Tweet
До: Grundig Globe Traveler G3 Radio работи ли посред океана?
Вероятността скоро да видите инициали под именцето ми май е доста малка. Взех книжлето за изпита за радио любители, ако се напъна и съм го минал. Разбрах едно- не ме влече. Може би защото всеки ден по цял ден някои ми мърмори по VHF радиото на 16ти и ми надува главата /като сме до брега де, навътре млъкват/.
Иначе като се наложи предаваме и на 16ти. Е сега последното плаване например, чуваме спасителен самолет на бреговата охрана да търси 36 футов катамаран. Викат-викат никoй не се обажда. Бяхме на около 350 мили от Хонолулу. Лодката, която търсеха се казваше Аолани. Търсеха я през минута. Ту заглъхваше, ту го чувахме съвсем ясно. Класика в жанра- карат на зиг-заг и го търсят. Потърсих ги по радиото /16ти VHF/-естествено не ме чуват. Започнах да викам Аолани- и те не ме чуват. За лодката, ОК, може да са били далече, но все си мислeх, че C130 самолет би трябвало да ме чуе. Накрая като всеки бъдещ радио любител си хванах сателитния и се обадих в Хавай директно на дежурния отговарящ по търсене и спасяване. Е, разбрахме се за норматив- 36 фута катамаран подал сигнал за бедствие, координати ми дават точни до секунда /предполагам е било EPIRB/ и не знаят нищо повече. Никакви подробностти. Пратили C130 да види какво става. Позицията на 75 мили от нас. 2 кораба в района току що са отклонени от курса, отклониха и нас да ходим да ги търсим. Засилихме се и ние.
С ветроходна лодка "засилихме" е хахахаха, смешка. След час звъннаха по телефонa, самолета ги намерил, единия кораб ще е там много преди нас. Отбой, мерси, леко плаване...
Та пак казвам, аз предпочитам Iridium пред SSB или там каквото и да е гъзарско радио. Лощото в случае беше, че да се чуем със самолета, трябваше да минаваме през диспечера. Аз не се сетих да попитам имат ли телефон на борда /сигурно имат/, диспечерката беше руса и не се сети да ми даде номера на телефона им.
Вероятността скоро да видите инициали под именцето ми май е доста малка. Взех книжлето за изпита за радио любители, ако се напъна и съм го минал. Разбрах едно- не ме влече. Може би защото всеки ден по цял ден някои ми мърмори по VHF радиото на 16ти и ми надува главата /като сме до брега де, навътре млъкват/.
Иначе като се наложи предаваме и на 16ти. Е сега последното плаване например, чуваме спасителен самолет на бреговата охрана да търси 36 футов катамаран. Викат-викат никoй не се обажда. Бяхме на около 350 мили от Хонолулу. Лодката, която търсеха се казваше Аолани. Търсеха я през минута. Ту заглъхваше, ту го чувахме съвсем ясно. Класика в жанра- карат на зиг-заг и го търсят. Потърсих ги по радиото /16ти VHF/-естествено не ме чуват. Започнах да викам Аолани- и те не ме чуват. За лодката, ОК, може да са били далече, но все си мислeх, че C130 самолет би трябвало да ме чуе. Накрая като всеки бъдещ радио любител си хванах сателитния и се обадих в Хавай директно на дежурния отговарящ по търсене и спасяване. Е, разбрахме се за норматив- 36 фута катамаран подал сигнал за бедствие, координати ми дават точни до секунда /предполагам е било EPIRB/ и не знаят нищо повече. Никакви подробностти. Пратили C130 да види какво става. Позицията на 75 мили от нас. 2 кораба в района току що са отклонени от курса, отклониха и нас да ходим да ги търсим. Засилихме се и ние.
С ветроходна лодка "засилихме" е хахахаха, смешка. След час звъннаха по телефонa, самолета ги намерил, единия кораб ще е там много преди нас. Отбой, мерси, леко плаване...
Та пак казвам, аз предпочитам Iridium пред SSB или там каквото и да е гъзарско радио. Лощото в случае беше, че да се чуем със самолета, трябваше да минаваме през диспечера. Аз не се сетих да попитам имат ли телефон на борда /сигурно имат/, диспечерката беше руса и не се сети да ми даде номера на телефона им.
Коментар