Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

[jenia7812]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Благодаря!

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Надписът на гранитния паметник гласи:

"В еднаннi сила
Великий Кубрат 6-7 ст.р.х.
От Бога поставен владетел на
Стара Велика България
От българи, украинци
18 август 2001г."

През 2001г. с. Малая Перешчепина става домакин на първия Събор на Българите в Украйна.
После още един, и още един - всяка година.
По инициатива, с ентусиазма и усилията на родолюбивите организации на Българите в Украйна е поставен и този паметник.
Идеята е това място да стане притегателен и обединяващ център на всички Българи по света.
Както "Мека" или "стената на плача" за други народи.
Положен е и първият камък за бъдещия "Малоперешчепински храм-паметник".
Тогава са закарани и камъните от старите столици на България - Плиска, Велики Преслав, Царевград Търнов и Охрид.
Те ще бъдат вградени в основите на Храма.
Разбира се за такова начинание изисква огромни ресурси от пари, време енергия.
Дали ще се осъществи или не, никой не знае.
Но Мястото е там, паметника на Великия Кубрат е налице и всеки може да го посети!

Искам да благодаря на хората, които спомогнаха нашата експедиция да се осъществи и да зарадваме нашите хора в Украйна.

Мога само да се гордея, че познавам такива Хора!!

Дни преди тръгването, възникна нужда да занесем фотоапарат за неделното училище в Одеса.
Въпреки усилията на Горби и влиянието му във фотографските форуми,
фотоапарати се намериха за нула време в нашия Форум!
Не един, а три!!
Специални благодарности за :
Иван /Niger/
Алекс Марков /alex_markov/
Бойко /boiko73/ и Вики /viki terzieva/
С фотоапаратите зарадвахме хората от Българското неделно Училище в Одеса,
колектива на училището в с.Бановка, както и нашите приятели от клуб "Актив" и ансамбъл "Лудо младо".

Тони /Tontonella/ осигури няколко кашона с книги и речници.
Книгите винаги се ценят високо, във всяко училище има библиотека и с нашите скромни усилия,
увеличаваме количеството на българската литература по тези места.

Българските знамена, които развявахме и дарявахме там, дойдоха от Пловдивската група в лицето на Наско /Танасе/.
Знамената винаги са едно от най-ценните неща, на които се радват нашите хора там.
Бяхме потресени когато разбрахме, че Серий /Сергей/, на когото подарих единия голям трибагреник,
дни наред е спал завит с него, движел се е из Одеса пак така както го виждате на снимките от Могилата.

Вече традиционно Веско осигури на смешна цена мултимедиен проектор SONY, с който зарадвахме колектива на училището в с.Бановка.

С нас носехме и едни уникални дискове с колекция български икони, дарени от Венци и Пламен.
От тях оставихме навсякъде.
И не само това, те предоставиха и е единия "Нисан" за експедицията, че Станко имаше проблеми с неговите джипове.

Пак традиционно, от списание "Жената днес" в лицето на Силва Закарян,
раздадохме над 400кг. списания, и над 500 диска с българска музика.


Аз хубаво си изброявам, но ако съм пропуснал някого, нека ме извини и да си каже!

БЛАГОДАРЯ ВИ ХОРА!!

п.п.
Подготовката за следващата експедиция обсъждаме тук.

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Знех си, че ще забравя

В последния момент преди тръгването ни, Христо /hilllti/ ,
успя буквално за часове да изработи табелката, която трябваше да заковем на неосъществените пейки.



Благодаря и на него от сърце!

[Jimi]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Румба, нямам думи...

[Селски пич]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Поздравления! Ако всички в тази тая държавица се отнасяха към историята си като вас - цена нямаше да имаме! Поклон пред подобни начинания!!!

[Георги Иванов (gorbi)]

От: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Дам.... позабравихме малко експедицията, но мисля тази година да има продължение..... Има още много българи за посещаване из Украйна и Молдова, а по-късно и в останалите съседни държави..... С Българите в Бесарабия вече имаме трайни и все по-задълбочаващи се връзки... Май месец дори ще има за вас и репортаж от поне една българска сватба в Бесарабия, обещавам да е много интересно и да има много снимки, защото ме помолиха да снимам едната сватба

[Георги Иванов (gorbi)]

От: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Май месец я пропуснах сватбата, нямаше как да отида, но Септември със сигурност вече ще има репортаж.... А за всички за които Бесарабия е интересна след три седмици има едно интересно събитие, на което аз ще присъствам трета поредна година и който желае, може да се включи и да дойде да види.....

Събитието (може и в самостоятела тема да го отделят модераторите ако преценят):

V фестивал на българската музика и танци - Болград - Украйна - 16.07.2011 гр.Болград
Фестивалът е организиран за 5 пореден път от младежки български клуб "Актив", с помоща на "Конгрес на българите в Украйна".

Идеята ми е да се организират група форумци, които имат желание да се запознаят с живота и бита на бесарабските българи, с техните танци, музика и обичаи пък и със самите българи.... Всички от младежкия клуб Актив са ми близки приятели и ви уверявам, че ще им е приятно да се запознаят с още хора от прародината си. Офроуд България форумът от няколко години пък е много известен в Бесарабия.... ))))
Лично аз отново ще отида с удоволствие на този фестивал, за трета поредна година, уверявам ви - пътуването, емоциите, запознанствата с нашите прекрасни сънародници ще ви остави с прекрасни спомени за цял живот......

Организацията по пътуването може да я обсъдим тук, ако има желаещи......
В Болград има хотел (в супер ретро соц. стил )))), може да се запазят стаи предварително, в Измаил, който е на 50-на километра от Болград има десетина хотела..... Пътят от Русе до Болград е около 320-350 км. Визи за Украйна не трябват, разходите по границите са около 10-15 евро.....


Малко снимки от 2009 г.


http://ivanovka.photo-portal.bg/34.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/38.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/31.jpg




http://ivanovka.photo-portal.bg/39.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/40.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/41.jpg




http://ivanovka.photo-portal.bg/27.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/29.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/30.jpg





http://ivanovka.photo-portal.bg/5.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/7.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/8.jpg





http://ivanovka.photo-portal.bg/9.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/10.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/13.jpg





http://ivanovka.photo-portal.bg/11.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/12.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/67.jpg




http://ivanovka.photo-portal.bg/14.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/15.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/16.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/19.jpg





http://ivanovka.photo-portal.bg/20.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/24.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/28.jpg





http://ivanovka.photo-portal.bg/50.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/56.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/53.jpg




http://ivanovka.photo-portal.bg/54.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/60.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/63.jpg




http://ivanovka.photo-portal.bg/68.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/73.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/71.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/72.jpg




http://ivanovka.photo-portal.bg/49.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/51.jpg


http://ivanovka.photo-portal.bg/52.jpg




На който му е интересно да прочете повече -

тук може да прочетете и видите повече...

[Георги Иванов (gorbi)]

Малко като постскриптум, между 15 и 17 години по-късно.. Колко са те 17 години... Всъщност пиша, защото както знаете, животът е най-добрия сценарист и може да измисли невероятни истории... Или как се промени моя живот за тия години, като не малка роля изиграха експедициите. След втората експедиция се разведох с първата ми жена, не че експедицията имаше нещо общо, просто така се получиха нещата. И като нещастен щастливо разведен, прекарвах свободното си време в пътувания до Украйна. Държа да подчертая, че до първата експедиция нито бях знаел нещо за тази страна, въпреки че баба ми е родом от там, нито бях ходил, нито пък съм планувал да ходя. Но още при първото посещения, когато отидох на разузнаване преди първата експедиция заедно с Райна, почувствах, че имам втори дом. Чувствах се като у дома си и там и тук. Много странно чувство. Сега, от позицията на 2025, когато съм обиколил цяла Европа, че и по няколко пъти - мога да кажа, че така както там, не съм се чувствал никъде. Явно корените са си корени. Не случайно при третата експедиция - до гроба на Хан Кубрат успях да намеря родата - братовчедите на майка ми, в едно градче на майната си до Запорожие, без да имам почти никаква информация. Възстанових родовите връзки, намерихме се после и във фейсбук, но за съжаление от 2022 са в окупация и ни вест, ни кост. Ta - в свободното си време по тия години пътувах често до Украйна и Одеса и като резултат - лятото на 2010 се запознах с едно украинско момиче с бесарабски корени - във ... Варна 2011 се оженихме а към днешна дата имаме две прекрасни дъщери и Одеса стана мой втори дом.. до 2022, сега няма как да си ходим, заради безопасността на децата. А селото на което ходих на гости и концерт на българския младежки клуб Актив - Нова Ивановка, се оказа че бабата на жена ми е оттам... А приятелката на жена м и, която ни запозна във Варна, се оказа, че е била в едното от училищата като посрещач от българските организации когато сме носили учебници. Малък свят С някои от участниците в експедицията още сме близки приятели, с някои - близки семейни приятели, с някои не съм се виждал от експедицията... За съжаление момичето което ни посрещна в Одеса когато отидохме за пръв път, разведе ни и ни зарази с любов към града си отиде от този свят преди месец ... Останалите от младежкия български клуб "Актив", войната ги разхвърли по света. Двете Оли бяха в Испания, едната се прибра в Одеса с трите деца, а другата остана с двете деца във Валенсия. Маринка е в Берлин, миналата година им ходихме на гости. Сергей се оказа почитател на "руския мир" и по моя информация е някъде из русия сам, без жената и детето, но може и да греша. Червенокосата Марина и Ваня са си на село - имат семейни хубави бизнеси. Алена си е в Одеса, Алексей управлява семейния бизнес - имат хлебозавод мисля в град Арцис и снабдяват с хляб цяла Бесарабия в тия трудни времена... И така - пътешествайте, мечтайте, не оставяйте нещата - "за утре" - има само днес и е важно да правите това което харесвате и обичате, а той животът си знае работата, намества нещата както си му е кеф..