Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

[windwarrior]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

И Явор/Скрудж, даже той е по активен при нас А пара-та на Любо си е съвсем в ред, да е жив и здрав и да му върви бизнеса Пращам ти ЛС.

[emil5koff]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Мад, така образно и същевременно правдиво си го описал, че почти мога да назова имената на участниците. Вярно, героите са от едни други опити да се откликне на повика "назад към природата", но със същия плачевен резултат.Това с кафето, точно както си го написал, съм го преживявал няколко пъти (за съжаление поредни), което е доказателство за способността на българина упорито и последователно да повтаря едни и същи грешки.Чудесно си го написал, поздравления за което!

[Paladin]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Радвам се че ви е забавно.... Тогава на место не беше.... Поне не на всички.

Точно в такива случай колкото е по-нервно, толкова след това е по-смешно. Нямаше ли кой да каже в най-напрегнатия момент - А, после има да се смеем на тази случка.
Хубав разказ, на мен няма как да се случи - подбирам с кой да излизам сред природата.

[disko04]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

В интерес на истината в тази случка аз бях един от дебилите с голяма раница.
Проблема с голямата раница ... е раницата.
Има един синдром наречен Берген Синдром.
Бергени това са огромните британски раници с обем от над 100 л.

Скоро гледах за полярен преход на САС-овци мисля, и ме впечатли размерът на раниците плюс ските отгоре.Казаха че тежат по 50 кила.....

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

То .. сега като го чета ...... ама като знам как са се чувствали тогава ....
Ето ние как се спасихме веднъж от дъжда на острова , с помощта на един дъждобран , гумиран-спален чувал , найлонов чувал и канап

Бяхме тръгнали само за плаж , но после решихме да останем да преспим Чувалите ги носехме , зада пренесем багажа през водата , канап и нож си носим винаги В случая нямаше никаква суматоха , съблякохме се голи , напрвихме подслона и си нахлузихме сухите дрешки отдолу, и си гледкахме огъня , който горя по време на целия дъжд

[Тропчо]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Точно в такива случай колкото е по-нервно, толкова след това е по-смешно. Нямаше ли кой да каже в най-напрегнатия момент - А, после има да се смеем на тази случка.
Хубав разказ, на мен няма как да се случи - подбирам с кой да излизам сред природата.

А най- хубаво е, когато усетиш колко ти е било тегаво чак след като свърши. Тогава хем псуваш, хем се смееш. Имаше един чвор, който вечер, преди тръгване наобратно слагаше в избрани раници по един голям камък, увит във вестник. Като се прибереш, тъкмо разопаковаш, звъни ти по телефона и пита "Хареса ли ти сиренцето? Със здраве да си го хапваш." Неведнъж ми е идвало да го убия, дано още е жив и здрав.

[madshpic]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

+++Лудо Куче изумяваш ме ОХОХОХ страхотен разказ майстор си и то голям!Пресъздал си много добре даже и за човек който никога не е лагерувал на открито ЩЕ ГО РАЗБЕРЕ!ПОЗДРАВИ

[Mad Dog]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Ей.... май ще ме накарате отново да пропиша хахахахаха....
Кратък по-сериозен бонус:

Четвърта част: Разбора:

Както често пъти се казва в армията: "По- добре мъртъв в боя отколкото жив на разбора".
Разбора премина в подходяща атмосфера- т.е. нивото на алкохолни пари и цигарен дим беше толкова високо, че всеки истински терорист би видял добра перспектива за създаване на химическо оръжие.
Горчивият спомен, си отиваше постепенно (заедно с пришките на краката и претриванията) и на всичко вече се гледаше от една далечна перспектива от ти типа "Ти помниш ли в 1978-ма/ в казармата/ на фронта."
Всъщност разбора премина в три фази (стандартни алкохолни):
-Един говори а другите слушат.
-Разговора протича по групи "по интереси".
-Всички говорят никой никого не слуша.

След серия от покашляния (с децибелите на авиационна бомба), опити за въдворяване на тишина (не успешни) и за десерт ползване на гласови струни достойни за оперен певец+ няколко предмета (вкл. пепелник) хвърлени по най-разпалените, се направиха някой генерални изводи:
1. Тайната на ходенето е в самото ходене. Комплекта свръх екипировка в килера/гаража е просто произволна сума пари хвърлена да отседява там. И за разлика от виното не става по - добра и лесна за употреба през годините. Номера е в редовното и ползване- поне веднъж на месец.
2. Големите раници са хубаво нещо ако са в колата. Дори максималистите признаха, че са имали "известни проблеми" (под известни може да се цитира едно мнение "Чувствах се като катър") с огромните Бергени. Минималистите пък от своя страна се кълняха, колко бързо ще си купят нови раници. Не Гъзозер (Булдозер) и не с далекоизточен произход.
3. Шуба тип БА (независимо от годината на производство) се приближава по свойства до мембанните дрехи , точно толкова колкото чадъра до парашута. Точно толкова се доближават и свойствата на пуловера "Мейд ин баба" с един по сериозен флийс или полар.
4. Памучните чорапи са за в града (както стана ясно в последствие, заедно с памучните боксерки и фланелки), По тази тема сектата на "синтетиците" постигна почти пълна победа над сектата на " памучниците" след анализ , кой кога и как се е претрил и как се е чувствал мокър.
5. Палатките от Метро/Билла са нещо като виртуалния секс - много приличат ама са си чисто .....ръкоделие. Също така е желателно една палатка да бъде разпъвана преди да разчиташ на нея. Единственото нещо което не се пробва преди първа употреба са кондомите (тях ги тестват във фабриката - ако не е добър теста след това името ти от "Пич" става "Тате").
6. Обувките са МНОГО важни. Тези от втора ръка "кубинки" от женския пазар, както и всички евтини "туристически " (явно за китайците туризъм е разходка в парка) могат да бъдат изключени от списъка на "годните" по условие.
7. Човешката глупост е безгранична. За това трябва да се ограничава. По възможност с планиране.

Утре още......

[Vili4ka]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Утре-то мина, а продължение не виждам

[NovemberCharlie]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Абе много дълго това утре....

[Alexr]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Смях се с глас, а колегите ми ме гледаха странно. Аз съм преживявал различни версии на този разказ. Вярно, че бяха в едни години, когато такива изпълнения ми минаваха гратис. Сега ако заспя срещу отворен прозорец и през нощта темперетурата падне под 25 градуса следващите 3 дни се "влача по корем". Не знам колко ще трае раздвижването ми ако спя на открито, само в един спален чувал, пък било то даже лятото на морския бряг.

Иначе винаги съм обирал подигравките като ме видеха как тръгвам лятото към морето със скиорското яке върху раницата. То средата на юли. Как да не се смееш. Е да, но ние седяхме на "Арапя" до към края на агуст. На палатки. Палатките си бяха тип "хималайка", без двойни покриви, с изпадала отдавана промазка, а в този дълъг над месец престой поне веднъж времето се скапваше. Ама така се скапваше, че половината къмпинг се евакуираше. И тогава беше много гот в скиорското яке. Другите са се навлекли с какво ли не и зъзнат, а аз с якето. И ми е топло.

Ама вече ... Последно спах на палатка в казармата през 1989 година лятото.

Благодаря за разказа!

[Еделвайс]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Не си спомням кога за последно съм се смял така, страхотни случки и преживявания са имали.
Миналата година, лятото бяхме с приятелката ми на палатка до един язовир, палатката е от метро, ясно за какво иде реч, при което една нощ като се изсипа един хуубав летен дъждец...., сутринта като напече слънцето, беше ужас, като в сауна в буквалния смисъл, та същия ден отскочих до най-близкото селце, и купих огромен найлон, от тези дебелите, вечерта опънах найлона върху палатката, като джипа съм го паркирал зад палатката, за здрава основа и от тогава проблеми при дъждове и вятър не е имало. И още една случка, едната вечер през нощта се чуваше яко чакали, гадно виеха като в филм на ужасите, приятелката ми се беше изнервила от тях, та бяхме си правили естествено барбекю с ребърца, сигурно се досещате какво е станало като не изхвърлихме кокалите в огъня а в чувала.... легнахме да спим, по едно време както си бяхме заспали, приятелката ми почна да ме буди и ми вика че чувала нещо да се шумоли, аз гол кат Адам, взимам брадвичката, държа си я винаги вътре в палатката, излизам при което виждам 2 кучета или чакали, не се виждаше добре, като ме видяха се разбягаха но чувала беше разкъсан и боклуците разсипани навсякъде, та вече или отпадъците в огъня или в джипа Та това от мен като по-интересна случка

[Тропчо]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

След подробен прочит на сродни теми, безпристрастна преценка, спазми в стомаха и множество безсънни нощи на размисъл и спомени за подобни случки, еднолично присъждам новоучредената награда "ПУЛЯ-съ-СЪР", за 2012 година на:
Tози разказ.
Смятам наградата да е ежегодна и да се присъжда по критерия: "Най- забавно разказана история от първо лице". Честито на печелившия колега:
Ma-a-a-a-a-a-ad Dog!
Само трябва да ми каже от кой магазин ще му е удобно да си получи наградата, както и желаният размер за:
I-ва награда - СУИЧЪР С ЛОГОТО НА ФОРУМА

Ако има желаещи да се присъединят към комисията за присъждане на тази награда в бъдеще, могат да ме информират.