вид котва няма да работи добре в рохка и песъчлива почва. Особено внимание отделям и на острите ръбове и потенциално опасни фалцове. Понякога в екшъна се налага навигаторът да бута или да се държи отвън за автомобила. При рязко тръгване или промяна на посоката могат да се получат жестоки травми.

Какво ли ще стане утре на пролога с човек, когото познавам от един час и напълно непознат като механика автомобил? Има само едни начин да разберем. Дано не се изложим много.

30 ноември, Куала Теренггану



ТЕОДОРА: В ранни зори вместо гонг прозвучава гласът на ходжата от близката джамия. Всички сме на крака, всеки със своите мисли и страхове, които е по-добре да не споделяме. Бързаме да си намерим някаква работа, каквато и да е. Автомобилите започват да се подреждат пред хотела. Организаторите разделят колоната на две - състезатели и всички останали. Придвижваме се през центъра на града до брега на океана, където е церемониалния старт. Жителите на Теренггану са на улицата и ни изпращат. Отново вали и е малко мрачно, но контрастът от шарени знамена и хора показва истинските цветове на RFC. Събитието е наистина тържествено.

С Ивайло се захващаме с брандирането на състезателния автомобил. В последния момент събрахме каквито можем стикери от България, защото тези които бяхме приготвили са в контейнера. Мади е много горд с българското знаме. Слагаме едни малък флаг отзад, който да се вее в движение. Запознавам с много нови хора. Както можете да си представите, всички бъркат Ивайло и Петър - по-точно приятелите на Петър от предишните години се мятат по врата на Ивайло и ситуациите са доста комични.



Нещо, което далеч не е комично, е скъсаното въже на лебедката. Асистенцията ни започва да го сплита и това просто вади Ивайло от кожата му - "Какво става бе? Тези индианци така ли смятат да тръгваме? Леле, леле...". За да избегнем батална сцена, предприемаме стратегически оглед на конкуренцията. Някои от руските отбори още се борят с преминаването на техническия преглед. Работи се трескаво, импровизирано и под строгия поглед на маршалите.



Знамена, епична музика, официални гости, камери, журналисти, доста стръмна естакада - все пак сме на off-road, не на моден подиум. Вали като по поръчка, хеликоптер кръжи над главите ни - звездите в шоуто сме ние.



Наближава мигът, когато Мади и Петър ще застанат под арката и ще развеят българското знаме. Заедно с Ивайло и бай Иван заемаме стратегически позиции за снимане. Аз треперя, за тях не знам. И повече не мога да кажа, защото това е момент, който всеки преживява по своему. Времето просто спира, дъждът спира и въздухът също. Това е RFC 2013 и ние не просто сме там, ние участваме.



ПЕТЪР: Секунди след като предния екипаж се качи на стартовата арка, Мади включва двата блокажа. Подходът към естакадата е толкова стръмен и хлъзгав, че някои от състезателите изпитаха трудности. Докато чакаме представянето на отбора, Мади обръща длани към лицето си и произнася бърза и кратка молитва - молитва за брат му, молитва за нас, молитва за успех. В този момент дори не знам накъде да гледам. На фона на епична музика, дъжд и изгорели газове, излизаме от автомобила. Сърцето ми ще се пръсне от адреналин, радост и притеснения. Стъпвам на прага и му подавам българския национален трибагреник. Нарочно взехме знаме с герб, защото от предишни участия знам, че обикновено ни бъркат с италианци, руснаци или просто слагат знамето обратно. Камери, фотоапарати, огромно внимание, насочено към нас. Тази силна енергия се предава и усеща. Дори самото достигане на този момент е една своеобразна победа. Една постигната мечта, осъществена след много труд, денонощия без сън и непрестанни пречки. Толкова много хора ни помогнаха да стигнем дотук. Отвъд тази символична граница на арката е наш ред да се доказваме и да оправдаем очакванията.

Луис Уии се приближава и надвиквайки околния шум, ми казва: "Петър, нали това искаше. След всичко лошо, което ви се случи, е време да вземете най-доброто. Пожелавам ви наистина да се забавлявате. Успех! Екипаж 102. България-Малайзия".

Докато се редим в състезателната колона, усещам, че ръцете ми треперят, а очите ми са пълни със сълзи. Пътят до тук беше толкова труден и дълъг, а какво ли ни очаква след това? Мади хваща това мое състояние и ме пита "Ще плачеш ли сега? Щастлив ли си? Спокойно, Петър, всичко ще е наред".

ТЕОДОРА: След този кадър всичко се случва много бързо - състезателите се отправят към трасето, ние ги следваме в дълга колона и влизаме в калта. Нека игрите започнат.

ПЕТЪР: Пътуваме към пролога с Мади. Наблюдавам неговите движения и междувременно се запознавам с характеристиките на автомобила. Още ме тресе адреналина от това, което се случи току що.

ТЕОДОРА: Пристигаме на пръв поглед на провинциална кушия. Това ли е прологът на RFC? Една поляна е оградена с ленти, има малко кал, но не е нищо съществено. Всички автомобили, които са 4х4 и са доста добре оборудвани, спират на безопасния асфалт и хората вървят пеша до специалните етапи. Маршали ни посочват място, където да паркираме. Да, ама не. Ние няма да вървим пеша и пред изумените им погледи минаваме по пътечка, която по нашите off-road критерии е магистрала и паркираме точно пред трасето, където Мади и Петър ще направят своя дебют. Не ме разбирайте погрешно, изумените погледи не бяха породени от факта, че извършваме нещо като груба селска проява и нарушаваме правила. Просто някои от хората все още мислят, че ние сме цивилни граждани, които гледат отстрани. Имаме цяло състезание да им докажем противното.



ПЕТЪР: Жребият, който изтеглих вчера със собствената си ръка, ни определя 4-та позиция за стартиране в първия SS. Новобранците като Рики Ким се радваха, че са изтеглили задни позиции. Но аз знам - малайзийската почва при боксуване изчезва и стават толкова дълбоки коловози и прагове, че дори и най-подготвените джипове потъват или се забиват в тях. След преминаването на няколко екипажа точките за захващане на котва стават несигурни. Въпреки това понякога монетата може да бъде обърната. Ако навигаторът не го мързи или отборът разполага със съгледвачи, може да се добие ясна представа в коя част на трасето другите екипажи изпитват затруднения или правят адреналинови грешки.

В годините прологът се проектира по различен начин, но моделът е един. Спрямо общия брой на участниците се сформират 4 или повече групи, които преминават през всеки един SS. Видовете препятствия са за майсторско управление, за инженерна мисъл, за всяване на страх в екипажа или тип "друсни полянка" - скоростно каране между колчета за време. Контролното време за преминаване на всеки SS е 15 минути. Всичко на пръв поглед изглежда много просто, но малайзийците са специалисти в залагането на капани. Все пак вътрешният шампионат е с по две състезания на месец, а RFC се провежда за 16-та поредна година, без да броим RFC сериите по света. Самите зони са от 30 до 300 метра, много рядко при по-бързо каране са с дължина до 500 метра. Денивелацията е от 0 до 100 метра в специалните етапи и от 0 до 1000 метра в Зоната на здрача. Оттук идва и тежестта върху изработването на бегачката, която няма как да бъде универсална. Мощен мотор, който да не харчи много за Зоната на здрача. Дълги ходове за каране по камъни, които обаче пречат при преодоляване на отвесни прагове. Ниска обща маса, която да не потъва в меката кал, но достатъчно запасена откъм здравина конструкция поради невъзможност за лесни ремонти в джунглата. Малко купе, което да се провира между лентите и дърветата, но нужда от място за багаж като допълнително гориво, храна, вода, резервни части и оборудване за оцеляване. Бензинов или дизелов двигател. Електрическа или карданна лебедка. Нормални мостове за бързо каране или портални с висок център на тежестта, но с уникална проходимост. Няма лесно решение, няма рецепта или гаранция за 100% успех. Точно заради това участниците са разделени в няколко класа според лебедките, вида на горивото, кубатурата на двигателя и мостовете.



Направо ми опада и малкото коса, когато Мади започва да спори с мен, че след като сме със синтетично въже, не ни трябва предпазител. С Теди бяхме чели стотици пъти правилника и съм сигурен, че според новите изисквания това е задължително. Какво става сега - освен всичко друго моят пилот не познава и регламента на състезанието. Хващаме се на бас. В този момент искам да го попитам колко пъти се е състезавал на RFC. Бързо осъзнавам, че отговорът може и да не ми хареса и се въздържам. Ивайло, Иван и Теди точно паркират на трасето и изпращам Мади да се консултира с Теодора. За какво си водя специалист по правилниците?! Нейните думи явно не са му достатъчни и след допълнителна консултация и с един от маршалите, Мади губи баса и купува предпазител за въжето. При връщането си от шатрата на Come Up, забелязвам, че малайзиецът вече гледа на мен по различен начин.

Изведнъж цялата поляна се взривява - стартират 6 различни екипажа по едно и също време. Този шум от двигателите, дюдюкането на възбудената публика, миризмата на прясно изровена пръст и прегряти трансмисии - това е коктейлът, наречен off-road. В зоната, където трябва да стартираме и ние, първият джип се окопава до вратите. Стоим с бай Иван и Ивайло един до друг. Единият гледа и попива жадно всичко, а другият се присмива на ситуацията. "Какво става бе, какви са тия Палячо Racing?", крещи Ивайло в ухото ми с грейнали очи - "Окопаха се на първата бабунка". Това е Малайзия, а не България. Теренът е различен. Наблюдавам действията на навигатора, който с мъка носи олекотената котва. Изглежда сякаш е дрогиран. Действията му са мудни и на пръв поглед некоординирани. При първите опити котвата не държи добре, а след като я забива на посочено от публиката място, въжето се къса два пъти. 15-те минути изтичат сякаш са един миг. Съдийски сигнал бележи и първия DNF за деня.



Стартира вторият екипаж. Ръми тих дъждец, а аз за 10 път проверявам дали ръкавиците и каската ми са стегнати. Едно от много добре написаните правила в това състезание е, че ако машината боксува повече от 3 секунди без да се придвижи и сантиметър напред, съдията спира изкопаването на коловозите посредством съдийска свирка. Ако пилотът не прекрати ровенето, на екипажа се налага наказание. Няма наказания за връщане назад, защото тези действия се натрупват към общото време за преминаване на етапа.

Третият екипаж преминава с лудост по трасето под овациите на публиката и не ми оставя никакво време за мисли и притеснения. Мади разтревожено ме чака подготвен в джипа. Качвам се бързо, оглеждам каишите за теглене, куките и шегелите. Вече съм намазал с кал от кубинките чисто новия предпазител за въжето. Off-road-ът и войната по това си приличат. Чисто новото оборудване се размазва и поема към боклука само за миг.



Тази година организаторите са предвидили електронни кутии за засичане на време със старт/стоп бутон, който се натиска от пилота. Ролята на навигатора е да държи едновременно предпазния колан на пилота за по-бързо закопчаване и тръгване, както и при наклон ръчната спирачка. Докато пътувахме насам Мади ми обясни, че другата съществена задача на ко-пилота е задействането на разделените спирачки за завой. Поради това, че аз нямам опит, той ще борави с тях в трасето. "Това ще ни изяде време", ми каза той с поглед все едно съм пълен нещастник. Споко, да те видим първо ти как караш - помислих си аз.

Съдията поглежда дали сме си закопчали коланите, прави знак с вдигнат палец за ОК и Мади се изхлузва от джипа. Гледал съм този екшън само отстрани, но никога от купето на автомобила. Някои от другите пилоти се движат бързо като невестулки, като плъхове, като подплашени яребици, а моят пилот се качва с внимателни движения и глуповата усмивка като мече панда. "OK, Peter, we go". Този какво ми говори, защо не тръгва? Миг по-късно все едно някой великан набива шут на джипа. Без въобще да намаляваме скоростта, прескачаме първата бабуна. Следват бързи маневри, скокове и удари между лентите, които все едно се стесняват пред нас . На две места се разминаваме на косъм от наказание за бутнато колче. Отвсякъде хвърчи кал, включително и през предните амбразури. Ние сме първият джип, пред който публиката бяга. Прескачаме бабуната, където другите екипажи се бяха окопали, и след нея се побиваме под ниво. Предпазните колани се впиват в тялото ми, а каската ще ми откъсне главата. С боксуване и пушеци стигаме до маркера, който обозначава края на етапа. Спирачките заковават и пилотът излиза със същото мечешко спокойствие, за да спре времето. Нямам търпение да изляза, а на лицето ми е разлята усмивка като на тиква от Хелоуин.



Бай Иван и Ивайло тичат и с изумени физиономии ме питат: "Какво прави тоя бе ? Той ще строши джипа. Не е редовен. Ебати добият!". Една от задължителните задачи на навигатора е веднага да занесе score book-а на маршалите. В него се отразява номер на SS, време за старт, време за преминаваме и дали екипажът има наказания. Информацията е дублирана и съдията взима своя отрязък. Най-интересното е, че лудите малайзийци са направили тази книга от водоустойчива хартия. При загубване на score book екипажът се дисквалифицира.

Отивам наперен към SS2. От далеч гледам джипа, в който преди малко съм бил. Прилича ми на нещо - изцапан с кал, от него се вдига пара, стои леко нисък, с изразена предна част и малък задник. И друг пък съм виждал този силует. Прилича на африканска дива свиня. В този момент го кръщавам Пумба. Същински Пумба. Няма да казвам това на Мади, защото малайзийците не си падат по нищо свинско - независимо дали бягащо, на BBQ или в тава.

ТЕОДОРА: Трябва бързо да изляза от еуфорията на първия SS. На състезание съм, трябва да снимам и едновременно с това да направя всичко възможно да снабдя Петър с ценна информация за това как минават екипажите на другите етапи.

Опитаме се да се разпределим с Ивайло и бай Иван, да застанем на различни места, за да покрием максимален брой гледни точки. Не мога да разбера как става така, но уж тръгваме в различни посоки и накрая отново сме накуп. Тичането е доста и физическото натоварване далеч не е запазено само за навигаторите. Времето постоянно се мени - вали, не вали, топло е, прегряваш, после духа вятър, студено ти е, отваряш чадър, затваряш чадър, чупиш чадър. След първия половин час теренът доста се е напоил с вода и "несъществената кал", която видяхме в началото, вече е гъста течна маса, в която се затъва доста успешно.



ПЕТЪР: 15 минути, това е времето с което ще живеем оттук нататък цели 10 дни. Това е времето, в което трябва да регистрирам екипажа на следващия SS. 15 минути е и максималното време за преминаване на един етап. Ако автомобилът не успее да финишира, получава DNF. Това време понякога е много. Друг път - малко. При невъзможност за стартиране в този интервал член от отбора може да поиска време за ремонт на автомобила, което също е 15 минути и носи наказателни точки. Ако и в това време не успее да се справи, получава DNS. DNS е по-тежко наказание и понякога играта (с правилника) налага счупен автомобил да влезе в SS и да бъде евакуиран, вместо да не стартира изобщо.



ПЕТЪР: Вторият SS за деня е за майсторско управление и включва змиевидно изкачване и слизане на хоризонтално препятствие. Това упражнение за коравите трофисти е детска игра и напълно олигофренско замислено. Но секунди след като стартираме, разбирам, че това е игра на нерви и предизвикване към грешка от страна на пилота. Самото препятствие е така подбрано, че при трескави действия с цел бързо преминаване, те вкарва в излишни маневри. А при по-плах подход води до многобройни повторения на опитите за изкачване. Тези малайзийци са способни да направят инфарктен траял на място колкото една салфетка.



ПЕТЪР: Разликата между тежките сандъци и олекотените конструкции е точно толкова, колкото между колите с разделени задни спирачни апарати и тези без. Когато подпираме и една не събаряме едно от колчетата, осъзнавам, че и тази система може да ти донесе наказания. Боравенето със спирачките трябва да е добре тренирано върху всякакви грундове, радиуси на завой и ширина на трасето. Като цяло скучна работа за навигаторите, но голямо предизвикателство за пилотите. Мади допуска несъществени грешки, които обаче ни отпращат извън десета позиция. Направо не е за вярване колко екипажа се нареждат на толкова малко пространство в едни 4-5 минути.



ТЕОДОРА: Петър добре наблюдава и анализира уменията на пилота, докато седи на седалката, но не знае какво го очаква в следващия SS. Гледам екипажите преди нашия в стартовия списък. Етапът започва с завой с обратен наклон, който води автомобилите към дълбок и за сметка на това широк коловоз. Някои от тези с по-тесни мостове пропадат в него и започва неравна битка с котви за изваждането им. Следва водно препятствие, от което също се излиза с котва. Там е големият проблем, защото след изтеглянето на автомобила, котвата е така здраво забита в земята, че навигаторът не може да я извади. Някои пилоти излизат да помагат, други издърпват котвата с лебедка, а има и случаи, в които се намесва челен товарач. На този SS става сериозна тапа и чакаме повече час. Междувременно количествата питейна вода все едно се изпаряват. В кратките минути, когато не вали, гърлата ни пресъхват от жажда, а докато вали, по собствено желание се наливаме с вода, за да не се дехидратираме.

ПЕТЪР: Постиженията на руските отбори от миналата година им бяха дали сила още повече, че те взеха правата за организиране на RFC Series в Русия. По този начин имат участия на два екипажа без такса. Единият е Роман Кулбак, шампионът от миналата година, който по право кара без такава, а другият е 5-кратният шампион на Русия, който е спечелил участието си в сериите. Отделно участва още един руснак с червено Suzuki , който живее в Малайзия и извършва пълен support на останалите екипажи. КГБ ряпа да яде. Руснаците са навсякъде по трасето, гледат времена, следят за незакопчани колани или за всякакви нарушения на правилника от страна на другите отбори. Личи си, че са печени off-road-ъри, защото веднага забелязват и най-малките грешки при другите отбори. Хм, тяхната слабост ли? Въобще не подозират, че ние добре разбираме руски език. Говорят си на сантиметри от нас за нас. А ние сме просто кибици.



ПЕТЪР: На трасето идва самият Мервин Лим, един от най-добрите състезатели в цяла Малайзия. Той е като бог за повето от феновете, които се радват да го пипнат или да се снимат с него. Мади и неговите момчета ме викат, за да ме запознаят с Мервин. Много са учудени, когато той ме разпознава, прегръща ме и започва приятелски разговор. Мервин има сервиз, в който подготвя drag race булиди, дрифт бегачки и всякакъв вид off-road тупани. Носи ни ново синтетично въже и разговорни устройства, същите като тези, които сме монтирали на каските три месеца по-рано. За да не го обидя, се правя, че виждам такива за първи път. Но аз знам, че те не работят особено добре (след тестове в Гърция с Иван Киров разбрахме, че менюто им е бавно, губят обхват и се нуждаят от често зареждане на батериите). Освен това сиромашката каска на Мади няма никаква възможност за монтаж на тази система. Но въжето е уникално. То щеше да ни потрябва за Зоната на здрача. Мервин ми казва, че може би ситуацията с нас е "всяко зло за добро". При тези условия има възможност в Зоната на здрача да се наложи да изоставим автомобилите, като през 2007 година. Според него тази част от състезанието ще се превърне в черна дупка за повечето от участниците. Посъветва ме, ако все пак стигнем дотам, да си вземем повече вода, храна и стоманени нерви. Шампион - шампион, но той гледа зад лентите, а ние се състезаваме.

Усещам, че ще берем ядове в този SS заради късите ходове на окачването. При изкачването на баира и в дълбок коловоз лявата страна на автомобилите пропада, а десните гуми се вдигат във въздуха. Дори шампионът, печелил два пъти това състезание, закъсва. Две лебедки му изпиват безмилостно времето, докато навигаторът му се движи като дух. Не помагат нито засилки, нито блокажи, а подаването на много газ само прави ситуацията още по-тежка. Моля Мади да огледаме заедно за подходящо място, където да закача котвата. Той ме успокоява, казва ми, че ще преминем и дори не помръдва. Стартираме.

На най-шибаното място, миг преди да пропаднем, Мади набива и двата блокажа и с ловка маневра, която ни изправя на едно колело, успешно прехвърля тежестта на джипа по диагонал. Публиката крещи толкова силно, все едно сме направили задно салто. Следва стръмно изкачване, няколко остри завоя с дълбоки чаши и спускане съм старт-финала. Приближаваме отвесен праг, пред който се е събрала мазна тиня. Скрито поглеждам към Мади. Изражението на лицето му показва, че той е решен да премине на ход. Аз знам, че ако това се случи, направо трябва да ни дават купата за първо място и да си ходим към България. Секунди по-късно прехвърляне на границата плюс 5 сантиметра потъване ми подсказват, че е дошло време и аз да вляза адекватно в това състезание. Нямаме ръчки за отваряне на вратите отвътре, но аз бях предупреден за това и започвам нервно да търся механизма отвън. Пилолът обаче не спира. Той бие челно предния мост - първа - задна, първа - задна. Пумба квичи за милост и всеки момент ще хвърли или предно каре или блокаж на диференциала. Някакви хора от публиката започват да крещят "Winch. Winch". Мади ме поглежда и кимва: "Winch".



Изхвърчам от кабината. Куката, предпазителя, котвата, въжето на лебедката - всичко трябва да бъде в синхрон. Най-малкият пропуск води или до наказание или до тъпанарска грешка, която те свлича в класирането. Правя много бързо всичко, както трябва. В момента, в които жълтият джип подскача и огромната макара се завърта, S-образната кука се пръска на парчета. Това е отвратително усещане. Трябват секунди, за да разбереш и осъзнаеш това, което се е случило. Започвам да връщам въжето обратно. Приятно съм изненадан, че преди това Мади е натиснал пневматичното отключване на макарата. Оглеждам нервно куката, дори я изпробвам. Виждам, че тя като цяло е здрава, но по някакъв начин самото вклиняване в пръстта е скъсало езика на предпазителя и въжето е излязло. Сякаш въглищар хвърля горещи въглени върху гърба ми. Каската ми става тясна. Закачам отново куката към каиша.



ПЕТЪР: Чувам, но по-късно разбирам, че това е бай Иван, който крещи с пълно гърло "Дишай, дишай". Бях забравил да дишам. Пумба изскача от гадното място като тапа от шампанско. Велико нещо е карданната лебедка. Но сега котвата е дълбоко вклинена в пръстта. Сигурно Мади трябва да слезе, за да ми помогне. Обзема ме дива лудост. Напрягам всеки мускул в тялото си и с рязко движение я вадя сам. Сякаш огромна къртица изскочи от земята. Поставям котвата на място и едвам се качвам в джипа. 10 метра по-късно пред очите ми са избиват многоцветни петна, а предната бронята събаря финалния маркер. Мади е в луд възторг. Прегръща ме и допълнително ме задушава, "Браво, браво, шампиони сме". Не на същото мнение е Руди Кау, официален фотограф на състезанието. Казва ми да не се напрягам толкова, защото ще получа травма. Да го духат слабаците. Аз съм дошъл тук със жесток зор и с шкембе. Ще видят те какво е балканска сила. При вадене на котва определено масата на вадещия е от голямо значение. Но тя е голям недостатък при по-продължителни упражнения в този климат. Сетих се как Омбрето, Мартин и Ивайло ми се подиграваха, че тренирам патешко ходене с 30 килограмова щанга в сервиза. Това е работа за някой по-млад, с повече въздух, по-малко килограми и жал към тялото си. Изпивам близо литър вода на екс, а нещо дърпа десния ми крак. Но нямаме време за почивка.

ТЕОДОРА: В първите два етапа видяхме, че пилотът е див петел. Сега пък той и неговата асистенция добиха впечатления от Петър. Автомобилът и той е животно. Добре сме се намерили.



ПЕТЪР: Отправяме се към SS4. Там заварваме батална сцена. Един от китайските отбори е затънал толкова тежко, че дори челният товарач не може да ги извади. След половин час Toyota-та е извън трасето, но със зверски щети - счупена лебедка, криво шаси, скупен преден диференциал, полуоска и ключалка. Навигаторът е пред физически срив. Питам пилота дали имаме стълбички. "Не се притеснявай, ще го минем". Виждам, че джиповете с портални мостове са изкопали такъв праг, който е невъзможен за преминаване особено с нашата ниска машина. 20 секунди след старта все едно се удряме в локомотив. Автомобилът е подпрян, затънал и заклещен едновременно. Още когато пробваме на задна първа, разбирам, че дори и с лебедката няма как да избутаме тази стена.



ПЕТЪР: Следващите 10 минути пробвам какви ли не точки за забиване на котвата. Всеки път тя излиза все едно вместо голямо желязо, забивам лъжичка за кафе. Усещам как времето ни и силите ми ме напускат. Всички отстрани крещяха "Давай, пробвай пак, не се отказвайте", но всяка следваща проба може да ни докара само травми или счупване на окачването или лебедката на Пумба. Краят е предизвестен, бавен и жесток. Това е първият DNF, който регистрираме. Мястото е отвратително, зловещо, мразя го. Хвърлям каската на земята и се опитвам да си събера белите дробове, които са пръснати на парчета. Пищялите и ръцете ми са изжулени, а още при първото ми присъствие на това състезание видях как отпадат добри отбори заради предобряне на навигатора с цел по-добро класиране. Ако следващият етап е подобен, аз съм дотук.



ТЕОДОРА: Опитите на Петър с котвата са точно 9. Снимам от реката и публиката е над главата ми. Не знам какви викове е чул Петър, но при мен хората бяха в затишие. За всички е ясно зверското усилие, което той полага и истинската невъзможност за изход от ситуацията. Руските навигатори стоят плътно зад мен и дори те спряха да коментират. Всички осъзнаваме, че поемаме и първите удари на RFC. Висящият Пумба от лопатата на багера е жална гледка. А аз си мислех, че той може да мине отвсякъде. Няма какво повече да направим и се отправяме към следващия SS, пети за деня.



ПЕТЪР: Трасето минава през плитка река и предразполага към скоростно каране. Мади ми казва, че съжалява, защото е подценил предишния SS и сега ще наваксаме. Нямам нищо против още повече, че толкова съм се скапал емоционално и физически, че едва се държа да pussy bar-а. Торбинираният дизел има доста приличен торг и в ръцете на опитен пилот ускорява независимо от предавката, на която е. С голяма скорост се движим по нещо като бобслей писта, която малко преди изхвърчане встрани ни връща обратно в коловозите. Точно се кефя на първите две-три локви, които порядъчно ни заливат през отворите и охлаждат и без това прегрялото ми тяло, когато последва ужасен удар в предното ляво колело. Все едно настъпваме танкова мина. Воланът избива ръцете на Мади и за първи път той прави уплашена гримаса. В следващите няколко метра губи контрол над траекторията на движение. 100% съм сигурен, че щетата е тежка в предницата и управлението на джипа. Казвам му да спре веднага, но той не спира. Когато гумите застават хоризонтално на пътя и няма абсолютно никакъв начин за управление, той все пак спира. След бърз оглед предположенията ми се потвърждават. Предната джанта е крива, шасито също, а от кормилната помпа блика хидравлично масло. Кормилният прът на мястото на карето е пречупен, а джипът няма и предно предаване. Обяснявам му къде на български, къде на английски, къде с ръце, че трябва да спрем, за да предотвратим по-тежка повреда. Мади не ме слуша и е сигурен, че ще завършим. Нищо не разбира този малайзиец от частите, които задвижват автомобила под задника му. 10 метра по-късно кормилната кутия се разцепва на две. Трябва да преминем още едни SS и сега с тази повреда автоматично получаваме два DNF-а за деня и един DNS. Язък за юначното каране преди това. Най-вероятно потъваме като наковалня под 10-то място в класирането за деня. Това вече ми едва в повече и започвам да си мисля, че това е краят.



ТЕОДОРА: Преди старта на предпоследния SS заставам на атрактивна позиция за снимане. В калната вода жълтият цвят на нашия джип дава страхотен контраст. Секунди след като преминават покрай мен, чувам, че двигателят спира. Пумба вдига пара, а Петър и Мади и те под пара се суетят около него. Започваме деня с много добро представяне и това не е финалът, който очакваме. Не след дълго всички сме скупчени около предната част на джипа. Израженията на лицата на асистенцията на Мади, както и на Ивайло и Иван, не вещаят нищо добро. За нас е загадка кога и как ще се ремонтира автомобила и дали изобщо ще стартираме в утрешния ден. Мади търси заварчик по телефона, който живее в някакво село на 200 км, останалите се суетят, а Ивайло започва да се съмнява в компетентността на пилота, асистенцията и продължаването на отбора в състезанието.



ПЕТЪР: Дори един от най-добрите китайски екипажи се забива на същото място. Въпреки опита и порталните мостове на тях им се налага да използват лебедка, за да излязат оттам. Направо не мога да повярвам, ние прескочихме тази дупка на ход. Разликата е, че те са здрави, а ние - сломени.

ПЕТЪР: Вече е късно и на опустялото трасе едвам удържам Ивайло да не скочи на малайзийците. Според Мади и асистенцията му при ваденето от предишния SS, багерът е изкривил шасито и кормилната кутия е гръмнала. Ние обаче не виждаме джип за първи път. Заради изнасянето на колелата се беше наложило до бъде променен и захвата на кормилната кутия. Малайзийците бяха решили технически това с две П-образни планки от общо 3 захвата, заварени челно върху едната страница на шасито. Просто и ясно като сълза - от удара в мостът колелото предава силата върху кормилната щанга, а тя от своя страна изкъртва кутията. Започваме къде със сочене, къде с прости думи да обясняваме на малайзийците, че този монтаж е здрав, само когато е с проходни втулки, заварени и от двете страни към кутията на шасито. Разбирам, че никой от тях не може да заварява. Давам им зор да тръгваме към най-близкия сервиз, където да оправим щетите. Но те се държат все едно сме на плажа и се чудим дали да ядем сладолед или да пием по кафе. След тежък 10 минутен разговор на малайски, който ние не разбираме, едва се събираме в кожите си. Мади дълго ме уверява, че за утре сутрин всичко ще бъде оправено. Имат резервна кормилна кутия, кормилен прът, маркучи и масло, както и надежден механик на 200 км оттук. Аз не за първи път изпадам в тежка ситуация с малайзийци и знам, че тези хора, когато обещаят, ще си свършат работата каквото и да им струва това. По трудно ми е да удържа Ивайло и Иван, които твърдят, че повече няма да видим този джип. Прибираме се унили и смачкани с аситентската Toyota, а в купето избухват и първите скандали .Бъдещето в това състезание е несигурно за нас. Сега всичко е в ръцете на асистенцията на Мади.



Много тежък ден, много тежка вечер. Аз лично не се притеснявам, но другите от отбора са почти убедени, че няма да има втори ден за нас. Тялото така ме боли, че все едно съм участвал в ММА схватка. А това е само началото.

[edoors]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Не смея да си легна, да не би да има още....

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Не знам за вас, ама аз наистина чета с краката в легена с вода! Освен, че придава реализъм и охлажда...

[upi]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Препрочитам го за намкойси път, щото мине не мине и отварям да проверя за продължение ... и като отворя, чета го пак.
Чакаме следващото.

Не знам за вас, ама аз наистина чета с краката в легена с вода! Освен, че придава реализъм и охлажда...

Tи нещо беше писал за едни бири ...

[edoors]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Днес се видях с Бай Иван. И той има какво да разкаже, че дори и извън състезанието.... Дано се навие да пусне отделна тема....

[Димитър Колев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Невероятен разказ...
Забравих ядене и пиене докато чета...

[Георги Василев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Искаме още!

[viperr]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Още, още, още.

[Валентин Исаев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Малко видео за подгряване (на водата в легена).
http://m.youtube.com/watch?v=2t8pRfvfWFU
http://m.youtube.com/watch?v=uuMlHanq628

Лебедки,лебедки и ......лебедки.
И малко видео от старите ленти RFC 2001
http://m.youtube.com/watch?v=Rj9Qx6DRTnY

Някой с право на редакция да ги оправи да не излизат като линкове.От таблета така ми излизат.

[jorko]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Това , че не пишем, не означава че не чакаме ...

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ето и първото предаване.Приятно гледане.

http://www.youtube.com/watch?v=KjrAgS2gZME

И,и не ми дава да го постна както трябва.Иначе ми излиза реклама с оплезени мечета и други тъпотии

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

и...

[Таня Кълева]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

и...

А, Ивайло е редактирал междувременно...