До Дубровник и назад по неевропейски пътища

[zippel]

Вече сме в покрайнините на Сараево, така, че няколко думи за него.



Столицата на Босна и Херцеговина е относително малък град - малко над 400 хиляди. Той възниква през 15 век с нашествието на османците на Балканите. Още с появата си градът бързо се разраства и става център на занаятите и търговията. Още през 16 век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време.
Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В градът се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си четири световни религии, култури и цивилизации.
С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на 19 век влиза в Западна Европа. Изграждат се модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец.
Сараево влиза в световната история с покушението срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г.. Убийството на ерцхерцога и съпругата му, извършено от сръбски националисти официално се смята за начало на Първата световна война. След нея градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.
След Втората световна война в Сараево се развививат промишлеността, икономиката, културата и много обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хиляди жители. Сараево става град домакин на зимните олимпийски игри през 1984 г., които се провеждат с голям успех.
След падането на комунистическите режими Сараево преживява тежките години на гражданската война в периода 1992-1995 г.
В контекст на горното градът не е най-привлекателното място за туристи, но въпреки всичко и тук си има няколко забележителности. Едната е Сараевския тунел. Друга забележителност, също свързана с войната е музеят на военното детство, който показва живота на децата, съвременници на войната. Третата е също свързана с войната - Галерия 11/7/95, в която има изложени фотоси и графики, посветени на мрачните събития в Сараево от близките години. Има и музей на геноцида и престъпленията срещу човечеството 1992-1995, в който са изложени потресаващи експонати на военните жестокости.
Има и исторически забележителности. Това са "Баш чаршията" с фонтана СЕБИЛ - площад в Стария град, където ежегодно се провежда фестивала на изкуствата "Башчаршийски вечери", Беговата джамия, улица "Ферхадия", площада "Ат Мейдан", сградата на общината, както и няколко религиозни храма от трите вероизповедания плюс синагога.

Планинския маршрут и най-вече мокрото и мрачно време малко ни бяха забавили, така че за Сараево не остана много време. Вероятно тунелът щеше да бъде прескочен, но все пак реших да се отбия, защото беше по пътя. Страничните улици, по които минах не ми допаднаха особено.



След няколко минути бяхме на входа на тунела, който също се оказа доста неугледен. Зад входа има голям паркинг, който беше почти празен. Отпред имаше неколцина туристи с чадъри. Кратко клипче за илюстрация.

Решихме да прескочим тази атракция. Времето не позволяваше разходка из града, но все пак искахме да го видим, пък и да спрем за малко. Добре щеше да бъде и да тръгнем навреме, защото не се знаеше колко още ще вали, а до Вишеград имаше над 100 км.
За разходка и снимки из Сараево при това време въобще не можеше да се мисли, затова каквото мога ще покажа на кадри от регистратора.

Правеше впечатление, че поне в южните крайни квартали на Сараево липсваше комплексното засторяване с блокове, характерно както за соца в панелен вариант, а понастоящем в тухлен. Сградите бяха двуетажни, вероятно еднофамилни, с дворове. Но не беше помислено за паркирането.



Изалязохме на по-главна улица. И тук хоризонтални светофари.



Макар и малък, видяхме първия търговски център - TDM.



После още един.

[zippel]

С приближаването към центъра започнаха да се появяват и по-големи сгради.



Излязохме на една по-главна улица и обстановката все повече заприличваше на нормалната за един голям град. Виждаше се и съжителството на нови сгради с такива от преди войната. Повечето бяха ремонтирани, но по някои от тях все още се виждаха следи от бомбардировките.





Вече бяхме съвсем в центъра. Една красива стара сграда, чиято фасада беше частично изкърпена, но имаше и множество дупки от куршуми.



Минахме край синагогата, чийто вход се вижда от лявата страна.



Малкият парк отляво е споменатия Ат Мейдан, а жълтата сграда, която се вижда между дърветата от дясната страна е Министерството на отбраната..

[zippel]

Това беше самият център и намерението ми беше да оставим колата и да обиколим малко. Оказа се обаче, че тук се намира и една от големите джамии в Сараево и пространството край нея беше претъпкано с коли.





Завъртяхме и опитахме да влезем на платения паркинг. Не ни вдигнаха бариерата, защото нямаше свободни места.



Реших да минем от другата страна на реката и да опитаме там, пък и по пътя щяхме да видим някои неща.
От дясната страна се вижда Царева Джамия.



Минахме по един от многото мостове над река Миляцка, която пресича надлъжно Сараево.



Вече сме от другата страна. Минахме край една от главните забележителности на града - сградата на Общината.



Обиколката на сградата показвам в едно 30-секундно клипче за да се види от трите страни. Интересна е.

[zippel]

Колеги, които четете тази тема, имам една молба. От два дни поне при мен не се вижда нито една снимка от пътеписа, а и не само от този. Качени са на ftp-то на форума. Вчера писах за това в темата за миграцията, но до този момент никой не е изказал мнение. По тази причина моля в тази тема да ми кажете при вас виждат ли се снимките за да знам дали повредата е в моя телевизор. Готов съм с продължението на разказа но без снимки няма смимсъл.

[Asteri]

Изчезнаха снимките 😯, а с голямо удоволствие следях пътешествието, много полезно описание!

[zippel]

Нещо пак се е скапало с миграцията. Ще почакаме да въzстановят връзката с ftp. Вероятно работят по въпроса защото това касае не само тази тема.

[zippel]

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА на всички съфорумници и техните близки ! Пожелавам ви преди всичко здраве и дано цялата бъркотия с този вирус да приключи по-скоро за можем отново да пътуваме.
Току що видях, че линковете към FTP-то са възстановени, за което благодаря на ангажиралите се с проблема. Вече се виждат снимките, така че продължавам с разказа си. Дългата пауза завари действието по време на обиколка из Сараево. Тя продължава така.

Минаваме през Баш-чаршията. В най-лявата част на кадъра се вижда горната част на фонтана Себил.



Движехме се успоредно на друга забележителност - пешеходната улица Ферхадия, която се намираше от лявата ни страна. Минахме и край католическата катедрала.



Пресякохме и самата улица Ферхадия.



Сградата от лявата страна е Народния театър.



Един от старите Сараевски мостове - Скендерия.



От дясната страна зад реката се вижда друга от красивите сгради в Сараево - Академията за изящни изкуства.



Заради мокрото време, а и понеже на практика минахме край почти всички забележителности, решихме да сведем посещението до едно кафе. Точно в този момент случихме на един голям паркинг, на който имаше места.

[Asteri]

Някакси бях останал с впечатлението, че след войната в Сараево са наляти доста пари, но от снимките не изглежда да е така.

[zippel]

Не знам точно какви са били щетите и не мога да кажа колко е струвало възстановяването им, но Сараево си изглежда като столица на бедна балканска държава и в никакъв случай не може да се сравнява с Любляна или Загреб да речем а камо ли с извънбалкански европейски градове.

[zippel]

Кафето беше прилично и се оказа, че охотно приемат евро. Нещо повече - сервитьорката дори отиде до някъде за да върне рестото също в евро. Разбира се, при такава любезност закръглих сметката и поехме към паркинга.
Отново сме на крайречната улица в посока изток.



Това вече е изходът от Сараево.



В самия край на града има доста неугледен тунел.



След тунела пътят тръгва по Сараевската река Миляцка.



Дефилето на река Миляцка също си го биваше.



На това кръстовище трябваше да завием наляво, което не направих, та се наложи да се връщам.

[zippel]

Поредната бензиностанция на поредната незнайна фирма - този път "Шпиц петрол"



Последва участък в планинско-хълмист терен, в който се редуваха горски пейзажи с планински поляни. Жалко, че времето беше толкова мрачно.





Някак си не остана време за обяд, така че спряхме на това място в село Подромания.



След още десетина километра пътят минава през град Рогатица.



След това отново се движи по дефиле, този път на река Ракитница.

[zippel]

Последва поредица от десетина тунела и още толкова мостове. Някои от тунелите бяха просто издълбани в здравите скали.



Накрая излязохме на едно по-голямо кръстовище в село Устипрача.



Точно в този момент регистратора отново се побърка и започна да прави записи от по 15-тина секунди с интервал около половин минута. А последва участък с поне двадесет тунела, на практика се влиза от един в друг. Спирах 2-3 пъти да се мъча да го оправя и успях на влизане в крайната цела Вишеград.



Как се оправи не знам. Малко инфо за града.

ВИШЕГРАД е малко градче в източната част на БиХ. В него се намират две от най-големите атракции в страната.
Първата е Вишеградския мост - една най-значимите постройки в Босна от периода 15-19 век. Мостът е уникално произведение на средновековната османска инженерна и архитектурна мисъл и изкуство, нетипични за Европа, но характерни за Балканите. Разположен е над река Дрина. Дълъг е 180 м и има 11 отвора.
Мостът е дело на Мимар Синан, и е изграден по инициатива на Мехмед паша - Соколлу, поради което е известен още и като Мостът на Мехмед паша Соколович.
Съграден е в периода от 1571 до 1577 г. на мястото на брод на река Дрина, откъдето е минавал главния път от Цариград за Босна. Поправян е многократно но е оцелял в автентичния си вид до наши дни. От 2007 г. е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Другата атракция е доста по-съвременна. Това е второто етно-селище на Емир Кустурица - КАМЕНГРАД. То представя Балканите такива, каквито щяха да бъдат, ако всеки един от многобройните завоеватели, преминавали през нашите земи, не разрушаваше изграденото от неговите предшественици. Комплексът е същинска смесица от архитектурни стилове, разпространени на Балканите през различните исторически епохи, и се състои от атракциони, църква, театър, магазини, кафенета, ресторанти. В центъра на импровизираното градче се намира паметникът на писателя Иво Андрич, който печели Нобелова награда за литература за романа си "Моста на Дрина", чието действие развива имено във Вишеград. По тази причина селището се казва още "Андричград".
Каменград често се използва за декор на различни филмови продукции. Тук ежегодно се провежда филмов фестивал под патронажа на Кустурица.

Минаваме по транспортния мост над река Дрина а насреща се вижда основната част на Вишеград.



Беше време да напълня резеровара. Този път в Хифа Груп.



И един кадър от централната част на Вишеград

[zippel]

Край с регистратора. Следващите снимки са от фотоапарата. Настанихме се набързо и излязохме да видим Каменград.
Входа и главната улица.



Книжарницата и киното



Основния площад с църквата. Паметника е на поета Петър II Петрович Негош, живял през 19 век.



Разбира се, има и паметник на Иво Андрич



Един стенопис на главната улица с поредната причудлива идея на Емир Кустурица. На преден план е един от съвременните политици на БиХ - Милорад Дадич, зад него е Кустурица, зад Кустурица е Чък Норис, а острани се виждат Новак Джокович и Моника Белучи. Човек трябва доста да поразсъждава за да види свързващата нишка между всички тези личности. И никаква гаранция, че ще я намери. Самият Кустурица.



Етно селището е разположено на самия бряг на Дрина и в близост до моста на Мехмед паша Соколович.



Ето и самият мост отблизо



Завъшвам деня със следата от изминатия път.



Всъщност с това завършва и пътеписа. За следващия ден до границата със Сърбия имахме 20 км, а самата граница се минава спокойно и бързо, така че няма нищо за споменаване. Пътят през Сърбия бе по трасето отпреди две години и е описан в пътеписа ми за Черна Гора, така че с това приключвам и дано да не съм отегчил някого.

Накрая искам да поканя тези, които са се абонирали за тази тема и въобще всички, които са я харесали, да посетят следващия ми разказ, който се очертава да бъде най-красивия, който съм писал. Поне що се отнася до снимките. За разлика от досегашните, той се намира в подфорума "Европа", тъй като касае пътуване в Италия. Темата се казва "Доломитите - една лятна алпийска приказка". Ето и линк.

Доломитите - една лятна алпийска приказка

[Alexr]

"Моста на Дрина" е книга, която всеки на балканите трябва да прочете. Обърнете внимание на средните четири пролета - те са относително нови. Ако помните как свършва романа - австрийските сапьори взеривяват моста.
Благодаря за споделеното пътуване! Местата са красиви, а историята им е интересна.

[s_s1]

Благодаря за споделения пътепис. Много увлекателен, но малко бавно представен. Приемам, че вината е моя- бързо забравям.
Очаквам следващия.

[zippel]

Благодаря за споделения пътепис. Много увлекателен, но малко бавно представен. Приемам, че вината е моя- бързо забравям.
Очаквам следващия.

Следващият е започнат. Да, темпото е бавно, но си има причини. Стремежът ми е пътеписите да служат и като пътеводител, т.е. да има информация както за обща култура, така и практическа такава, която да бъде от полза на хората, които планиряат посещение на тези места. Освен това за да покажа кадри от регистратора, които касаят конкретното място, за което става дума, преглеждам целия запис, което отнема време, така че горе-долу една порция на 2-3 дни ми е капацитета. Тъй де, то край тази пандемия общо взето ни остана само да пишен и да четем. Пък и сезона сега не е за пътешествия.