Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

[upi]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Добре сте дошли! Това което правите е страхотно. Гердея се, че Ви познавам
Почивайте си и после пишете.

[zzlatev]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

И не само теб и аз искам да разбера защо е било толкова опасно да се спи там ????????

Поздрави

Заради украинската действителност. Поне в Киев престъпността и мутращината са невероятни. сигурно и в Днепропетровския край е така, особено нощем.

[Jango]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Заради украинската действителност. Поне в Киев престъпността и мутращината са невероятни. сигурно и в Днепропетровския край е така, особено нощем.

Нещо като при нас преди години ?!?!

[Георги Иванов (gorbi)]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

ние всъщност не сме се сблъсквали с "украинската действителност".... Така че, не знаем дали е било наистина опасно или просто кметът като всеки политик се е попрезастраховал малко.... Те искат да направят от мястото туристическа атракция.... И най-малкия инцидент с български гости близо до святото място ще удари много по имиджа на селото... Някакви такива си ги представям мотивите на кмета.....

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Всъщност така и не ни стана ясно защо ни бе "препоръчано" да не спим на могилата.
Вариантите са няколко, но са само предположения.
Наистина гората там е пълна с гъбари, видяхме и доста дупки от иманяри, самата могила е на 300м. от селото.
Решихме да се съобразим с желанието на кмета не защото ни е било страх да спим там,
а за да не създаваме излишни настроения във властите, пък и да не злепоставяме нашите приятели от Украйна.

Можем да отчетем Експедицията като успешна.
Свършихме си работата, запознахме се и вече "Имаме контакт" с чудесни млади хора,
посетихме и оставихме дарове в още едно огнище на Българщината по тези краища - с.Бановка, и още много такива ги свършихме.

Само да наваксаме със задачките тази седмица и ще има отчет и снимки.

[Jango]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

То е ясно че без снимки няма да ви се размине

А сега на основното ми питане:
Кога имате идея да ходите пак към онзи край, че ми се идва и не мен. Тази година пропуснах но следващия път ме бройте "първа писта".


Поздрави

[Георги Иванов (gorbi)]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

След Малая Перешчепина и отказа на кмета, да подкрепи нощувката ни там, нощувахме на 15-на км. от могилата на хан Кубрат в дегустация на украинските колбаси, бира, водка и разбира се - Рамщайн, с най-новата им песен (+18 ). Сутринта тръгнахме да търсим мои роднини в Каменка Днестровская, беше се освободил ден от програмата и по план трябваше набързо да минем от там..... Истината е, че изгубихме цял ден в досадно пътуване, маршрутът бе - Нови Санжари - Днепропетровск - Запорожие - Енергодар (АЕЦ) - Каменка. Понеже стигнахме по тъмно, а уличното осветление в Украйна не е на мода, не успяхме да намерим никой и решихме да пренощуваме в близост до градчето.... Сутринта все пак намерих роднините набързо и продължихме към Одеса, като решихме че Ольшанка, където възнамерявахме да отидем, бе останала много далеч и от другата страна на Днепър, за да успеем физически в рамките на един ден да отидем и до там....
Вечерта на същия ден се разделихме - аз отидох до Одеса да търся интернет, а другите два джипа бивакуваха малко преди Одеса на брега на морето.... Следващият ден се срещнахме отново с младежите от "Актив", в залата където провеждат събранията си - показахме им презентацията "Пейзажи от български планини". Тук-таме имаше сълзи покрай фантастичните планински пейзажи на родината. Обяснихме им как да си теглят бг филми, как да гледат online, откъде да теглят бг музика. На 26 се простихме с Одеса и поехме към село Бановка, където трябваше да занесем част от събраните в България полезни подаръци.




















Много се радваха на всичко занесено, най-много се радваха на нас..... Попяхме, поговорихме, пуснахме и на тях презентацията "Българските планини" на чисто новия им мултимедиен прожектор......

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

.............
с.Малая Перешчепина, Полтавска област
Малко, неразличимо от другите села край пясъчните дюни на р.Ворскла.
Къщи от кал, с покриви от тръстика, хора следващи неизбежния ритъм на полската работа,
бавен и нескончаем като течението на реката наблизо.

Годината е 1912.
Кракът на едно невръстно овчарче потъва в пясъчна могила край селото.
Заедно с другарчето си успяват да го освбодят, а от могилата изскачат лъскави парчета метал. Злато!!
Не след дълго цялото село вече знае. Хората се събират и изваждат от пясъците множество златни и сребърни предмети.
За нула време съкровището е поделено и пръснато по къщите.
Разбира се новината бързо се разпространява в близкия град Полтава, достига и до Киев.
След няколко дни пристигат археолози и полиция.
Успяват да съберат пръснатите находки – над 20 кг. златни и над 50кг.сребърни накити, монети, съдове, над 1000 предмета!
Съкровището, вече наречено “Перешчепинско” е предадено
на Императорската археологическа комисия, а оттам в Ермитажа, Санкт Петербург.
Учените лесно го датират по намерените монети.
Доста по-трудно и разностранно е тълкуването за произхода и собственика на безценните предмети.
Минават дълги и трудни години за народи и държави.
Съкровището не е подминато от злини, част от предметите, още от самото начало
останали скрити у селяните, са безвъзвратно загубени.
Други по-късно са иззети и претопени през 1950г. за подпомагане на съветската следвоенна индустрия..
Така до 1984г., когато немският проф. Йоахим Вернер, започва да изучава артефактите,
приписвани дотогава на различни народи от далечния VII век.
Повратна точка е разчитането на сложните монограми, изсечени на два пръстена-печати.
Надписите “Ховрату Патрикиу” – на патриция Кубрат и
“Баторкану Патрикиу”- на патриция Бат Орган /Органа/, чичото или вуйчото на Кан Кубрат.
Късче по късче, учените нареждат пъзела и доказват недвусмислено, че “Перешчепинското” съкровище,
всъщност е пищно погребение на Владетелят на Стара Велика България – Кан Кубрат!

................
Днес, потомците на ония Велики Българи, сме пръснати по света,
разделени от граници и разстояния, от политически и икономически рубикони.
За стотици хиляди от нашите братя по кръв в Бесарабия, Банат, Западни покрайнини, Косово, Албания и мн.др.,
десетки години цареше йезуитско мълчание.
В резултат – нашите връстници не знаят за съществуването им,
при контакт с такива хора ги вземат за руснаци, албанци, сърби.
Въпреки, че във вените ни тече една кръв – тази на Кубратовите българи!
A за тях България е мечта, сън... Родина!

Преди две години тръгнахме по свой път да търсим контакт с такива Българи.
"Българи зад граница-I"
"Българи зад граница-II"

И се открихме взаимно през трите досегашни експедиции “Българи зад граница”.

Трудно се пише за тези срещи.
Затова и толкова време след последната експедиция, /започвам да пиша, трия, пиша и.. пак трия./ ,
чак сега се решавам да пусна моя разказ.
Най-лесно е да кача снимките, но за мен и за всеки участник в тези експедиции,
всяка снимка носи заряд, чувство, спомен, нещо, което трудно се разказва с думи.


Най-после, след дълга подготовка и едно отлагане,
заковахме дати за поредната експедиция
“Българи зад граница III– Гробът на хан Кубрат”

Както винаги времето преди заминаване е много компресирано,
много неща трябва да се свършат, повечето едновременно, но на различни места

Сборен пункт ни беше Силистра, традиционно, заради най-бързия път през Румъния.

Със Станко имахме план да потеглим на 17.09 преди обяд,
да преспим близо до Силистра и на 18-ти раното, вече заедно със Горби да дадем старт на Експедицията.

Да, ама, не!!
По ред причини успяхме да тръгнем чак в 01:45ч. през нощта на 18-ти.
Съответно в Силистра бяхме в към 8:30 и след кафе и закуска потеглихме към Одеса,
все пак имахме среща в Българското неделно училище в 9.30ч. на 19-ти Септември..
Все още не знаехме, че ни чакат с нетърпение ... украинските митничари.

Ферибота в Силистра, този път го минахме по устав, т.е. всяка кола си беше с шофьора.
Това беше важно защото бързахме.



Пътуването през Румъния мина бързо и неусетно. Изпратихме Светльо /skitnik/ на работа до Галац,
пожелахме си успех и поехме трите джипки към границата.
Там учудващо бързо минахме няколкото КПП-та, разположени на 800м.
и чинно се наредихме на опашка на последната граница - Украинската.
Тук обаче се започна една... не е за разправяне.
По метода за анализ на риска, бяхме "любезно" прехвърлени за обслужване по т.нар. "червен коридор".
"Червения коридор" е просто в съседното платно, оборудвано с покрив и канал.
Започна се разтоварване на всичко от "Нисана" на Горби.
Книги, личен багаж, инструменти, всяка дреболия се оглеждаше внимателно,
книгите - лист по лист /не преувеличавам/, химикалки, фотоапарати и принадлежности, всичко...
Едновременно с това един от служителите изучаваше устройството на "Нисан-Патрол" с гастроскоп.
Под седалки, под корите на вратите, двигател и ходова част.
Тъпо и унизително, но най-лошото за нас - БАВНО!
След около два часа, "Нисана" на Горби мина процедурата и той влезе в Украйна.
Потегли към Рени да пазарува нещо за ядене докато не са затворили магазините.

Втори беше Станко - процедурата същата.
След около час и половина двама от тримата обискиращи взеха да се споглеждат и да нервничат, че смяната им изтича.
А аз само като си представех какво могат да свалят от Тойотата и ... се готвех за нощувка на КПП-то.
Кратки преговори, няколко банкноти и малко нахалство и се намери "друг начин",
така след повече от 5 часа унижения на границата влязохме и ние в Украйна.

Кратко съвещание и решихме да преспим в Болград, а рано сутринта да потеглим за Одеса.
Важното беше, че вече сме при "наще ора".
Бърз полуофроуд преход до Болград, хапване и спане на бегом и рано /4.30/ ставане.
Преднината ни беше добра и в Одеса пристигнахме доста по-рано от уречения час.
Имахме време за закуска и малка разходка из свежите и окъпани от утрото улици на Одеса.



.... по "тесните" тротоари и "мръсните" улици.




Пред Българското неделно училище настъпи раздвижване.
Нашите бъдещи приятели се събираха.



Междувременно, премествайки джиповете към училището, установихме, че "Нисан"-а на Станко е със спукано стъкло.
Умишлено спукано с остър предмет, явно сме били паркирали на нечие "препикано" място.
Допълнителни главоболия, които лесно и бързо бяха отстранени с неоценимата помощ на новите ни приятели!
Но преди това - срещата с децата!



Чакаше ни препълнена класна стая с чудесни деца, украсена с българския трикольор.
Не сме и очаквали друго.
След първото ни посещение миналата година видяхме увеличена група и още повече усмихнати приятелски лица.



Всъщност присъствахме на открит урок по "Българщина", посветен на Деня на Независимостта на България.

Тук оставихме част от книгите и списанията, комплект от 28 чудесни исторически карти на България,
както и цифровия фотоапарат дарен от Алекс Марков.
Катя, шефката на училището се зарадва страшно много!
Вече ще има с какво да документират изявите на децата.

След открития урок, домакините ни бяха подготвили прекрасна разходка из центъра на Одеса.
Част от разходката Станко пропусна, за да залепи стъклото на джипа.
Останалите се отправихме по улиците на Одеса.

Ето ги и тях - навите ни приятели от клуб "Актив":
Алексей, Тоня, Оля и Маинка, част от групата по посрещането и разхождането.






Одеса този път беше приветлива.
За разлика от миналогодишния порой, с който ни посрещна и изпрати, сега ни заля със свежест и слънце.






... и булки, булки, булки.....накъдето и да се обърнеш... булки



Красива и шумна празнична навалица, навсякъде млади и усмихнати хора,
превърнали площада около Операта и бул.Приморски в огромен булчински салон с живи манекени.

Други пък използваха последните хубави есенни дни за кратка фотосесия.



.... трети разхождаха домашните любимци...
Опс! Вързан е не който трябва, но може пък да е нещо /р/еволюционно.



...въобще, накъдето и да се обърне човек - има какво да види.

Ето и още една част от групата.
Юрий Граматик, Станко и Серий - доволни, значи със стъклото всичко е наред.



Не може и без обща снимка.. аз пък снимам фотографа, че го напада бандата на булките



..оофффф, размина му се... засега



Как да не му се прижени на човек в такъв град.



Част от групата взе градски транспорт и спести качване по стълби.



Така неусетно минаха приятни часове, а трябваше да се подготвим и за вечерта.

За нея няма какво да ви разказвам.
Всеки е бил в приятна компания, с добро хапване и Пийване.
Мога само да кажа, че за прибирането ни със Станко в хотела може да се напише отделна тема, но не в този раздел
Тук е мястото да благодаря на жените с нас, че не ни изоставиха по дългия /800м./ ,
труден, с големи амплитуди и криволичещ път по трамвайните релси,
че ни изчакваха да си починем на няколко пъти и не ни позволиха да изкупим някакъв денонощен хранителен магазин!
С две думи: Весело беше!!





Другия път, пиене на екс, само от наши чаши!
Ще си нося едни с поне 8 см. дъно

На сутринта т.е. 2-3 часа след като сме си легнали, вече сме на линия и на уреченото място.
Добре че духаше свеж и хладен ветрец, та разсея облаците от винарки около нас



Последни приготовления, нагласяне на трикольора и сме готови за дългия път до Малая Перешчепина.





Сборният пункт е паркинга пред офиса на Юри Иванич Граматик.



Потеглихме...
Някои са намазали балони от нашествието на булки в Одеса.



Тук полицая пита дали Горби е изтрезнял от сватбата та се е качил зад волана...



Напускаме Одеса.
Напред към неизвестната ни Украйна!



следва...

[boiko73]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Румба, не мога да се сдържа да не кажа, че снимките са уникално добри. С какво снимаш така добре. Чакаме с Вики продължението

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

........
Станахме шест автомобила.
Целта за деня ни е Днепропетровск - междинна спирка преди Малая Перешчепина.
Нашите приятели са с нас.



Общо взето купона от вечерта продължава вече без течни катализатори.
Оля и Оля не спряха да танцуват в тясната "Вектра".



..... усмивките не слизат от лицата им



Ще закусим в Николаев, реката е Южний Буг.







Николаев е красив и зелен град.
За съжаление времето ни притискаше и не можахме да го разгледаме.
Тръгваме към Никопол, Херсон ще го минем транзит по околовръстното!
Напреед!!
..... без "За Сталину"....





Покрай пътя се редуват огромни обработваеми площи с еднообразни полски села.
Тук-там има нещо за разтуха на окото... и се продава




Тук в късния следобяд, следобядвахме и за съжаление се разделихме с Юрий Иванич.
Той ни изпрати дотук, но ранни служебни ангажименти на другия ден му попречиха да дойде с нас на Могилата.
Все пак в Украйна си бяха работни дни.






На този същия паркинг, малко преди да потеглим отново се вихреше кръшно българско хоро.
Тези младите и лудите, нямат спирка.
За съжаление нямам снимки от този момент.
Атмосферата беше неописуема.

Междувременно се стъмни, потеглихме към Днепропетровск,
а накъде по пътя установихме, че феродото от едната накладка на станковия "Нисан" се е отлепила и е безвъзвратно загубена.

Така и пристигнахме в града, Юрий и тук се беше погрижил за настаняване в хотел.
Хапнахме и логично заспахме изпълнени с впечетления.
На сутринта имахме да решаваме казуса с накладката.



Всъщност казуса го решиха Серий и шофьора на Юрий.
Ние само изчакахме.

Ама как чакахме.
Пред хотела звучеше българска музика,
а девойките през ноща си бяха навъртяли пружинките и пак се почнаха танците.



За нула време Станко смени дефектната накладка и потеглихме.



Както винаги досега, трикольора не се сваля през цялата експедиция.
Така много лесно познаваме къде има българи. Някой помаха, друг поздрави с клаксон.



Днепропетровск е голям град, тежък промишлен център и седалище на губернатора,
в чието заведение следобядвахме в Никопол.

Това вече е Днепър. Ще я пресечем още три пъти.





Покрай емоциите щяхме да забравим да заредим.
Цените - за който го интересува.



За украинските облаци също може да се направи отделна тема.
Рая /жена ми/ каза, че все едно сутрин някой ги пере с белина и към обяд ги простира по небето да съхнат. И така всеки ден.



След редуващи се участъци от пътя с нещо като асфалт и новоасфалтирани такива, пейзажа отстрани започва да се променя.
Усещах, че наближаваме, защото бях чувал, че могилата на Кан Кубрат е в борова гора.



Най-после!
Вече сме в Малая Перешчепина.
Спираме да изчакаме директорката на местното училище, която ще ни разкаже за мястото.



Междувременно си похапваме вкусна домашна баница.
От вчера, но невероятно вкусна!



Потегляме, този път за съвсем кратко.
Мястото е съвсем наблизо в покрайнините на селото.



Разглеждам с интерес селото.
Точно както си го представях, и както изглеждат 90% от украинските села.
Някои от тези къщи със сигурност са свидетели на откриването на съкровищото.
Жителите на това село никога и не са предполагали,
че живеят върху исторически пластове, така важни за нас Българите!








Пътят кривва вдясно и спираме буквално на 50м. от последните къщи, до една разкошна борова гора.
Напрежението расте, само след секунди ще сме на мястото, което е свещенно за всички Българи.
Могилата на Създателя на Първата Велика Българска Държава - Кан Кубрат!!

Слизаме, изваждам знамена и ги разгъваме.
Стискам ръката на Серий и го загръщам с един голям трикольор.
Той едвам не се разплаква! Все едно му поникват криле!
Влизаме в гората, а той лети и докато стигна го заварвам коленичил пред паметника, завит с българското знаме.

Нямам време за снимка.






Това е мястото.Тук е погребан Великия Кубрат!
Не мога да опиша усещането. Мястото е въздействащо и силно!



Директорката на училището на чист украински се опитва нещо да ни разкаже, но кой ти слуша.
Това го знаем от книгите.
НИЕ СМЕ НА МЯСТОТО!!



следва.....

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Румба, не мога да се сдържа да не кажа, че снимките са уникално добри. С какво снимаш така добре. Чакаме с Вики продължението

Благодаря, Бойко!
Снимките са далече от това, което ми се иска.
Пък на тази експедиция направо ... почти нямам свестни снимки.
Иначе си ползвам добрия, стар, здрав и прост Олимпус-410.
Ще се ъпгрейтвам скоро, ама незнам кога, не съм реши с какво, но за смета на това знам защо!

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

...........
Времето ни е малко.
Нашите приятели от Одеса, трябва да се връщат?!!!
Да, да минат целия път обратно до Одеса още тази нощ.
Утре са на работа.

Но преди да тръгнат имаме още посещения.
Чакат ни в училището и в музея на селото.
Украинците са подготвени, откакто идват Българи тук, са съставили и заучили неща за пред делегациите.

Конете ни чакат



Изчакваме групата и... обратно в селото.



Разказът на директорката продължава в нейния кабинет.
В училището има и кът на Българо-Украинската дружба.





... училищен музей, в който четирима симпатяги ентусиазирано-наизустено ни разказаха историята на Училището.
На чист украински, разбира се!



Почти същото се случи и в Музея на селото.
Тук обаче имахме избор между две лекции:
дълга за цялата история на селото,
и кратка - само за Перешчепинското съкровище.
Познайте коя избрахме, въпреки настояването на домакините.



Човек като се позавърти из музея и може да види, че някои неща не са мръднали поне от 30-40г.
Надписа за византийско-иранското съкровище например.



Всъщност едно от интересните неща, които ми се запечатаха е, че след като е влязло в Ермитажа,
почти никой не е виждал съкровището.
Уредникът на музея с гордост говореше за виден съселянин,
на който негов приятел му разказвал, че почти е бил на косъм
да получи разрешение да види съкровището в хранилищата на Ермитажа.
Ама това по съветстко време и партийна линия.

Тук са и камъните донесени от старите столици на България по идея на видния български историк г-н Пламен Павлов.
Те ще бъдат вградени в основите на бъдещия храм на могилата.
Но за това по-късно.



Споделяйки с директорката какви са ни намеренията, получихме неочаквана реакция.
Т.е. "блага вест", че кмета пътува към селото и иска да се видим.

А намеренията ни бяха да преспим в гората до могилата.
На другия ден да купим от селото дървен материал и да направим пейки.
Носехме всичко, необходимо - триони, ковани скоби, нивелир, 6 кг. чук и т.н.
И да отпразнуваме Деня на Независимостта на България на святото място!

Да, ама, не!
Излизайки от музея в двора на училището влетя на скорост служебната "Самара" на кмета,
а самият той изскачайки в движение започна да говори със скорострелност 800 думи в минута.
На украински, разбира се! Ама ние вече го научихме, лесен е и почнахме да го разбираме.
Иначе натъкмен с костюм, стегнат възел и многозначителна значка на ревера.
От целия порой думи и ръкомахания, разбрахме, че ние предполагаме - кмета разполага.
Ясно ни беше заявено, че има опасни гъбари, не може да ни осигури охрана,
но за сметка на това НЕ можем да правим пейки, нито пък да укрепим паметника /клатеше се/.
Въобще ако стоим далече от мястото ще е най-добре.
Ако искаме да спим в селото, в двора на училището.
Спогледахме се с Горби и Станко и си представихме
как сме разпънали палатките между баскетболния кош и волейболната мрежа,
а на сутринта излизайки сънени и подпухнали от палатките, отвън ни гледат с интерес целия личен състав на училището и селото,
заедно с чистачките, попа и селския луд.

Изстрелвайки този откос нареждания, кмета със същата скорост с която дойде, се изнесе от двора на училището.
Нстроението ни отиде да гледа "Титаник", и не само заради кмета.


Дойде време за сбогуване.
Слънцето направи сенките дълги, а нашите приятели имат 1000км. връщане за работа.
Бърза рязмяна на номера, няколко неприлични предложения към Серий:
"Хайде, бре, остани с нас", "Идвай, на връщане ще те оставим в Одеса." и други такива.
За малко му беше, но разума надделя.



Тръгнаха, с уговорката да се чуваме през час-два през ноща.
А ние се върнахме на могилата, да напълним пръст и да се сбогуваме с Хана.



Чувствахме се странно.
Едновременно радост и тъга. Гняв и ентусиазъм, енергия и безсилие.
Останахме доста време. Всъщност ... вече не бързахме за никъде!







Подготвихме се за Снимката.
С картата на Първата Велика Българска Държава, на гроба на нейния Хан!!






Това беше.
Сбогувахме се с мястото, с Кана Кубрата и поехме обратно към Държавата на неговия син Аспарух!!


следва....

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

..........
Избрахме си място за спане между две ниви на 15км. от Малая Перешчепина,
като взехме всички превантивни мерки срещу опасни гъбари:
Намазахме се с репеленти, направихме си богата трапеза, сипахме си водка и усилихме музиката.
Не гъбар, ами и билкар нямаше да посмее да наближи лагера,
особено като чуеше текста на новата песен на Рамщайн
" ...ю хев а пусииие, ай хев а дик-ааа, со уотс а проблем, летс ду ит.."
Напълно изтрещели поспахме два три часа и Слънцето ни събуди.
На закуска трябваше да решим накъде ще потегляме.




Горби, сподели че на всяка цена трябва да потърси живи роднини в селото на прадедите му Каменка-Днепровская.
Решихме да не се делим и да потеглим по обратния път към Днепропетровск, оттам към Запорожие.



Пак са изпрали облаците. До вечерта ще изсъхнат.



Пресичаме отново Днепър и се набиваме в обедните задръствания на милионния град.





След час и половина вече пътувахме към Запорожие - родината на легендарния "ЗАЗ"





Реката е Днепър, държа да отбележа.



Мащабни проекти в реката.



След леко объркване между GPS-ите, успяхме да вкусим и от запорожските задръствания.


За кой ли път установявам, че това "маршруткаджия" не е професия,
а нов клон в еволюцията /или регреса/ на човечеството - "хомо маршруткус".
Навсякъде където има такъв транспорт, карат по един и същ начин.
Някакъв ГМО, смес от гени на антилопи-Гну, бесен носорог, слон-гей и гибон с няколко принудителни трепанации.

Парктроник на запорожска маршрутка.



С последните слънчеви лъчи, минахме покрай една от най-големите АЕЦ в Европа - Енергодар.
Няма я на снимката защото, тази на която я има е осветена.



Намерихме Каменка-Днепровская, на сутринта и Горби си намери роднини,
докато ние бавно се събуждахме в ожънатата пшенична нива.
Кафе, чай, пелмени.



Продължихме на юг от тази страна на Днепър.
Решихме да слезем до Каховка и там да минем по мост, вместо да чакаме ферибот в селото.

Това е мостът на Каховка, който всъщност е огромна стена с огромни шлюзове.
ВЕЦ-Каховка



Тук вече се бяхме разделили с Горби, той избърза напред към Одеса да търси Интернет,
а ние със Станко се ориентирахме към търсене на място за бивак.
Е не веднага, де. След 250км.

На 30-40км. от Одеса, кривнахме от главния път и след десетина километра по черно /кеф!!/
се позиционирахме за спане недалече от малък язовир.



Даже си намерихме гора тип Радо Гадев.
Ветроупорен пояс.



Малко преди Одеса.
Вече нямахме търпение да се видим отново с нашите приятели от клуб "Актив".



следва....

[rumbata]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

.............
Пристигнахме по човешко време в Одеса.
В хотела пак изправяхме косите на момчетата от подземния паркинг.
При височина на тавана 2.40м., а на Тойотата- 2.35м.
влизането и паркирането изискваше малка еквалибристика
заради разни пръскалки, камери и датчици,
които висят от тавана на такива места. Мразя паркинги тип Mall.
Но поне бяхме спокойни за джиповете и багажа.

Та пристигнахме. баня, почивка, интернет и подготовка за вечерната среща с клуб "Актив".
Бахме поканени на тяхно редовно седмично събиране.
В офиса на Юрий Иванич.



Серий, доволен че пак ни вижда
Ние също!



Оля води събирането. Организацията е стегната и делова, въпреки закачките от време на време.
Слушаме за техните проблеми, задачи, предстоящи събития и подготовка и все повече ми се затвърждава мечтата,
да можем да си внесем 200 000 такива младежи да влеят живот, енергия и родолюбие в застаряващата ни нация.
Мечтииии...



Горби им пуска презентация от снимки на наши фотографи с пейзажи от Българските планини.
Страхотни снимки, въздействието им е логично и очаквано.

Юрий ни изненадва с ценни и насъщни подаръци - книги и бутилка "Немиров".
Книгите са специална селекция, публицистика, поезия, исторически и художествени,
всички или написани от бесарабски Българи, или посветени на историята на Българите в този край.

Колкото и да не ни се иска, трябва да си кажем довиждане.
С част от групата се разделяме още дълго в едно работещо заведение.
На всички ни е тъжно.

Утре, нов ден, стара посока - Болградския край.
Ще ни чакат в с.Бановка, още не сме си изпълнили изцяло мисията.

На сутринта GPS-a нарочно ни извежда от Одеса през другата страна на Варна - Иличовск.
Така де, оттук не бяхме минавали.



Познат път, някъде по средата спираме да заредим гориво,
чувам момчето, което зарежда да вика на касиерката "Ай пущи я тая помпа",
в отговор "Ша ти я пуща, кво ми гальчиш."
Пак сме в българско село, хората така си говорят.
Грабвам колкото мога да хвана "Жената днес" и дискове с музика и ги тикам в ръцете на момчето.
"Българин си, нали", "Ами да"-простичко и с усмивка отговаря.
"Да си жив и здрав, раздай на приятелите ти, с поздрави от България!"

Пристигаме в Бановка.
Все се надявах този път да не сме ангажирали половината село с нашето посрещане.
Винаги ще ми е притеснено, не мога да свикна.
Но... няма празно, хората са ни чакали часове.
Телефонно обаждане е предало четата.
Децата са с носии, хляб и сол, учители, директорката, кмета.
Всички са тук, вместо в усилното време да са на гроздобер.
На всичко отгоре очакват петнайсетина човека.
Предадено им е, че идват три коли - сметката е проста, по пет човека в кола.







"Аз съм Българче" трудно се подминава равнодушно по тези места.
Не е просто наизустено стихче, извира от душата на тези деца.



Докато внасяме даровете от България, оборудвам и други дечица със знамена.
Говорим си, шегуваме се... на Български разбира се.



Класната стая лееекичко отеснява, затрупана с книги и списания от България.
Тук оставяме и втория цифров фотоапарат дарен от Иван /niger/,
мултимедийния проектор от Станко и куп дискове - филми, музика.
Съкровища за тези хора!





Колектива ни развежда по училището и не без гордост ни разказват
как са спечелили с проект и са получили пари за ремонт от ЕС.
Те разбира се доникъде не стигнали, та додали от тях.
За да е хубаво училището, да са добри децата.
Така от зала в зала, коридор, стълби и лееекичко ни насочват към столовата.
Където вече предполагам какво е приготвено.
Богата трапеза, за скъпите гости. За 15 човека.
Наздравици, за здраве, берекет, за децата, за България!
И когато зазвуча "Пътнико свиден", "Една българска роза"... вече няма думи да се опише усещането.
На стотици километри от България, а все едно не сме я напускали.




Като сме донесли проектор, решаваме да го пуснем в действие.
Презентацията за Българските планини предизвиква възхищение и сълзи.
Точно така са виждали България в сънищата си.



И пак сбогуване със смесени чувства.
Удовлетворение от срещата с тези добри хора и грозната мисъл, че тук при нас вече са на изчезване.

В двора на училището е църквата, или училището е в двора на църквата.
Веднага ми изниква едно изречение на кмета от преди малко,
"...ми то ние така си живеем, първо за школото да има, за църквата, па после мислим за дома..."!

Следва Болград, на 30-тина километра сме.

След срещата пак сме в онова състояние. Радиомълчание, всеки е с мислите си.

Последния ден сме го оставили за с.Чийшия. Имаме телефона на талантливата поетеса Марияна Чапразова.
На никой друг не сме се обадили, за да няма пак официално посрещане.
Искаме вече да сме си свои хора, а не делегация.

В Болград в хотела няма места, но трябваше да си приберем един забравен от първата вечер GSM.
Преспиваме в Измаил, а след сутрешното кафе и пазар потегляме за Болград за да оставим пакет специално за Гимназията.
Междувременно оставяме при човек на Тони един забравен кашон с дискове,
както и фотоапарата дарен от Бойко и Вики.
Нещата са за приятелите от клуб "Актив" и ансамбъл "Лудо младо".

После Чийшия...




На друго място не съм виждал толкова много патици. На снимката всяко бяло петънце е патица.
Как си ги знаят и броят хората не посмях да питам
А това е само от едната страна на пътя!



С Марияна се срещаме в училището, като преди това сме я измъкнали от гроздобер.
Времето и е достатъчно ценно, има и малко дете, но радостта и от срещата с Българи е изписана на лицето!
Подарява ни стихосбирката си, с автограф.
В нея чета:

"....аз съм Българка, и значи-
имам във кръвта орачи,
костоправи и борци,
песнопойки и творци.."





Оставяме комплект исторически карти, списания, книги, знамена.

Чийшия обаче ни е подготвила и една друга интересна среща.
Със самобитната художничка Донка Минковска.
Донка ни посреща в къщата си, притеснена от неочакваната визита.
Ние пък сме доволни, ще имаме възможност да си купим картини от извора.
Тя твори с естествени материали, лозови пръчки, вълна, кора от дървета,
картините и са топли и носят заряда на старото Българско село.
Дано скоро видим нейна изложба тук.





Тръгваме си отново заредени, но тъжни че напускаме тези хора, вече толкова близки за нас.
Навсякъде се радват на нещата, които носим и даваме, а не знаят, че те са ни дали много повече.
Уроци по родолюбие, формули за оцеляване на Българското, сили да се връщане отново и отново!
Благодарихме навсякъде! Дано са разбрали защо!

Остана един неизбежен път до България.

Пресякохме Дунав и някъде между Силистра и Русе разпънахме бивака.
По традиция в царевична нива





Експедиция "Българи зад граница -III" приключи успешно.

Благодаря за търпението и вниманието!

Благодарност и към всички, които откликнаха и спомогнаха да зарадваме Българите по ония краища!
Отделно ще ги изтипосам.

[PACH - Иван Тодоров]

До: Експедиция "Българи зад граница III - гробът на хан Кубрат"

Уникално изживяване, дори само гледайки снимките на гроба на великия Хан настръхвам, ако решите да планирате още една експедиция до там, кажете своевременно да не поемам ангажименти за този период.