Невероятна сила струи от разказа за това което сте направили и преживели.Нямам думи.......
А ако разказът не продължи ....тази вечер със сигурност няма да спя...Поздрави.
NISSAN FOREVER
-----------------------------------------------------------------------------
Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!
Само ще добавям щрихи и моменти, които съм успял да заснема.
Впечетленията тепърва ще се избистрят и смилат.
Относно увековечаването на такива събития – един съвет от мен към всички подготвящи се за такива начинания.
Няма значение колко гигабайта памет се носи за записващата техника,
важно е колко ток /акумулатори/ може да се подсигурят, така че да се запълнят.
Изпитано на собствен гръб.
Денят преди заминаването.
По идея на Недялко минахме по подбалканския път.
Изключително приятно и спокойно пътуване.
Минахме през Явор в Бургас на инспекция.
ATV-то веднага се лепна за дъщеря ми.
Като видях “Govedoto” на какъв етап от подготовката е, все ми се струваше невероятно да е готово за път буквално след часове.
Явор ме опроверга като кацна на OMV-то във Варна точно навреме.
Респект, Яворе!! Явно за теб няма невъзможни неща!
При влизането ни в хотела регистраторката ни застреля с два-три бързи въпроса:
“За къде пътувате ?”, “Вие ли сте rumbata?” След отговорите ми само каза:
“Има свирки за Вас!” Същите, за които имаше тема тук и са документирани от Горби по-горе.
Смяяяях!
Благодаря на iai-bg за подарените свирки и за изненадата.
Тишо, едната е за теб – с особена стойност, защото е била в Бесарабия.
Отплеснах се...
Малко от "лошите" пътища в Румъния и задръстванията в Констанца.
Глад умори добитъка та Горби ни научи да казваме "шаеси мичи" /шест кебапчета/ ето тук. Получи се
Зареждане на биодизел направо от извора.
Правилната шапка
Трябва да преминем от тук
до тук
Междувременно пробвахме свирките /скуката ражда пороците/, но само Димо имаше опит и засвири.
Галац
След румънска, молдовска - 800м. пак молдовска, стъпваме на украинската митница. Било забранено да се снима.
Отсреща се виждаха групичката на посрещачите в български носии.
Бяхме изумени!
Посрещаха ни като правителствена делегация.
После ни заведоха в селото.
Огромно впечетление ми направи баба София, която изпя две български песни от сцената,
а после и на масата след чашка вино. Уникална жена. Жива и здрава да е!
Уморени, препълнени с впечетления и добри чувства потеглихме към с.Каменка за нощувка.
Малко снимки от 1 и 2ри ден и от мен. Повече цъках с камерата ама за филмчетата разчитам на Прасчо или Явор да ги качат ако преценят, че са за публика . Все още не мога да асимилирам емоциите от Украйна. Голяма буца ми е заседнала на гърлото де. Най-силно впечатление ми направиха децата. Уникални са просто - такива в България отдавна не съм виждал.
От ляво на дясно: 1. Последо зареждане в България; 2. На GPSа това място го записах като МИЧИ (румънски кебапчета); 3. На ферибота; 4. Където и да спирахме всички помияри се въртяха около TLC на Румбата ; 5. Децата си имат нормални занимания; 6. Както ни казаха домакините - один стакан, две песни. Те си го спазваха стриктно това правило ама ние мълчахме като пукали 7. Посрещане на следващия ден в българското дружество в Измаил; 8. Пак софра и речи; 9. Пред храма. 10. В църквата; 11. Пак в църквата; 12. Джамията музей; 13. Диорама.
Румба, забравих думичките, ама то ние искахме да си поръчаме по 6 кебапчета, ама в крайна сметка взехме по 4 или 5, защото никой не знаеше как е 6 на румънски .
В първото село, освен баба София, която беше невероятна, български народни песни пяха и още жени от селото. Някои дори не ги бях чувал в България . От разговорите с хората там останах с впечатление, че нямат проблеми със самоопределенято си. Обичат еднакво и дома си в Украйна и родината си България.
За църквите в Измаил мога да добавя малко. До града е имало огромен комплекс с няколко манастира и църкви. Съветската власт ги е затворила и разрушила много от тях, като е направила зеленчукови градини и казарми. Малкото оцелели са били превърнати в складове и други подобни. Най-много е пострадала тази,която на снимките е реставрирана в синьо нагоре, а в долната част е още стари тухли. Тя е била превърната в стрелбище, стенописите изстъргани, а олтара използван за мишена. Най-голямата загуба обаче е била камбаната. Била е изнесена, като се е наложило да срутват стените, за да я изнесат. Била е нещо уникално, направена предимно от претопените турски оръдия след пленяването на крепоста и тежаща няколко тона. Със 600 килограма злато вътре. За щастие не е унищожена, а продадена на Египет и в момента се намира в Александрия. Текат преговори за върщането й в Украйна. Дано се увенчаят с успех.
Минаването на Явор през дерето наистина се превърна в историческо събитие. То се случи точно пред къщата на родителите на Райна. След това баща й каза, че не се го оставили да спи. Цял ден и цяла нощ идвали хора от селото да го питат наистина ли някой е минал през дерето, а той излизал то вкъщи да им показва следите от гумите .
А гледката на тичащите из цялото село деца с развети български знамена, наистина ме трогна невероятно.
Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.
Устремен свещеник , двери отварящи се от силата на вярата , несекващо движение , очакваща ротонда , луда перспектива , забързана да разкаже повече ... много много много добри ...
А думите - колкото трябва , където трябва ...
... страхотни сте всички ...
Браво, браво, браво!!
Надявам се това да не е последното пътуване! Всяка година минавам през Измаил, ама транзит! С най-голямо удоволсвие ще се включа в следващото пътуване! Сигурен съм, че ще има!!
Коментар