Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Циклади 2010

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Циклади 2010

    Първоначално публикуван от gnick Преглед на мнение
    Само за статистиката: когато си завършил две морски образования, когато 17 години си плавал на кораби, минавайки през всички офицерски длъжности, когато последните 8 години точно с плаване на яхти си вадя хляба, имам претенцийте да съм специалист. Точно към такива като мен и като NIKSD се обръщат хората, когато искат да плават или да им доставят лодките някъде. Ако говорехме за ряпа, краставици и домати, сигурно щях да внимавам какво ми говориш, сега не си ми интересен.
    P.S. aко с този никнейм искаш да кажеш, че имаш желание да пресичаш Атлантика, обади се да ти кажа как става.Имам вече 4 пресичания с лодки в двете посоки / не са с Bavaria / over and out.
    Жоро, не се нерви на човека. Ако не беше ти с твоята онлайн подкрепа, нямаше да мога да удържа екипажа да не изостави капитана сам в пълната с вода лодка на Миконос. Всъщност, с тъпата си глава за втори път ги разубеждих да не го направят - първият беше още в началото. Сега разбираш кой е за е.ане

    Мисля да спра по тая нишка от темата...
    "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
    Gabriel Garcia Mаrquez

    Коментар


    • #32
      От: Циклади 2010

      Първоначално публикуван от NIKSD Преглед на мнение
      Като човек, който с това си вади хляба имам няколко коментара по ситуацията. Моля модераторите да разделят тези неща от хубавата тема.
      Наръчник на пасажера-мореплавател



      Aye Aye Captain !

      Коментар


      • #33
        От: Циклади 2010

        Първоначално публикуван от BENZBOSS Преглед на мнение
        Форума на Фишинг Мания,там ника ми е PENN,но за сьжаление не влизам често вече,нямам много време.Има една тема ШМЕКЕРИИ ПРИ ВЛАЧЕНЕ в която бях обяснил някои фифели в океанския риболов с яхта.Не само сьм гигурен,но мога месец по месец да ти кажа кое кьде и как кьлве,на какво се лови,на каква дистанция,на какви цветове и какви размери предпочита...............но просто прегледай Фишинг Манията,там вече го има писано и няма да ми се наложи да се повтарям.

        С това се занимаваме,не сьм много добьр,но риба ако има може и да я хвана.Питай ако имаш питанки,че след 20 часа трьгвам за Портланд на 1100 мили преход да докарам една лодка,няма да ловим риба,но снимки се надявам да има.


        http://forum.fishing-mania.com/viewtopic.php?t=8825

        Темата горе,подфорума долу.

        http://forum.fishing-mania.com/viewforum.php?f=14


        Само за протокола - не хванахме нищо

        Горе-долу мисля, че спазих, каквото прочетох. Не знам колко добре са били направени въдиците, щото нищо не разбирам от риболов. Другото е, че скоростта ни беше не повече от 5-6 възела, но това не зависеше от нас...

        Два дни пробвахме. Първия ден едната силиконова рибка я извадихме без опашка. Втория ден на двете от въдиците рибките бяха откъснати...
        "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
        Gabriel Garcia Mаrquez

        Коментар


        • #34
          От: Циклади 2010

          Ден шести, седми и осми - Санторини (Тира)
          ==============================

          Санторини, както и доста други гръцки острови и островни градове, си има няколко имена. Санторини и Тира са две от тях.

          На шестия ден от нашето плаване, петък, тръгнахме сутринта по някое време от Парос и пристигнахме привечер на марината Влихада - намира се на южната страна на острова и е на може би на двайсетина километра от столицата Фира по суша. Паркирахме лодката с не повече от обичайните проблеми и се заехме да се наслаждаваме на спокойствието и красотата на спокойното пристанище.

          Санторини, изглежда, е важно място за наблюдаване на залезите. Общо-взето всяка вечер това правехме, по-различни начини. Първият залез ни завари непосредствено след пристигането ни във Влихада. Беше наистина красиво и беше може би най-хубавия залез от всичките, които видяхме през тридневния си престой на Санторини. И най-малко туристическият.





          С Катя се разходихме - то няма много за обикаляне по пристанището. Пихме бира на най-близката таверна, която имаше маси и до самия плаж и се прибрахме на яхтата, където другите вече се радваха на провизиите от хладилника.

          Легнахме си бързо, изпълнени с приятни очаквания за предстоящите дни.











          Следва...
          "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
          Gabriel Garcia Mаrquez

          Коментар


          • #35
            От: Циклади 2010

            Все пак трябва да мислим позитивно : има ли по-лесен начин да добиеш опит в трудни ситуации, освен някой вещ капитан да ти ги създава всеки ден, въпреки чудесното за плаване време!

            Коментар


            • #36
              От: Циклади 2010

              Първоначално публикуван от Mit_ko Преглед на мнение
              Все пак трябва да мислим позитивно : има ли по-лесен начин да добиеш опит в трудни ситуации, освен някой вещ капитан да ти ги създава всеки ден, въпреки чудесното за плаване време!
              Абсолютно, от гледна точка на експириънс пътуването беше незаменимо А и като цяло си беше страхотно, де!
              "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
              Gabriel Garcia Mаrquez

              Коментар


              • #37
                От: Циклади 2010

                Чудесен разказ и прекрасни снимки.Благодаря!
                0осем9осем7шест0осем7едно
                Миро

                Коментар


                • #38
                  От: Циклади 2010

                  С неволи или не ...приключението си е приключение откъдето и да го погледнеш
                  Не казвай "Хоп" преди да си скочил

                  Коментар


                  • #39
                    От: Циклади 2010

                    Санторини - продължение

                    На другата сутрин се наспахме хубаво и се събудихме в приповдигнато настроение, като че ли изпълнени с приятни очаквания. Не знам дали не бяхме почнали вече да се кефим, когато не ни предстои пътуване...



                    Пихме спокойно кафе, бърборихме и правихме планове за следващите два дни. Ясно беше, че трябва да си вземем някакви возила под наем. Само точната концепция не беше съвсем ясна. Кехайов и Шакев май отдавна бяха решили, че ще са на АТВ-та, докато Катя не искаше и дума да чуе за този тип превозно средство.

                    - Само като си спомня ония на Крит как пъплеха по баирите безнадеждно...

                    Ама то няма лошо, другите отидоха да търсят от къде да наемат АТВ-тата, а аз и Катя гласувахме за кола или джип за нас и тръгнахме да се разхождаме и да закусим на някое приятно местенце около пристанището. То аз гласувах само със съвещателен глас, де, ама...





                    И, разбира се, да ползваме на спокойствие заветното място...



                    Взехме си едно Jimny, много се огорчих, че пича не иска да ми даде червеното - запазено било. Всеки ден минавах да проверявам, никой не го взе, ама и на мене не ми го даде. Както и да е, и бялото беше в добро състояние.

                    Забелязал съм (от опита си с взимане под наем на малки Сузукита 4x4), че Джимнитата много бързо се разкатанчват и почват да тропат и дрънкат. Самурайте са по-друга работа - те неизменно друсат като истински каруци, но пък все са здрави като че ли. Както и да е, нашето Джимни си беше ОК. Радиото не искаше да работи, човека ни каза, че само на CD-та ще трябва да караме. На CD-та малко по-добре работеше - успя да го поеме, но само толкова. Не искаше и да го връща даже.

                    Другите отпрашиха на някакъв плаж с АТВ-тата, аз и Катя поехме към Фира - столицата. Уговорката ни беше да се видим привечер в Оия, където било мястото за наблюдаване на най-красивия залез. Казвам ви, нещо по-долу от "най-" не видяхме никъде, еле пък на Санторини.

                    Санторини е чуден остров, няма почти никаква растителност, разбира се, вулканичната му история го е оформила забележително. Бреговете от страната на кратера са почти отвесни и много високи. Самият град Фира по тази причина се намира на 300 метра високо над морето.





                    Фира е красив, не много голям град, с тесни улички и струпани една върху друга къщи, построени по стръмния склон надолу към морето. Уличките са, както навсякъде по островите, чисти и прелестно цветни, с настилка от каменни плочи, фугите между които задължително боядисани в бяло.











                    Следва... (най-прекрасният залез!)
                    "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
                    Gabriel Garcia Mаrquez

                    Коментар


                    • #40
                      От: Циклади 2010

                      Санторини - още едно продължение
                      ========================

                      След като във Фира (на столицата на Санторини така й викат), ми прилоша от жегата и по тая причина прекарахме много приятно следобеда в един приятен ресторант, високо над улицата и с хубава гледка, пиейки бяло вино и хапвайки вкусотии от местен и италиански произход, стана време да отиваме да гледаме най-красивия залез в цяла Гърция.

                      Това се прави в град Оия. Отправихме се натам, като пътьом минахме да разгледаме пристанището, от което на другия ден щеше да си отпътува най-лежерния член на екипажа ни - Милена.

                      Самият Оиа е разположен в северния край на острова, като част от него е кацнала върху високите и отвесни скали - също като Фира. Другата му част обаче - пада се северна, която не е от към кратера е изненадващо просторна и равнинна. Някак си на Санторини бяхме забравили, че може до морето да се стига по равно, без да се спускаш с парашут.





                      Градчето е много приятно. Или поне така ми се стори - ние нямахме почти никаква възможност да му се насладим. Тесните улички на Оиа бяха до такава степен задръстени от романтици, напиращи към сънсет вю поинта, че и да е било приятно мястото, не го усетихм толкова добре.

                      Честно да ви кажа, никога не съм си представял, че наблюдаването на залеза може да е толкова масово занимание. Бях се заблудил, че тая красота се поема с необходимото за целта уединение. Както и да е, вижте за какво става дума, да не помислите, че преувеличавам.









                      Нашите също ги намерихме, кацнали на подходящо високо място, където се бяха покачили леко нелегално, превземайки една кофа за боклук пътьом.








                      Следва...
                      "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
                      Gabriel Garcia Mаrquez

                      Коментар


                      • #41
                        От: Циклади 2010

                        Не знам кой какво е пресичал и колко пъти за което шапка му свалям като ветроходец смятам го за професионална етика...но за другите дрънканици не се съгласявам ..Аз съм човек с елементарно средно образование не мисля че бг образованието в яхтинга е развито в някаква посока изобщо в бг интересувам се от малотонажно корабостроене и по-специално яхтостроене това че не признавам ,,ценза,, на вишето образование в бг изобщо не значи че всичко късаещо темата ми е чуждо особенно това което ме занимава 25 години , но съм построил две яхти по собствен проект и изчисления по-скромни и не толкова големи.Третия ми проект също е скромен надявам се да успея да го завърша това е малка лодка с размери 6,5 на 3 с качества на спортна а не круйзна лодка.Все пак е малка...Искам да ви обърна внимание че лодка с такива размери не би следвало да се ползва от толкава много хора просто не комфортно и най малко технически трудно.С претенциите за които чувам 46 фута изобщо не са подходящия размер но в бг тя минава за голям круйзер все още...А самата лодка под ветрила се държи много добре за круйзер ако не сте любител на големи скорости..Докарахме лодката за 4 денонощия с едно преспиване като при ,,свежо,, време на бедевинд с вълна до2м по-борда правеше 7-8 възла мисля доволно...За психологията в този занаят мисля няма да коментирам съгласен съм с фактите но кога ви стигнат силите за собствена яхта тогава ще ви излушам подробно...щото едно е да се моткаш на този и онзи по лодките друго е да се бръкнеш да я купиш и след това да си позволиш да я потдържаш и стопанисваш и пр...Извинявам се за тона аз съм експресивна натура но не го правя с цел да обидя някой така си говоря и обичам както се казва право куме в очи.. А като инженерно решение технически тази лодка е перфектна за цената и качеството като ,,таргет,, на пазара .И моля за малко уважение към човека който ви е предложил услугите си...Човешко е да се греши , все пак сме хора и трябва да сме толерантни един към друг..

                        Коментар


                        • #42
                          От: Циклади 2010

                          Предлагам господина с дрьнканиците да са надупи в кокпита на Бавария 46 и да види какво пише за брой пасажери на малката ламаринка. И преди пак да се излагаш, помисли, че написаното е сложено там от компания построила повече от 2 лодки.
                          И как сьбра сили за толкова много глупости на едно място? 5 пьти чета и пак не мога да разбера какво общо имат 2те ти построени лодки с отношението ти кьм клиента?

                          За незапознатите- в цял свят стандарта е един и сьщ. Просто явно някои бьлгарски стриотели аматиори не са си направили труда да попрочетат малко. С толкова хора Баварията е class A offshore.
                          Винаги има един да се ... на хубавата тема!
                          Последно редактирано от NIKSD; 19-09-10, 02:41.
                          https://m.youtube.com/watch?v=mIAYxWCXF8A

                          Коментар


                          • #43
                            От: Циклади 2010

                            Не е истина колко ме кефят коментарите на NIKSD!
                            Чакай да запълня темата с още снимки, че нещо взе да се сговнясва ситуацията.

                            Та така, Санторини, продължение 3-то - най-хубавият плаж
                            ========================================

                            Тоя път няма лъга, няма измама. Плажът определено е страхотно приятен и спокойно мога да кажа - най-хубавият, на който аз съм бил. Не, че това е голяма референция, защото има много плажове, на които не съм бил, но все пак ми хареса много.

                            В неделя изпратихме Милена на ферибота. Тя беше дошла само за първата седмица и трябваше да се връща, за съжаление. 12 на обяд взе бързия ферибот за Атина, 4 часа по разписание, 4 часа и четиридесет минути на практика. От там - автобус, пълен с гастърбайтъри до София. 12 на обяд тръгна, 7 часа на другата сутрин си е пристигнала.

                            Шакев си беше върнал АТВ-то вече, Елмира не успя да намери начин да се съберем 5 човека в Джимнито, въпреки, че положи доста усилия и направи много обемни и оптимизационни изчисления. Та те двамата с Иван се метнаха на тяхното АТВ още преди ферибота на Милена да дойде и тръгнаха на някъде. Следващата ни среща беше на Червения плаж - намира се между столицата и нашата марина. Бил като вкопан в една голяма червена скала, която ние бяхме видели от морето.

                            На отиване натам Шакев забеляза някакви с каски на едно АТВ да махат интензивно - Иван и Елмира се връщаха вече от плажа. Заслужавало си да се види, но било голяма тарапана. Ние все пак решихме да го разгледаме поне и се уговорихме да се видим на другия плаж от списъка ни - Perivolos.

                            Тоя червен плаж се оказа и на прилично пешеходно разстояние от най-близкия паркинг. От началото се учудих защо имаше предупредителна табела, че на плажа няма заведения с разхладителни напитки, но след 10 минути маршируване по планински пътеки към плажа ми стана съвсем ясно.





                            Съгласих се - голяма навалица. Ние, разбира се, до самия плаж не отидохме, само до мястото, от което са направени снимките. То всъщност от там започваше истинският планински преход, докато се стигне долу до самия плаж.

                            По обратния път един самосъжалително усмихнат турист ни попита наистина ли се стига до плаж по тоя път. Жена му (или поне жената, която беше с него, де да знам) много се развесели, като им казахме, че са на половината път.

                            Тръгнахме си. Чухме се с Иван по телефона и той ни уведоми, че вече са на въпросния плаж и са наели шатра. Обясни ни как да стигнем.

                            Намерихме ги, блажено излегнати на матраците в шатрата, под балдахина. Целият плаж беше покрит с черен пясък, явно от вулканичен произход. Освен че е красив, тоя пясък има и свойството (предполагам и поради цвета си) да се напича здраво - повече от нормалния пясък, който сме свикнали да виждаме по плажовете. Явно заради това целият плаж беше оборудван с дървени пътеки. Пясъкът между пътеките беше идеално заравнен - очевидно всяка сутрин или вечер го правят това упражнение, защото имаше съвсем малко следи от стъпки, когато отидохме в ранния следобед.





                            Шатрата беше съставена от четири миндерчета, образуващи квадрат около ниска и доста голяма маса в средата. От горе са покрити с ефирен бял плат, който спираше слънцето точно колкото е необходимо да не те напича, като все пак ти оставя усещането, че си на слънце.

                            Освен това по плажа постоянно търчеше един симпатичен и много общителен сервитьор, който носеше, каквото си пожелаеш - мохито, сандвичи, спагети, бира, диня и т.н. В съседните шатри и шезлонги ядяха още по-разнообразни неща - миди, някакви манджи, бяло вино си пиеха, пък май едни си бяха взели и шампанско.

                            Голям кеф цял следобед и голямо спане! Само Елмирка се беше задълбочила много в книгата си и изобщо не мигна.











                            Последно редактирано от Андрей Боянов; 19-09-10, 12:45.
                            "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
                            Gabriel Garcia Mаrquez

                            Коментар


                            • #44
                              От: Циклади 2010

                              Пуцай,пуцай,ситуацията е под контрол.Не всеки има време да седи и строи лодки,на някои им се налага да плават за да си вадят хляба както им се налага и да не тьрсят уважение от клиенти които се опитват да удавят щото им е малко акьла.

                              И да,нямам пари са собствена лодка,но поне имам ключовете за 15 чужди.Как да е,пуцай по темата сьс снимки,че следващото лято може да се засечем там след като прецапаме половината свят или поне такьв е плана.Или като дойдем да те кача на лодка дето и така може и иначе може и никой няма да ти скача по нервите.Е малко скьпичко взимаме ма няма да се плашиш,бирата винаги е ледена.
                              TOYOTA SEQUOIA ‘11
                              W140 S420 '99

                              Коментар


                              • #45
                                От: Циклади 2010

                                Първоначално публикуван от BENZBOSS Преглед на мнение
                                Пуцай,пуцай,ситуацията е под контрол.Не всеки има време да седи и строи лодки,на някои им се налага да плават за да си вадят хляба както им се налага и да не тьрсят уважение от клиенти които се опитват да удавят щото им е малко акьла.

                                И да,нямам пари са собствена лодка,но поне имам ключовете за 15 чужди.Как да е,пуцай по темата сьс снимки,че следващото лято може да се засечем там след като прецапаме половината свят или поне такьв е плана.Или като дойдем да те кача на лодка дето и така може и иначе може и никой няма да ти скача по нервите.Е малко скьпичко взимаме ма няма да се плашиш,бирата винаги е ледена.
                                Човек, аз чакам и всеки ден гледам дали няма снимки на изкривени носове на лодки, ти за пуцане говориш Какво стана с танкера, потопихте ли го? И прибрахте ли лодката?

                                За ледената бира - ще трябва да се пазарим, няма как
                                "The only regret I will have in dying is if it is not for love."
                                Gabriel Garcia Mаrquez

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X