От: Шофьорски изпити през 15 години?
Добре де, ще трябва май да обясня моята позиция още един път.
Аз съм шофьор в столичния градски("адски") транспорт. НЕ'къв такъв изпит поставя под въпрос хляба ми(ако не взема изпита), и въпреки това не съм против. Вероятно се питате защо. Много просто, каквото и да е ситото, все някаква полза ще има, дали някой ще се донаучи, дали на някой ще му вземат книжката(не всички винаги могат да си платят и пр.), на 100 некадърника пет-шест-десет да отпаднат, за мен реално полза има. И има, защото шофирам в столицата от 6 до 10 часа на ден(понякога до около 200 на месец), и реално дори средностатистически да ми се намалят стресовите ситуации на ден с две-три, значението е огромно. Това обаче са неща които не могат да се измерят съвсем обективно, та не очаквам и голямо разбиране от широката публика. Нормално е компютърен спец, който няма почивка да отиде и до тоалетната, камо ли до КАТ за документи нещо, да не го брига много, колко народ не може да кара. Ама това само до нервите и умората, а ако включим и безопасността, тъй като всичко е свързано?! При грешките на пътя, умират хора - аз, вие, моите и вашите близки... Това скоро няма да спре, поради много причини, но вероятността да се случва все пак намалява, каквото и да се направи за повишаване на безопасността. Да, статистиката са някакви странни цифри, зад които обаче реално се крият реални събития - често човешки трагедии... Никой нормален човек не поглежда тези цифри, докато той или близките му, не станат част от тях. По-ясно обяснение трябва ли ви?! ОК! Ако утре на такъв изпит ще вземат книжката на някой, който иначе би погубил ваш близък(жена, дете, родител, роднина...), пак ли бихте били против тези изпити?! Естествено, не сме пророци и няма как да знаем, но статистически погледнато, това все пак ще се случва, дори и да не може реално да бъде измерено. Да, дори и тук, дори и с корупцията и всички пропуски в системата, полза ще има и тя ще се увеличава. Естествено стои въпроса "колко?", винаги ни трябва количествено измерение на ползата, дали ако е само за един човек си заслужава, или ако е за двама, трима...десет...??! Каква е цифрата, която ни се струва разумна, за да жертваме себе си(отпуската, тъмните коридори и гишета)?! Аз лично бих ги дал тези неща и за един единствен(спасен) съвсем непознат човек, на вас колко Ви трябват? Това, което се изисква от всеки водач, за такъв голям период от време, е практически нищо, а полза реално не може да няма никаква(бах' ма'аму, Облогът на Паскал рЕпа да яде
).
За незнаенето, нарушенията и кое как... К'во да кажа, има ги и разни варианти, но "незнаенето" не е хич малък процент. Те това е страшното, те даже и не знаят, че нарушават. Аре, че не знаят какво им показва регулировчика хубаво, той ще дойде и ще им го обясни с прости думи, ама има и вариант на толкова кухи лейки, че обясненията може да са чак посмъртно или в болницата(просто не спират). За ден, само на едно единствено кръстовище(само за пример) се налага да пазя отнемащите ми предимството(ясно отбелязано със съответните знаци), по около два до четири пъти. Едни не виждат знака, други не го разбират, при положение че са длъжни и за двете неща...(а не е и да не се вижда). Кръстовището е до Зимния дворец в Студентски град, вероятно мнозина ще се сетят... Всичко примери от реалния живот...
А за обучението...много мога да кажа и то с примери, но само един.
Прекрасен слънчев ден, малко след обяд, чакам си смяната на една съвсем обикновена спирка на градския транспорт(на Семинарията по Св. Наум, посока хотел Хемус). На спирката спира учебен автомобил, вътре инструктора и "курсантката" си говорят, пишат си документи, автомобила изгасен... Така около 5-6 минути... Идва автобус и спира на спирката, за което учебния автомобил доста го затруднява(знам го от опит), както и за потеглянето му.
Почуквам съвсем културно на стъклото на инструктора и му соча знака за спирка с многозначителен въпросителен жест. Той спокойно ми отговаря, че е разрешено спирането на спирка за качване или слизане на пътник..., а аз му соча калпаво спрелия заради него автобус, и добавям текста от закона "... ако не се пречи на превозните средства от градския транспорт"
 Той поглежда, и потвърждава че съм прав, докато аз добавям, че съм на спирката от 5 минути и никой не се е качвал или слизал от учебния автомобил. Казах му, че съм именно шофьор на автобус, и че чак сега ми се е изяснило защо често спират там и пред мен - просто хорицата така са обучени и не намират нищо лошо. 
ПП: Търтрей, там магазина е денонощен за алкохол и цигари, абсолютно си прав за "клиентелата". Дори при скорошното ми ПТП с автобуса(с друг автобус на ГТ), имаше паркирана кола там, което също има косвена роля за цялата ситуация тогава. В контекста на статистическите ми размишления горе, съм склонен да вярвам, че ако там нямаше кола тогава, нямаше да се стигне до ПТП. За щастие нямаше пострадали, при положение че общо хората в двата автобуса бяха минимум 150-200 човека. А не е да няма знаци там, даже този(след следващата пряка след магазина) който ми счупи предното стъкло и го прегазих докато прекосявах градинката посока тротоара, го възстановиха още на следващия ден.
ПП2: Изписах си писането сигурно за седмица напред, моля да ме извините.
					Добре де, ще трябва май да обясня моята позиция още един път.
Аз съм шофьор в столичния градски("адски") транспорт. НЕ'къв такъв изпит поставя под въпрос хляба ми(ако не взема изпита), и въпреки това не съм против. Вероятно се питате защо. Много просто, каквото и да е ситото, все някаква полза ще има, дали някой ще се донаучи, дали на някой ще му вземат книжката(не всички винаги могат да си платят и пр.), на 100 некадърника пет-шест-десет да отпаднат, за мен реално полза има. И има, защото шофирам в столицата от 6 до 10 часа на ден(понякога до около 200 на месец), и реално дори средностатистически да ми се намалят стресовите ситуации на ден с две-три, значението е огромно. Това обаче са неща които не могат да се измерят съвсем обективно, та не очаквам и голямо разбиране от широката публика. Нормално е компютърен спец, който няма почивка да отиде и до тоалетната, камо ли до КАТ за документи нещо, да не го брига много, колко народ не може да кара. Ама това само до нервите и умората, а ако включим и безопасността, тъй като всичко е свързано?! При грешките на пътя, умират хора - аз, вие, моите и вашите близки... Това скоро няма да спре, поради много причини, но вероятността да се случва все пак намалява, каквото и да се направи за повишаване на безопасността. Да, статистиката са някакви странни цифри, зад които обаче реално се крият реални събития - често човешки трагедии... Никой нормален човек не поглежда тези цифри, докато той или близките му, не станат част от тях. По-ясно обяснение трябва ли ви?! ОК! Ако утре на такъв изпит ще вземат книжката на някой, който иначе би погубил ваш близък(жена, дете, родител, роднина...), пак ли бихте били против тези изпити?! Естествено, не сме пророци и няма как да знаем, но статистически погледнато, това все пак ще се случва, дори и да не може реално да бъде измерено. Да, дори и тук, дори и с корупцията и всички пропуски в системата, полза ще има и тя ще се увеличава. Естествено стои въпроса "колко?", винаги ни трябва количествено измерение на ползата, дали ако е само за един човек си заслужава, или ако е за двама, трима...десет...??! Каква е цифрата, която ни се струва разумна, за да жертваме себе си(отпуската, тъмните коридори и гишета)?! Аз лично бих ги дал тези неща и за един единствен(спасен) съвсем непознат човек, на вас колко Ви трябват? Това, което се изисква от всеки водач, за такъв голям период от време, е практически нищо, а полза реално не може да няма никаква(бах' ма'аму, Облогът на Паскал рЕпа да яде
За незнаенето, нарушенията и кое как... К'во да кажа, има ги и разни варианти, но "незнаенето" не е хич малък процент. Те това е страшното, те даже и не знаят, че нарушават. Аре, че не знаят какво им показва регулировчика хубаво, той ще дойде и ще им го обясни с прости думи, ама има и вариант на толкова кухи лейки, че обясненията може да са чак посмъртно или в болницата(просто не спират). За ден, само на едно единствено кръстовище(само за пример) се налага да пазя отнемащите ми предимството(ясно отбелязано със съответните знаци), по около два до четири пъти. Едни не виждат знака, други не го разбират, при положение че са длъжни и за двете неща...(а не е и да не се вижда). Кръстовището е до Зимния дворец в Студентски град, вероятно мнозина ще се сетят... Всичко примери от реалния живот...
А за обучението...много мога да кажа и то с примери, но само един.
Прекрасен слънчев ден, малко след обяд, чакам си смяната на една съвсем обикновена спирка на градския транспорт(на Семинарията по Св. Наум, посока хотел Хемус). На спирката спира учебен автомобил, вътре инструктора и "курсантката" си говорят, пишат си документи, автомобила изгасен... Така около 5-6 минути... Идва автобус и спира на спирката, за което учебния автомобил доста го затруднява(знам го от опит), както и за потеглянето му.
Почуквам съвсем културно на стъклото на инструктора и му соча знака за спирка с многозначителен въпросителен жест. Той спокойно ми отговаря, че е разрешено спирането на спирка за качване или слизане на пътник..., а аз му соча калпаво спрелия заради него автобус, и добавям текста от закона "... ако не се пречи на превозните средства от градския транспорт"
ПП: Търтрей, там магазина е денонощен за алкохол и цигари, абсолютно си прав за "клиентелата". Дори при скорошното ми ПТП с автобуса(с друг автобус на ГТ), имаше паркирана кола там, което също има косвена роля за цялата ситуация тогава. В контекста на статистическите ми размишления горе, съм склонен да вярвам, че ако там нямаше кола тогава, нямаше да се стигне до ПТП. За щастие нямаше пострадали, при положение че общо хората в двата автобуса бяха минимум 150-200 човека. А не е да няма знаци там, даже този(след следващата пряка след магазина) който ми счупи предното стъкло и го прегазих докато прекосявах градинката посока тротоара, го възстановиха още на следващия ден.
ПП2: Изписах си писането сигурно за седмица напред, моля да ме извините.
							
						
							
						
Коментар