ПУЛИЯ - токът на италианския ботуш

[zippel]

Няколко км карахме на изток и за да избегнем влизането в 15-хилядия Галатоне, в който няма нищо интересно, излязохме на скоростния път, който обхожда града.



Следващата спирка беше град Нардо, но тази табела не ми хареса.



и другата след нея също.



Явно двукилометровия участък до Нардо беше затворен. На следващия възел слязохме от главния път и се върнахме, но се натъкнахме на ЖП прелез.



Така или иначе това не ни беше маршрута, затова реших да не си губим времето да чакаме влака и се върнах обратно на главния път да потърся друг вариант. И той се оказа невъзможен.



Така, че в крайна сметка се наложи да минем през Галатоне. Ако бяхме го направили първия път щяхме да загубим по-малко време, но случват се такива неща.
Два кадъра от Галатоне.





И ето ни пак на същия прелез, но от другата посока. Влакът, разбира се, отдавна беше минал.

[zippel]

Отново излязохме на скоростния път. Оказа се, че трябвало да продължим още няколко км по него до следващия възел. Тук не помогна и GPS, който упорито ни караше да минем по затворения участък защото той беше най-прекия маршрут. Въпреки малките разстояния, мотането ни отне повече повече от половин час. Най-накрая влизаме в Нардо.



NARDO е общински център с население 32 хиляди, основан от месапите 1000 години преди Христа, по-късно владян последователно от римляни, византийци, ломбарди и нормани. Има три основни забележителности :

- замъка от 17 век АКУАВИВА, в който сега се помещава общината.
- красивия бароков площад ПИАЦЦА САЛАНДРА
- катедралата САНТА МАРИЯ АССУНТА (Благовещение Богородично) от 11 век

Малко след влизането минахме край паметника Темпиетто дел'Осанна (Малкият храм на възхвалата)



В историческата част на Нардо почти не може да се влезе с атомобил заради тесните улици. Има една по-широка, отворена за автомобили, която прави нещо като кръг около стария град. В по-широките участъци от тази улица има разрешено паркиране. Естествено, "синя" зона. На южния вход към старата част има паркинг за 20-тина коли, но вероятността да има свободно място е много малка. Така се и оказа когато стигнахме до мястото.



Утешаващ факт е, че на този паркинг се намира една от основните забележителности - замъка Акуавива. Той е строен през 15 век от местен благородник с тази фамилия, който е бил и архитект. В последствие сградата е била разширявана и надстроявана и в края на 19 век превърната е гражданска резиденция. По тази причина в момента в нея се помещава Общината на Нардо. Замъка Акуавива



Половинчасовото мотане по пътя и невъзможността да паркираме в близост до старата част на Нардо наложиха да се откажем от предвидената кратка разходка, но както обикновено заради пълнотата на пътеписа показвам останалите неща, които си струва да видят.

Първо площада Пиацца Саландра, на който най-впечатляващото е паметника Гулия Дел'Иммаколата Кончесионе (Шпилът на непорочното зачатие).



Освен него на площада могат да се видят църквата Сан Доменико и чешмата Фонтана дел Торо (заради бика, изобразен на нея)

[zippel]

На по-малко от 100 м от Пиацца Саландра се намира катедралата на Нардо "Успение Богородично". Тя датира от 11 век и е била римска базилика. През 16 век фасадата й е променена според действащата тогава архитектурна линия, но интериорът е останал в романски стил.





Напуснахме паркинга без да слизаме и продъллжихме по маршрута. Минаваме край църквата Сан Франческо да Паола.



И още два кадъра от преминаването през Нардо.

[Dilyan Zagorchev]

Голяма красота. А пистата посетихте ли, и ако да, има ли нещо за гледане там-музей, ала бала

[zippel]

Не, само минахме край нея. Ще спомена в следващия пост.

[zippel]

Продължихме на север. Още след излизане от Нардо тръгнахме по прав участък, който сякаш нямаше край.



По принцип в съвременното пътно проектиране има ограничение в дължината на правите участъци в зависимост от класа на пътя. При магистралите максималната дължина на права е около 2.5 км, а при пътища от по-нисък клас е по-малка. Да, всеки знае, че най-късото разстояние между две точки е правата отсечка, но се вземат предвид и други фактори, основно два. Първият е, че правите участъци предразполагат към опасно високи скорости, а вторият е, че поради липса на ангажираност водачите губят концентрация, което води до отпускане и сънливост.
След много дългия прав участък последва завой, който изглеждаше така



А следващата права беше не по-къса от предната. Тогава не знаех, после погледнах картата и видях, че първият е бил дълъг 15 км, а вторият след "завоя" е бил 13 км.

Вярно, имаше по пътя няколко кръстовища, но въпреки всичко тези две прави са прекомерно дълги. Обяснявам си го с това, че с цел по-малко отчуждения трасето на сегашния асфалтов път покрива трасето на съществуващ някога коларски.

Иначе по пътя в този участък единственото нешо за отбелязване е автомобилната писта Нардо Ринг.

НАРДО РИНГ представлява точен кръг с диаметър 4 км и дължина над 12 км. Служи само за тестове и изпитания на високи скорости. Собственост е на ПОРШЕ ИНЖЕНЕРИНГ, но тестове на нея правят и производители като Мерцедес, Ламборгини, Бугати и др.

Съоръжението е изцяло отделено от пътя посредством масивна плътна ограда. Никъде в участъка не видях табела. В северния край има обикновено Т-кръстовище за връзка с нея, също без табели и това е всичко. Явно не е предназанчена за минувачи.



Ето как изглежда пистата от птичи поглед



и ако човек седи в болид. Само, че това лично аз не мога да си го представя

[Dilyan Zagorchev]

Четох преди време, че била видима от космоса

[zippel]

Правият участък свърши в 7-хилядното градче АВЕТРАНА. Табелата при входа към него изглеждаше така



Макар и да не са кой знае какви забележителности, в Аветрана могат да се видят една църква и една крепост. До църквата може да се отиде само пеша, а край крепостта може да се мине и с кола, но това щеше да ни забави, затова минахме по транспортните улици на градчето. Два кадъра от Аветрана





Прави впечатление, че в малките градчета в тази част на Италия почти няма сгради на повече от 2 етажа.
Преди да напуснем Аветрана за пълнота показвам споменатите две забележителности : църквата КИЕЗА МАДРЕ (18 век), чийто патрон е Св. Йоан Кръстител



и крепостта ТОРРИОНЕ, строена през 14 век

[s_s1]

Увлекателно пътешествие.
Като видя, че има продължение не го чета нарочно, за да се посъбере малко повече, за да ми е интересно и увлекателно.

[zippel]

Продължихме по маршрута. След Аветрана най-после край пътя се появиха огромни лозови масиви, както си му прилича в Италия. При това бяха добре гледани.



Както се вижда от кадрите, пътя, макар и второстепенен, не беше лош и движение почти нямаше, затова десетте км до следващия град минахме бързо.

МАНДУРИЯ е общински център с население около 32 хиляди. Има няколко исторически църкви, от които най-инетресна е основната - ПРЕСВЕТА ТРОИЦА, строена през 15 век. В северната част на града има голяма църква - САН АНТОНИО, строена през 20 век, където има и манастир със социален дом за възрастни хора.

Влизане в историческия център на Мандурия не беше предвидено, така че показвам църквата Пресвета Троица от нета.



Мандурия има обходен път откъм изток и манастира Сан Антонио се намира буквално до пътя.



Има и удобен паркинг, където спряхме за десетина минути.



Комплексът Сан Антонио отвън



и църквата отвътре

[zippel]

Напуснахме Мандурия в посока север и отново се озовахме на една права, този път с дължина 10 км, която стигаше до следващото градче - Ория.



ОРИЯ е също общински център с население около 15 хиляди. Има красив исторически център с две забележителности :

1. Катедралната базилика от 18 век ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА МАРИЯ ("Възнесение Богородично"), както повечето местни храмове в стил барок. Към сградата има отделение, наречено "криптата на мумиите", в чиито стени са били оформени ниши, съдържащи мумифицираните трупове на монаси.

2. Византийска крепост от 13 век, която е изцяло реставрирана.

Тук вече бях предвидил спиране. Влизаме в Ория



Входът към историческата част.



През арката може да се влезе с кола, но само донякъде и е толкова задръстено, че по-добре да се опита нещо друго. И в този град има улица, която прави кръг около стария център. Тръгнахме по нея.



и тук масовата застройка е на два етажа



На това полщадче успях да наместя колата на едно свободно място.

[zippel]

Както се вижда от чадърите в последния кадър, имаше и кафе, а в тази жега нещо разхладително щеше да ни дойде много навреме. След това направихме кратка разходка до църквата, която прави впечатление както отвън



така и отвътре



Ето я и криптата с мумифицираните монаси. Изглежда малко зловещичко.



До реставрираната крепост не отидохме, защото трябваше доста вървене, качване и слизане, т.е. поне 1 час, с който не разполагахме. Вероятно си струва посещение, съдейки по общия й изглед.



Няма как, не може да се види всичко, а за Италия това важи в най-голяма степен.

Два кадъра от излизането от Ория

[zippel]

В следващия участък край пътя можеха да се видят три вида дървета, каквито не се срещат край нашите пътища. Стари, сигурно вековни, маслинови дървета



групи от средиземноморски бор.



както и от палми



Участъка беше съвсем къс - 5 км, а следващия град се казваше Франкавилла Фонтана

ФРАНКАВИЛЛА ФОНТАНА е също общински център с население около 36 хиляди. И в него има историческа част с множество барокови сгради. Най-интересните от тях са :

- катедралата САНТИССИМО РОЗАРИО, построена през 14 век, после реконструирана два пъти - през 16 и 18 век.
- църквата МАРИЯ САНСТИССИМА ДЕЛЛА КРОЧЕ, построена през 16 и разширена през 17 век
- църквата СПИРИТО САНТО (Свети Дух) от 16 век. Към нея е имало капуцински манастир, който вече не съществува.
- имперския замък, строен през 15 век и разширен век по-късно.
- часовникова кула от 18 век.

Входът към Франкавилла Фонтана



По пътя към центъра минахме край църквата Мария Сантиссима делла Кроче



Понеже на кадъра не се вижда съвсем добре, показвам я отвън и отвътре.

[zippel]

Успях да паркирам до тази багетерия. Сандвичите вътре бяха много хубави, а и бирата беше студена.



От това място историческата част на града бе съвсем наблизо Входа към нея.



Дотук с колата. Имахме време за кратко посещение. Първо площад Умберто I, където се намира часовниковата кула.



Малко по-нататък се намира катедралата Сантиссимо Розарио



Катедралата отвътре.



Толкова разходка. Край останалите две забележителности минахме на излизане. Първо Имперския замък



а малко по-нататък църквата Спирито Санто (отдясно)



И тук допълвам - църквата отвън и отвътре

[zippel]

Напуснахме Франкавилла Фонтана. До крайната точка за днес оставаха около 100 км и повече нямаше предвидено спиране.
Излязохме на скоростния път за Таранто и поехме в посока запад.



Наколоко км по-нататък има отбивка за 30-хилядния град Гроталие. Нямахме предвидено посещение там, но си струва няколко думи за него. Като във всеки град в този район и Гроталие има зебележителности. Това са няколко църкви и най-вече Епископския замък, строен през 14 век



Друг важен факт е, че Гроталие е известен с производството на керамични изделия. Ето и два примера



След около 15 км беше първата отбивка за окръжния град Таранто.



Не бях предвидил спиране в него защото разглеждането му изисква повече време и тъй, като планирах в бъдеще ексурзия до Сицилия, щеше да ни бъде по пътя, та го оставих за тогава. За съжаление Ковид 19 отне на всички 2 сезона, дано да не станат и 3 и не се знае дали идеята ще се осъществи, така и така е на пътя, ще разкажа за него.

ТАРАНТО е окръжен град, център на една от петте провинции в Пулия. Населението му е около 200 хиляди. Разположен е в дъното на едноименния залив, в най-северозападната част на Салентинския полуостров, т.е. в горната част на "тока на ботуша". Това му местополжение е причина Таранто да бъде едно от основните пристанища в тази част на Италия.
Градът е основан от дорийските гърци през 706 г. BC и е гръцки до 272 г. AD, т.е. почти 10 века, след което го покоряват римляните. В следващите векове е бил основно византийски с периоди на владние от остготи, лангобарди и сарацини. Бил е и самостоятелно княжество.
Както в почти всички градове в района и Таранто има исторически център, който е бил доста голям, но през 30-те години на 20 век Мусолини осъществява проект за "подмладяване" като събаря доста голяма част от историческите сгради, заменяйки ги с нови жилищни блокове. Остава малка част от тях, от която по-съществените обекти за посещение са :

- Арагонския замък САН АНДЖЕЛО, построен върху останките от стара византийска крепост и придобил сегашния си вид през 15 век.

- Катедралата САН КАТАЛДО, построена през 10 век като византийска базилика, по-късно реконструирана през 15 век в бароков стил.

- дворецът ПАЛАЦЦО ДЕЛ ГОВЕРНО, построен от Мусолини при главното пристанище и тържествено открит през 1934 г.

И сега няколко снимки. Първо замъка Сан Анджело



катедралата Сан Каталдо



олтара на катедралата



и накрая двореца


Горе-долу по това време в бившите соц страни са се строили огромни сгради в т.н. Сталински стил. Най-впечатляваща е "Дворецът на народа" в Букурещ - плод на мегаломанията на Чаушеску. Други типични примери са десетина знакови сгради в Москва (Университета, Министерството на външните работи, хотел "Москва" и др.), Дворецът на културата във Варшава, няколко сгради в Дрезден и Лайпциг, пък и бившият Партиен дом в София. Но както и да погледне човек, макар и да не блестят с красотата си, всички те имат стил и ще останат като архитектурни паметници. Докато това, което е сътворил Мусолини на горната снимка си е направо грозилище. Поне според мен. де.

[zippel]

След това малко отклонение, посветено на град Таранто продължавам пътеписа.
След като достигнахме дъното на Тарентския залив следващите 15 км пътят се движи успоредно на брега на около 500 м от него. Това е района на огромното търговско пристанище на Таранто, където има хиляди декари складово-промишлени площи и постройки.







Групата кранове от следващия кадър изглеждаха като стадо жирафи.



След 10-тина км минахме край 16-хилядния Паладжано. Нищо интересно за него.



На места дясната лента на скоростния път беше таква, че по-добре беше да се мине в лявата. Не непременно, но за предпочитане. Може и да се бях разглезил от тукашните пътища, но миналата година в Северна Италия дори на съвсем планинските участъци нямаше подобни места.



Малко по-нататък сякаш ми бяха прочели мислите - асфалтираха точно дясната лента.

[zippel]

Много се извинявам, но по погрешка този пост съм го публикувал в предната си тема за Доломитите. Просто съм цъкнал в другата тема и го установявам едва сега, като започнах да пиша продължението. Така, че сега го поствам където му е мястото, а продължението ще публикувам след един ден.

По пътя не си пролича, но навлязохме за малко в регионалния природен парк "ТЕРРА ДЕЛЛЕ ГРАВИНЕ", което ще рече "Земята на проломите". Разположен е на 28 хиляди хектара и съдържа множество проломи със сравнително малка дълбочина. От пътя успях да вида само премостването на един от проломите.



Веднага след това влязохме в 17-хилядния град КАСТЕЛЛАНЕТА, през който минаваше маршрута.



И в него нищо интересно или почти нищо. Има една историческа църква и това е катедралата Санта Мария Ассунта и ако на човек е налага да стои малко време в града може да я види, но не е от обектите, които си заслужават спирането. По-интересн факт е, че Кастелланета е родното място на холивудската легенда от времето на черно-белите ленти Рудолф Валентино. В града има и музей, посветен на него. Друго интересно е, че край града минава един от проломите в природния парк - ГРАВИНА ГРАНДЕ. И той не е нещо изключително, но заслужава една снимка



Така и така се наложи да пресечем целия град, някоко кадъра от него. Още в началото има паметник на Рудолф Валентино.



На горния кадър е от лявата страна, но заради слънцето и паркиралите коли почти не си личи какво представлява, затова една по-добър кадър от Гугъл..



Малко по-нататък се минава край главния площад.

[zippel]

Катедралата и музея на Рудолф Валентино са в историческата част на града, която не е разположена в центъра, а в източната част в близост до пролома. Така, че не минахме край тях.
Още два кадъра из улиците на Кастелланета.





Тук прави впечателние, че сградите са с 1-2 етажа повече от досегашните градчета.

В последния учасък от днешния преход посоката бе точно запад.



Оставаха ни двадесетина км до крайната цел за днес и главната за тази ексурзия - приказния град Матера. Влизането в града



Първата среща с улиците в Матера с нищо не загатваха за онова, което щяхме да видим по-късно.





Град като град. Улици, жилищни сгради между 3 и 5 етажа, кръстовища, тротоари и дори градски транспорт.