От: "Куфар За Края На Света" или как се подготвят хората за апокалипсиса
Колеги, има един подход при управлението, наречен "Управление на рисковете". Добре е, когато се подготвяте за края на света, да използвате този подход. Може да потърсите методологията на COSO или пък стандарта на Австралия и Нова зенландия
Това по-долу е моя интерпретация, която съм разработвал по друг повод. Процесът по управление на рисковете включва няколко фази. Първата се нарича идентифициране на рисковете. Обикновено се прави по метода брейнсторминг. При тази фаза само се идентифицират възможни събития, които биха могли да повлияят на постигането на нашите планове или цели. След като вече сме идентифицирали рисковете се преминава към втора фаза - оценка и приоритизиране. Като цяло оценката се прави по двуфакторен модел - оценка за вероятност и оценка за влияние. При оценката се търси мнението на специалисти. Самоволната оценка е грешна, съответно безсмислена. Ето как се оценяват рисковете:
Следва определяне на прага на толеранс на риска въз основа на приоритета нарисковете, което ще рече граница, под която намаляването на риска би се оказало неоправдано т.е. прави се анализ ползи-разходи. Определянето на прага на толеранс на риска означава да се направи ясно разграничение между рисковете, на които трябва да се обърне непосредствено внимание и рисковете, които просто се проследяват
Ето как се приоритизират рисковете :
Приоритет 1 Критични рискове: това са рисковете, при които и двата фактора са оценени на повече от 3 и изискват непосредствено внимание и подробно разглеждане на дейностите по управление на риска. Тяхното разглеждане е приоритетно.
Приоритет 2 Непредвидени рискове: тези рискове се управляват преди “Домашните рискове”, тъй като тяхното влияние може да бъде значително, въпреки че вероятността това да се случи е по-малка, отколкото за критичните рискове.
Приоритет 3 Домашни рискове: за тези рискове вероятността от проявяване е голяма, но тяхното влияние е сравнително ниско. В по-голяма степен трябва да се има предвид кумулативният ефект (т.е. поредица от проявяващи се малки проблеми, които обаче имат голям кумулативен или системен ефект).
Приоритет 4 Рискове без особено значение: тук спадат рисковете, при които и двата фактора са оценени на по-малко от 3. Въз основа на установеното ниво на толеранс на риска на тези рискове или се обръща внимание, или не. Това зависи от наличните ресурси и от изискванията на заинтересованите лица.
Третата фаза е е определяне на контролните действия. Те имат за цел да минимизират влиянието или вероятността за настъпване на риска. Мерките, свързани с влиянието обикновено са свързани с минимизиране на последиците риска, докато мерките насочени към намаляване на вероятността са насочени към премахване на причините за риска. Ето някои подходи за контролни действия.
Избягване на риска Преобразуване на процес, план или дейност така, че да се избегне изцяло проявата на риск.
Диверсификация Разпределяне и споделяне на рисковете между няколко процеса/дейности, организационни звена и лица така, че да се намали първоначалното общо ниво на риск.
Контролиране на риска Разработване и внедряване на мерки за контрол за предотвратяване, откриване или коригиране на случаите на риск и последствията от тях.
Споделяне на риска Споделянето на риска между бизнес партньорите или различните договорни страни, между длъжници и кредитори и т.н., напр. споделяне на пазарния риск при схемата на публично-частно партньорство, където публичният орган споделя последствията от спадане на приходите от обществени услуги с частния партньор (който предлага тези услуги на договорна основа) намалява нивата на риска за отделния партньор.
Прехвърляне на риска Прехвърляне на целия риск на другата страна, напр. чрез отдаване за изпълнение на функция .
Поемане на риска Пренебрегване на наличието на рискове без особено значение и важност, тъй като използването на други управленски техники би било по-скъпо, отколкото последствията, ако рискът се реализира. Друг случай са рисковете, срещу който нищо неможета да направите.
От тук насетне всеки сам преценява за себе си.....·
Колеги, има един подход при управлението, наречен "Управление на рисковете". Добре е, когато се подготвяте за края на света, да използвате този подход. Може да потърсите методологията на COSO или пък стандарта на Австралия и Нова зенландия
Това по-долу е моя интерпретация, която съм разработвал по друг повод. Процесът по управление на рисковете включва няколко фази. Първата се нарича идентифициране на рисковете. Обикновено се прави по метода брейнсторминг. При тази фаза само се идентифицират възможни събития, които биха могли да повлияят на постигането на нашите планове или цели. След като вече сме идентифицирали рисковете се преминава към втора фаза - оценка и приоритизиране. Като цяло оценката се прави по двуфакторен модел - оценка за вероятност и оценка за влияние. При оценката се търси мнението на специалисти. Самоволната оценка е грешна, съответно безсмислена. Ето как се оценяват рисковете:
Оценка |
Вероятност |
Влияние |
1 |
Почти никаква вероятност |
Незначително влияние (целта ще бъде постигната) |
2 |
Вероятност под средната |
Влияние по-слабо от умерено (целта ще бъде постигната, но с ангажиране на повече ресурси – финансови, човешки, времеви, материални) |
3 |
Средна вероятност (50 %) |
Умерено влияние (частично целта/задачата няма да е постигната) |
4 |
Вероятност над средната |
Влияние по-силно от умерено (почти сигурно непостигане на целта но без влияние на други цели и задачи) |
5 |
Почти сигурно събитие (вече е настъпило) |
Сериозни последици в случай, че настъпи (водещи изцяло до непостигане на целта/ неизпълнение на задачата с влияние и върху други цели и задачи) |
Следва определяне на прага на толеранс на риска въз основа на приоритета нарисковете, което ще рече граница, под която намаляването на риска би се оказало неоправдано т.е. прави се анализ ползи-разходи. Определянето на прага на толеранс на риска означава да се направи ясно разграничение между рисковете, на които трябва да се обърне непосредствено внимание и рисковете, които просто се проследяват
Ето как се приоритизират рисковете :
Приоритет 1 Критични рискове: това са рисковете, при които и двата фактора са оценени на повече от 3 и изискват непосредствено внимание и подробно разглеждане на дейностите по управление на риска. Тяхното разглеждане е приоритетно.
Приоритет 2 Непредвидени рискове: тези рискове се управляват преди “Домашните рискове”, тъй като тяхното влияние може да бъде значително, въпреки че вероятността това да се случи е по-малка, отколкото за критичните рискове.
Приоритет 3 Домашни рискове: за тези рискове вероятността от проявяване е голяма, но тяхното влияние е сравнително ниско. В по-голяма степен трябва да се има предвид кумулативният ефект (т.е. поредица от проявяващи се малки проблеми, които обаче имат голям кумулативен или системен ефект).
Приоритет 4 Рискове без особено значение: тук спадат рисковете, при които и двата фактора са оценени на по-малко от 3. Въз основа на установеното ниво на толеранс на риска на тези рискове или се обръща внимание, или не. Това зависи от наличните ресурси и от изискванията на заинтересованите лица.
Третата фаза е е определяне на контролните действия. Те имат за цел да минимизират влиянието или вероятността за настъпване на риска. Мерките, свързани с влиянието обикновено са свързани с минимизиране на последиците риска, докато мерките насочени към намаляване на вероятността са насочени към премахване на причините за риска. Ето някои подходи за контролни действия.
Избягване на риска Преобразуване на процес, план или дейност така, че да се избегне изцяло проявата на риск.
Диверсификация Разпределяне и споделяне на рисковете между няколко процеса/дейности, организационни звена и лица така, че да се намали първоначалното общо ниво на риск.
Контролиране на риска Разработване и внедряване на мерки за контрол за предотвратяване, откриване или коригиране на случаите на риск и последствията от тях.
Споделяне на риска Споделянето на риска между бизнес партньорите или различните договорни страни, между длъжници и кредитори и т.н., напр. споделяне на пазарния риск при схемата на публично-частно партньорство, където публичният орган споделя последствията от спадане на приходите от обществени услуги с частния партньор (който предлага тези услуги на договорна основа) намалява нивата на риска за отделния партньор.
Прехвърляне на риска Прехвърляне на целия риск на другата страна, напр. чрез отдаване за изпълнение на функция .
Поемане на риска Пренебрегване на наличието на рискове без особено значение и важност, тъй като използването на други управленски техники би било по-скъпо, отколкото последствията, ако рискът се реализира. Друг случай са рисковете, срещу който нищо неможета да направите.
От тук насетне всеки сам преценява за себе си.....·
Коментар