Обява

**Димо** · 08-05-08, 14:43

До: Другата България - Бесарабия

Имах нужда от няколко дни за да възстановя емоционалния си баланс....
Все още не съм убеден, че мога да говоря за случилото се така простичко и семпло.
Ураган от емоции, картини, случки, хора, съдби ...
За мен всичко започна малко по-рано с Великден в Гърция с група приятели с мотори.
Това само засили контраста в последствие и допринесе за еуфоричното ми настроение.
Та реално пътя започна от о.Тасос-София-Балчик-Варна-Измаил-Болград-Варна-Кърджали(Гергьовден)-София -3460км.
Изпитвах известни резерви към предстоящото дълго планувано събитие, защото не познавах компанията освен от тук
(което винаги крие рискове) и от теоретичната възможност, че светлите ни намерения могат да бъдат употребени от
произволна политическа партия, което съвсем не се вписваше с представите ми. Иначе казано, ако сутринта във Варна
се беше появил някой повече или по-малко известен политик да ми плисне едно менче за изпроводяк, щях да обърна към София.
За моя най-голяма радост СТРАХОВЕТЕ МИ СЕ ОКАЗАХА НЕОСНОВАТЕЛНИ. За екипа-Горби е писал.
Мога да тръгна навсякъде с тези момчета и момичета още днес.
Бесарабия
Знаех малко, почти нищо. Сега с две думи знам следното...
Представете си селото на баба ви, представете си леля ви Керка да речем от горната улица, Стойчо даракчията
( с шестте му деца) и всички други - цялото село. Годината е 1812 г. ...
Сега ги вижте в каруците с цялата покъщнина, с кравите и телетата вързани за тях по калните пътища на север, където "някой"
им е казал, че има земя без араби, без насилие, за всеки по парче, което ще може да обработва свободно и да дочака жив
резултатите от труда си ..
Пристигнали са. "Сложили табелата" с онова - същото име на бабиното село, направили землянки и започнали да орат.
Години на ред. Пристигнало и съседното село и други и други и още .... хиляди.На следващата година съградили църква, после
училище после ... къщи. И така - 200 г.
2008г.
Пристигаме група единомишленици водени от патриотични подбуди с доказан общ интерес към трудностите.
Попадаме в села където:
- Здраствуй, как тебя завут ?
- .... мълчание
- Сколька у тебя лет ?
- .... мълчание
- ти българин ли си, кажи нещо
- Ам' 'ко дат' кажа (с усмивка на лицето на 7-8 годишният хлапак)
ти ми гъльчиш на руски ...
- нищо не ми казвай ...
или:
- Влизай, влизай - подканя ме уредника на музея в едно от селата
- Аз, след теб.
- Влизай, яз съм ката ден тука ...
и това:
- довадайте бре, довадайте бре хора - от устата на дядо Димитър.

Училището:
Не съм допускал, че ще попадна на такова място вън от България. Книга мога да напиша ..
Портретите на Левски, Раковски, Каравелов, Ботев ... табела "Кабинет по български език"-1А клас ..
Не мога да пиша спокойно за това сега - твърде силно се вълнувам. Това е мястото, където 200 години ревностно се пази,
и съхранява българщината. Всеки ден, всеки месец, години ..
Видях хора влюбени в България по снимки,филми, разкази. Разкази на техните баби и дядовци, които знаят за България от
разказите на своите баби и дядовци.... БЕЗ НИКОГА ДА СА Я ВИЖДАЛИ !!!!
За мен вече няма Бесарабски българи. За мен вече е ясно, че има хиляди БЪЛГАРИ, които са от другата страна на дунава...
Не знам какво съм им дал на тях, но аз взех. Невероятна сила ми дава видяното.
Винаги съм знаел, че е важно да знаеш кой си, от къде идва твоят род, кой е дядо ти, прадядо ти и т.н. защото
в моментите, когато ми е било зверски трудно, когато съм се питал кой съм и к'во правя на тази земя всъщност,
вътрешната сила съм черпил от най-съкровенните си спомени и разкази на моите дядо и баба и знанията за успехите
и мъжеството проявени в моя род. Сега видях всичко това на живо. Това не се разказва.
В днешно време, когато почти ежедневно губим частици от идентичността и уникалността си, да срещнеш хора, за които запазването
на тази идентичност е основен приоритет е просто ....Във време, когато в България закриваме училища и се борим за живота на кирилицата ...
Много въпроси се блъскат в глават ми, много впечатления имам да подреждам ...но определено се чувствам по-богат след преживяното
и по порастнал.
Малко снимки ...

книгата, в която се пази списъка на всички "пристигнали"

къщата на бай Димитър

и понеже всичко имаше и приключенски елемент

ето и част от приключенските снимки ..

Двама българи ни "сготвиха вечерята", Мария и Андрей

Част от местата, които посетихме през втория ден... но при снимките на Жоро, човек леко го е "срам" да публикува снимки

)
Горби, нямам думи, поздравления

Знаех, че си добър фотограф, но чак пък толкова ...

**Тихомир** · 08-05-08, 15:12

До: Другата България - Бесарабия

Първоначално публикуван от rumbata

Тишо, едната е за теб – с особена стойност, защото е била в Бесарабия.

Aaa, мерси!

Значи е и осветена!

**Тодор (Zaarin)** · 08-05-08, 16:07

До: Другата България - Бесарабия

Аз още не се чуствам достатъчно в кондиция, че да мога да напиша свързан разказ. Само ще спомена откъс от разговора по радиостанциите(не дословно, нямам чак такава памет, но ще разказвам по смисъл), който ми направи силно впечатление и страшно точно предава всички чуства. И нашите и техните.

Първо трябва да уточня как изглежда пейзажа там. Безкрайни полета. Дори хълмовете са голяма рядкост. Пътищата са прави черти от хоризонт до хоризонт, караш десетки минути без нито един завой или сериозно спускане и изкачване. Само дупките ти пречат да заспиш. Гледката може да се оприличи най-точно на тази в открито море, но по-цветна. Плодородна земя, всичко е в ниви.

Та пътувайки вече четвърти ден из тази земя ме беше обзела страшна носталгия по планините и горите. Предполагам хората тук ще ме разберат поне донякъде, макар и да се съмнявам да е възможно напълно без да се изпита. В този момент по радиостанцията се чува гласът на Явор:
- Абе, тук хората как живеят без планини...
Явно не съм сам в мислите си. Отговарям:
- И аз това се чудя от няколко дни...
Обажда се и Райна, гласът е насечен от смущения:
- Сега разбирате какво е да си българин в Бесарабия.

П.П.: С подобна тема беше и едно от стихотворенията, които ни рецитираха в първото село, което посетихме. За „Украинските орли“, напуснали скалистия Балкан, в чиито гърди продължават да бият български сърца. Чак тогава го разбрах напълно.

**Георги Иванов (gorbi)** · 08-05-08, 18:04

До: Другата България - Бесарабия

Ден 3-ти 3. Май. 2008

Третия ден беше нарочен за "свободна програма". Идеята първоначално бе да се разходим до Одеса, на всички много ни се искаше да видим града, но са доста километри, преминава се отново през молдовска територия за малко и въобще щяхме да се убием от път и нищо нямаше да видим. Поради това си избрахме по-близка дестинация - липованския град Вилково, наричан Украинската Венеция.
Сутринта започна с търсене на кафе из пазара на Измаил. Пазарът на Измаил ни бе интересен с това, че можеш да си купиш пирожки и квас на всеки ъгъл...

Другото си го имахме до скоро във всеки град (малко ми е носталгично за този вид пазари, каквито в България не останаха)

След известно лутане из уличките около пазара намираме българското заведение "Добрич", където се надяваме да отворим очи със сутрешното кафе. Заведението го намираме, обаче след половинчасово събиране на поръчки от страна на сервитьорката се оказва че кафето е свършило тъкмо след първите 5 кафета за групата... Тука е мястото да спомена, че ако обслужването (сервиза) в България ви се вижда бавен, пипкав и груб, значи ви е време да посетите Украйна.....

Димата се изхитри да намери отнякъде разтворимо кафе, та все пак успяхме да си вземем дозата.... С Явор Вромос решихме да се разходим за да разгледаме магазина за компютърна техника около кафенето, където установихме че реална разлика в цените на тези чаркулаци между нашия и техния пазар няма. Докато си зяпахме монитори, HDD–та, DVD портативни плейъри и прочее дотича Снежа да докладва, че някакъв български тип е взел да пои нашите в заведението с водка, в 10.30 сутринта. Оказа се собственика на заведението (същия който е направил безвъзмездно ремонта на църквата, където подарихме икона и който дава помещение без да иска наем на българското дружество Св. София). Решихме единодушно, че ни е рано да се наливаме с водка и се разбягахме..... Към 11.00 - 11.30 поехме към град Вилково, който по мои първоначални изчисления трябваше да е на 20-на километра от Измаил. Не знам колко реално е разстоянието между двата града, но пътувахме повече от два часа до там. Дали поради проливния дъжд или поради ужасния път, сравнение с който трасетата на Т-Маx съзтезанията са като детска площадка, се забавихме доста и пристигнахме в гр. Вилково в ранния следобед.
Тук за гр. Вилково трябва да ви разкажем по подробно. (Пък вие може да си дръпнете тази песничка -, да подсилва настроението)(Всички от групата да се чувстват поздравени с песничката

)

Градът е построен с много мъки и пот от казаци липованци. Липованците са (сме, нали и аз съм наполовина такъв) наследници на един народ който е бил за Русия нещо като богомилите за България. Цар Петър I решава с помоща на патриарх Никон да направи църквата в Русия малко по светска, да обръсне брадите на вярващите крестияни и да ги накара да се обличат по-нормално като ходят на църква. Нашите хора обаче казват твърдо не на новите правила и започват да бягат по горите, да си строят собствени храмове и да си държат на старата вяра, за което и ги наричат "староверци". Техен известен предводител е монахът Филип, заради което последователите му са наричани филиповци или с течение на времето - липовци, липованци..... Та тия хора в бягството си от Русия са се установили по течението на Дунав и в случая - в устието на Дунав. Не далеч от град Вилково е т.нар. 0-ев километър на р. Дунав, мястото където реката се влива в Черно море. Та дошли тия пичове от различните части на Русия и започнали да си строят къщи направо върху тинята или по-точно от тинята.... Първоначално живеели в нещо като землянки, които по-късно ъпгрейднали до къщи с дворове от събрана тиня. Дворовете си разширявали като трупали боклуци и отгоре слагали тиня, а отстрани ограда от плетени клонки за да не се разбяга тинята. И така с доста пот и гърч са живяли тия хора отвоювайки от Дунава педя по педя земя..... или по-точно тиня.. Основния поминък на липованците е било рибарството, а в момента събират камъш, който плетат на снопи. На снопите казват "евровки", защото холандците които им го изкупуват го продават по 1 евро снопа. А на нашите казаци плащат някакви жълти стотинки....

Пристигайки във Вилково се насочихме към най-личното заведение на брега на Дунава, където си поръчахме борщ, панирана риба, маринована риба, такива работи... Половината работи сервитьорката ги забрави и някои от нашите хора останаха гладни, но да не издребняваме....

(на мен всичко ми донесоха

)

Това е паметник-символ на всичко което е липованецът - религия, мъка, риболов.

После се впуснахме в обиколка на каналите-улици,

Вечна дружба между чеченския и липованския народ.....

Намерих си и фотомодел, който не се притесняваше да позира...... когато другите двама му позволяваха разбира се.....

а най-после някой добър човек от нашите уреди екскурзия по каналите на селото с лодка и гид.

Ей така си пътуват по улиците хората...:

(извинявам се за качеството на снимките от този и следващите дни но времето бе само дъждовно и смотано такова....)

а ето така си ходят на гости във Вилково:

Гида беше едно 17-годишно молдованско-липованско моме, което се скъса да се хили с нас и каза че българите били смешни хора....

Въпреки лошото време разходката ни хареса..... Има нещо особенно в този град... Сякаш времето не бърза много много тук...(това се отнася за доста места в Украйна)... Дано само туризмът да не развали духа и самобитната атмосфера на това интересно закътано местенце.....

**rumbata** · 08-05-08, 20:11

До: Другата България - Бесарабия

... продължение

На път за с.Каменка където беше първия базов лагер, чух яко изпукване от задната част на джипа.
Веднага ми светна, че съм на път да загубя голямата задна врата.
Вечерта преди тръгването от България се скъса щифта на горната панта.
Сложих една яка свинска опашка, затворих вратата и забравих, че има такава.
Да, но тя припомни за себе си по дупките в Украйна.
Добре че пристигнахме бързо след изпукването.
Сутринта на светло видях, че са се отключили и двете ключалки на голямата врата и "магията" държи резервната гума и вратата.

Бързо гумата беше заместена с нещо по-патриотично

През това време някои катереха стълби за физзарядка.

Потеглихме към Измаил

За посрещането и официалната част в дружеството "Света София" Горби е показал и казал достатъчно.
Не сме свикнали на такива официалности и затова бяхме притеснени.
На това отгоре трибагреника от по-горната снимка беше счупен и откраднат.

Странно.

Добре че Иван Шишман ни пое и ни разведе по Измаил.

Това е избата на метоха в една от църквите, превърната в склад по времето на пътя към комунизма.

Вътре в църквата царските двери бяха отворени. Иван ни обясни, че през седмицата след Великден те стоят отворени,
а ако някой предаде богу дух отива направо в Рая.

В стремежа си да се поУкраинчи всичко, даже имената на улиците са преведени на украински.

Контрасти по улиците на Измаил

Измаилския "Женски пазар"

Българското кафене

Чичко Ленин често ни пазеше колите.

**rumbata** · 08-05-08, 21:26

До: Другата България - Бесарабия

Спирка преди Вилково.
Хита "трите прасенца" дъни улицата

Вилково
Украинската Венеция

Деца посрещачи чакат немска група пенсионери.

Едни чакат храната.

на други им е топло

Кучето и то чака нещо или пази Говедото.

Гладни ли сте, а ?

Скъпа, прибра ли лодката в гаража?

полева печка "Раховец"

Стогодишен старец

Магнетично място!
Мокро и зелено!

**Тодор (Zaarin)** · 08-05-08, 21:58

До: Другата България - Бесарабия

Първоначално публикуван от горби Преглед на мнение

Липованците са (сме, нали и аз съм наполовина такъв)

Не знам дали чу по време на гощавката в Измаил, но според художника Иван Шишман, думата "казак" нямала етимология в местните езици, а произлизала от прабългарската дума "касак", която означава "свободен войн" и още се употребявала на места в България, например когато хлапетата лудуват се казва "тичат кат касаци". Пак според него това означавало, че всъщност казаците произлизат от прабългарски войни, оставени да пазят пътищата и необятните пасбища(използвани и след основаването на България от тази страна на Дунава), по време на преселението към днешна България. Така че няма какво да се цепиш на половини

.

И като зачекнахме темата за етносите, то искам да споделя и какво научих там за гагаузите. Доста от нещата не ги знаех. Та гагаузите, които също съставляват голяма част от украинското и молдовско население, дори в Молдова има полуавтономна република Гагаузия, също на практика са българи. Често живеят в едни и същи села с бесарабските българи и смесените бракове са обичайно явление. Преди да се преселят натам, те са се оформили като етнос в България. По време на турското робство пред българите е имало два основни избора. Да си останат българи, заедно с всички негативни последствия или да приемат исляма и станат помаци, което по-често не е включвало и ученето на турски език. Гагаузите, които са най-ревностните православни христяни дори и в наши дни, не са искали за нищо на света да сменят вярата си. За това са били и преследвани страшно жестоко. В крайна сметка измислили как да се изхитрят. Сменили си езика, но запазили вярата. Когато минавали еничарите и чуели, че децата играещи наоколо говорят на турски, подминавали селото. А хората в него необезпокоявано строели църкви, а не джамии. Името "гагаузи" дошло от подигравателното "гага сус" - "не си вири носа". На практика обаче и те са българи. В днешно време дори някои от тях отново учат български. В Болградската гимназия казаха, че имат доста гагаузчета, а там изучаването на български език, литература и история е задължително. Защо го прават ли? Защото българският език им отваря много врати. Най-доброто средно образование в областа, почти сигурен прием в университет в Украйна, България или Русия, излаз към Европа и т.н. Пример, от който можем да се поучим и ние, дай на човек причина и той ще научи който е нужно език. Между другото Турция се опитвала да праща емисари при гагаузите, но за сега удряли на камък. Още нещо, за което можем да помислим как можем да помогнем да си остане така. Все пак и те също са наши хора, съхранили най-ценните неща. Език се учи, дори и да е забравен.

**Тони Груев(GAD/dag)** · 08-05-08, 22:20

До: Другата България - Бесарабия

Първоначално публикуван от kro Преглед на мнение

Имах нужда от няколко дни за да възстановя емоционалния си баланс....
Все още не съм убеден, че мога да говоря за случилото се така простичко и семпло.
Ураган от емоции, картини, случки, хора, съдби ...
За мен всичко започна малко по-рано с Великден в Гърция с група приятели с мотори.
Това само засили контраста в последствие и допринесе за еуфоричното ми настроение.
Та реално пътя започна от о.Тасос-София-Балчик-Варна-Измаил-Болград-Варна-Кърджали(Гергьовден)-София -3460км.
Изпитвах известни резерви към предстоящото дълго планувано събитие, защото не познавах компанията освен от тук
(което винаги крие рискове) и от теоретичната възможност, че светлите ни намерения могат да бъдат употребени от
произволна политическа партия, което съвсем не се вписваше с представите ми. Иначе казано, ако сутринта във Варна
се беше появил някой повече или по-малко известен политик да ми плисне едно менче за изпроводяк, щях да обърна към София.
За моя най-голяма радост СТРАХОВЕТЕ МИ СЕ ОКАЗАХА НЕОСНОВАТЕЛНИ. За екипа-Горби е писал.
Мога да тръгна навсякъде с тези момчета и момичета още днес.
Бесарабия
Знаех малко, почти нищо. Сега с две думи знам следното...
Представете си селото на баба ви, представете си леля ви Керка да речем от горната улица, Стойчо даракчията
( с шестте му деца) и всички други - цялото село. Годината е 1812 г. ...
Сега ги вижте в каруците с цялата покъщнина, с кравите и телетата вързани за тях по калните пътища на север, където "някой"
им е казал, че има земя без араби, без насилие, за всеки по парче, което ще може да обработва свободно и да дочака жив
резултатите от труда си ..
Пристигнали са. "Сложили табелата" с онова - същото име на бабиното село, направили землянки и започнали да орат.
Години на ред. Пристигнало и съседното село и други и други и още .... хиляди.На следващата година съградили църква, после
училище после ... къщи. И така - 200 г.
2008г.
Пристигаме група единомишленици водени от патриотични подбуди с доказан общ интерес към трудностите.
Попадаме в села където:
- Здраствуй, как тебя завут ?
- .... мълчание
- Сколька у тебя лет ?
- .... мълчание
- ти българин ли си, кажи нещо
- Ам' 'ко дат' кажа (с усмивка на лицето на 7-8 годишният хлапак)
ти ми гъльчиш на руски ...
- нищо не ми казвай ...
или:
- Влизай, влизай - подканя ме уредника на музея в едно от селата
- Аз, след теб.
- Влизай, яз съм ката ден тука ...
и това:
- довадайте бре, довадайте бре хора - от устата на дядо Димитър.

Училището:
Не съм допускал, че ще попадна на такова място вън от България. Книга мога да напиша ..
Портретите на Левски, Раковски, Каравелов, Ботев ... табела "Кабинет по български език"-1А клас ..
Не мога да пиша спокойно за това сега - твърде силно се вълнувам. Това е мястото, където 200 години ревностно се пази,
и съхранява българщината. Всеки ден, всеки месец, години ..
Видях хора влюбени в България по снимки,филми, разкази. Разкази на техните баби и дядовци, които знаят за България от
разказите на своите баби и дядовци.... БЕЗ НИКОГА ДА СА Я ВИЖДАЛИ !!!!
За мен вече няма Бесарабски българи. За мен вече е ясно, че има хиляди БЪЛГАРИ, които са от другата страна на дунава...
Не знам какво съм им дал на тях, но аз взех. Невероятна сила ми дава видяното.
Винаги съм знаел, че е важно да знаеш кой си, от къде идва твоят род, кой е дядо ти, прадядо ти и т.н. защото
в моментите, когато ми е било зверски трудно, когато съм се питал кой съм и к'во правя на тази земя всъщност,
вътрешната сила съм черпил от най-съкровенните си спомени и разкази на моите дядо и баба и знанията за успехите
и мъжеството проявени в моя род. Сега видях всичко това на живо. Това не се разказва.
В днешно време, когато почти ежедневно губим частици от идентичността и уникалността си, да срещнеш хора, за които запазването
на тази идентичност е основен приоритет е просто ....Във време, когато в България закриваме училища и се борим за живота на кирилицата ...
Много въпроси се блъскат в глават ми, много впечатления имам да подреждам ...но определено се чувствам по-богат след преживяното
и по порастнал....

И аз така...!!!
От няколко дни, само ви чета и се опитвам
да намеря емоционалния си баланс...!!!
Подсмърчам, като гледам снимките ви,
завиждам тихо и пия напоително...!!!
Така си го написал Кро, че просто друго
няма какво душата да каже.....
Толкова българщина няма тук,
между границите на нашата държава.
Там България е ИДЕАЛ.....
Пред всичко това немея,
но следващия път съм там, с вас
и ще пея. От цяла душа.
Нека и с песен зарадваме тия хора
и да знаят, че и за нас майка България
е жива и те са част от нея и нашите сърца........

**дядо Ники** · 09-05-08, 07:14

До: Другата България - Бесарабия

+ 1!

Страхотна, дълбоко вълнуваща история!

**DEDRITUS** · 09-05-08, 18:10

До: Другата България - Бесарабия

Още малко снимки от мен.
От ляво на дясно: 1. Екскурзиантчета по Дунава. 2. Уредника на музея се уредил между експонатите

3. Явор Вромос най-накрая си намери кухненско оборудване. 4. Етап от историята на село Чешия. 5. Произведение на Румбата

6. Кро не слиза от мотора дори и на ферибота.

Прикачени файлове