От: 21ви век интервю за работа
Мисля, че наистина посоката на темата избяга.
Аз доколкото разбрах, колегата иска да посочи абсурдността и грубостта с която се провеждат интервюта в България. Тъй като съм се явявал на интервюта както тук, така и навън споделям донякъде неговото мнение. За съжаление ( с много малки изключения) у нас се гледа малко с пренебрежение на всеки работник (независимо от позицията му), всеки е заменим и неговата личност няма никакво значение или просто казано пълна липса на уважение и грубост. Всичко това произлиза от общото схващане, че пазара е залят с работници (според общото разбиране бачкатори) и ще се намери някой друг. Еволюционно не сме достигнали до разбирането, че читавия персонал се отглежда и то с поколения. Това което се случва на "западни" интервюта не винаги е по-розово, но поне не остава горчив вкус от самата среща. Аз също съм бил на ръба да пиша такова писмо, но впоследствие съм се разубеждавал- просто няма смисъл. Много често хора като интервюиращия колегата са "парашутисти" и са там на такава позиция по определени причини. Тяхната некадърност или пълна незаинтересованост в общия случай са общоизвестни във фирмата, но в крайна сметка това нищо не променя- сигурен съм, че всеки се е сблъсквал с такива персонажи.
Мисля, че наистина посоката на темата избяга.
Аз доколкото разбрах, колегата иска да посочи абсурдността и грубостта с която се провеждат интервюта в България. Тъй като съм се явявал на интервюта както тук, така и навън споделям донякъде неговото мнение. За съжаление ( с много малки изключения) у нас се гледа малко с пренебрежение на всеки работник (независимо от позицията му), всеки е заменим и неговата личност няма никакво значение или просто казано пълна липса на уважение и грубост. Всичко това произлиза от общото схващане, че пазара е залят с работници (според общото разбиране бачкатори) и ще се намери някой друг. Еволюционно не сме достигнали до разбирането, че читавия персонал се отглежда и то с поколения. Това което се случва на "западни" интервюта не винаги е по-розово, но поне не остава горчив вкус от самата среща. Аз също съм бил на ръба да пиша такова писмо, но впоследствие съм се разубеждавал- просто няма смисъл. Много често хора като интервюиращия колегата са "парашутисти" и са там на такава позиция по определени причини. Тяхната некадърност или пълна незаинтересованост в общия случай са общоизвестни във фирмата, но в крайна сметка това нищо не променя- сигурен съм, че всеки се е сблъсквал с такива персонажи.

Просто участниците седят от различни страни на бюрото. И едните и другите имат от какво да се оплачат
Коментар