ПУЛИЯ - токът на италианския ботуш

[zippel]

Бях се уговорил със собственичката да резервира паркинг, дори уточнихме да се срещнем на мястото на паркинга. Преди това, обаче исках да видим, макар и от колата, един замък, който се намира извън историческата част и няма нищо общо с нея. Казва се КАСТЕЛЛО ТРАМОНТАНО и е строен през 16 век на хълм край града. Замъкът е огромен, в арагонски стил и е останал недовършен. Довършителните работи текат от 2008 г. и към момента все още не са приключили, затова е затворен за посещение, но може да се види отвън, защото край него има голям парк и алея, която изцяло обикаля замъка. Входа към парка.



Два кадъра от обиколката





Ние видяхме замъка защото можем да гледаме настрани, но регистртатора не можа почти нищо да хване от него при тази обиколка, затова го показвам в цялост.



Вероятно ще е интересен за посещение когато го отворят, но кога ще стане това не е ясно. Насочихме се към паркинга.



Изчаках на това място при спрелите коли да дойде стопанката. Оказа се, че резервирания паркинг е подземен в прилежаща административна сграда и е охраняем.



Бях помолен да спра колата временно пред една клетка и да оставя ключовете за да я наместят по-късно. Жената си плащала абонамент за цяла година за да може когато има автотуристи да предлага и паркиране, нещо което в Матера е много важно.
Това беше прехода за днес. Разглеждането на историческата част беше предвидено за късния следобед днес и целия ден утре, затова за да завърша деня показвам следата а подробното описание на Матера и това какво видяхме ще бъде в следващия ден.

[zippel]

Да, разбирам какво имаш предвид, но бяхме ограничени във времето и маршрутът беше предварително набелязан заедно с времетраенето на различните участъци. Сигурно сме пропуснали гледките, но както по-горе писах, не може да се види всичко, особено в Италия. И като че ли точно в Италия по-съществените забележителности са свързани не с природата, а с историята и изкусъвото. Предпочитам морските гледки по гръцките острови, но за това в следващия пътепшис за Цикладите.

[Alexr]

И аз там едната посока я взех по шосето в средата на тока за да имаме повече време на самия ток, а се връщахме вече лежерно по шосето покрай брега докато мръкна. При мен схемата беше друга - постоянна база в Бриндизи и еднодневни набези до някоя забележителност с връщане в базата. Изминават се повече километри, но не се товари и разтоварва всеки ден колата. Иначе видяхме на практика същите места. Даже една значителна част от снимките ми са същите.

[zippel]

Мислил съм върху този вариант, но километрите са доста повече, а това освен пари означава и време. Приел съм концепцията да си избирам местонощувка с удобен паркинг за товаро-разтоварни дейности. Но понякога е трудно. Тегаво е всеки ден да си на различно място и почти винаги на връщане компанията декларира, че "това е последният път". Спомням си, че веднъж се наложи да мъкнем багажите около 300 м по централната улица на историческата част (мисля, че на Задар) привечер, в най-людната доба. После цяла вечер имаше сърдити физиономии. Но това се забравя.

[zippel]

Ден четвърти : Матера

Както обещах, първо описанието на Матера. На някой може да се стори малко дълго, но ви съветвам да го прочетете

МАТЕРА е център на едноименна провинция с население около 60 хиляди и макар и близо до Пулия, формално се намира в регион Базиликата.
Районът край Матера е бил населен още от старокаменната ера, т.е. повече от 8 000 години преди Христа. Основаването на града става по време на ранната Римска империя около 300 г. преди Христа. Почти хилядолетие по-късно градът бива превзет от ломбардите, по-късно от норманите. В периода 15-20 век историята му е подобна на тази на останалите градове в района. Интересно е, че по време на Втората св. война Матера е бил първият италиански град, който се е опълчил срещу Вермахта.
Матера е прочут със старинната си част, която е уникална в световен мащаб и няма нищо общо с бароковите пейзажи на всички съседни градове.
Този старинен град е създаден в епохата на Неолита на скалисто възвишение, където многобройните естествени пещери са били първите къщи на древните обитатели, преобразили естествения пейзаж в причудливи архитектурни форми. Жилищата, които тук наричат "САССИ", са били издълбавани едно над друго в самата скала (предимно туфа) дълъг период от време и доста хаотично, като в един момент са започнали да наподобяват същински лабиринт. Покривът на дадена къща може да се явява път, стълбище, градина или под на друга къща. За този град се казва, че е строен чрез отнемане на материал, а не чрез влагане. Специфичната архитектура на това причудливо селище не може да бъде конкретизирана като прилежаща към даден стил, дори самите жилища са много трудно различими и едва при внимателно вглеждане човек забелязва оформените от човешка ръка постройки и вдлъбнатини. Градът е толкова сюрреалистичен, че наподобява абстрактна живописна картина, подобно на пейзажите в Йерусалим. Точно заради това Матера е избран за снимките на провокативния филм на Мел Гибсън „Страстите Христови“. Благодарение на този филм древното селище се сдобива с огромна популярност и се превръща в център на нов поклоннически туризъм.
B първите векове след Христа Матера се разраства. До изкопаните в скалите домове се появяват обществени сгради, най-отличителни, от които са църквите, а фасадите стават по-усъвършенствани. Византийските църкви са декорирани с рисунки по древните стени, разрушени от влиянието на времето.
С развитието на европейските градове, Матера започва да изглежда все по-невъзможна за живот. Обитателите й надхвърлят многократно водните ресурси и капацитета на примитивната й канализация. Налице са кризи в земеделието, a сассите, стават все по-неудобни за обитаване заради липсата на прозорци и вентилация. Стандартът на живот, който за местните хора е напълно приемлив, ужасява онези от останалия свят.
Подтикнато от всеобщото недоволство, през 50-те години на 20 век правителството на Италия се намесва, изселвайки принудително близо 20 хиляди обитатели на старинните къщи на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си жилища и да свикнат с новото строителство, щедро предложено от италианската република.
Праисторическият град остава безлюден 40 години, докато през 1993 г. ЮНЕСКО не го обявява за cветовно архитектурно наследство. Това подканва държавата да финансира реставрирането му, а все повече туристи са привлечени от модерните и удобни жилища, хотели и ресторанти в каменния град.00
Най-голямата забележителност в Матера е самият стар град с неповторимата си атмосфера, който се състои от горна и долна част. Разхождайки се по улиците му човек има впечатлението, че се намира в сюжета на филм от поредицата "Хари Потър" или "Властелинът на пръстените".

По време на нашето посещение (2019 г.) Матера заедно с Пловдив бе избрана за европейска столица на културата.

Ще започна с остатъка от предния ден. Забележителностите, които посетихме в Стария град са много, затова ще ги описвам по реда на посещението им. Повечето снимки са мои, но за допълнение съм ползвал и от нета.

Хотелът беше всъщност автентично сассо в историческия център. Районът е ZTL (Zona Trafico Limitato). В него коли могат да влизат само с пропуск и то в определени прозорци от време. Извън тези прозорци повечето от тези коли напускат. Въобще в историческата част има само няколко улици, по които може да мине кола и съответно само няколко места край тях, където може да се паркира и то временно. Повечето от улиците са или много тесни или представляват стълби.
Хазяйката беше дошла с едно Чинкуеченто за да ни закара с багажите до местонощувката. Спря на площадчето пред катедралата, заведе ни до сассото, даде ни напътствия и веднага си тръгна защото имала ограничения колко време може да остави колата. Кадър от пътя към "хотела"



Влизаше се в малък двор, в който имаше две врати и една стълба, т.е. три места за нощувки. Входа към двора и входната врата на сассото



Част от двора и стълбата към горната квартира.



Сассото представляваше двустаен апартамент, много разчупен на различни нива, в който за всяко кътче беше помислено как да се използва. Съжалявам, че не направих вътре снимки, защото наистина бе впечатляващо. Освен това нищо не липсваше, в кухнята имаше всичко необходимо човек да си направи кафе и чай, в т.ч. кафе за еспресо машината, няколко вида чай, захар и дори няколко вида бисквити, а в хладилника студени напитки и дори бутилка вино. На малка масичка имаше диплянки, брошури и др. подобни, както и много хубава карта на Стария град с маркирано местоположението на хотела. Поздравления за такива домакини, които като ти взимат парите те карат с удоволствие да ги дадеш. Само съпоставям с някои наши хазяи на частни квартири, които нарочно изключват бойлера докато туристите са на плажа за да може да се изкъпят с по-хладка вода като се върнат. Всъщност се оказа, че такива домакини има не само у нас, а дори и в Италия и щяхме да се срещнем са тях след два дни.
Докато стопанката обясняваше как да зареждаме капсулата в кафе машината, аз я попитах как в Италия да си поръчам кафето по-дълго. Било много просто - казва се "кафе американо". Имам съмнение, че става дума за филтрирано кафе, но при първа възможност ще опитам.

[zippel]

С "lungo" съм опитвал, не става. Общо взето те гледат с неразбиране, само веднъж сервитьорката кимна, че е разбрала и донесе вместо един два напръстника. Явно еспресо с обем около 80-100 мл в Италия не е познато.
Относно Матера не знам дали красива е точната дума. По-скоро бих казал автентична и уникална, нещо което е като от друг свят. В следващите няколко поста ще покажа много снимки и ще видиш.

[trapper]

Веднъж в Пезаро си поръчах двойно дълго еспресо (espresso doppio e lungo), но момичето категорично отказа, че не искала покойници в кафенето си.

[Dilyan Zagorchev]

От Бренер до Сицилия и от Бриндизи до Монблан винаги сме поръчвали lungo и винаги са ни давали дълго кафе.

[zippel]

Настанихме се набързо и веднага излязохме, защото имаше доста неща за гледане, а разполагахме само с ден и половина. Историческата част на Матера се разглежда само пеша. Много е важно човек да си планира добре последователността на разглеждане защото придвижването от един обект до друг често става с много обикаляне, слизане и качване по стъпала, което отнема време. Пък и е изморително ако е цял ден. Точно затова всички обекти, представляващи интерес за туристите са обозначени и има много указателни табели, въобще направено е както трябва.

Както вече споменах, историческата част на Матера е най-голямата забележителност и носи името САССИ ДИ МАТЕРА. Състои се от горна част, която се казва САССО БАРИЗАНО и долна с името САССО КАВЕОЗО. В горната преобладават забележителностите, строени в по-късен период, а в долната са основно пещерните забележителности.

Бяхме на 5 минути от катедралата затова първо отидохме на площада, където хазяйката беше спряла Фиата. ПИАЦЦА ДУОМО.



Главната катедрала на Матера носи много дългото име КАТЕДРАЛЕ ДЕЛЛА МАДОННА ДЕЛЛА БРУНА Е ДЕЛ САН ЕУСТАХИО, общо взето свързано с Богородица. Тя е от 13 век, като стилът й вътре е изцяло барок, а външно има елементи и от романския. Построена е в най-високото място на хребета, който разделя горната и долната част на Стария град. Външният вид на катедралата изцяло се вижда на горната снимка, а това е интериорът



Катедралата е отворена всеки ден от 09:00 - 19:00, като в делнични дни се затваря между 14 и 17 ч. Няма такса за вход.

За посетителите обаче, най-интересното от това място е гледката, която се открива към Сассо Баризано, т.е. Горния град. Понеже гледката е в посока запад и слънцето беше точно насреща, ще покажа снимка от следващия ден сутринта.
След катедралата отидохме в една къща-музей, която беше на 3 минути път.

КАЗА НОХА е строена през 16 век от заможно благородническо семейство с тази фамилия. От двора чрез външно стълбище се стига до петте стаи. Със своите сводести тавани, деликатни дърворезби и корнизи, сградата представлява пример за частната архитектура на сассите.
По волята на наследниците през 2004 г. къщата е дарена на Италианския фонд за околна среда. Следва внимателна реставрация и създаване на завладяващо мултимедийно пътешествие в историята на Матера, проектирано по стените, таваните и подовете на стаите, което предлага на посетителя цялостна реконструкция на историята на града от неговия произход до днес.

Пред стълбището имаше чакащи хора, а сеансът вътре е около 40 минути, затова не влязохме. Няколко снимки





Каза Ноха е отворена от 10 до 19 ч. (зимата до 17) всеки ден. Вход 6 евро за възрастен, 2 евро за дете над 5 г. Има и семейни билети по 15 евро.

[zippel]

До следващия обект трябваше да повървим малко повече с леко слизане и качване.



САССИ ИН МИНИАТУРА е нещо между малък музей и магазинче, където могат да се видят сассите в умален вид и да се купят сувенири от всякакъв вид.

Входът към магазинчето



няколко експоната от музейната част





и малкa част от това, което може да се купи вътре.





отворено е всеки ден от 08:30 - 21:00 (зимата до 19 ч.), няма такса.

Магазинчето се намира на улица Виа Фиорентини, която е една от транспортните улици.



Ние слязохме по стълбите, които се виждат от лявата страна.

[zippel]

Малко по-нататък по същата улица се намира една от двете скални църкви с името на Свети Петър - САН ПИЕТРО БАРИЗАНО. Името й говори, че е в горната част на Стария град. Другата, разбира се, е в долната и предстоеше да я видим следащия ден. Тази църква е малка и камбанарията е отстрани. Вратата беше затворена.



Следващият обект за посещение също беше църква, която се намира в началото на Стария град. За целта трябваше да обикаляме доста по тесните улички с няколко слизания и качвания по стъпала.





Разстоянието между магазинчето и въпросната църква по права линия бе около 250 м но преходът ни отне половин час. Вярно, движехме се бавно и спирахме често да видим това или онова, но въпреки всичко е илюстрация колко време отнема разходката из Стария град.

Църквата САН ДЖОВАНИ БАТТИСТА (Св. Йоан Кръстител) е строена през 13 век в романски стил. Характерна е входната й врата, която е с много орнаменти.

Ето как изглежда църквата отвън и в частност вратата



Отвътре не е нещо сосбено.



На излизане от църквата до вратата стоеше млад чернокож младеж, който. . . просеше. Изглеждаше съвсем нормално и нямаше признаци да е инвалид. Мислех, че само нашенските и румънските цигани практикуват това занятие и се изненадах да видя подобно нещо в Матера.
От малкия площад пред църквата се излиза на големия площад Витторио Венето, от който всъщност започва Стария град. Основната забележителност на този площад е подземния резервоар за вода.

Водния резервоар ПАЛОМБАРО ЛУНГО е разположен под площад Виторио Венето. Резервоарът e дълбок 15 м и събира 5 милиона литра вода. Наричан е още "Водната катедрала". Отворен е за посещение, като входът му е по средата на площада.

Не влязохме, защото стана късно а и сме били в Цистерната в Истанбул, която е много по-голяма и по-впечатляваща. Все пак една снимка на входа и една вътре.



Обратният път до хотела означаваше доста изкачване, но минахме по транспортната улица. Малко освежаване и излязохме на вечеря. В Стария град има много ресторанти, повечето са малки. Намерихме един малко по-надолу от Пиацца Доумо, който имаше малка тераса с 3-4 маси навряни буквално една в друга. Вероятно терасата беше таван на някое сассо. На улицата имаше само табела, а до самото заведение се стигаше по неугледен тесен коридор и ако нямаше табели, човек би си помислил, че има някаква грешка. Изчакахме малко да се освободи една от масите. Нищо особено нито като обстановка, нито като кухня, но пейзажът от масата беше този



С това денят приключи.

[zippel]

Следващият ден целия бе предназначен на Матера. Сутринта отидохме пак до катедралата за да направим снимки на Сассо Баризано - горната част на Стария град. Денят беше слънчев, а слънцето зад гърба ни и пейзажът беше наистина поразяващ.



Бях планирал първо да отидем с колата до парка Мурджа Матерана за да направим панорамни снимки на Стария град отдалече, след което да се върнем и през останалата част от деня да разглеждаме каквото можем от другите забележителности в Матера. Тогава обаче не знаех, че паркингът ще е толкова далеч. Освен това вероятно колата щеше да е блокирана защото хората знаеха, че ще тръгваме в 8 ч. следващия ден. Така, че оставихме това наистина за следващия ден и от Пиацца Дуомо тръгнахме надолу към мястото, където свърши вчерашната разходка. По пътя се открива отново невероятната гледка към Сассо Баризано, но от друг ъгъл



Малко по-надолу по транспортната улица наляво се излиза на неголям площад - ПИАЦЦА ДЕЛ СЕДИЛЕ, където се намира дворец със същото име. Сградата много прилича на църква, но не е. В момента в нея се помещава държавната консерватория на Матера.



Следва по-голям площад - Сан Франческо, чието име идва от едноименната църква.

Църквата САН ФРАНЧЕСКО датира от 11 век, когато се е казвала Св. Петър и Павел. През 1093 г. папа Урбан II е бил тук. Фреска от това посещение е запазена и до днес. През следващите векове църквата е претърпяла няколко промени, като сегашният и бароков вид е от 15 век.



Освен красивата барокова фасада църквата има и впечатляващ интериор.



Отворена е за посещение всеки ден от 10:00 - 20:00

[s_s1]

Благодаря зя споделеното пътешествие. Аз също съм минавал по тези места, но повече внимание обръщах на южноиталианската кухня и питиета.

[zippel]

Малко по-надолу се излиза на голяма пешеходна улица, където могат да се видят още две църкви :

Църквата КИЕЗА ДЕЛ ПУРГАТОРИО (на Чистилището) от 18 век, макар и неголяма е една от най-красивите в Матера. Издържана в стил късен барок, тя впечатлява както отвън, така и отвътре. Фасадата се характеризира с декорации на тема смъртта и изкуплението, от ангелите, намиращи се в горната част, до черепите, представени в дървената порта. Главният олтар е разположен под осмоъгълен купол, поддържан от колони, украсени с коринтски капители. Известна е и с органа си, които е построен през 1755 г. и е със непроменена оттогава акустика. Църквата разбира се, е католическа, но интересен факт е, че всеки петък в нея се провеждат руски православни церемонии.

Общ вид на Киеза дел Пургаторио заедно с детайл от главната порта



главният олтар и в срещуположния край органа.



На двадесетина метра по-надолу има още една църква - САНТА КИАРА (Света корона), която е още по-малка и така вписана в поредицата от сгради, че човек може и де не й обърне внимание ако не знае.



В края на тази пешеходна улица се намира площад Пасколи, където доминираща сграда е дворецът ЛАНФРАНКИ, строен през 17 век. В началото е бил семинария, после приема държавната гимназия а в момента в него се помещава Националния музей на изкуствата на Базиликата. Припомням, че Базиликата е административния регион, в който се намира Матера. Двореца Ланфранки



От лявата страна на двореца има площадка, на която винаги е отрупано с туристи. Причината е великолепната панорама, която се открива към долната част на Стария град - Сассо Кавеозо.



Точно тази част щяхме да разглеждаме до края на деня. Всъщност тя е и някак си по-автентична и по-добре показва какво представляват сассите.

Отново трябваше да минаваме по свръхтесни улички, повечето със стъпала

[zippel]

Излязохме на единствената транспортна улица в тази част - виа Бруно Буоцци, която е удобна и за туристите защото няма катерене по стъпала. Първата забележителност по пътя беше една от трите скални църкви в долния град.

Църквата САНТА ЛУЧИЯ АЛЛЕ МАЛВЕ датира от 8 век и е първото женско монашеско селище в Матера. Като за скална тя има значителни размери. Състои се от три кораба, до които водят три отделни пътеки. Най-дясната пътека води до самата църква, докато останалите два кораба през 50-те години на 20 век са били осквернени чрез преустройство в жилища, складове и магазини. По вътрешните стени има ценни стенописи, много от които са открити при реставрацията през 1977 г. и датират от 12 век. Над църквата има некропол със скални гробници.

Не отидохме до тази църква защото по време на нашето пребиваване в Матера беше затворена за посещение. Понастоящем отворена за посещение е само дясната пътека, а в останалите части се извършват реставрационни дейности.
Все пак за пълнота на пътеписа няколко снимки от Санта Лучия алле Малве.





Наблизо до Санта Лучия се намира една от основните забележителности в старата част на Матера.

Пещерната къща КАЗА ГРОТТА представлява своеобразен музей, в който посетителят може да види как е изглеждал живота и бита на хората населявали сассите. Това е истинска етнографска колекция с предмети от общо ползване и работа от времето, в което са били обитавани сассите, преди да настъпи обезлюдяването през 50-те години. Вътре оригиналните стаи и обзавеждане на къщата са реконструирани, преди древните квартали да бъдат обезлюдени.

Музеят се намира в източната част на Долния град, на самия ръб на пролома Гравина. До него се стига лесно а това е входът.



Вътре се влиза на малки групи с екскурзовод. Входът е 3-4 евро, а работното време от 9 до 20 ч. Посещението трае 20-тина минути и е интересно. Няколко снимки от вътрешността





Следващата ни цел беше пак скална църква, може би най-характерната в Матера.

Църквата САНТА МАРИЯ ДЕ ИДРИС датира от петнадесети век и е част от скален комплекс, който включва и най-старата крипта, посветена на Сан Джовани. Тази крипта е важна за стенописите, които съхранява, вариращи от 12-ти до 17-ти век. Църквата е с неправилен план и се характеризира с две отделни части: една построена и една вкопана. Фасадата, скромна и изработена от туфи, е възстановена през петнадесети век след срутване. Интериорът е изграден от една стая и има доста фини стенописи, частично повредени от времето. Има и малка, но елегантна камбанария.

Санта Мария де Идрис е разположена в най-високата част на Долния град и за да се стигне до нея трябва да се повърви доста по стъпалата



Пред самия вход има доста голяма площадка.



От площадката има изключителна панорама към Долния град. И Горния е впечатляващ, но като че ли Долния е една идея по-автентичен.
Сассо Кавеозо гледан от входа на църквата



Вътре могат да се видят споменатите фрески, но някак си бледнеят след като човек е гледал панорамата преди да влезе.



Църквата е отворена за посещение всеки ден от 10 до 18 ч. Входът е също 3-4 евро.

[zippel]

Предния ден видяхме малката църква Сан Пиетро Баризано в Горния град. Тогава споеменах, че църква със същото име има и в Долния. Тя е доста по-голяма и се намира в непосредствена близост до скалната църква, която посетихме преди малко, само че е 30 м по-ниско от нея. Кръстена е на Св. Петър и Павел

САН ПИЕТРО Е ПАОЛО КАВЕОЗО е построена през 1218 г., след това през годините е претърпяла модификации и промени, които са определили сегашната й форма. Фасадата е много проста и има елементи, които напомнят за барока. Има три портала, върху които са поставени ниши, в които се помещават статуите: на главния портал на Мадона, отляво Сан Пиетро и отдясно Сан Паоло. През седемнадесети век е построена квадратната камбанария. Век по-късно към камбанарията е добавен шпил и дървен окачен таван, украсен със забележителни картини. от местни художници.

Църквата е на транспортната улица, по която вървяхме а пред нея има широк паркинг за автобуси и коли с пропуски.



Както се вижда, нищо особено отвън, а и отвътре.



Следващата снимка е от по-различен ъгъл и показва обстановката зад църквата на отсрещния скат на пролома. Там се намира парка МУРДЖА МАТЕРАНА, който е осеян с отделни пещери, които някога са били обитавани.



И накрая една снимка от по-далече, ма която се виждат двете църкви - скалната Санта Мария де Идрис и Сан Пиетро и Паоло Кавеозо.



Още малко по-нататък по транспортната улица се стига до манастира Сан Агостино, строен през 16 век. Като сграда в бароков стил е интересен, но не е това, което туриста иска да види в Матера. Църквата му отвън и отвътре



От това място направихме една дълга разходка обратно към хотела отново минавайки по познатите вече улици-стълби и с това денят приключи.



Вечерта отидохме до двата площада от сутринта за да вечеряме в една от многото кръчми. Бяха доста препълнени и единственото интересно за мен бе, че в мвнюто видях да предлагат ястия с конско месо. Никога не бях пробвал, затова си поръчах. Не знам дали по принцип е така или просто не го бяха приготвили добре, но не ми хареса. Затова пък на връщане ае насладихме за последно на гледката към Сассо Баризано в нощен пейзаж.

[zippel]

Ден пети : Матера - Алберобелло

Сутринта точно както бе уговорката, стопанката дойде с Фиата да ни закара до паркинга. И там всичко беше точно, колата беше на изхода. Благодарихме и потеглихме.
Бях споменал, че една от атракциите на Матера остана за тази сутрин. Това беше един парк край града.

МУРДЖА МАТЕРАНА е регионален археологически парк със статут на защитена местност. Заема площ от 60 хил. дка и е разположен на практика в пролома Гравина, който е до старата част на Матера. В парка има повече от 150 пещери, част от които са били пещерни църкви а останалите се обитавали като жилища още от праисторически времена. Важно е да се отбележи, че Мурджа Матерана е в списъка на ЮНЕСКО заедно със сассите на Матера.

Трябваше да излезем от Матера по същия път, от който бяхме дошли преди два дни. Това ми дава възможност да покажа още няколоко кадъра от съвременната част на града.







Това място е на 2 км източно от Матера. На него трябва да се завие надясно.



Следва 6 км не много стръмно изкачване по тесен асфалтов път.





Забраната е за почивни дни и празници. Вероятно тогава идват повече хора. Накрая се достига до малък асфалтиран паркинг, където се оставя колата.

[zippel]

Получи се малко закъснение със следващата публикация, но причината е, че отсъствах. Което пък означава. че ще има пътепис за Западните Циклади. Но да продължа с този.

Който иска да види част от многото пещери трябва да си предвиди разходка надолу и после обратно нагоре до паркинга общо около 2 часа. А това, което може да види изглежда така



Интересно е като история и археология, но огромната част от посетителите идват на това място не заради пещерите, а заради панорамата, която се открива към Матера. Няма друго място, от което като на длан да се виждат едновременно Горната и Долната част на Стария град. Гледката е поразяваща.



Уточнявам, че гледката е такава до 10-11 ч., по-късно слънцето пада или отстрани или е насреща и вече не е същата. Ние бяхме в 8:30 и се случи слънчев ден, затова снимките станаха както се вижда.

Толкова с Матера. Върнахме се обратно по тесния път и поехме на север по широкия.



По скорострния път петнадесетте км до следващия град не се усетиха.

АЛТАМУРА е 70-хиляден град, център на община в провинция Бари. Градът съществува още от бронзовата ера. В периода от 6 до 3 век преди Христа са били изградени много мегалитни постройки. По-късно градът запада и чак през 13 век отново бележи развой. Тогава е изградена и основната му забележителност - катедралата САНТА МАРИЯ АССУНТА (Успение Богородично), строена през 13 век, която и до днес е запазила романския си стил. Алтамура е прочут в цяла Италия е местния хляб.

Два кадъра от влизането в Алтамура.





Вече сме в центъра и минаваме край цървката на Света Мария Утешителна, строена през 16 век в стил ренесанс.

[zippel]

Малко по-нататък успях да спра колата на централната улица за да се разходим из стария град. От лявата страна се вижда друга църква - Санта Тереза, която е по-нова - от началото на 18 век.



Самата катедрала на Алтамура се намира на един площад в стария град, където е пешеходна зона.



катедралата вътре



Уличките, по които се стига до площада са доста приятни.



Нямахме много време за разходка, така че продължихме пътя си като преди това купихме от прочутия хляб. Разбира се, по-късно го пробвахме и честно казано нямам никакъв спомен да е бил нещо по-специално.

В следващите 55 км се оказа, че нямам записи от регистратора. За късмет това беше участък без спиране, в който маршутът минаваше през или по-точно край няколко малки града без забележителности. Единственото място, което си залужава да се спомене е 30-хилядния Путиняно.

ПУТИНЯНО е известен със своя карнавал, който е най-стария и най-дългия в Италия. Провежда се от от 1394 г., започва първия ден след Коледа и продължава до началото на Великите пости.
Много интересна е старата част на града, която има формата на кръг с радиус 150 м. В нея се намираят двете църкви САН ПИТРО АПОСТОЛО и САНТА МАРИЯ ЛА ГРЕКА.

Бях предвидил да спрем за малко за да видим църквите, но времето не позволи, а следващата атракция имаше точен час така, че не спряхме. Така, че представям двете църкви със снимки от нета.

Сан Пиетро Апостоло, основана през 12 век и после разширена през 16 в. Тя е и главната църква на града.



и Санта Мария ла Грека, която според мен е по-впечатляваща както отвън



така и отвътре

[Валери Недялков]

А Алберобело къде е?
Чакам завършека на този пътепис!