Вече сме в покрайнините на Сараево, така, че няколко думи за него.
Столицата на Босна и Херцеговина е относително малък град - малко над 400 хиляди. Той възниква през 15 век с нашествието на османците на Балканите. Още с появата си градът бързо се разраства и става център на занаятите и търговията. Още през 16 век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време.
Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В градът се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си четири световни религии, култури и цивилизации.
С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на 19 век влиза в Западна Европа. Изграждат се модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец.
Сараево влиза в световната история с покушението срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г.. Убийството на ерцхерцога и съпругата му, извършено от сръбски националисти официално се смята за начало на Първата световна война. След нея градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.
След Втората световна война в Сараево се развививат промишлеността, икономиката, културата и много обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хиляди жители. Сараево става град домакин на зимните олимпийски игри през 1984 г., които се провеждат с голям успех.
След падането на комунистическите режими Сараево преживява тежките години на гражданската война в периода 1992-1995 г.
В контекст на горното градът не е най-привлекателното място за туристи, но въпреки всичко и тук си има няколко забележителности. Едната е Сараевския тунел. Друга забележителност, също свързана с войната е музеят на военното детство, който показва живота на децата, съвременници на войната. Третата е също свързана с войната - Галерия 11/7/95, в която има изложени фотоси и графики, посветени на мрачните събития в Сараево от близките години. Има и музей на геноцида и престъпленията срещу човечеството 1992-1995, в който са изложени потресаващи експонати на военните жестокости.
Има и исторически забележителности. Това са "Баш чаршията" с фонтана СЕБИЛ - площад в Стария град, където ежегодно се провежда фестивала на изкуствата "Башчаршийски вечери", Беговата джамия, улица "Ферхадия", площада "Ат Мейдан", сградата на общината, както и няколко религиозни храма от трите вероизповедания плюс синагога.
Планинския маршрут и най-вече мокрото и мрачно време малко ни бяха забавили, така че за Сараево не остана много време. Вероятно тунелът щеше да бъде прескочен, но все пак реших да се отбия, защото беше по пътя. Страничните улици, по които минах не ми допаднаха особено.
След няколко минути бяхме на входа на тунела, който също се оказа доста неугледен. Зад входа има голям паркинг, който беше почти празен. Отпред имаше неколцина туристи с чадъри. Кратко клипче за илюстрация.
Решихме да прескочим тази атракция. Времето не позволяваше разходка из града, но все пак искахме да го видим, пък и да спрем за малко. Добре щеше да бъде и да тръгнем навреме, защото не се знаеше колко още ще вали, а до Вишеград имаше над 100 км.
За разходка и снимки из Сараево при това време въобще не можеше да се мисли, затова каквото мога ще покажа на кадри от регистратора.
Правеше впечатление, че поне в южните крайни квартали на Сараево липсваше комплексното засторяване с блокове, характерно както за соца в панелен вариант, а понастоящем в тухлен. Сградите бяха двуетажни, вероятно еднофамилни, с дворове. Но не беше помислено за паркирането.
Изалязохме на по-главна улица. И тук хоризонтални светофари.
Макар и малък, видяхме първия търговски център - TDM.
После още един.
Столицата на Босна и Херцеговина е относително малък град - малко над 400 хиляди. Той възниква през 15 век с нашествието на османците на Балканите. Още с появата си градът бързо се разраства и става център на занаятите и търговията. Още през 16 век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време.
Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В градът се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си четири световни религии, култури и цивилизации.
С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на 19 век влиза в Западна Европа. Изграждат се модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец.
Сараево влиза в световната история с покушението срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г.. Убийството на ерцхерцога и съпругата му, извършено от сръбски националисти официално се смята за начало на Първата световна война. След нея градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.
След Втората световна война в Сараево се развививат промишлеността, икономиката, културата и много обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хиляди жители. Сараево става град домакин на зимните олимпийски игри през 1984 г., които се провеждат с голям успех.
След падането на комунистическите режими Сараево преживява тежките години на гражданската война в периода 1992-1995 г.
В контекст на горното градът не е най-привлекателното място за туристи, но въпреки всичко и тук си има няколко забележителности. Едната е Сараевския тунел. Друга забележителност, също свързана с войната е музеят на военното детство, който показва живота на децата, съвременници на войната. Третата е също свързана с войната - Галерия 11/7/95, в която има изложени фотоси и графики, посветени на мрачните събития в Сараево от близките години. Има и музей на геноцида и престъпленията срещу човечеството 1992-1995, в който са изложени потресаващи експонати на военните жестокости.
Има и исторически забележителности. Това са "Баш чаршията" с фонтана СЕБИЛ - площад в Стария град, където ежегодно се провежда фестивала на изкуствата "Башчаршийски вечери", Беговата джамия, улица "Ферхадия", площада "Ат Мейдан", сградата на общината, както и няколко религиозни храма от трите вероизповедания плюс синагога.
Планинския маршрут и най-вече мокрото и мрачно време малко ни бяха забавили, така че за Сараево не остана много време. Вероятно тунелът щеше да бъде прескочен, но все пак реших да се отбия, защото беше по пътя. Страничните улици, по които минах не ми допаднаха особено.
След няколко минути бяхме на входа на тунела, който също се оказа доста неугледен. Зад входа има голям паркинг, който беше почти празен. Отпред имаше неколцина туристи с чадъри. Кратко клипче за илюстрация.
Решихме да прескочим тази атракция. Времето не позволяваше разходка из града, но все пак искахме да го видим, пък и да спрем за малко. Добре щеше да бъде и да тръгнем навреме, защото не се знаеше колко още ще вали, а до Вишеград имаше над 100 км.
За разходка и снимки из Сараево при това време въобще не можеше да се мисли, затова каквото мога ще покажа на кадри от регистратора.
Правеше впечатление, че поне в южните крайни квартали на Сараево липсваше комплексното засторяване с блокове, характерно както за соца в панелен вариант, а понастоящем в тухлен. Сградите бяха двуетажни, вероятно еднофамилни, с дворове. Но не беше помислено за паркирането.
Изалязохме на по-главна улица. И тук хоризонтални светофари.
Макар и малък, видяхме първия търговски център - TDM.
После още един.
Коментар