ПУЛИЯ - токът на италианския ботуш

[zippel]

Оставаха 5-6 км до най-южната точка на Салентинския п-в, т.е. върха на "тока на италианския ботуш". На това място се намира туристическото градче Лука и едно светилище с много дълго име.

САНТА МАРИЯ ДЕ ФИНИБУС ТЕРРА /Света Богородица от Лука/
Твърди се, че при пътуването на Свети Петър до Рим, той се спрял в Лука и оттогава храма, посветен на богинята Минерва, разположен на носа, се превръща в място на християнското богослужение и един от основните поклоннически центрове на античната и средновековната епоха.
Сегашната укрепена църква е построена между 1720 и 1755 г. с цел населението да се противопостави на многократните нападения от страна на турските и сарацински нашественици.
Вътрешността на храма е еднокорабна с шест странични олтара. В главния олтар е поставена иконата на Богородица - Мадона де Финибус Терра. От дясната страна на входа има голям монолитен камък, известен като "Ара Минерва" - свидетелство за езическо поклонение на мястото. От лявата страна е поставен бронзов плакет в памет на екипажа на френския крайцер "Леон Гамбета", потънал край бреговете на Лука през 1915 с около 700 души.
Две стълбища всяко по 296 стъпала свързват светилището със старото пристанище, към което се открива панорамна гледка от площада пред църквата.
В непосредствена близост до църквата има музей, а в прилежащия бряг се намират три водни пещери, достъпни само по море.

Пристигаме в района на светилището. Следващите два кадъра показват обстановката там.





Интериора на църквата е семпъл. Това е главния олтар с иконата на Богородица.



Светилището не е супер забележителност, но може да се посети, най-вече заради обстановката и пейзажа. Една по-добра снимка с фотоапарата.



И гледката към старото пристанище. Виждат се и споменатите две стълбища.

[zippel]

Последният етап от днешната програма бе да се придвижим до мястото на нощувката град Триказе. Малко кадри от пътищата в южната част на Пулия. Първо по междуградските участъци. Както се вижда, настилката по пътищата е безупречна.



Най-често срещаните насаждения край пътя бяха маслиновите дървета.



Често край пътя се виждаха сградите на местните фермери. Не всички, обаче бяха спретнати и подредени.



През следващите дни предстоеше да минем през двадесетина малки градчета, в повечето от които има забележителности, но сега ще покажа две стандартни, в които няма. Колкото за представа как изглеждат улиците и прилежащите постройки. Едното е Галиано



а другото Тиджано.



Второто беше вече съвем близо до Триказе, където имахме резервирано място за нощувка. Няколко думи за града

ТРИКАЗЕ е общински център с население около 18 хиляди. Градът не е съществувал в древността и първите данни от него са от 12 век. Общо взето е бил предимно под владението на Неапол, но и тук за кратко са се намесили турците. Стария център е с красива архитектура и има четири забележителности :
- Централния площад Пиацца Писанелли на името на италианския юрист, политик и учен Джузепе Писанелли, живял през 19 век.
- Доминиканската църква Сан Доменико, строена в края на 17 век, издържана в стил барок.
- Църквата Наттивита делла Беата Верджине Мария (Рождество на Света Богородица) от 18 век в стил късен барок. Тя е и основната църква на града.
- Църквата Сан Микеле Арканджело (Свети Архангел Михаил), строена през 17 век в стил бароков ренесанс.

Влизаме в Триказе. Със собственика се бяхме уговорили да се видим в центъра. Кадър от пътя дотам.



Спряхме в една ниша непосредствено до църквата Рождество на Света Богородица. Сградата от дясната страна е точно тя, а насреща се вижда част от централния площад и вляво църквата Сан Доменико.

[zippel]

Собственикът дойде бързо и ни заведе то къщата. Тя се оказа съвсем наблизо. Кратко клипче, на което се вижда подхода и самата къща.

Апартаментът беше в приземния етаж, малко странен, но затова пък дворът бе голям и красив, както се вижда от клипчето. Един детайл от двора. Снимката е комбинация от два кадъра, затова малко е изрязана.



Излязохме на разходка около площад Писанелли. Обстановката в старата част е доста приятна.



Църквата Рождество на Света Богородица.



същата вътре



На самия площад се намира основната църква в града - Сан Доменико



и съответно интериора



Край църквата Св. Архангел Михаил минахме по-късно. Нищо впечатляващо, но за пълнота две снимки. Една отвън



и една отвътре



За вечеря седнахме в нещо като ресторант на открито зад площада. Поръчахме си някакви италиански специалитети, което беше голяма грешка, защото нищо от това, която ни донесоха, не ставаше за ядене. Четири обикновени пици щяха да свършат много по-добра работа, а и щяха да бъдат 4 пъти по-евтини. Нищо, писахме го на сметката на трупането на опит.

Следата от днешния преход.

[zippel]

Ден трети : Триказе - Матера

Този ден ни предстоеше 260 км преход, който можеше да се определи като доста дълъг в предвид на програмата, която предвиждаше посещение на 5-6 градчета и пристигане в Матера.
Местоположението на хотела беше такова, че се налагаше да пресечем Триказе в посока изток-запад. Това ми дава възможност да покажа още малко от градчето.
Започвам с двора на хотела в слънчевата юнска утрин



Маршрутът първо минаваше по тесните улички на стария град









Започнаха да се появяват и по-нови сгради.



Прави впечатление, че улиците извън историческата част не са по-широки от тези в нея.

[zippel]

И вече сме извън града. Вчерашния път бе почти изцяло край морския бряг и не обърнах внимание, но във вътрешността прави впечатление, че имотите край пътя се оградени с невисоки каменни огради. Личеше си, че са били правени преди доста време. Доста от тях са полуразрушени.



Минаваме през градчето Лукуняно. Нищо особено за него.



Както споменах по-горе, днешният маршрут беше сравнително дълъг и минаваше през двадесетина населени места, в които все има какво да се види. В едни повече, в други по-малко. Разбира се, физически бе невъзможно да се види всичко, затова в няколко бях предвидил спиране, в други разглеждане в движение, а в трети заобикаляне. Първото по-съществено място на пътя бе 5-хилядното градче СПЕКИЯ. По план трябваше да минем през него без спиране. Първо минахме край църквата Сан Антонио ( от дясната страна).



Веднага след нея се излиза на централния площад с двореца Ризоло, строен през 17 век.



И още малко по-нататък, пак отдясно, църквата Успение Богородично.



По всичко личеше, че тесните улици ще са често срещано явление на тази екскурзия.



Минахме край още една църква - Свети Никола. Тази не се хвана добре от регистратора заради слънцето зад нея, затова я показвам от нета.



И на изхода от Спекия църквата Мадонна дел Пассо, в която основното нещо е криптата.

[zippel]

След няколко км излязохме на по-главен път.



И след още няколко минаваме през градчето Руффано, което е два пъти по-голямо от Спекия. По маршрута нямаше нищо забележително, но показвам няколко кадъра за да се видят улиците, сградите и въобще обстановката.







Освен по маршрута, забележителности няма и в самото градче, но все пак показвам малкото площадче пред основната им църква Рождество на Пресвета Богородица



В района, през който пътувахме, се отглеждат предимно маслинови дървета, но изглеждаха малко странни. Короните им въобще не бяха зелени, а по-скоро изглеждаха като огромни паяжини. Не знам, може да е било от сезона, от сорта или от възрастта, но масово изглеждаха по този начин.



В този участък за пръв път се натъкнах на нещо, което после видях още много пъти. По пътищата в тази част на Италия често се срещат нелогични кръстовища. На следващия кадър знакът СТОП е поставен на пътя, който без съмнение визуално е главния. Никой не би очаквал тясната улица, която идва отдясно да е с предимство, няма я и обичайната за такива случаи квадратна табелка под него, на която с по-дебела черна линия се укзава кой е с предимство. Много нелогично и същевременно много опасно.



Следващият град по пътя бе Казарано, който е още по-голям - 20 хиляди. И там нямаше нищо за гледане, затова минахме по периферията му. Докато въртяхме из разни улички, на няколко пъти минахме край подобни сгради



Явно замисъла на инвеститора е бил голям, после нещо е станало, защото строежът е почти завършен, а се вижда, че е изоставен преди доста години.

[Alexr]

Знака "Стоп" най-вероятно е поставен, защото от страничната уличка няма никаква видимост към основното шосе. Там и да спре колата, за да види идва ли нещо по шосето, трябва да се покаже на самия път.

[zippel]

Възможно е, но не е правилно. Аз бих премахнал елемента от страничната ограда, той и бездруго никаква работа не върши. Или бих го направил по-ажурен. Ако трябва тясната уклица да се направи еднопосочна за да няма илзизане, но не може такава мижава уличка да е с предимство излизайки на главен път. Ако държат много да е така, не става само с един знак. Има си начини кръстовището да се преработи така, че визуално да има логика. Освен това такъв случай трябва да е по изключение и при това много добре сигнализиран за пътувашите по главния път. Поне мен така са ме учили, а аз съм пътен инженер Това е много непрофесионално и ако бях видял подобно нещо в Албания, нямаше да се изненадам, но в Италия. . . нямам думи.

[trapper]

Такива знаци стоп са често срещани в тази част на Италия. Питал съм колеги защо, но ми казаха "за да събира глоби полиция-страдале"... .
Аз мисля, че причината са разни традиционни местни процесии, свързани със сватби, погребения или поклонения.

[zippel]

Да, често срещани се оказаха. Ще видите още примери.
Относно процесиите, не мисля че това е причината. Те са в някакви определени дни и часове и със сигурност има съответната временна организация на движението когато се налага. А знакът е 24/7. Остават глобите на полиция страдале, което макар и да граничи с шегата, е най-вероятно. Другото е просто неграмотност и безхаберие. Слагаш един СТОП и си мислиш, че въпросът е решен.

[trapper]

Там обикновените пътища са с по 1 лента за всяка посока. Понякога са така натоварени, че изпреварването на колони камиони е практически невъзможно. Обаче, на местата със средна лента за изчакване за ляв завой, се отваря дълго чаканата възможност и човек, аз напр., настъпва газта. Но бай полицай дебне в храстите и това чака ...

[Dilyan Zagorchev]

Е кво изпреварване по тия национали, то ограничението е масово 70км за всички, и коли и камиони. И пълно с камери

[TigerHunter]

След 14 години прекарани там, не помня да съм виждал патрулка в засада, както тук. Случва се да направят блок, но когато очакват да засекат конкретна кола. Могат да те спрат, ако нещо им се стори съмнително, или някой им се е обадил, че си извършил нарушение. Ако карат след теб, или случайно се окажат свидетели на нарушението обаче, ще те спрат задължително.Вероятно самите общини си имат конкретни мотиви за такива нестандартни решения. Може и някой "с два гъза" да живее на тая пряка. Но хранилки, мммммм....едва ли.

[zippel]

Потвърждавам, че през 6-те дена по пътищата в тази част на Италия не видях нито една кола в засада. Нещо повече - през няколкократното привдижване до Европата и обратно не помня да съм виждал подобно нещо в нито една от държавите. В Турция, където съм обикалял доста повече, също. Ако на пътя в Турция има спряла патрулка, тя се обозначава с конуси отдалече. Въобще явлението "пост в храсталаците" май го има само у нас.

[zippel]

Първата спирка за днес бе в градчето Парабита

ПАРАБИТА е общински център с население около 9 хиляди. Най-голямата забележителност в него е базиликата МАДОННА ДЕЛЛА КОЛТУРА, която заедно с впечатляващата пететажна камбанария е построена в началото на 20 век върху останки от друга църква от 17 век. Тя пък от своя страна е строена върху останки от параклис от 14 век. Вътре има фрески от този параклис. Архитектурният стил на базиликата се определя като неоромански.

Из улиците в централната старата част на Парабита.





Главният площад със споменатата базилика.



и базиликата в по-едър план



Вътрешната част на църквата



Малко почивка от барока. Продължихме по пътя си. Един интересен пейзаж с група дървета, които както вече знаем благодарение на колегата TigerHunter, са от вида средиземноморски бор.



Следващото градче Алецио направо го заобиколихме.



Още един неочакван знак СТОП. Уличката отдясно, която е с предимство, не е по-широка от 5 м. Да, няма видимост, но такава няма и от главния път, така че стопът не решава нещата. С видимостта е лесно - задължават се собствениците на двата имота да си поставят ажурни огради и толкова.

[zippel]

Последният прав участък от главния път извежда на западното крайбрежие на Салентинския полуостров. Там се намираше и втората ни спирка, вероятно и гвоздеят на днешната програма - град Галиполи.

ГАЛИПОЛИ е пристанищен и курортен център с население около 20 хиляди. Основан е от гърците, по-късно завладян от римляните и превърнат в тяхна колония и по-късно община. В началото на Средовековието е бил разрушен от вандалите и готите, а по-късно възстановен от византийците.
Поради важното си стратегическо местоположение Галиполи става град и постепенно с:е разраства. В 11 век е окупиран от норманите, през 13 в. е претърпял обсадата на Чарлз I от Анжу, по-късно е бил под контрола на Княжество Таранто. В 15 в. венецианците се опитват да го превземат чрез флотилия от 70 кораба, но не успяват. През 16 в. е обсаден от испанците, след това от бурбоните, по-късно става част от Кралство Неапол и последно на Кралство Сицилия.
Особено привлекателен е старият град, който е разположен на островче с размери 500/400 м, свързано със сушата с изкуствен провлак. Поради ограниченото място уличките му са много тесни и усукани, а празни пространства почти няма.
Близо да провлака, който свързва Стария град с новата част на града е разположена внушителна крепост с квадратна форма и четири кули, от които три кръгли и една многоъгълна. Крепостта е строена от византийците през 12-13 век и е добре запазена.
Други забележителности :

- конкатедралата СВ. АГАТА, която се намира по средата на островчето на малко площадче - единственото празно място в Стария град. Строена е през 17 век и е ярък пример на бароковата архитектура. Красива е не само отвън а и отвътре.

- църквите Сан Франческо от Паола, Сан Франческо Д'Ассиси, Сан Доменико, Свето разпятие и Санта Мария делла Пурита

- гръцката чешма

Влизането в Галиполи



и два кадъра от пътя към пристанището





А това е улицата, която извежда на провлака към Стария град.



И вече сме на самия провлак. Пристанището е отдясно, а вляво се вижда крепостта.



В Стария град не може да се влезе с кола, но след провлака има огромен паркинг.

[zippel]

Оставихме колата, качихме се по стълбите в Стария град и тръгнахме по крайбрежната. Разбира се, беше време за кафе. Още в началото се натъкнахме едно от най-хубавите кафенета - Кафе дел Мар.



От масата имаше гледка към прилежащия плаж



Първата църква по пътя бе Сан Франческо д'Ассиси от 13 век



Съвсем наблизо, в същия район има още три : Сан Доменико от 18 век



Свето разпятие (18 век)



и Санта Мария делла Пурита (17 век), чийто интериор се оказа невероятен.

[artefekt]

Оставихме колата, качихме се по стълбите в Стария град и тръгнахме по крайбрежната. Разбира се, беше време за кафе. Още в началото се натъкнахме едно от най-хубавите кафенета - Кафе дел Мар.



От масата имаше гледка към прилежащия плаж

Верно хубаво кафенето

[zippel]

Крайбрежната улица обикаля в кръг целия остров. По нея минават автомобили, но само такива с пропуск. Щом свиеш към центъра на острова по тесните улиички, там вече е само пешеходна зона.



Точно по такива улички стигнахме до главната църква - конкатедралата Санта Агата, строена през 17 век.



Тя също има впечатляващ инериор



Два часа заедно с кафето са достатъчни да се види всичко в Стария град. В Галиполи има още една забележителност, която е извън него, на кея от южната стана на провлака. Това е Гръцката чешма, построена през 3 век BC, която се смята за най-старата чешма в Италия.



От мястото на чешмата крепостта се вижда най-добре.

[zippel]

Напуснахме Галиполи в посока север. Маршрутът ни се движеше край самия бряг. На това място ми се видя подходящо да спрем за малко за да изпълним една задача



Задачата бе да се "топнем" в петото си море. След Черно, Мраморно, Егейско и Йонийско, сега да "отметнем" и Средиземно. Да, да, ама не, както казваше един известен журналист. Тогава си мислех, че от Салентинския полуостров на запад вече е Средиземно море, но по-късно прочетох, че огромният залив на Таранто, който е разположен между тока и подметката на ботуша, формално е част от Йонийско море. Така, че въпросът с топването в Средиземно море остана отворен. Такъв е и до днес.

Продължихме на север. Пътят леко се отдалечи от брега за да отстъши място на поредица от комплекси за морски туризъм. Причината е трикилометровата плажна ивица, условно разделена на двадесетина участъка с наименования "ЛИДО еди-какво си" в зависимост от името на хотела или комплекса зад съответния участък.



Още на влизане в градчето Санта Мария ал Баньо край пътя има интересна забележителност. която се казва КУАТТРО КОЛОННЕ. Мястото по-скоро е известно като курортен комплекс с бар и дискотека, но името му идва от четири Салентински кули, разположени една до друга, част от бивше фортификационно съоръжение. На следващия кадър се виждат от лявата страна.



Ето ги и в по-представителен вид.



Самото градче е посещавано от много туристи заради близките плажове и природния резерват ПОРТОСЕЛВАДЖО, който представлява 4000 дка борова гора заедно с няколко км непокътната брегова ивица. В рамките на резервата има две салентински кули и една морска пещера. Един кът от Портоселваджо



И два кадъра от преминаването през Санта Мария ал Баньо.