ПУЛИЯ - токът на италианския ботуш

[zippel]

Първото ни сериозно посещение на Италия бе предната година, когато обиколихме Доломитите в северната част на тази прекрасна страна, затова реших, че второто трябва да бъде в южната част. Спрях се на провинция Пулия, която обхваща "тока" на италианския ботуш. Както обикновено, запознах се предварително със забележителностите на региона и направих план за 6-дневна обиколка.
Като анонс на това, което читателят ще види в този пътепис показвам най-интересните места от обиколката :

Няколко красиви места от южната част на Адриатическото крайбрежие на Италия









Две пещери





Приказния град Матера



Неповторимите трули на Алберобелло



Импровизирано сафари, в което дивите животни са буквално край колата.



и барокови сгради - не най-забележителните в Италия, но затова пък много на брой.





Всичките снимки от по-горе ще покажа в по-добра резолюция когато стане дума за съответните места.

[TigerHunter]

Bella Italia!
Vai avanti!

[zippel]

Vado avanti.

От нашата страна до тази част на Италия най-удобния път е с ферибот от Игуменица до Бриндизи или Бари. Има различни фериботи, но за мен най-подходящ беше този, който тръгва в полунощ от Игуменица и сутринта в 9:30 е в Бриндизи. Фериботите разполагат с каюти с по 2 или 4 койки, в които може да се пренощува. Цените им са сравняеми със среден хотел. По този начин за отиване и върщане се спестяват две хотелски нощувки и най-вече два дни пътуване тъй, като голяма част от разстоянието се преодолява през нощта.
За да избегнем нощувка в Гърция, тръгнахме следобед от Бургас и нощувахме в един семеен хотел на десетина км от Маказа.
Разстоянието от Маказа до Игуменица е около 600 км, почти изцяло по магистрала и би трябвало да се измине без особени усилия за няколко часа.
Така на 15 юни 2019 г. сутринта бяхме на Маказа. Предния път опашката беше 7 км и чакахме там точно 3 часа, затова исках да имаме известен запас от време. Въобще не се наложи тъй, като на границата имаше само десетина коли преди нас.
Пътят по гръцката магистрала Егнатия Одос до Солун е познат за всички българи, посещаващи Гърция, които не пътуват от София. За останалите мога да кажа, че в по-голямата си част е безинтересен с изключение на един относително красив участък около Кавала. Затова няма да го описвам.
Егнатия Одос обаче продължава и след Солун и свършва в Игуменица. Този участък е познат на по-малко българи - тези, които са минали оттук за Метеора и всички, които са ходили на остров Корфу. В голяма част от него трасето минава през планински терени, което е причина за красиви пейзажи. Затова ще опиша този участък. С други думи може да се каже, че пътеписът започва оттук.
Участъка започва от пътния възел Клеиди, където се разклоняват магистралите за Атина на юг и за Йоанина и Игуменица на запад.
5 км след споменатия възел има комплекс за почивка, който се казва Олимпус. Разположен е и от двете страни на магистралата. Има бензиностанция (нещо рядко срещано по тази магистрала), както и заведение за бързо хранене, санитарен възел с тоалетни и дори с душове. Ето го



Въпреки добрите думи в описанието трабва да призная, че това място обикновено е доста пренаселено и по тази прична хигиената не е на особено високо ниво.
Веднага след тръгване от Олимпус трасето на магистралата минава по равнинен и общо взето безинтересен терен. След 30 км се намира пътния възел за 50-хилядния град Верия.



Малко след него теренът става хълмист и започват многото тунели. Първият е с дължина почти 1 км.



Следват 20-тина по-къси и по-дълги тунели, често след излизане от тунел следва влизане в следващия. Два кадъра от този все по-хълмист участък.





Като пейзажи по-интересно от равнинното, но доста еднообразно. Всъщност най-голямо впечатление прави гъстотата на съоръженията и факта, че голяма част от трасето е или в тунел или върху виадукт. А това означава много скъпо строителство, вероятно с европари, защото магистралата е относително нова.

[TigerHunter]

Еееех! Колко спомени! Пътувал съм по този маршрут ...'найсе пъти. Не си ги спомням вече колко. Между '96-та и 2009-та. Последно пътувах през 2016 и минах точно през Маказа на връщане. Иначе, обикновено през Кулата.
Егнатия Одос е много добра магистрала. Спомням си преди нея и докато я построят какав мъка беше през планински села и паланки. Няколко часа завои, в които си виждаш задния номер и ако имаш някой ТИР пред теб, трябваха железни нерви, особено зимата. Нужни ми бяха 10-12 часа от нас до Игуменица. Въпреки всичко, винаги съм предпочитал и продължавам да предпочитам този маршрут до Италия. Някой ден, пак....

[zippel]

Пътен възел Полимилос.



Явно сме пресекли някакъв нископланински масив, защото след този възел трасето отново е в относително равен участък.



Следващия по-сериозен възел е при друг окръжен град - Козани.



На 50 км от него е възела за Гревена и Трикала. На този възел напускат магистралата тези, които пътуват към Метеора.



След този възел отново се навлиза в участък с много на брой къси тунели макар и теренът да е доста далеч от планински.



Не знам какво точно са пазили за да направят толкова тунели, според мен нищо особено няма в природните дадености в този район, но в случая на горния кадър вместо тунел, спокойно биха могли да минат с обикновен изкоп, който е много по-евтин. И вероятно щяха да направят така ако не беше с европари. Чиновниците в Брюксел преценят целесъобразността на дадена инвестиция по дебелината на папката, но това е друга тема.

Постепенно теренът започна да става по-хълмист и тунелите по-дълги, а и надморската височина мина 1000 м.

[trapper]

От 1985 се работи по проект Corine. Една от целите е запазване на покритието на Земята и биокоридори за миграции на животните. В някои страни над магистралите строят огромни мостове за преминаване, покрити с почва и местна растителност.

[zippel]

Да, в това има смисъл, но все пак ако имаш 4-5 тунела един след друг, поне два от тях биха могли да се заместят с траншея. Животните пак ще има как да пресекат, но цената ще се облекчи. Въпрос на преценка, но важното е дали този, който преценя е достатъчно компетентен или е просто чиновник.

[trapper]

зависи кой плаща и кой прави сметката, а византийците го могат най-добре

[brpi]

Игнатиа Одос.
2004 имаше олимписки игри в Гърция и по програма гореупоменатата магистрал трябвало да е готова на 100% за таз олимпиада.
2007 април пътувах Венеция-Игуменица и после към Пловдив.Игуменица до Янина ( може и да не се пише тъй ,няма значение) магистрала имаше от Янина до Гревена магистрала нямаше.
Не съм сигурен гали беше Гревена ама с 2 думи магистрала дето да е на баира нямаше.
Имаше наченки на някакви строителни работи и това е.
Разтоянието Янина до върха на планината Метсово е къде 40на км ...ужас това е южния склон на планината –от еданта страна скала,от другата дупка ,завои след завоя ,та тия 40 км отнсяха горе долу 4 часа ,ако иамх късмет някои камион да направи опашка ...става и повече, които иска може да си направи една виртуална ексурзия по стария път да види за какви завои става дума...
От Метсово до равното стария път е готин щото е от северната страна на планината и е залесено много ,но пак си е бавнотия –ако че не е като от юг не може да се кара както по днешната магисрала.
Като се стигне равното ...вече от там имаше магистрала до Солун.

[zippel]

Теренът край Мецово е доста тежък. Планината не е висока, но е много насечена. Ще стане дума за това в следващите постове.

[nbajani]

Като анонс на това, което читателят ще види в този пътепис показвам най-интересните места от обиколката :



Всичките снимки от по-горе ще покажа в по-добра резолюция когато стане дума за съответните места.

Това ако не се бъркам е площада и църквата Св. Николай в Бари , където са и мощите на светеца .

[zippel]

Не, това е катедралата в Лечче заедно с площада Пиацца Дуомо. Но както ще видите по-нататък, тези барокови сгради си приличат.

[zippel]

На един много интересен, вплетен в скалите пътен възел има отклонение за планинското село Мецово.



МЕЦОВО е градче в регион Епир, разположено във формата на амфитеатър върху склона на планина Пинд. Живописното селище е построено на височина от 1200 метра сред зелени иглолистни гори, заобиколено от високите върхове Зигос, Перистери и Катара, от които се спускат пет реки: Пиниос, Аоос, Ахелоос, Алиакмонас и Арахнос. Всички къщи са изградени в традиционен за планинските райони архитектурен стил: каменни стени и покриви от дърво и керемиди.
Централния и единствен площад на селището е уникално място, обгърнато от прохладните сенки на гигантски чинари. По периметъра му са разположени уютни хотели, ресторанти, кафенета и магазини с местни сирена и други популярни и вкусни продукти на областта. В близост до площада се намира църквата Агиа Параскеви, построена през 1511 г. Срещу нея има три извора, чиято вода обещава на пътешественика късмет в пътуването му.
Край градчето има и малък ски център, което го прави популярнита дестинация не само за летен, но и за зимен туризъм в Гърция.

Пътният възел е изграден в толкова насечен терен, че дори част от рампите му са в тунели.



Подходът към Мецово е около 2.5 км изкачване. Все пак трабва да се преодолеят около150 м денивелация.



За по-добра представа влизането и излизането от градчето ще покажа с две кратки клипчета. Първо влизането

Обикновено с паркирането тук е трудно, но все пак както се видя, успяхме да се наместим в един вкопан в скалите частен паркинг. Не помня цената, но беше съвсем приемлива.
Тъкмо беше време за обяд така, че хапнахме в едно от ресторантчетата. Не наблегнахме много на снимки, но ще покажа няколко. Ползвал съм и снимки от предно посещение.

[zippel]

Поехме обратно към магистралата. Ето и обещаното клипче на излизане от Мецово.

И една снимка на пътния възел отгоре.



Отново се качихме на магистралата. Последваха повeче от десет тунела един след друг, като последния се оказа с дължина почти 5 км



И веднага след него, както е обичайно на гръцките магистрали, гишета за тол такси в нищото.



Много странна система за таксуване на магистралните такси имат гърците. Плащал съм такива такси в Турция, Сърбия, Македония, Хърватска и Италия. Насякъде при влизане на магистралата се чекираш и на излизане отново. По този начин си плащаш за разстоянието, което реално си изминал по нея. Но не и в Гърция. Гишетата за таксуване тук са разположени не при входовете и изходите, а някъде по трасето. Например ако човек пътува от Комотини до Солун по пътя има 6-7 гишета и се плаща на всяко. Цените са между 1 и 4 евро и каква е логиката на определянето им поне на мен не ми е ясно. От Солун до Игуменица има още няколко гишета, а между Солун и Атина са точно 11 броя. Освен, че идва по-скъпо, това значително забавя пътуването. Ако за 4 часа път се налага да изгубиш на десетина места по 2-3 минути (ако няма струпване на коли), това ти удължава времето на пътуване с повече от 10% което е доста безсмислено. Ясно е, че никой не ме пита, но просто разсъждавам.

Вече сме при възела за Йоанина.



ЙОАНИНА е най-големият град на област Епир и неин административен център. Намира се на 500 м надморска височина на брега на едноименно езеро, чието гръцко име е Памвотида. Градът има дълга история от ранното средовековие до днешни дни, като най-силен растеж бележи през 15 век. Основната забележителност е остров Йоанина, който се намира в езерото. На него има шест манастира, църкви, къщи и улици с кафенета, таверни и магазини за сувенири, нещо като стар квартал на града. До острова се стига с малки корабчета или частни лодки-таскита.
Друга атракция е Йоанинската крепост, която се намира на скалист полуостров в югоизточната част на града. Има и някоко музея, както и университет.

Нямахме време за подробно разглеждане, но имахме достатъчно за да се отбием до Йоанина и да видим как изглежда.
Градът е разположен на около 5 км на север от Егнатия Одос. Това са първите части от него.

[zippel]

Поехме обратно към магистралата. Ето и обещаното клипче на излизане от Мецово.

И една снимка на пътния възел отгоре.



Отново се качихме на магистралата. Последваха повeче от десет тунела един след друг, като последния се оказа с дължина почти 5 км



И веднага след него, както е обичайно на гръцките магистрали, гишета за тол такси в нищото.



Много странна система за таксуване на магистралните такси имат гърците. Плащал съм такива такси в Турция, Сърбия, Македония, Хърватска и Италия. Навсякъде при влизане на магистралата се чекираш и на излизане отново. По този начин си плащаш за разстоянието, което реално си изминал по нея. Но не и в Гърция. Гишетата за таксуване тук са разположени не при входовете и изходите, а някъде по трасето. Например ако човек пътува от Комотини до Солун по пътя има 6-7 гишета и се плаща на всяко. Цените са между 1 и 4 евро и каква е логиката на определянето им поне на мен не ми е ясно. От Солун до Игуменица има още няколко гишета, а между Солун и Атина са точно 11 броя. Освен, че идва по-скъпо, това значително забавя пътуването. Ако за 4 часа път се налага да изгубиш на десетина места по 2-3 минути (ако няма струпване на коли), това ти удължава времето на пътуване с повече от 10% което е доста безсмислено. Ясно е, че никой не ме пита, но просто разсъждавам.

Вече сме при възела за Йоанина.



ЙОАНИНА е най-големият град на област Епир и неин административен център. Намира се на 500 м надморска височина на брега на едноименно езеро, чието гръцко име е Памвотида. Градът има дълга история от ранното средовековие до днешни дни, като най-силен растеж бележи през 15 век. Основната забележителност е остров Йоанина, който се намира в езерото. На него има шест манастира, църкви, къщи и улици с кафенета, таверни и магазини за сувенири, нещо като стар квартал на града. До острова се стига с малки корабчета или частни лодки-таскита.
Друга атракция е Йоанинската крепост, която се намира на скалист полуостров в югоизточната част на града. Има и някоко музея, както и университет.

Нямахме време за подробно разглеждане, но имахме достатъчно за да се отбием до Йоанина и да видим как изглежда.
Градът е разположен на около 5 км на север от Егнатия Одос. Това са първите части от него.

[TigerHunter]

На билото горе над Мецово по спопмен имаше някакъв курорт. Вероятно зимен, защото имаше ски писти и влекове. Колкото до Йоанина, преди се минаваше през града. Табелите не изобилстваха и на два пъти съм се обърквал.

[zippel]

От дясната страна се видя споменатата крепост. Оказа се доста голяма.





В края на крепостта излязохме на брега на езерото.



Улицата край езерото бе типична за крайморска улица - и от двете страни имаше кафенета и таверни.



Малко по-нататък спрях да направим снимка на езерото. Ето го.

[zippel]

Решихме да обиколим езерото и да отидем на северния бряг, за да видим острова по-отблизо. Нищо не се получи, защото не уцелихме място с добра видимост.
Ние не успяхме, но други са успели да заснемат острова. Ето как изглежда от далече.



А такава е обстановката в лятна вечер на самия остров.



Все пак обиколката ми даде възможност да покажа няколко кадъра от града Йоанина.









Както се вижда от кадрите, стандартен гръцки град с типична за Гърция градска архитектура.

[zippel]

ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2022 Г. НЕКА ДОНЕСЕ НА ВСИЧКИ СЪФОРУМНИЦИ ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И МНОГО БЕЗАВАРИЙНИ КМ !

Продължавам с изложението.

Отново излязохме на Егнатия Одос. Още около 80 км хълмист терен, още двадесетина тунела и ето ги табелите за Игуменица.



Всъщност магистралата свършва точно тук и както се вижда, напред продължават само камионите, които са готови да се качат на някой ферибот.



ИГУМЕНИЦА е малък град с население малко над 15 хиляди. Има огромно пристанище, дори административно пристанищата са две - старо и ново. Те обслужват 5 вътрешни и 6 международни линии. Вътрешните са до част от Йонийските острови - Корфу, Паксос и Кефалония, както и до голямото пристанище Патра. Международните са до италианските пристанища Бриндизи, Бари, Анкона, Венеция, Триест и Равена. Що се отнася до превоза на пътници Игуменица с повече от милион пътници на година се нарежда на второ място след Атинското пристанище Пирея. Освен това пристанището обслужва повече от 220 хиляди леки автомобила и 150 хиляди товарни. Може да се каже, че Игуменица е основна връзка между Балканите и Близкия изток и Западна Европа.

Първото нещо бе да отидем до пътническия терминал за да си получим билетите срещу ваучера, който ми бяха изпратили по интернет при покупката.



Терминалът е голям, сградата е нова и всичко е както се полага за пристанище от такъв ранг в началото на активния сезон. В това число и джебчиите, които си личаха с просто око ако човек има едно на ум.

До заминаването на ферибота имаше много време, затова тръгнахме да обиколим града с колата. Пък и трябваше да си вземем нещо за хапване и пиене в каютата. Малко кадри от Игуменица.

Крайбрежната улица



Три кадъра от страничните улици







Отново излязохме на крайбрежната. Пред местния офис на една от големитге гръцки застрахователни компании бяха спрели група български мотористи от Бургас. Явно бяха тръгнали на дълго пътешествие, съдейки по оборудването им, пък и моторите бяха подходящи за тази цел.

[zippel]

Късно привечер вече бяхме в зоната на пристанището, в която се влиза след проверка на документите от гранична полиция.



Потърсихме някаква маркировка или знаци с номерата на кейовете, но не видяхме подобно нещо. Имаше група чакащи каравани и спрях да попитаме дали чакат ферибота за Бриндизи. Групата беше немска и ми отговорихе, че чакат ферибот за Анкона.



Пристанището е огромно.



Западното му изложение осигурява красиви гледки при залез слънце.



Никъде нямаше никакви табели. Можеше да се погрижат за малко пасивна информация, просто да номерират кейовете. След известно лутане и питане, накрая един служител ни посочи къде трябва да чакаме. Кей номер 17.



Наредих се зад една румънска кола. Съгласно правилника на превозвача ГРИМАЛДИ трябваше да сме на място два часа преди тръгване. Ние, обаче подранихме, защото нямаше какво да правим. Освен това и фериботът закъсня, така, че чакането си го биваше.

Още един път красивия залез, този път с телефона



Няколко думи за ферибота. Малко по-различен от тези, с които бях пътувал досега, по-голям, някак си по-закрит и на повече етажи. Гаражът, на който се влиза, е само за камиони. Леките коли ги качват нагоре по няколко рампи последователно. Разполагат ги на места по 10-20, сигурно има и по-големи гаражи, но нямаше как да видя.
Доколкото си спомням пасажерските отделения бяха на 4 и 5 етаж. Имаше два големи салона с маси и столове, две отделения със самолетни седалки и бар, където продаваха напитки и сандвичи. Имаше и отделение с много кабини, доколкото бях чел двойни и четворни. Нашата бе четворна. Възстаричка, възтесничка, прилично чиста, но без да блести. Имаше и самостоятелна баня, макар и малко тясна в раменете.
В каютата щяхме да бъдем цяла нощ, затова излязох на въздух на една от страничните палуби. Българска реч на групи от по няколко души. По всичко личеше, че са шофьори от международните превози. По време на пътуването в гаражните помещения не се допускат хора, затова шофьорите прекарват нощта по пейките на страничните палуби. Не е много редно според мен, защото от шофьора се очаква на другия ден да управлява 8 часа камион с 20 тона товар, но никой не ме пита.
Българска реч, макар и доста смесена, се чу и от едни други групи, които бяха окупирали вътрешните стълби, площадките и въобще места, където може да се легне на пода. Групите се състояха от мургави мъже и жени със забрадки и шалвари, говореха на висок глас на не съвсем български и от телефоните им звучеше чалга. Въпреки забранителните надписи така бяха окупирали пода, че пречеха на персонала да минава. Изненада ме отношенето на екипажа към тях, което беше доста толерантно. Понякога им правеха забележки, на които те отговаряха на български. Сякаш за италианеца имаше значение дали е български или цигански. Сутринта на излизане видях, че от чистия снощи под не бе останала и следа. Всичко беше покрито с хартийки, люспи от семки и други неприятни за гледане неща. Според мен би трябвало персонала да не им позволява подобно поведение, най-малко заради останалите пътници, които стават свидетели на всичко това. Може и да са опитвали и после да са се отказали. Не знам, но ако тези формират мнението за българите в очите на екипажа и останалите пътници, това е много тъжно.
Допълвам, че на ферибота в обратната посока картината беше подобна, дори още по-тягостна. В началото споменах, че цената на нощувката в каюта е като тази в среден хотел. Е, цената може и да е така, но комфорта и обстановката са под средния хотел. И то главно заради нашенските гастарбайтери. Интересно как изглеждат фериботите за Анкона или Бари, където беше германската група туристи с кемперите. Защото на този за Бриндизи основните пасажери бяха шофьорите и мургавите гастарбайтери. Освен тях имаше неколцина българи като нас, румънци, руснаци и тук-там някой унгарец и чех.
Както и да е, с това денят приключи. Ще покажа само следата от Солун до Игуменица, защото тази до Солун е позната на всички.

[Dilyan Zagorchev]

Тук се бъркаш, на шофьорите на камиони се дават каюти, като гледат да ги настаняват по националноси даже.