Tweet
От: Котлон на течно гориво
От личен опит и от прочетеното по руските форуми за мен най удачен е двойката . Най компактен е и крачетата за поставяне на съда са най стабилни . Единицата е най близък до оригинала а тройката е лагерен примус по същество две двойки на един резервоар . Четворката е с по голям резервоар и според руснаците не прегрява . Всичките модели съм ги пекъл над половин час на пълна мощност резервоарчетата са топли но са далече от прегряване . Може и прави са са все пак експлоатират шмеловете едни 40 и кусур години . При тях примуса не е луксозна прищявка а жизнена необходимост когато си на експедиция с месеци насред нищото . Принципа на работа на всичките е еднакъв има разлики само в стержена който пуска горивото при единицата който е месингова зъбна рейка запазено е конструктивното решение на оригинала и в помпичките на първите единици и те са като на оригинала месингови и стержена на помпичката се завива на резба . На следващите серии стержена на горивната глава е опростен и го движи екцентриков механизъм . Помпичката в руското изпълнение е може би единствения възел който създава проблеми . При оригиналния Phoebus 625 буталото е кожен салник който е практически вечен при редовно смазване . При руската модернизация е един особен О пръстен с крачета а гумата старее и се къса . Руснаците имат десетки вариации на тема отстраняване на този недостатък включително и как да си направим сами кожен салник . В оригиналното изпълнение стержена на помпичката се завива което за мен е много по добро решение защото не може да изплиска бензин при някакъв дефект във възвратното клапанче . При мен се случи веднъж добре че беше изгасен примуса . Клапанчето заседна на чеплък в двата отвора . Като остане време ще модернизирам една две помпички като оригиналните . Phoebus 625 е конструиран като примус за австрийската армия някъде около 1960 година а по късно е приет на "въоръжение" в швейцарската и германската . Като цяло е един изключително здрав ; надежден и непретенциозен към горивото примус изработен изцяло от метал . Няма пластмаси и маркучи все неща които се чупят в най неподходящия момент . Компановката на руските за мен е по добра имаш тенджерка 5 литра и капак който можеш да го ползваш за тенджерка или чиния . При австрийския кутията е само транспортен контейнер . На австрийския пише че със смяна на дюзите работи и с газ за горене на шмела изрично пише само бензин но си работи прекрасно и на газ за горене без смяна на дюзи така че реално и той си е двугоривен примус .
От личен опит и от прочетеното по руските форуми за мен най удачен е двойката . Най компактен е и крачетата за поставяне на съда са най стабилни . Единицата е най близък до оригинала а тройката е лагерен примус по същество две двойки на един резервоар . Четворката е с по голям резервоар и според руснаците не прегрява . Всичките модели съм ги пекъл над половин час на пълна мощност резервоарчетата са топли но са далече от прегряване . Може и прави са са все пак експлоатират шмеловете едни 40 и кусур години . При тях примуса не е луксозна прищявка а жизнена необходимост когато си на експедиция с месеци насред нищото . Принципа на работа на всичките е еднакъв има разлики само в стержена който пуска горивото при единицата който е месингова зъбна рейка запазено е конструктивното решение на оригинала и в помпичките на първите единици и те са като на оригинала месингови и стержена на помпичката се завива на резба . На следващите серии стержена на горивната глава е опростен и го движи екцентриков механизъм . Помпичката в руското изпълнение е може би единствения възел който създава проблеми . При оригиналния Phoebus 625 буталото е кожен салник който е практически вечен при редовно смазване . При руската модернизация е един особен О пръстен с крачета а гумата старее и се къса . Руснаците имат десетки вариации на тема отстраняване на този недостатък включително и как да си направим сами кожен салник . В оригиналното изпълнение стержена на помпичката се завива което за мен е много по добро решение защото не може да изплиска бензин при някакъв дефект във възвратното клапанче . При мен се случи веднъж добре че беше изгасен примуса . Клапанчето заседна на чеплък в двата отвора . Като остане време ще модернизирам една две помпички като оригиналните . Phoebus 625 е конструиран като примус за австрийската армия някъде около 1960 година а по късно е приет на "въоръжение" в швейцарската и германската . Като цяло е един изключително здрав ; надежден и непретенциозен към горивото примус изработен изцяло от метал . Няма пластмаси и маркучи все неща които се чупят в най неподходящия момент . Компановката на руските за мен е по добра имаш тенджерка 5 литра и капак който можеш да го ползваш за тенджерка или чиния . При австрийския кутията е само транспортен контейнер . На австрийския пише че със смяна на дюзите работи и с газ за горене на шмела изрично пише само бензин но си работи прекрасно и на газ за горене без смяна на дюзи така че реално и той си е двугоривен примус .
Там някъде го напъдиха от бушкрафт форума като се опита да го продава там за 120 лева . Явно няма никакво желание да го продаде 
Коментар