Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Тропчо]

В ТУ София девети блок транспортния факултет в коридора има един умален модел на парен локомотив в една витрина . Това е така нареченото царско влакче или каквото е останало от него . Знаейки за любовта на Борис ІІІ към парните локомотиви от Круп подаряват на Симеон този локомотив заедно с цяла ЖП система която е била над 100 квадрата разгъната . Имало е всичко ; депа ; гари и всичко останало . Тия дни ако има някой горе ще го снимам .

Само че, това с влакчетата в момента не е играчка, а си е хоби. Никак не евтино и не за всеки. Имам приятел в Метман, който го практикува от над 30 години. Цените и на най- малката джвъчка са оле-мале, но не това е най- скъпото. Основната конструкция е сглобена на около 300 квадрата, отделя по 30 часа на седмица за човъркане, а като се зададе изложение и всичко трябва да се премести на някой панаир, пък после и обратно... Абе, трябва и да си малко луд, както и да го погледнеш. Инак, има вид на съвсем нормален човек.
http://www.mbfmettmannev.de/ това му е сайта.

[turtey]

Има разлика. Влакчета и влакчета.
Децата имат три комплекта. Кефят се много. Обща цена 50 кинта.
Но са нищо особено, нали.

[sek.1]

Всичко зависи от това колко финансов ресурс имаш и си склонен да заделяш за хобито си .

[Самодържец]

Онзи ден купих за 30-40лв фильмоскоп, ама много интерес не проявиха, разбираемо след като са свикнали с телевизия и таблет. Аз имах два модела, търкаляха се на тавана и когато започнах да го почиствам отидоха в контейнера. А сега едно филмче с кутийката е десетина лева. Но мисля, че интерес никакъв няма да проявят децата към това.

[davc]

...Дядо ми... ...дядо ми... ...Дядо... ...дядо...

Дядовците са голяма работа, дума да няма. Аз събирах колички (та то и кой ли не е май), една ваканция докато бях на село (София демек) при баба и дядо, открих че в един от павилионите пред ЦУМ (най-горният, последният, откъм х-л Балкан) редовно продават от току-що започнатите да се правят в Разград по лиценз от Мечбокс. Като в един ден само един модел и в различните дни, различни, към втория-трети ден на дядо му направи впечатление (всеки ден ходя като на дежурство), като разбра за какво става въпрос, на следващия ден отиде и ми донесе всичките наведнъж ("под щанда" и по съответния начин всичко ставаше) - бяха 8-10 модела. Малей-й, какво чудо беше.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Аз имах едно Рено 11 - синьо . Спазарих го от един батко, задето му оправих спирачката на колелото. После му махнах пластмасовите колелца и му набих 4 лагерчета , които "набрах" от вторични.( живеехме на около 15 минути от вторични и редовно , ходехме на "беритба" ) Та въпросното Рено , биеше всички други на състезанията върху картон, обаче , когато почнахме да си залагаме количките , същия батко ме наби и ми взе всичката печалба , барабар със самоделката .

[Пенчо]

и най-вече книги - прекарвах часове в руската книжарница (на 2 етажа) на Раковска в София. Сега май е суши-бар или нещо подобно.


:

Само малко уточнение. Руската книжарница беше на ъгъла на Алабин и Витошка - сега е Макдоналдс.
Имаше още една двуетажна - срещу Руската черква - но тя беше за всякаква чуждоезична литература.

[Пенчо]

Срещу кое от двете кина на Славейков?

[davc]

Славейков.

[veskov]

Да, Славейков. Диагонално на другото, Култура 1 имаше друга интересна. Там продаваха разни закачки, пърдящи възглавнички, гумени чукове, писалки със симпатично мастило, коктейлни червеи (малко зрънце при накисване в питието се превръщаше в същински глист), изкуствени фекалии, кавал със сажди и др.

[сто]

Малкия дето след месец ще навърши три, когато е в нас и се приберем вътре, първо започва с купищата играчки - колички, писти и какво ли не, но винаги накрая се стига до кофата със щипки на баба му. Вече съвсем преди да си легнем хуква от стая в стая, блъска се в стените, мята се на леглото, дърпа кучето за опашката докато се изпоти порядъчно. После идва ред на Пинокио или малката русалка, десетина минути само, докато лежи в леглото, и вече се е отнесъл. Сестра му, на шест месеца, уж обръща внимание на дрънкулките около нея, ма покривката на масата или косата на на най-близкостоящия са по-интересни.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Колко им искаш ?

[jordanov sv]

Наборе, за презапасяване с щипки за пране.... абе силно се съмнявам... Я разучи някой от обитателите на къщата да не е бил в някое ТПК? Или из Търговиите някъде.
Не съм сигурен, у вашия град или в Трявна имаше едно ТПК дето правеха дървените ученически линии. Може и щипката да е оттам някъде.

[IvanIvanovi]

в Троян и не, обитателите бяха майка ми и баща ми, и двамата 35-та година родени и отраснали в немотия и дефицит - имаха навика да се запасяват с какво ли не и то се пазеше ново , "да има", а старите посуди се ползваха до разпад

[windwarrior]

Дядовците са голяма работа, дума да няма.

Ми моите наистина бяха голямата работа. Дядо Георги беше разкулачван, лежал по лагери, в резултат на което беше бачкатор в пътното строителство. Обаче - всяка сутрин се бръснеше до синьо, косата сресана, с афтършейв, сако-панталон-риза, кожена чанта със закопчалка (вътре му бяха инструментите) - така тръгваше на работа. Най-спокойния човек който познавам - вечно усмихнат, шегаджия. И буквално душа даваше за нас внуците. Няма да забравя как със сестра ми лудеем в къщата на село - тряскаме врати, скачаме по легла, абе лудница. Баба дудне "ше бутнете къщата бе...", дядо с олимпийско спокойствие и отговаря "Остави децата да си играят ма, кво като бутнат къщата - ше я дигнем наново". Или баба нещо пак му дудне, а той пак с усмивка "Стига ма ХХХ, стига си ми опявала, ше ти откупя един циганин за 5 лв на ден - на него да му дуднеш". Ама тутуна му изпи кръвта, пушеше по 2-3 пакета Родопи качак на ден. Така си го и спомням като ни прегръщаше - миришеше на одеколон и тутун. Стопи се като свещ от рак на белия дроб за няколко месеца, без да изохка, без да се оплаче. Корав мъж, не ги правят вече такива.

Дядо ми Цочо пък ме научи да обичам природата. Беше страстен ловджия, рибар, турист (бил е предстедател на БТС в съседния град). Освен че пак ни угаждаше на всички капризи, ме водеше със себе си по походи, на лов, за риба, за гъби, научи ме да паля огън, да връзвам кукички, да си търся стръв. Научи ме на уважение към природата, да обичам безумно Централен Балкан и т.н. Е не можа да ме направи ловджия и рибар, но поне ми остана любовта към природата от него.

[windwarrior]

На мен дядо не ми даваше да клепам и да точа с бруса. Помня че имаше някаква много яка техника за точене с бруса - с прихващане, премятане - много обичах да го гледам.

Иначе си имах собствена коса, с нестандартно (удължено) косило, щото още тогава бях лонгур, и със стандартно косило много се прегърбвах. За сметка на косилото и дългите ръце пък успявах да карам по широк откос. И да - наистина си беше кеф

[Самодържец]

Пробвал съм естествено с дядо ми, никога не ми е било кеф. Кеф ми беше да ми замирише на окосено и да се бухна в тревата, ама някой друг да го е окосил тоя декар.,😁

[Кольо]

Ми ето-различно тесто сме.
Това което мен ме кефи-теб не.
А отвертка и клещи и мен си ме кефят, то си е мъжка особеност.

А за косенето-ако трябва да кося няколко декара-и аз съм "Не, благодаря",, но 200-300 квадрата бих ги окосил ей така-за кеф. Щото ме кефи.

[petroffbg]

Косенето със коса е тънка технология,не е за всеки.Има си чалъм,мен ме е учил дядо(на майка баща и), баща ми също.Първо косата се оставя на жарко слънце да се напече,после се "клепа". Много е важно да се изтъни(наклепа) правилно,инак не реже и косача се мъчи,ей това не можах да усвоя,дядо не даваше да пипам метала,бях малък,но ме научи да кося.Общо взето е лесно,косата трябва да е режлива и съобразена с ръста на косача.Замахва се като дръжката само се придържа и насочва и я пускаш,връткаш се леко от колената,пристъпваш и замахваш придържайки.
Всички други опити със замах,завъртане от кръста,блъскане,забиване в земята,завършват със страшни болки и плюски по дланите след двайстият метър.С баща ми косяхме 5дк частно ползване за две вечери по хладното.И още нещо,има чалъм при наклепването в зависимост дали ще се коси люцерна или ливада.

[windwarrior]

Ако правилно си спомням - трябваше леко да се натиска на петата, а върха да бъде маааалко във въздуха, иначе се забиваше във земята.

[aldr]

Организирам курс по косене ....45 обекта до края на лятото ....бирата от мен

[Alexr]

Косенето с коса е наистина тънка работа. Аз така и не я усвоих до края въпреки, че ми е приятна. Първите ми опити бяха в гимназиална възраст, в казармата продължих под ръководството на добри инструктори - момчета от село, дето това им е естествено. Колкото и да се стараех, след мен изкарваха още поне 1/3 отгоре на същото място от това дето аз съм окосил. Клепането на коса също усвоих с някой забележки. След мое клепане косата става не само леко серетирана, но и чапразена. Иначе с буса се справям много добре. Ако правилно се редуват по-груб и по-фин брус, с косата режа не само дива трева, но и къпинаци. Ръчната коса и различните видове моторни косачки са просто различни инструменти с различна цел. Например косено с тези моторни коси, дето са с корда, животните не го ядат. То честно аз до кордата още не съм стигнал. Все режа едни гъсталаци, дето едвам ги взима металната перка. А и косата не отказва внезапно, както не веднъж ми се случва с моторната коса (храсторез/тример/или като там се наричат).

[aldr]

Адаш , диска за моторната коса трябва да се назъби и тогава реже перфектно . И става като със ръчна коса .

[aldr]

[Veni1]

Аз съм си серетирал по подобен начин ножа на електрическата косачка, и резултата е като обръснато с електрическа самобръсначка Филипс.

[FiveFinger]

Как го нарязахте диска?

[Asen Kushlev]

Как го нарязахте диска?

С ъглошлайфа, как. Мисля да пробвам и аз, имам едни тръни да кося, но са дебели за кордата, пък за видирания диск ми се струват тънки.

[aldr]

Недей...........

[Asen Kushlev]

Много го натиска голямата трева, даже се усуква. Може и да се счупи. Не съм пробвал без него, може и да хвърчат много осколки, ти пробвал ли си без него?

[Чавдар (V93)]

По неволя пробвах без предпазител преди седмица. Целият бях в треволяци. Косачката - също. Е, и 1-2 камъчета ме хлопнаха по главата, но без поражения поради използването на защитен шлем