Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Skorpion_BG]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Жокер - ферментация.

"Тиха ферментация"!

[сто]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Понякога с носталгия си спомням за старите квартални бакалии от където си купувахме хранителни продукти на размерване и ни ги увиваха с амбалажна хартия. Всичко беше по истинско, помните ли най евтината наденица дето и викахме Кучешка радост ? Като си земехме от нея, леко с ножа я барнеш отгоре на резки и я хвърлиш на скарата, па като зацвърчи и замерише на хубаво и апетитно, па като извадим Светлото пиво от бунара - еееех живот. Само като замиришеше и махалата се събираше на масата на двора, всеки носи по нещо и накрая задължително пропявахме, кога с китара или акордеон, кога акапелно. Абе хубави години бяха, пък сега всеки се затворил у дома си, не мож видя комшията здрасти да му кажеш.

Сирене, наливно олио, мармалад от ябълки и шипки, халва.... Обаче бакалинът от смесения магазин пръв си построи нова къща в квартала. При него се чакаше за силистренски бойлер, готварска печка, хладилник, телевизор... Неговият килограм и литър нямаха нищо общо с приетото за норма, отделно пари струвало да се уреди да получи гореизброените в склада, та плащаше баща ми предварително, няма как. Най ме кефеше как си плюеше на пръстите за да завие оразмереното в амбалажната хартия.

[veskov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Хм, някъде пазех вестника(познайте кой) за начетен и после съден магазинер, продавал по 700кг хартия. Стоката нето, сиренето отцедено в/у дървени скари еди колко си часа, блабла.

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

По едно време, за по-така празници, започнаха да удължават работното време на магазините за хранителни стоки (и изобщо да са отворени в такива дни). Заплащане и прочие, всичко точно и стриктно по кодекс (не че на магазинерите им пукаше за официалната заплата).
Та един комшия: "И за к'во ще седя на девети в магазина - да викам няма...".

[Emilppp]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

"Тиха ферментация"!

Както казва комшията - "Виното свърши, тихата ферментация - не!"

[veskov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Някой помни ли жабите и пиавиците в бръснарниците и за какво се ползваха?

[dedoKoko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Пиявиците по време оно (яз го не повна, баси колко съм млад) са класически медицински атрибут за кръвопускане при високо кръвно и др.подобни. И понеже бръснаро е бил половин доХтур, ги е прилагал между бръсненето и ваденето на някой зъб, щото и зъбар бил, видиш ли.

За жаби не знам да са се подвизавали по бръснарниците, ама булките са ги консумирали като тест за бременност - умре ли жабата- девойчето е трудно, требе бързо да се търси баща...

Туй горното, дедо само го е чувАл и чел, нема лични спомени.

[Asteri]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Понякога с носталгия си спомням за старите квартални бакалии ...
Всичко беше по истинско, помните ли най евтината наденица дето и викахме Кучешка радост ?

Помня че можеше да се купи половинка и дори четвъртинка хляб, колкото за обяд, лелката зад щанда го режеше с един голям нож. Носеха едни бели платнени диадеми в косата. Обикновено питаш лелката дали хлябът е пресен, при което тя грабваше един самун и забучваше пръсти в него, да покаже колко е мек. Никой не се замисляше дали си е измила ръцете... Четвъртинка хляб с наденица беше някакъв балкански вариянт на хот-дог.
Имаше някакво масло "Домашно", което се продаваше на буци и се мереше на кг. Беше кисело...


По-специални неща се вземаха от "Показния магазин". За мен обаче най-интересно място в София беше една рибарница, май на Графа, където на витрината имаше аквариум с жива риба.


Не всичко беше истинско, българските дънки бяха от някакъв странен плат. Може би не е имало БДС за тях

начетен и после съден магазинер, продавал по 700кг хартия.

Онези кантари не мисля е са били достатъчно презицни за да отчетат 2-та допънителни грама от лист хартия. Много по-успешен беше номера да се вдигне стоката от кантара преди да се е застопорила стрелката на скАлата. И самите кантари не стартираха от нулата...

Колеги това горното дори и след 10 години в лаборатория не мога да си представя за какво се ползва...

Бълбукатор, вкъщи се ползва при правене на плодово вино. Старият модел беше такъв, с форма на S. Новите са различни, сравнение:

Някой помни ли жабите и пиавиците в бръснарниците и за какво се ползваха?

Изпитвам съмнения че "научния метод" на социалистическата медицина би позволил такива практики.


Се черпим един сладолед? В ресторантите се сервираше само в метални купички. Бонус точки който си спомня "Веселые картинки" и е бил абониран за сп."Славейче"



Предшественикът на "Дъга" :

[veskov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

....Изпитвам съмнения че "научния метод" на социалистическата медицина би позволил такива практики.

Недей да иизпитваш

....тя грабваше един самун и забучваше пръсти в него, да покаже колко е мек. Никой не се замисляше дали си е измила ръцете...

И аз не изпитвам, щото в зависимост от възрастта актуалната клетва беше ,,...да ти умре кварталния"- (ще дойде друг и не си знаете номерата) или ,,да ти умре жабата"- да ти забременее гаджето. Не помня кога, но имаше времена, когато абортите бяха забранени и се правеха нелегално, даже семейства с по 1 дете. Жаби на по- големите сме купували някъде от Хр Ботев около Сливница/ Симеон, ,,магьосницата- лечител" беше около 2ра градска болница. Жаби за медицински цели, казвахме, че ще им правим дисекция в у-ще, но не сме, правихме на риби. Жабата не мре. Имаше и ергенски данък по някое време

[DBRS]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

.. па като зацвърчи и замерише на хубаво и апетитно, па като извадим Светлото пиво от бунара - еееех живот. Само като замиришеше и махалата се събираше на масата на двора, всеки носи по нещо и накрая задължително пропявахме, кога с китара или акордеон, кога акапелно. Абе хубави години бяха, пък сега всеки се затворил у дома си, не мож видя комшията здрасти да му кажеш.

Това беше най-хубавото на соца.(и беше голяма рядкост в големите градове)

[dedoKoko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Се черпим един сладолед? В ресторантите се сервираше само в метални купички. Бонус точки който си спомня "Веселые картинки" и е бил абониран за сп."Славейче"

[ATTACH=CONFIG]981095[/ATTACH]

Предшественикът на "Дъга" :

[ATTACH=CONFIG]981096[/ATTACH]

Освен ”картинките” имаше и ”Мурзилка”
Пифчето беше уникално- гледаш картинки и си съчиняваш историята, щото не всеки е закърмен с френски като Търтея.
В Габрово идваше един път седмично, май в сряда, на РеП-а до Градския съвет. Не уцелиш ли момента на пристигане на вестниците от пощата в 13,30ч. -губиш, понеже бяха 5 бройки(на 90хил.град), а отвън чакаха поне 30 хлапета. После се развиваше развиваше разменна търговия на стари броеве срещу други или пък срещу колички- пластмасови руски или метални (полски и български) от Млад техник.
А моделчетата от Majorete и Matchbox бяха направо върха -разменния курс беше 2-3 ”наши” за 1 тяхно.
Правехме състезания- коя количка има по-добри ”федерации” и стига по-далече на мозайката на съседния блок, която беше под наклон.

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Те и в София не бяха повече бройки и искаше познанство в репа.
По едно време пуснаха едни джобни Пиф и Еркюл черно-бели и те се намираха една идея по лесно. Нямаха и играчки

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А моделчетата от Majorete и Matchbox бяха направо върха -разменния курс беше 2-3 ”наши” за 1 тяхно.

Някъде средата на '80-те (вече бях леко извън възрастта за колички) започнаха да правят няколко модела (имам ги всичките) Мечбокс в България - Разград. Имаше едно предаване: "За един милиард" - посветиха няколко издания от предаването на това крупно постижение на развитото социалистическо общество.

[gy6ter]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Някъде средата на '80-те (вече бях леко извън възрастта за колички) започнаха да правят няколко модела (имам ги всичките) Мечбокс в България - Разград. Имаше едно предаване: "За един милиард" - посветиха няколко издания от предаването на това крупно постижение на развитото социалистическо общество.

Моите децата ги потрошиха

[piron45]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Някъде средата на '80-те (вече бях леко извън възрастта за колички) започнаха да правят няколко модела (имам ги всичките) Мечбокс в България - Разград. Имаше едно предаване: "За един милиард" - посветиха няколко издания от предаването на това крупно постижение на развитото социалистическо общество.

Имам съученик, доктор невролог е сега, вероятно има няколко хиляди мини моделчета на коли , страхотен маняк е . Още ходи от време на време по битака да издирва такива дето ги няма. Събира ги повече от 40г.