Оставаха 5-6 км до най-южната точка на Салентинския п-в, т.е. върха на "тока на италианския ботуш". На това място се намира туристическото градче Лука и едно светилище с много дълго име.
САНТА МАРИЯ ДЕ ФИНИБУС ТЕРРА /Света Богородица от Лука/
Твърди се, че при пътуването на Свети Петър до Рим, той се спрял в Лука и оттогава храма, посветен на богинята Минерва, разположен на носа, се превръща в място на християнското богослужение и един от основните поклоннически центрове на античната и средновековната епоха.
Сегашната укрепена църква е построена между 1720 и 1755 г. с цел населението да се противопостави на многократните нападения от страна на турските и сарацински нашественици.
Вътрешността на храма е еднокорабна с шест странични олтара. В главния олтар е поставена иконата на Богородица - Мадона де Финибус Терра. От дясната страна на входа има голям монолитен камък, известен като "Ара Минерва" - свидетелство за езическо поклонение на мястото. От лявата страна е поставен бронзов плакет в памет на екипажа на френския крайцер "Леон Гамбета", потънал край бреговете на Лука през 1915 с около 700 души.
Две стълбища всяко по 296 стъпала свързват светилището със старото пристанище, към което се открива панорамна гледка от площада пред църквата.
В непосредствена близост до църквата има музей, а в прилежащия бряг се намират три водни пещери, достъпни само по море.
Пристигаме в района на светилището. Следващите два кадъра показват обстановката там.


Интериора на църквата е семпъл. Това е главния олтар с иконата на Богородица.

Светилището не е супер забележителност, но може да се посети, най-вече заради обстановката и пейзажа. Една по-добра снимка с фотоапарата.

И гледката към старото пристанище. Виждат се и споменатите две стълбища.

САНТА МАРИЯ ДЕ ФИНИБУС ТЕРРА /Света Богородица от Лука/
Твърди се, че при пътуването на Свети Петър до Рим, той се спрял в Лука и оттогава храма, посветен на богинята Минерва, разположен на носа, се превръща в място на християнското богослужение и един от основните поклоннически центрове на античната и средновековната епоха.
Сегашната укрепена църква е построена между 1720 и 1755 г. с цел населението да се противопостави на многократните нападения от страна на турските и сарацински нашественици.
Вътрешността на храма е еднокорабна с шест странични олтара. В главния олтар е поставена иконата на Богородица - Мадона де Финибус Терра. От дясната страна на входа има голям монолитен камък, известен като "Ара Минерва" - свидетелство за езическо поклонение на мястото. От лявата страна е поставен бронзов плакет в памет на екипажа на френския крайцер "Леон Гамбета", потънал край бреговете на Лука през 1915 с около 700 души.
Две стълбища всяко по 296 стъпала свързват светилището със старото пристанище, към което се открива панорамна гледка от площада пред църквата.
В непосредствена близост до църквата има музей, а в прилежащия бряг се намират три водни пещери, достъпни само по море.
Пристигаме в района на светилището. Следващите два кадъра показват обстановката там.
Интериора на църквата е семпъл. Това е главния олтар с иконата на Богородица.
Светилището не е супер забележителност, но може да се посети, най-вече заради обстановката и пейзажа. Една по-добра снимка с фотоапарата.
И гледката към старото пристанище. Виждат се и споменатите две стълбища.
Коментар