Направо беше нереално за няколко секунди - видяхме как предницата се вдигна във въздуха и настръхнахме в очакване на задните кълбета, които щяха да са поне 3-4 преди багера да цопне във реката... И точно в този момент, вместо машината да се сгромоляса надолу, замръзна на ръба като най-сюрреалистичната статуя, която може да си представи човек. Трябваха ни няколко сегунди да осъзнаем какво се случва пред очите ни, после Жоро и аз скочихме към багера с идеята да увиснем на греблото. Хукнахме по баира нагоре и точно си бърках в джоба за телефона, за да го заснема тичайки, Вальо (багериста) пусна хидравличните стабилизатори (петите) и върна багера в относително хоризонтално положение, но все пак - стъпил и четирите гуми на земята. Метнахме се в греблото и изкарахме багера на равното. Въпреки минимум 200-те килограма допълнително тегло в жива мръвка отпред, багера още 1-2 пъти отлепи леко предницата!!! Хора, днес видях и участвах в най-великия траял на всички времена!!! Когато спряхме горе и слязохме, на всички много ни се пушеше...
Тези двамата, единият дебел и тежък
а другият само тежък се изнесоха по нагорното с космическа скорост и се метнаха в кофата на багера като прасе в локва. 
Гледка неземна.Аз като по-дебел извъобще не можах да реагирам
не че не се понесох в свински тръст и аз нагоре но тези се оказаха недостижими. За грамотноста на Вальо да дрифти с багера пък изобщо не ми се коментира- перфектен. В събота и до състезанието съветвам мераклиите да тестват трасето да го пропуснат. Причини няма да излагам но недейте. А относно доброволците-няма такива, а тези които бяха там в началото сме ги отразили и им благодарим от сърце.
Tweet
Коментар