До: Предложение за разходка около Златоград 27-28 октомври.
Да не забравя да предупредя, да си носите личните карти. На места ще минаваме покрай самата гранична бразда...

Покрай тази снимка се сетих, да ви разкажа нещо за колегата с нивата. Той си е местен и много и се кефи на тази количка. Направил си е една беседка на едно връхче над града и от време на време ходи там да релаксира. Твърдеше, че освен Нива, друг автомобил не може да се изкачи до там... Вече не твърди.
Въпреки, че си е местен, не беше ходил до "Пещерите", та тръгнахме да го заведа. Като стигнахме изходния пунк, с. Кушла, подхвърлих, че може да продължим само с единия джип... Местен младеж, който изяви желание да се присъедини към нас, предложи това да бъде ровъра, защото е по-височък, а пътят е труден... Моменталната реакция на колегата с нивата беше: "Тръгваме с двете джипки!". Петя много се смя на тази случка, вероятно и напомни с нещо за колегите с ниви от форума...
Всъщност нивичкта се справи добре, ако не броим неколкократното засилване за преодоляване на една стръмнина. Лошото на това място е, че пътят излиза перпендикулярно на едно било и трябва веднага след изкачването да се завие на 90 градуса, защото скатът от другата страна е доста стръмен (60-70 градуса), а в близките 100 метра надолу няма даже и храсти. Вероятно момчето, което се качи в нивата, беше предупредило колегата, та той за това така плахичко подхождаше по стръмното...
Да не забравя да предупредя, да си носите личните карти. На места ще минаваме покрай самата гранична бразда...

Покрай тази снимка се сетих, да ви разкажа нещо за колегата с нивата. Той си е местен и много и се кефи на тази количка. Направил си е една беседка на едно връхче над града и от време на време ходи там да релаксира. Твърдеше, че освен Нива, друг автомобил не може да се изкачи до там... Вече не твърди.

Въпреки, че си е местен, не беше ходил до "Пещерите", та тръгнахме да го заведа. Като стигнахме изходния пунк, с. Кушла, подхвърлих, че може да продължим само с единия джип... Местен младеж, който изяви желание да се присъедини към нас, предложи това да бъде ровъра, защото е по-височък, а пътят е труден... Моменталната реакция на колегата с нивата беше: "Тръгваме с двете джипки!". Петя много се смя на тази случка, вероятно и напомни с нещо за колегите с ниви от форума...
Всъщност нивичкта се справи добре, ако не броим неколкократното засилване за преодоляване на една стръмнина. Лошото на това място е, че пътят излиза перпендикулярно на едно било и трябва веднага след изкачването да се завие на 90 градуса, защото скатът от другата страна е доста стръмен (60-70 градуса), а в близките 100 метра надолу няма даже и храсти. Вероятно момчето, което се качи в нивата, беше предупредило колегата, та той за това така плахичко подхождаше по стръмното...
Коментар