Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

[Skorpion_BG]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Аааа, предупреждавайте бе! Ще се задави човек от смях!! Много познати неща!

[Пенчо]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Голям джип имаш ли,че с колата няма да стане,а аз сьм от МАКСИМАЛИСТИТЕ?Не се клати и не потьва,само мечки дето има,а другото ми е професия та няма да ми е голям проблем

Там, дето ходим от дълги години, може и без голям джип. Ходил съм и с Лада 2105 и с Пасат3.Единствено излизането е невъзможно при силен дъжд.То така стигнах и до кията! Иначе палатки /не метровки/ имам в излишък.

[Mad Dog]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Радвам се че ви е забавно.... Тогава на место не беше.... Поне не на всички.

[Zahari007]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Всички чакаме и снимки, и аз се абонирах

[Mad Dog]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Всички чакаме и снимки, и аз се абонирах

То добре, че няма снимки иначе след този разказ щях да бъда съден за поругаване на честа и достойнството от някой участници в панаира.

[Вива ViRuS4eto]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

+ абонаменирах се и аз Дано да има продължение

Мога да предложа приключения на живо на Голям Беглик. В тъмната гора. С мечките.

Пенчо, ако там дадеш и пробно кръгче с Киата, се записвам!

[Пенчо]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

+ абонаменирах се и аз Дано да има продължение



Пенчо, ако там дадеш и пробно кръгче с Киата, се записвам!

Нямаш грижа! Може и разходка с лодка!

[Вива ViRuS4eto]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Нямаш грижа! Може и разходка с лодка!

Екстра! Ние ходим м. Чатъма, близо до вливалото

[Джамбазов]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

То почне ли се с моженето.... .

Очакваме трета част с нетърпение.

[Пенчо]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Екстра! Ние ходим м. Чатъма, близо до вливалото

Ние сме след голямата поляна. Залива с наблюдателницата.

[jenia7812]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Много истинско. Падам от смях. Колегите ме гледат странно. Чакам продължението с нетърпение.

[disko04]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Хайде де, изнервяш хората.Бива ли така.

[kulishev]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Евалла, евалла, аз затова исках да си купя каравана....

[Mad Dog]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Част Трета
Историята на една агония.
Втората вечер мина тегаво. Лябът с русенско нямаше същия романтичен вкус, още повече че беше до такава степен напоен с вода, че успешно засищаше и глада и жаждата. Максималистите макар и една идея по-добре физически и духовно също вече не им беше толкова весело. Лагера утихна рано... Но за малко. Участниците бързо се убедиха, че спането в гората не е за нервни хора. Странна работа – хора свикнали на шума на автобуси и трамваи нощем се будеха често често (за това имаше вина и липсата на напитки) от „тихата” гора. Таралеж в храстите предизвика обща тревога, като се зароди нова фобия - „глиганофобията”. Подобно на Обелиск на всички им се привиждаха и причуваха глигани – но докато при галския герой те обикновено са позиционирани на тава и са придружени с подходяща гарнитура, на нашите приключенци те им се явяваха в съня с размер на трабантче, кървави глиги и демонично – човекоядски поглед. За капак на всичко призори врявата издавана от подлите и не спазващи нормите (никакъв шум от 22.00 до 6.00) птици изкара половината от палатките. Другите подремнаха още час докато слънчевите лъчи не превърнаха вътрешността на палатките в сауна с около 99% влажност. Стигна се до въпроса за кафето... Въпрос ли... По скоро до проблема с кафето. Докато предишната сутрин всички бяха пили от запасите на максималистите, за тази сутрин се предполагаше, че има цяла кутия нескафе. Всички си я спомняха – голяма метална кутия. При проведеното разпитване беше проследен пътя на кутията от рафта в Билла, през касата („Знам бе нали аз я плащах”) до колите... проблемът беше, че там Тошко беше казал на Гошко да я вземе, но понеже раницата на Гошко била от малките той казал на Иванчо, който път решил, че са му казали да я занесе на Петърчо, който упорито отричаше някой някъде в последните 48 часа да му е давал такава кутия. След като бяха изровени всички раници (последното беше сторено от двамата най-върли кафеджии с погледи вещаещи саморазправа) и се стигна до логичния но печален извод „ще да е останало в колата”. Всички пиха по една студена напитка (но не фрапе) и започнаха да оправят багажа за тръгване. От група бодри кипри ентусиасти участниците се бяха превърнали в шайка мокри, измърляни, кални и изпохапани от комарите битници. Последвалият обратен път беше картинка, пред която сцената с робите от Набуко (операта - не газопровода) е изпълнена с жизнерадостен ентусиазъм. За този тип предвижване правилният термин е „влачи се като черво”. На походката на част от групата можеше да завиди всеки моряк - попретрили се още предишните дни те се опитваха да ходят, без да срещат изстрадалите зони една с друга (респективно с плата на гащите). Когато най накрая се стигна до колите, някак лицата отново светнаха. Кафе, Макдоналдс, тоалетна със седалка (о свещен порцелан) събудиха духа на всички до толкова, че дружно се врекоха исконното „Друг път като този път – никой път”.

[Петрушев (freesum)]

От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Цяла Одисея.