Tweet
както си карам вчера по софията виждам таз гледка :
сняг в полите на витоша! моментално превъртам в главата липсата на жизнено важни задачи и като един щастлив и свободен човек подминавам кръстовището и отпрашвам напред, да натопя новите зимни гуми в снега.
над бояна започва да става зимно:
но на шосето сняг няма. карам си нагоре , в главата ми се оформя цел...
преди години редовно идвах да обядвам тук в опит да избягам поне за малко от града...
днес супи не ми се ядат, макар по планинарски да са традиционно добри... отдавам се на брутални спомени от детството:
лютите чушки са им велики.
излизам да поогледам и попадам на две палета дето така са се овързали едно в друго че от блъскане на главите като в анимационен филм са си разбъркали очите:
след бърза операция по разплитане на веригите им продължавам да се моткам докато наблизо не се виждат хора...
хубаво е когато липсва видимо човешко присъствие и следи.идилията обаче рязко се прекъсва когато се изсипват 2 рейса французки ученици... качвам се в белчо и ръгвам нагоре по пътя, на където очите ми видят...
тук вече чистенето на "пътя" не е приоритет
карам си на задно , мишелинките се представят чудесно! само трябва да се внимава с подаването на гас, че задницата е лека и като зацепи лсд то започва да носи... което си е голям кеф ако го овладяваш 
подминавам разклоненията за разните хижи в търсене на "онази полянка" дето мога да изляза от пътя... мъглата става все по люта.
накрая стигам полянката и излизам в пресния сняг. отдоло е тревица. тук само на задно с празен багажник е куцо. въртя насам натам. пробвам бързи, бавни 4х4 и се забавлявам кротко. колата е като залепена. гумите са чудесни. вече знам какво да очаквам от мишленките в снега без път. правя традиционния портрет на белчо в мъглата...
и продължавам нагоре, да видя до къде ще стигна...
хижа тинтява... в мъглата никва не се види... продължавам още малко нагоре и "пътя" наистина свършва. трудно се ориентирам по табелите...последна хижа, и тя като повечето други без признаци на живот... в ляво е пътеката за алеко...
тръгвам надоло към златните мостове...
кеф...в мъглата се разминавам с един "патрул" пълен с весели момчета и с натоварен юначно с дъски багажник. не ги снимам, все пак трябва да карам колата а е тясно
в мъглата попадам на една табела дето от години ми къса нервите на тази ошмулена поляна. залесяване има само в надписа...
продължавам надоло към златните мостове...
но когато стигам идеята да свия надоло към софия ми се вижда безумна, завивам наляво към ветровала и бавно излизам от мъглата...
он роуда е покъртителен , като тестов полигон за издържливост на ресори подминавам два булодозера и стигам до ветровала, всичко е спокойно...
подминавам и продължавам натам, да видя до къде мога да се кача...
разминавам се с някакъв туарег.всъщност отбивам малко в страни за да го пропусна възпитано, откъм него е урвичка...не снимам , не еинтересен и продължавам нагоре...
пътя свършва на хижа боерица... гостоприемни надписи - внимание КУЧЕТА! 
явно не чакат "гости"...
малко преди това бе разклона към хижа кумата/ако не бъркам/ , беше стръмничко. самоче сега там седи новичка бариера с катинар, а табелата е отскубната... явно е в процес на приватизация.
дотъпява ми от цялата тази дивотия, пък и е време да се прибирам. тръгвам към града, след разклона на златните мостове подминавам едната верижна машина която в момента основно троши пътната настилка надоло...
след миг съм се отзовал в нашия чудесен град. иде ми жизнерадостно да си прережа вените...
в крайна сметка съм доволен. новите зимни гуми се държат чудестно. 98% от не особенно предизвикателният маршрут минах комфортно на задно предаване. нямам бележки.кебапчетата бяха чудесни. днес ако нямам работа може да хапна щкембе. или да измисля друга посока, макар че не се сещам за дестинация на 25мин от града която да ми дава тези възможности за кратко бягство...
сняг в полите на витоша! моментално превъртам в главата липсата на жизнено важни задачи и като един щастлив и свободен човек подминавам кръстовището и отпрашвам напред, да натопя новите зимни гуми в снега.
над бояна започва да става зимно:
но на шосето сняг няма. карам си нагоре , в главата ми се оформя цел...
преди години редовно идвах да обядвам тук в опит да избягам поне за малко от града...
днес супи не ми се ядат, макар по планинарски да са традиционно добри... отдавам се на брутални спомени от детството:
лютите чушки са им велики.
излизам да поогледам и попадам на две палета дето така са се овързали едно в друго че от блъскане на главите като в анимационен филм са си разбъркали очите:след бърза операция по разплитане на веригите им продължавам да се моткам докато наблизо не се виждат хора...
хубаво е когато липсва видимо човешко присъствие и следи.идилията обаче рязко се прекъсва когато се изсипват 2 рейса французки ученици... качвам се в белчо и ръгвам нагоре по пътя, на където очите ми видят...тук вече чистенето на "пътя" не е приоритет
карам си на задно , мишелинките се представят чудесно! само трябва да се внимава с подаването на гас, че задницата е лека и като зацепи лсд то започва да носи... което си е голям кеф ако го овладяваш подминавам разклоненията за разните хижи в търсене на "онази полянка" дето мога да изляза от пътя... мъглата става все по люта.накрая стигам полянката и излизам в пресния сняг. отдоло е тревица. тук само на задно с празен багажник е куцо. въртя насам натам. пробвам бързи, бавни 4х4 и се забавлявам кротко. колата е като залепена. гумите са чудесни. вече знам какво да очаквам от мишленките в снега без път. правя традиционния портрет на белчо в мъглата...
и продължавам нагоре, да видя до къде ще стигна...
хижа тинтява... в мъглата никва не се види... продължавам още малко нагоре и "пътя" наистина свършва. трудно се ориентирам по табелите...последна хижа, и тя като повечето други без признаци на живот... в ляво е пътеката за алеко...
тръгвам надоло към златните мостове...
кеф...в мъглата се разминавам с един "патрул" пълен с весели момчета и с натоварен юначно с дъски багажник. не ги снимам, все пак трябва да карам колата а е тясно
в мъглата попадам на една табела дето от години ми къса нервите на тази ошмулена поляна. залесяване има само в надписа...продължавам надоло към златните мостове...
но когато стигам идеята да свия надоло към софия ми се вижда безумна, завивам наляво към ветровала и бавно излизам от мъглата...
он роуда е покъртителен , като тестов полигон за издържливост на ресори
подминавам два булодозера и стигам до ветровала, всичко е спокойно...подминавам и продължавам натам, да видя до къде мога да се кача...
разминавам се с някакъв туарег.всъщност отбивам малко в страни за да го пропусна възпитано, откъм него е урвичка...не снимам , не еинтересен и продължавам нагоре...
пътя свършва на хижа боерица... гостоприемни надписи - внимание КУЧЕТА! явно не чакат "гости"...малко преди това бе разклона към хижа кумата/ако не бъркам/ , беше стръмничко. самоче сега там седи новичка бариера с катинар, а табелата е отскубната... явно е в процес на приватизация.
дотъпява ми от цялата тази дивотия, пък и е време да се прибирам. тръгвам към града, след разклона на златните мостове подминавам едната верижна машина която в момента основно троши пътната настилка надоло...
след миг съм се отзовал в нашия чудесен град. иде ми жизнерадостно да си прережа вените...
в крайна сметка съм доволен. новите зимни гуми се държат чудестно. 98% от не особенно предизвикателният маршрут минах комфортно на задно предаване. нямам бележки.кебапчетата бяха чудесни. днес ако нямам работа може да хапна щкембе. или да измисля друга посока, макар че не се сещам за дестинация на 25мин от града която да ми дава тези възможности за кратко бягство...
.
Знае ли човек ......
Коментар