Tweet
От: "Кварталче" затворен тип с повишена автономност.
Към автора:
При "проектирането" /да го наречем "измислянето"/ на такъв комплекс /съобщност от близко мислещи/, най-важното нещо е да се реши какъв ще е типът собственост.
Дали всеки съсед ще си купи къщурка в отделен парцел или тя ще носи идеална част от право на строеж в един голям парцел, без да се купува земята. При отговорът на този въпрос, много строители и инвеститори се наиграха в последните години на строителство в БГ. От изборът на подход при проектирането, сами ще следват останалите подробности.
1. Ако всеки е в отделен парцел, ще се проектира и улица, която може да стане общинска или не /и тук има светли примери/. По закон, както знаете, никой не може да ти каже какво ще си правиш в твоя имот. Съседът ще има правото сам да решава дали ще ползва общата инфраструктура и комуникации. Какви ще са тогава взаимоотношенията с бащицата на проекта? Опитът показва, че в този случай, рано или късно, всеки се оправя сам и не плаща за общото благо /алейки, зеленина, общи разходи/.
2. Ако всеки си купи къща, в общ парцел /само право на строеж/ и инфраструктурата остане собственост на бащицата - тук вече този, който е собственик на всичко ще диктува използването на вътрешната територия, комуникации и услуги. Разбира се, ако всички комуникации са негова собственост - трафопост, вода, ток и т.н. И всички партиди са на негово име. В такива затворени комплекси животът се базира на договор и правилник за вътрешен ред. Не на закон за етажна собственост или подобни нормативни актове. Ако някой не си плати нещо – просто му се спира от собственика. И тук мога да дам много примери. Като цяло това е най-правилният начин да се случи подобен проект. Така ще може да се инвестира по-малко в обща инфраструктура и да се управлява по-кадърно. Всеки ще си живее, знаейки, че има кой да се грижи за неговата собственост. Минус е при евентуална препродажба на къщата – новият собственик трябва да бъде съгласен с установеният ред и норми.
3. Разбира се има и междинни варианти, но те вече са плод на решение – 2, 3 или 4 парцела, отделени един от друг или не и т.н.
От тази гледна точка следва типът сгради /отделни, редови..../, тип инфраструктура и т.н.
Препоръчвам първо да се разгледат определен брой проекти, да се анализират и след това да се избере най-удачен вариант.
Поздрави
Коце
Към автора:
При "проектирането" /да го наречем "измислянето"/ на такъв комплекс /съобщност от близко мислещи/, най-важното нещо е да се реши какъв ще е типът собственост.
Дали всеки съсед ще си купи къщурка в отделен парцел или тя ще носи идеална част от право на строеж в един голям парцел, без да се купува земята. При отговорът на този въпрос, много строители и инвеститори се наиграха в последните години на строителство в БГ. От изборът на подход при проектирането, сами ще следват останалите подробности.
1. Ако всеки е в отделен парцел, ще се проектира и улица, която може да стане общинска или не /и тук има светли примери/. По закон, както знаете, никой не може да ти каже какво ще си правиш в твоя имот. Съседът ще има правото сам да решава дали ще ползва общата инфраструктура и комуникации. Какви ще са тогава взаимоотношенията с бащицата на проекта? Опитът показва, че в този случай, рано или късно, всеки се оправя сам и не плаща за общото благо /алейки, зеленина, общи разходи/.
2. Ако всеки си купи къща, в общ парцел /само право на строеж/ и инфраструктурата остане собственост на бащицата - тук вече този, който е собственик на всичко ще диктува използването на вътрешната територия, комуникации и услуги. Разбира се, ако всички комуникации са негова собственост - трафопост, вода, ток и т.н. И всички партиди са на негово име. В такива затворени комплекси животът се базира на договор и правилник за вътрешен ред. Не на закон за етажна собственост или подобни нормативни актове. Ако някой не си плати нещо – просто му се спира от собственика. И тук мога да дам много примери. Като цяло това е най-правилният начин да се случи подобен проект. Така ще може да се инвестира по-малко в обща инфраструктура и да се управлява по-кадърно. Всеки ще си живее, знаейки, че има кой да се грижи за неговата собственост. Минус е при евентуална препродажба на къщата – новият собственик трябва да бъде съгласен с установеният ред и норми.
3. Разбира се има и междинни варианти, но те вече са плод на решение – 2, 3 или 4 парцела, отделени един от друг или не и т.н.
От тази гледна точка следва типът сгради /отделни, редови..../, тип инфраструктура и т.н.
Препоръчвам първо да се разгледат определен брой проекти, да се анализират и след това да се избере най-удачен вариант.
Поздрави
Коце
. Ако решите да го правите на брега на Бяло море - включвам се с удоволствие.
Коментар