Уважаеми пасажери, добре дошли на борда на Offroad-Bulgaria.com.
На предходен подфорум може да намерите правилата за безопасност.
Offroad-Bulgaria.com разполага с един авариен изход, които се намира в горната част на монитора в дясно.
Нашият полет България-Москва-Петербург ще продължи в зависимост от интереса ви към него.
Облегнете се назад, настанете се удобно, свалете щорите на прозореца, за да не ви пече в монитора и затегнете коланите.
В петък 3.10 пристигаме в 1 часа на обяд на приветливото софийско летище, носещо името “Враждебна”. Опаковаме багажа, като си получим на другото летище е почти разопакован от хвърляне.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0001.jpg[/img]
Минаваме през чекирането, проверките и чакаме да дойде време за нашия полет.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0003.jpg[/img]
Родителите ни вече са ни звъннали по 3-4 пъти.
Пътуваме с Bulgaria Air. Униформите на нашите стюардеси, пък и самите те са най-хубавите, особено в сравнение с рускини и разни дръпнати.
В Боинг 737 няма 13-ти ред. Симеон ме подсети да погледна.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0010.jpg[/img]
Някак си всеки път като ги видя тези облаци имам чувството, че и да скоча няма да падна...
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0011.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0013.jpg[/img]
Кацаме в Москва около 7 часа по тяхно време. С един час напред са. Учудващо топло е, цели 17 градуса. Времето беше същото в София, а ни бяха наплашили, че е сибирски студ. През цeлия ни престой в Москва якето си ми седеше в стаята. Само един ден валя, е то вярно, че не спря да вали цял ден де...жълтото ми дъждобранче ми беше много полезно тогава. Чадърите се обръщаха от вятъра, пък и ти пазят само главата и раменете и надолу пак си мокър.
На летището попълваме емигрантски карти(май така се казваха). При полет до САЩ те се попълват в самолета, за да не се губи време на летището. Политиката на руското летище била пътниците от един самолет да минават през едно гише на паспортен контрол. Там руска лелка с лупа в ръка се взира в паспорта ти. Отвисяхме сигурно час.
Отвън ни чакаше( по-скоро ние него) автобус, който да ти закара до Государственный институт русского языка имени А.С. Пушкина , Академика Волгина Дом 6.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0025.jpg[/img]
Оглеждаме колите на паркинга...все наши хора!
Монтана, Плевен...
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0029.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0030.jpg[/img]
От Шереметьево 2 до института пътуваме май около час и половина.
В автобуса трескаво се коментира Москва. Общо взето ни прилича на София, само дето всичко е по-голямо. Булевардите(на руски “проспект”, че тяхното “бульвар” е друго) са с по 4 платна в посока.
Така докато пътуваме правим сравнения с нашата си “дорогая столица” София. Цариградско е двойно по-широко, а Младост и Дружба са с по 30тина-етажни блокове.
Виждаме табела, че сме в Московская область.
-Като в Софийска! Все едно сме в Перник.
Около 10 часа пускаме телевизорчето в автобуса, но не можахме на намерим БТВ, за да гледаме късната емисия новини. Надявахме се да стигнем в общежитията поне за вица на Слави.
Вече поизгладнели започват да се вадят бисквити и сладки.
-Някой иска ли кифла?
Г-жата:-Кажи го сега на руски!
-Somebody хочет кифла?
На всички ни прави впечатление цената на горивата. А98 - 28,40 рубли.После видяхме и по-евтин. Най-скъпият беше на Лукойл А98 - 29 рубли.(делите на 18 и се получава в лева).
Масово колите бяха с най-мощния двигател, предлагащ се за модела. Най-много забелязах да се карат Toyota Land Cruiser V8 и изобщо Toyota, Range Rover Sport, Land Rover Discovery. КаЯните не ги броим. Бентли също не бяха рядкост.
За жалост не можах да снимам Rollce-Royce Phantom-а, които мина покрай нас.
Eто магазина на Ролс-Ройс в Москва:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0575.jpg[/img]
Още коли:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0124.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0570.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0485.jpg[/img]
И прословутият “Звяр с маниери” BMW Alpina B6:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_1179.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_1180.jpg[/img]
Пристигаме в Института и следва голямото чакане, за да ни настанят в общежитията. Така че се настаняваме удобно, доколкото е възможно, във фоайето...
Eто как изглежда то(снимка от следващата сутрин):
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0045.jpg[/img]
Дочути разговори между съученици и сънародници:
-Тука има толкова много ученици, че със сигурност има и дилър... :/
Института носи името Пушкин и съответно навсякъде има негов портрет:
-Скивай го то’я Пушкин! Как може да имаш такива баки?!
-Да, сигурно си ги е сушал със сешоар и си ги е навивал на маша!
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0047.jpg[/img]
Докато висим там оглеждаме другите ученици. 80% са дръпнати. Те живеят там по няколко месеца. По едно време двама жълтурковци внасят трети, видимо доста злоупотребил с евтината водка. Положението си беше “Де че ми бегаш, я сам съдбата”, а от нашата група се почва свиркане, викане “-Аааа! Ууу! Наздраве!”.
-Ей това е съпричастност!
След повече от 2 часа и половина ми връчиха ключа за стая 1018 на десетия етаж, в един от много коридори. Поне се случихме на етажа с компютърната зала J
И четирите асансьора на общежитията се влачеха едвам едвам, спираха на всеки етаж, защото постоянно някой ги викаше. Минимум 10 минути бяха нужни, за да отидеш на който и да било етаж(стълбите така и не открих).
На всеки етаж има кухня. Тези, които живеят по-дълго там си готвят. На 7-мия етаж явно бяха само китайци, защото постоянно миришеше на готвено и най-вече на чесън. Та си стана като един вид заплаха да ти кажат “Ще натисна асансьора да отвори на седмия етаж!”. Също беше много тегаво, когато ти се случи в асансьора група “готвачи”, всеки момент се надяваш да се спусне кислородна маска отгоре...
Между асансьорите има табла с разни обяви, като “Продавам пижама, защото ми е малка. Бяла на сини точки. 400 рубли. Стая 316.” Или “Размених си жълтата тениска с едно момиче вчера. Стая 1218.” Ние пък сложихме нашето съобщение “Моля обезпаразитявайте се преди да влезете в асансьора”.
Общежитията са стая двойка и стая тройка с обща баня и хладилник. Стаите бяха ремонтирани, с нови шкафове и гардероби, чисти, дори пердетата бяха изпрани. А се носеха слухове, че било ужасно мизерно и т.н...
Сега обаче гледам, че снимки от стаята нямам...Под прозореца ни се намираше това:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/pic%20031.jpg[/img]
На целият паркинг имаше само една различна кола от Мерцедес – Бентли.
Разопаковахме багажа, пооправихме се, облякохме пижамите и се събрахме в нашата стая компанията. Една съученичка носеше ракия за подарък на роднини там.
-Как може да имаш две шишета ракия за подарък?!
-Не! Въпроса е как може да имаш две шишета ракия и да не искаш да дадеш нито едно?!
На предходен подфорум може да намерите правилата за безопасност.
Offroad-Bulgaria.com разполага с един авариен изход, които се намира в горната част на монитора в дясно.
Нашият полет България-Москва-Петербург ще продължи в зависимост от интереса ви към него.
Облегнете се назад, настанете се удобно, свалете щорите на прозореца, за да не ви пече в монитора и затегнете коланите.
* * *
В петък 3.10 пристигаме в 1 часа на обяд на приветливото софийско летище, носещо името “Враждебна”. Опаковаме багажа, като си получим на другото летище е почти разопакован от хвърляне.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0001.jpg[/img]
Минаваме през чекирането, проверките и чакаме да дойде време за нашия полет.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0003.jpg[/img]
Родителите ни вече са ни звъннали по 3-4 пъти.
Пътуваме с Bulgaria Air. Униформите на нашите стюардеси, пък и самите те са най-хубавите, особено в сравнение с рускини и разни дръпнати.
В Боинг 737 няма 13-ти ред. Симеон ме подсети да погледна.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0010.jpg[/img]
Някак си всеки път като ги видя тези облаци имам чувството, че и да скоча няма да падна...
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0011.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0013.jpg[/img]
Кацаме в Москва около 7 часа по тяхно време. С един час напред са. Учудващо топло е, цели 17 градуса. Времето беше същото в София, а ни бяха наплашили, че е сибирски студ. През цeлия ни престой в Москва якето си ми седеше в стаята. Само един ден валя, е то вярно, че не спря да вали цял ден де...жълтото ми дъждобранче ми беше много полезно тогава. Чадърите се обръщаха от вятъра, пък и ти пазят само главата и раменете и надолу пак си мокър.
На летището попълваме емигрантски карти(май така се казваха). При полет до САЩ те се попълват в самолета, за да не се губи време на летището. Политиката на руското летище била пътниците от един самолет да минават през едно гише на паспортен контрол. Там руска лелка с лупа в ръка се взира в паспорта ти. Отвисяхме сигурно час.
Отвън ни чакаше( по-скоро ние него) автобус, който да ти закара до Государственный институт русского языка имени А.С. Пушкина , Академика Волгина Дом 6.
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0025.jpg[/img]
Оглеждаме колите на паркинга...все наши хора!
Монтана, Плевен...
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0029.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0030.jpg[/img]
От Шереметьево 2 до института пътуваме май около час и половина.
В автобуса трескаво се коментира Москва. Общо взето ни прилича на София, само дето всичко е по-голямо. Булевардите(на руски “проспект”, че тяхното “бульвар” е друго) са с по 4 платна в посока.
Така докато пътуваме правим сравнения с нашата си “дорогая столица” София. Цариградско е двойно по-широко, а Младост и Дружба са с по 30тина-етажни блокове.
Виждаме табела, че сме в Московская область.
-Като в Софийска! Все едно сме в Перник.
Около 10 часа пускаме телевизорчето в автобуса, но не можахме на намерим БТВ, за да гледаме късната емисия новини. Надявахме се да стигнем в общежитията поне за вица на Слави.
Вече поизгладнели започват да се вадят бисквити и сладки.
-Някой иска ли кифла?
Г-жата:-Кажи го сега на руски!
-Somebody хочет кифла?
На всички ни прави впечатление цената на горивата. А98 - 28,40 рубли.После видяхме и по-евтин. Най-скъпият беше на Лукойл А98 - 29 рубли.(делите на 18 и се получава в лева).
Масово колите бяха с най-мощния двигател, предлагащ се за модела. Най-много забелязах да се карат Toyota Land Cruiser V8 и изобщо Toyota, Range Rover Sport, Land Rover Discovery. КаЯните не ги броим. Бентли също не бяха рядкост.
За жалост не можах да снимам Rollce-Royce Phantom-а, които мина покрай нас.
Eто магазина на Ролс-Ройс в Москва:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0575.jpg[/img]
Още коли:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0124.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0570.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0485.jpg[/img]
И прословутият “Звяр с маниери” BMW Alpina B6:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_1179.jpg[/img]
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_1180.jpg[/img]
Пристигаме в Института и следва голямото чакане, за да ни настанят в общежитията. Така че се настаняваме удобно, доколкото е възможно, във фоайето...
Eто как изглежда то(снимка от следващата сутрин):
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0045.jpg[/img]
Дочути разговори между съученици и сънародници:
-Тука има толкова много ученици, че със сигурност има и дилър... :/
Института носи името Пушкин и съответно навсякъде има негов портрет:
-Скивай го то’я Пушкин! Как може да имаш такива баки?!
-Да, сигурно си ги е сушал със сешоар и си ги е навивал на маша!
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/IMG_0047.jpg[/img]
Докато висим там оглеждаме другите ученици. 80% са дръпнати. Те живеят там по няколко месеца. По едно време двама жълтурковци внасят трети, видимо доста злоупотребил с евтината водка. Положението си беше “Де че ми бегаш, я сам съдбата”, а от нашата група се почва свиркане, викане “-Аааа! Ууу! Наздраве!”.
-Ей това е съпричастност!
След повече от 2 часа и половина ми връчиха ключа за стая 1018 на десетия етаж, в един от много коридори. Поне се случихме на етажа с компютърната зала J
И четирите асансьора на общежитията се влачеха едвам едвам, спираха на всеки етаж, защото постоянно някой ги викаше. Минимум 10 минути бяха нужни, за да отидеш на който и да било етаж(стълбите така и не открих).
На всеки етаж има кухня. Тези, които живеят по-дълго там си готвят. На 7-мия етаж явно бяха само китайци, защото постоянно миришеше на готвено и най-вече на чесън. Та си стана като един вид заплаха да ти кажат “Ще натисна асансьора да отвори на седмия етаж!”. Също беше много тегаво, когато ти се случи в асансьора група “готвачи”, всеки момент се надяваш да се спусне кислородна маска отгоре...
Между асансьорите има табла с разни обяви, като “Продавам пижама, защото ми е малка. Бяла на сини точки. 400 рубли. Стая 316.” Или “Размених си жълтата тениска с едно момиче вчера. Стая 1218.” Ние пък сложихме нашето съобщение “Моля обезпаразитявайте се преди да влезете в асансьора”.
Общежитията са стая двойка и стая тройка с обща баня и хладилник. Стаите бяха ремонтирани, с нови шкафове и гардероби, чисти, дори пердетата бяха изпрани. А се носеха слухове, че било ужасно мизерно и т.н...
Сега обаче гледам, че снимки от стаята нямам...Под прозореца ни се намираше това:
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/cveti/Rusia/pic%20031.jpg[/img]
На целият паркинг имаше само една различна кола от Мерцедес – Бентли.
Разопаковахме багажа, пооправихме се, облякохме пижамите и се събрахме в нашата стая компанията. Една съученичка носеше ракия за подарък на роднини там.
-Как може да имаш две шишета ракия за подарък?!
-Не! Въпроса е как може да имаш две шишета ракия и да не искаш да дадеш нито едно?!
* * *
Коментар