Tweet
До: Кой, къде е ходил по света...
Бил съм в Югоизточна Азия. Не ги пускат гущерите, те поначало си ходят във всички стаи, включително хотелските. казват, че са полезни, защото ядат комарите, но всъщност последните са толкова много и толкова злостни, че нямаш никакъв кяр от гущерите. Хубаво е, че не хапят и не ти падат на главата, когато лазят по тавана.
Пак оттогава - най-екзотичното място, където съм бил е Камбоджа. По-скоро беше екзотично време, малко след като виетнамците бяха изринали "червените кхмери" от по-голямата част от страната - и малко преди самите те да се раздвижат там като господари. (Чел съм, че това движение било типично за "освободители".)
Беше ми тогава страшно интересно и к'во ли не съм споделял с приятели. Защото имах, така да се каже, този изключителен късмет. После годините си вървяха, аз си остарявах и сега вече не искам и да си спомням за онова място. Даже бих предпочел никога да не съм бил там и да не знам какво е това облечен скелет (плътта изчезва по-бързо от дрехите).
---
Иначе като заминавах, у нас ми удариха щедро една инжекция за едра шарка, макар че тази болест вече беше окончателно победена и по решение на Световната здравна организация всички ваксини за нея бяха унищожени, с изключение на дълбок резерв в десетина столици в света. (Казах това на доктора, а той се ухили: "Унищожена е, но като за тебе ще се намери". И се намери, макар да си имам от детство белег от имунизация за вариола на рамото.)
Но маларията пък не беше в някакъв географски списък. И се върнах здрав поради късмет - в Камбоджа едва ли не всеки трети се тресеше и потеше от въпросната "неприятност".
---
И екзотиката е като всичко друго; добре е да се поема в умерени корличества.
Поздрави!
Първоначално публикуван от Volk
Преглед на мнение
Пак оттогава - най-екзотичното място, където съм бил е Камбоджа. По-скоро беше екзотично време, малко след като виетнамците бяха изринали "червените кхмери" от по-голямата част от страната - и малко преди самите те да се раздвижат там като господари. (Чел съм, че това движение било типично за "освободители".)
Беше ми тогава страшно интересно и к'во ли не съм споделял с приятели. Защото имах, така да се каже, този изключителен късмет. После годините си вървяха, аз си остарявах и сега вече не искам и да си спомням за онова място. Даже бих предпочел никога да не съм бил там и да не знам какво е това облечен скелет (плътта изчезва по-бързо от дрехите).
---
Иначе като заминавах, у нас ми удариха щедро една инжекция за едра шарка, макар че тази болест вече беше окончателно победена и по решение на Световната здравна организация всички ваксини за нея бяха унищожени, с изключение на дълбок резерв в десетина столици в света. (Казах това на доктора, а той се ухили: "Унищожена е, но като за тебе ще се намери". И се намери, макар да си имам от детство белег от имунизация за вариола на рамото.)
Но маларията пък не беше в някакъв географски списък. И се върнах здрав поради късмет - в Камбоджа едва ли не всеки трети се тресеше и потеше от въпросната "неприятност".
---
И екзотиката е като всичко друго; добре е да се поема в умерени корличества.
Поздрави!
Коментар