До Дубровник и назад по неевропейски пътища

[zippel]

По-нататък ще видиш как изглеждат други албански пътища. А сега продължавам разказа.

След още няколко завоя стигнахме до язовир Улза, територията край който представлява природен парк със същото име.



Оттук до магистралата пътят ни беше покрай западния ръкав на язовира. До цивилизацията оставаха 15-тина километра.



Макар и завоите да продължаваха, вече се появиха мантинели а и настилката се подобри.



Е, появиха се и други неща...



Всъщност това със стадото кози е нещо съвсем нормално за планинските райони. Има го навсякъде, не само в Албания. Животните все някъде трабва да пресекат пътя а и това не е магистрала. Завоите и бездруго не позволяват висока скорост, така че няма нищо лошо.
Предстоеше да пресечем ръкава по стар красив сводов мост, който малко не си личи на кадъра от регистратора, затова добавям и една снимка от нета.





Минаваме по него.



Тия хора за парапети не са ли чували. Тези бордове до коляното отстрани не са нищо повече от висок бордюр. Представете си група деца да минат по него в момент на закачка. А сигурно се случва. Сиромашия, но чак пък толкова един елементарен парапет да не сложат.

[zippel]

Пътят в този участък изглеждаше малко по-поддържан, но и тук имаше места, където не дай си боже да се разсеяш към дерето...



Имаше и обезопасени места



Не знам какъв им е критерия за мантинели, но за мен местата от горните два кадъра са еднакво опасни, защото дерето и двата случая беше дълбоко 30-40 м, което е напълно достатъчно за да е ясен резултата от евентуално падане.
Дефилето беше красиво и доколкото релефа и растителността край пътя позволяваха, можеше това да види и от колата.





Не липсваха и крайпътни капанчета. Не бяха претенциозни, но изглеждаха приятни.



Не се възползвахме от тях, защото бях решил да пестим време до изясняване на положението, т.е. докато минем неясния участък. А той беше в своя край. Няколко кадъра от последната му част :

[zippel]

И вече излязохме на равното.



Явно и в Албания има непремерени инвестиции.



Най-после стигнахме до главния път. Мислех, че е магистрала, но знакът СТОП показваше, че не е.



Няма значение, този път вече беше съвсем друго нещо. След почти три часа по баири и дупки това изглеждаше като мечта.



По такъв щяхме да караме през целия ден ако не бяха косовско-сръбските простотии. Дори мисля, че на албанска територия от границата с Косово до това място е магистрала. Балкански нрави...
Тъй, като в тази точка се съединяват двата възможни маршрута, редно е да направя равносметка на този, по който минах.
Километрите от Скопие до границата с Албания са 140. Минахме ги за 3 часа с половин час спирка, т.е. 2 ч. и 30 мин. чист път. Средната скорост излезе 56 км/ч изцяло в дъждовни условия. Пътищата са добри и при сухо време вероятно ще може и по-бързо. На границата нямаше нито проблеми нито забавяне.
На албанска територия километрите от границата до това място са 108, минахме ги без никакво спиране за 2 ч 40 мин. Което прави средна скорост 40 км/ч. Не валеше, но освен многото завои поради планинския характер, пътищата са и с много дупки, т.е. изискват повишено внимание. Има и много товарни автомобили по трасето. Иначе обстановката беше спокойна. Никой не ни спря, нито загледа.

[zippel]

Първите 10 км по новия път бяха по поречието на река Мати.



Значи албанците знаели как се обезопасява мост.



На това място се излиза на главния път от Тирана за Лежа, Шкодер и Черна Гора.



След малко минахме над река Мати, която продължава на запад към Адриатическо море



По-високия клас на пътя си личеше и по инфраструктурата край него.



Появиха се и крайпътни търговци на зеленчуци.

[zippel]

Споменах по-горе за многото бензиностанции по второстепенните пътища дотук. Тогава не знаех какво ще видя по-късно. Ако там бяха необичайно много, то на главния бяха буквално на всеки километър. А и изглеждаха по-добре от предните.

Употребявайки израза „на всеки километър“ ни най-малко не преувеличавам, дори по-близо до истината би било „по две на километър“. В следващите 4 кадъра не съм изрязал тайминга. Както се вижда, в диапазон от 2 минути минаваме край 4 бензиностанции. При средна скорост от 70-80 км/ч тези 2 минути представляват 2.5 км, т.е. гъстотата е 1 бензиностанция на 600 м път.









В следващия участък за 3 минути минахме край 5 бензиностанции, което прави пак същата гъстота. Разбира се, тях няма да покзавам за да не отегчавам читателя, но в 13-километровия участък от горния разклон до Лежа бензиностанциите със сигурност бяха поне 20. За автомивките не споменавам – те са задължителен атрибут към всяка.

Навлизаме в Лежа, градът в който е умрял албанският национален герой Скендербег.



Няколко думи за героя.

ГЕОРГИ СКЕНДЕРБЕГ е живял през 15 век. Като син на албански владетел е бил пленен и даден като заложник на султан Мурат II. Там се проявява като смел боец, става командващ на 5000 турски кавалеристи. След поредица спечелени битки получава прозвището Искендер Арнаут (албанския Александър). По-късно приема исляма и името Искендер-бей и оттам Скеднербег.
Когато през 1443 г. османците отнемат принадлежащите на неговото семейство имоти, Скендербег се отрича от исляма и вдига въстание. Сключва военнополитически съюз с Венеция и с вождовете на разни племена и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, разгръща партизанска война в Северна Албания. Следва нова поредица от успешни военни и политически действия, допринесли за запазването на Албания.
Скендербег умира в град Лежа през 1468 г., където понастоящем се намира мавзолеят му.

Трасето ни минаваше покрай мавзолея, но поради сгради, дървета и спрели автобуси го зърнахме само за миг. Сградата в далечината най-отдясно на кадъра.

[Veni1]

Хе, пък ти си снимал само маркови бензиностанции..
Верно, че са много, ама от Пловдив до Асеновград са по-нагъсто, относително.

Интересно, че поне там, дето съм зареждал, е било качествено горивото.

Но маслата - в каквато опаковка искаш, такова ти дават - съдържанието е неясно.

Продължавай...много приятни спомени събуждаш.

[zippel]

Те там всички са маркови. Само дето марките не се повтарят. Не зареждах, защото бях проверил, че в Босна и Херцеговина е по-ниска цената. Пък и в Скопие бях напълнил резервоара, което ми осигуряваше около 1100 км преход.
Масло не бих и си и помислил да купувам там. То и у нас не купувам масло къде да е.

[zippel]

Стигнахме до малко преди град Шкодра

ШКОДРА е един от големите албански градове и има богата история. На близкия до града хълм се намира средновековната крепост РОЗАФА. На северозапад е разположено най-голямото езеро на Балканския полуостров, носещо неговото име : ШКОДРЕНСКО ЕЗЕРО. Неговата площ е повече от 400 кв.км и е поделена между Албания и Черна Гора.

Скалистите хълмове край Шкодра не позволяваха да се види нито града нито езерото. На този кръг пътят за Черна Гора завива наляво, а Шкодра остава от дясната страна. Оттук до границата оставаха десетина километра.



Като обобщение може да се каже, че втората част на прехода през Албания по този маршрут минава по перфектен път както като елементи, така и като състояние. Скоростта на придвижване обаче не е голяма заради това, че освен многото бензиностанции и автомивки край пътя има складове, цехове, работилници, търговски обекти и какво ли още не, което не позволява бързо каране. 70-те км до границата ни отнеха 1 час и 10 минути чист път без престоите.

Изходът от Албания не беше безлюден като входа, но опашката бе поносима.



Граничните процедури отнеха не повече от половин час и вече бяхме в Черна Гора.



Първото ми впечатление бе, че пътят на територията на Черна Гора беше равностоен на този в Албания, но прилежащите сгради определено бяха по-подредени и имаха някак си по-завършен вид. Появи се и позната верига бензиностанции.



Нищо чудно, защото по принцип в Черна Гора има доста голямо руско присъствие.
След бензиностанцията от горния кадър, обаче пътят стана по-тесен и с повече завои, явно навлязохме в участък от друг клас.



На моменти дори при разминаване едната гума трябваше да стъпва на банкета.



Малко излагация от страна на черногорците.

[zippel]

Съгласно правилото ма Мърфи точно в този участък трябваше да застигна точно този кемпер.



Караше сравнително бавно, но в следващите километри нямаше как да го изпреваря. Шофьорът явно беше неопитен, защото на местата, където беше възможно, не му идваше въобще на ум да даде път на някой отзад. Когато се разминаваше с един автобус буквално спря.



Кулминацията настъпи на едно място, където беше толкова тясно, че колите трябваше на места да изчакват за да се разминат с автобуса. Когато дойде ред на кемпера пред нас шофьорът му направи точно това, което не трябваше. Спря за да изчака автобуса на място, на което заради завой и дере от вътрешната страна нямаше как да се разминат, а самият кемпер имаше половин метър свободно място отдясно. Наложи се шофьора на автобуса да слезе, за да показва на другия какво да прави. В крайна сметка малко се заклещиха с огледалата. Ситуацията беше комична, от типа „блондинка паркира автомобил“, но забави цялата колона. Ето видео от случката.

След този епизод явно шофьорът на кемпера се поуплаши и започна да спира при разминаване с почти всяка кола. Добре, че последва някакво село, в което на гърбицата при спирката успях да го изпреваря.


Естествено погледнах кой е зад волана и нещата си дойдоха на мястото. Германски пенсионер си прави европейска обиколка с кемпер с бабата. Доколкото съм чувал, много било популярно. Вероятно цял живот е карал малолитражен автомобил, а сега взел кемпер под наем за да си направи обиколката. Няма как, понякога трябва човек да бъде търпелив.
На това кръстовище излязохме на път, който беше по-широк.



Първата планирана спирка в Черна Гора беше град Стари Бар.

СТАРИ БАР е средновековен град опасан с крепостни валове, заграждащи територия, в която са били разположени жилищни, обществени и култови сгради. По-голяма част от тях са разрушени, с изключение на часовниковата кула, сградата на митницата, църквата и хамама, които са били реставрирани след земетресението през 1979 г. Жилищната архитектура носи стиловите особености, характерни за различните периоди на строителство – Късна Готика, Ренесанс и Барок, съчетани с ориенталски елементи.
През вековете старият град на Бар е многократно разрушаван. Градът е бил първата историческа столица на Стара Черна гора, по известна като самостоятелното владение Зета. След това с края на Душановото царство, княжество Черна гора има за главни градове Жабляк, Обод и Цетине.

[zippel]

2 км преди стария град край пътя се намира едно от най-старите маслинови дървета в света. Смята се, че възрастта му е над 2 000 години. Отбивката е на това място.



Теренът около дървото е ограден като малък парк.



Мястото е близо до главния път и удобно за посещение. Ето и самото дърво.



Времето беше напреднало и решихме да не спираме в Стария град и крепостта, затова ще покажа една снимка от нета.



На тръгване след дървото не забелязах, че регистртатора не работи, така че до следващата спирка няма кадри. Всъщност следващата спирка бе наблизо. Това бе една от топ атракциите в този район – остров Свети Стефан.

Остров СВЕТИ СТЕФАН още е наричан „Черногорското Монако”, което е доста пресилено. Това всъщност е съвсем малко островче с размери 130х190 м, свързано със сушата чрез изкуствен провлак. На него има няколко десетки сгради, всички във венециански стил. Всичките са частни и принадлежат на ВИП хора от целия свят. Има един комплекс от вили и апартаменти, който работи на хотелски начала с цени около 1500 евро за нощувка, но и той не е за простосмъртния турист. Достъпа до супер луксозната локация е ограничен до собствениците, техните гости и гостите на хотелския комплекс. Преди е било възможно да бъде посещаван срещу някаква такса, но в момента това е невъзможно. Много световноизвестни личнности са посещавали Свети Стефан заради красотата, уединението и дискретността, с които се слави острова. Няколко имена : Кърк Дъглас, Дорис Дей, Джералдин Чаплин, Сидни Поатие, Силвестър Сталоун, Джереми Айрънс, Боби Фишер, Алберто Моравия и др. А единия от собствениците на имоти там е Клаудия Шифър.
Също така на острова се е състояла и сватбата на Новак Джокович.

Както споменах, нямам кадри от подхода към Свети Стефан, но направих снимка с фотоапарата.



Изглежда доста добре, но ако имаше пясък на плажа, щеше да е още по-хубаво. Само, че на адриатическите брегове това не прави впечатление, защото те почти нямат пясъчни плажове.
Последната спирка за днес беше град Будва. Няколко думи за него.

Историята на града е много богата, започвайки от финикийски времена, минавайки през древна Гърция, Рим и Венеция, после Австрия, Наполеонова Франция и Русия, чак до Югославия. Будва е била дори и част от Първото Българско Царство по времето на цар Самуил.
Заради едни от най-хубавите плажове на Адриатическо море градът е типично лятна дестинация, но с много по-голяма гъстота на туристите от Котор. При население малко над 10 хиляди Будва отчита около 700 хиляди туристи и почти 4.5 милиона нощувки за една година. По население градът е колкото Несебър или Поморие (около 14 хиляди), но ако в Несебър има около 200 хотела, в Будва те са повече от 1000. За разлика от Котор, Будва е много по-населен през лятото и с много богат нощен живот.
Според много наблюдатели Будва е типичен лош пример за прекомерното и хаотично застрояване следствие на пазарния натиск. Дори има израз „БУДВАНИЗАЦИЯ”, добил международна популярност като определение за хаотично разрастване на жилищния фонд без това да е съпътствано от адекватна инфраструктура.
Най-ценното място за разглеждане безспорно е Стария град, който е подобен на този в Котор, Дубровник или Сплит, само дето не е в списъка на ЮНЕСКО. Разположен е на скалист полуостров и ограден с каменна стена. Повечето от постройките са от Венециански времена, като най-известните са градската Цитадела и църквите Санта Мария ин Пунта (840 AD), Свети Йоан (17 век) и Света Троица (1804). Стария град представлява каре с размери 200х200 м, като района вътре в крепостните стени е изцяло пешеходна зона. Има много площадчета, магазини и заведения.

[zippel]

Още с навлизането в Будва се оглеждах да видя споменатото презастрояване.



Следващите три кадъра са от главните улици на града.







Според мен застройката е нормална за един курортен град. Не знам защо се оплакват местните че била хаотична. Да отидат в Слънчев бряг и като се върнат Будва ще им се стори супер.
Собственикът на апартамента, в който нощувахме се бе погрижил да паркираме колата на покрива на някаква постройка.



Специално държах на паркинга, защото иначе не беше ясно къде ще оставя колата.
Вечерта обиколихме Стария град. Същата приятна обстановка като в Котор или Сплит, само че по-малко на площ. Очаквах да има тълпи от хора по тесни улици затова не взех фотоапарата. Така и си беше.
С това денят приключи. Преходът беше почти 400 км, границите две, времето променливо, а пътищата далеч не от най-бързите, затова вечеряхме в един ресторант и се прибрахме директно в апартамента. Нощният живот на Будва остана за друг път. Ето и следата от днес.

[zippel]

Ден трети : Будва - Дубровник

Преходът за днешния ден беше една трета от вчерашния и само една граница, затова не се налагаше да ставаме рано. Времето отново не бе благоприятно нито за пътуване нито за разглеждане. Въпреки това ще покажа още няколко кадъра от Будва.







След изкачване на възвишението над Будва пътят върви по склона успоредно на морския бряг.



После се отдалечава от брега и следващите 15 км пак е успореден на него, но на около 5 км навътре. В този участък от двете страни на пътя подобно на Албания е обсипано с бензиностанции, складове и всякакви обслужващи сгради, само че тези в Черна Гора изглеждаха по-цивилизовано.

[zippel]

Малко преди пътят да достигне Тиватския залив от лявата страна се видя летището Тиват, което обслужва региона на Будва, Котор и Тиват.



Тук завихме наляво за да отидем на Острова на цветята.



Това е остров с формата на елипса с размери 300х200 м. Свързан е със сушата с малък мост, при който има паркинг. На островчето има няколко луксозни хотелчета и ресторанти, също така манастира „Св. Архангел Михаил”. В непосредствена близост има още един остров - Свети Марко, който е слабо населен, а зад него съвсем минитюрно островче, на което е разположен единствено манастира "Госпа од милосърда".

Влизането на острова става през нещо като портал.



Последва кратка обиколка из уличките на острова. Както е видно от кадрите нищо особено като атракция.

[zippel]

Така, че поехме обратно по пътя си. А тoй продължи по брега на Тиватския залив, преминавайки през самия град Тиват.

Град ТИВАТ е с население около 10 хиляди. Заради красивото крайбрежие той е един от най-посещаваните курорти в този район. Градчето е младо и няма старини, но освен хубавите плажове има ботаническа градина, няколко знакови хотела и заведения, две марини, от които едната естествена и много други атрибути на лукса.

Няколко кадъра от преминаването през Тиват.







Два километра след Тиват в дъното на Тиватския залив има тесен проток, който го свързва с Которския. В най-тясната си част е едва 270 м. Малко преди това между селата КАМЕНАРИ и ЛЕПЕТАНЕ има организирана денонощна фериботна линия, която спестява на автомобилите 40 км обиколка на Которския залив. Ситуацията изглежда така :



Фериботите са през 15 мин. и при нужда по-начесто а пътуването трае 8 мин.
Пристанището в Лепетане



И вече сме на ферибота. Разбира се, никой не слиза от колите при 8 минути плаване.

[zippel]

Слизаме и продължаваме по брега към следващия по-голям град.

ХРЕЦЕГ НОВИ е с население е около 20 хиляди. По римско време тук е имале рибарско селище. През 14 век босненския крал Стефан Твъртко построява крепост и тогава селището приема името Свети Стефан. По-късно то бива завладяно от Херцеговинската династия Хранич, които го правят пристанищен град и развиват търговията. Тогава бива преименуван. Следва известната съдба на повечето тукашни градове - Венецианско владение, после за малко Австро-Унгария и накрая Югославия. В момента е основно туристически център. Има малка историческа част, където могат да се видят църквата Св. Архангел Михаил и часовниковата кула над старата градска порта. Над тях се издига крепостта, в която има малък амфитеатър, който се позлва за мероприятия.

Херцег Нови е доста неудобен за транзитно отбиване, защото почти няма място за паркиране. Има голям паркинг край главния път над града, но после трябва да се слиза около 40-50 м надолу. Като добавим и това, че все още леко валеше, решихме, че ще е достатъчно да направим снимка само от паркинга. Покривите на Херцег Нови и част от Тиватския залив.



Към нея ще добавя два кадъра от преминаването през града





И за обща представа две снимки от нета от старата част на Херцег Нови.



и една откъм морето.