От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).
В интерес на истината в тази случка аз бях един от дебилите с голяма раница.
Проблема с голямата раница ... е раницата.
Има един синдром наречен Берген Синдром.
Бергени това са огромните британски раници с обем от над 100 л.
Като притежател на такава и аз съм изпитвал "Берген" синдрома.
Неговите симптоми са - трескав поглед съчетан със спорадично ровене из шкафовете с екипировка и пъхане в раницата. Щото има место. Накрая както съм написал се оказва, че в магазина са ти продали дефектна- я тия от САС как си ги носят леко пък твоята как тежи. На един друг поход предхождащ описания , моя скромност се оказа че за да си сложи раницата трябва да седне. после ставането беше тегавко. Освен това подобни походи се предполага да са предхождани поне от два три еднодневни, като е желателно да се носи целия багаж за тридневен. Така бързо се усеща (на собствен гръб), че можеш да минеш без доста неща.
В интерес на истината в тази случка аз бях един от дебилите с голяма раница.
Проблема с голямата раница ... е раницата.
Има един синдром наречен Берген Синдром.
Бергени това са огромните британски раници с обем от над 100 л.
Като притежател на такава и аз съм изпитвал "Берген" синдрома.
Неговите симптоми са - трескав поглед съчетан със спорадично ровене из шкафовете с екипировка и пъхане в раницата. Щото има место. Накрая както съм написал се оказва, че в магазина са ти продали дефектна- я тия от САС как си ги носят леко пък твоята как тежи. На един друг поход предхождащ описания , моя скромност се оказа че за да си сложи раницата трябва да седне. после ставането беше тегавко. Освен това подобни походи се предполага да са предхождани поне от два три еднодневни, като е желателно да се носи целия багаж за тридневен. Така бързо се усеща (на собствен гръб), че можеш да минеш без доста неща.
Коментар