Оцеляването и Семейството.

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

Дам тази възраст е чудна за учене.. но игрите на пц-то много ги дърпат. И аз бях така .. по принцип от дете съм се по разните оцелявания .. скаути, пещери, планини, игри по планините, после един период 18-20 поспрях почнаха други неща да ме носят но след казармата отново се върнаха старите интереси. Важното е да знаят какво и как правят .. а това че в нужда ще се научат е 100%

[сто]

От: Оцеляването и Семейството.

Да не се засягат подготвените, но като чета - в главата ми изникват разни случки и се питам как би могъл да е подготвен човек за тях.

Спомням си автобус с деца в река, друг, пометен на мост, горящ влак, отнесен мост или отнесени къщи от порой, 7 и нещо по Рихтер и крайдунавски град...

Късмет! Пожелавам ви го, на всички ще ни трябва, даже и на подготвените.

[Кольо]

От: Оцеляването и Семейството.

То късмета е най-важното нещо за да се оцелее при бедствие.
Говорим си за това как да действаме след като вече сме се възползвали от него.

Но от друга страна една позната казваше: "То късмета е както си го накъсметиш" Така, че да си подготвен за разни неприятни случки е част от късмета.
Аз понеже съм мързелив няма да съм от късметлиите ми се чини...

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

Да не се засягат подготвените, но като чета - в главата ми изникват разни случки и се питам как би могъл да е подготвен човек за тях.

Спомням си автобус с деца в река, друг, пометен на мост, горящ влак, отнесен мост или отнесени къщи от порой, 7 и нещо по Рихтер и крайдунавски град...

Късмет! Пожелавам ви го, на всички ще ни трябва, даже и на подготвените.

При всички тези случаи ако имаше малка частица късмет и 2-ма 3-ма по подготвени изходите са щели да бъдат малко по различни. Но някой път нещата са различни... и просто нищо не се случва. Точно за това и питам тези въпроси в темата .. Ако цялото ни семейство е малко по подготвено (накъсметено) значи ни трябва само малко късмет и нещата ще са добре.

[taran]

От: Оцеляването и Семейството.

Не,че аз се смятам за подготвен...Ма,горе-долу се разбираме с жената по въпросите за реакция при бедствия и аварии-при предното земетресение,тя седеше под рамката на едната врата с бебока,а аз под рамката на другата с баткото .
Единственото на което искам да се научат е,да не се поддават на паниката...Няма как да не те е страх,но изпаднеш ли в паника,обикновенно нещата свършвт зле.

[сто]

От: Оцеляването и Семейството.

При всички тези случаи ако имаше малка частица късмет и 2-ма 3-ма по подготвени изходите са щели да бъдат малко по различни...

Дали?

Не съм ходил, но казват, че за Еверест тръгват подготвени, пък някои не се връщат. Нека се подготвяме, не е лошо човек да научи повече даже и за собствените си възможности, но най-важното, според мен, е да си съхрани възможността да мисли в критични ситуации, като трупа даже ненужни на пръв поглед знания. Ножки и въженца по джобовете - може да са полезни, но едва ли ще са решаващи за оцеляване.

[GN2355]

От: Оцеляването и Семейството.

... но най-важното, според мен, е да си съхрани възможността да мисли в критични ситуации, като трупа даже ненужни на пръв поглед знания. Ножки и въженца по джобовете - може да са полезни,...

По темата за оцеляването препоръчвам следните две книги:
Deep survival и Everyday Survival на Лорънс Гонзалес (Laurence Gonzales).

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

Дали?

Не съм ходил, но казват, че за Еверест тръгват подготвени, пък някои не се връщат. Нека се подготвяме, не е лошо човек да научи повече даже и за собствените си възможности, но най-важното, според мен, е да си съхрани възможността да мисли в критични ситуации, като трупа даже ненужни на пръв поглед знания. Ножки и въженца по джобовете - може да са полезни, но едва ли ще са решаващи за оцеляване.

Съгласен съм за трупането на знания било нужни и не нужни.. Но не съм съгласен, че ножката и паркорд гривната ми примерно няма да са решаващи за оцеляване в даден момент
За Еверест не знам, там си трябват голяма доза късмет ..

[windwarrior]

От: Оцеляването и Семейството.

Любо, интересна тема си подел

За съжаление, когато отворя дума за тази тема, жената (деца засега нямаме) ме гледа като кротък луд. Даже по земетресенията едвам успях да я изкарам от апартамента - само дуднеше злобно "И кви са тия земетресения по никое време." Аз че си бях неподготвен е съвсем друга бира, и в момента решавам казуса. Но определено жена ми гледа с лека насмешка на страничните ми занимания. Ако откриеш рецепта - ще се радвам да я споделиш.

В този ред на мисли - в София предлага ли се смислен (платен, поне неколкодневен, с реални упражнения) курс по първа помощ ?

[iiiopo]

От: Оцеляването и Семейството.

Нека да направим груба класификация на семейната единица която евентуално ще сървайварства.
1. Младо семейство. Дете/деца на предучилищна възраст.
2. Децата в семейството са в училищна възраст но не още тийн.
3. Семейство с тийнеджъри.
4. Семейство с порастнали и самостоятелни деца но все още не създали собствени семейни единици.
Нагоре вече се отива към рода от семейства.
5. Вариации от горните типове.

Грипа 1 като си казаха колегите "куфара" дете, си е най тежък, но пък тези които го носят са много по-силни адаптивни и интуитивни. Точно в тази група не трябва да се подценява половинката. Тя ще предпочете да поеме по голямата част от тази тежест за сметка на другите ангажименти. За себе си мрънкат не само в критични ситуации а по принцип, но ако детето е в критична ситуация..... тигрици са.
Група 2 "куфара" е по-лек, почти сам се носи. Само се контролира, разбира се най-вече от половинката. Но не и без твоя помощ. Половинката естествено пак ще си мрънка за своите несгоди.
Група 3. Няма "куфар", но е грижа, особено ако е див и необуздан тийнейджър. Половинката си мисли че е "куфар" и се опитва да го контролира, ама не и се получава. Тогава бащата или со кротце со благо или с малко кщтек го прави част от екипа, вменява му се отговорност. Половинката ще продължава да мрънка не толкова за несгодите, а за това, че не и са получава.
Група 4. (моята) Нямаш тежест. Някогашните "куфари" сами определят съдбата си. Ако искат да са с теб искат ако не, имат право сами да си определят съдбата. Имаш дертове. Да ги мислиш непрекъснато ако не са с теб. А на половинката ще и е все тая какво ще се случва с нас двамата. Естествено пак ще мрънка "как ли са децата, защо не са с нас". Тогава ще ми е много тъпо ако спре да мрънка.

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

Жоро, и аз така мисля за темата.

За рецептата надявам се тук с колегите да я измислим. Виждам, че има колеги с половинки дето знаят какво да правят. Щом тези дами знаят значи и нашите ще влезнат в играта За момента продължавам с пробите .. 1 ден Витоша - 1 ден шопинг )

[windwarrior]

От: Оцеляването и Семейството.

Жоро, и аз така мисля за темата.

За рецептата надявам се тук с колегите да я измислим. Виждам, че има колеги с половинки дето знаят какво да правят. Щом тези дами знаят значи и нашите ще влезнат в играта За момента продължавам с пробите .. 1 ден Витоша - 1 ден шопинг )

И аз засега карам на тоя принцип - то всъщност за еднодневни и няколкодневни походи нямам грижи, стига да се спи на хижи. Стане ли въпрос за палаткуване обаче (за платнищарство и дума да не става) - получвам мотивиращо "не". А да кажеш да е някоя градска кокона - не е. Селско чедо, като мен, родопчанка. Мистерия.

П.С. Ако не е тайна - може ли да споделиш инвентара на аварийните раници. В момента съм в процес на комплектоване на такива и събирам best practices.

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

Нека да направим груба класификация на семейната единица която евентуално ще сървайварства.

Май като гледам Група 1 е най-добре .. Защото майчиният инстинкт ще е най-силен на момента и ще е наистина тигрица.. В случай на оцеляване ще е доста дейна.
Група 2 и Група 3 ще са малко сложни наистина но ако има някакво начално обучени тип игри бих казал че децата ще искат и да помагат и ще са доста дейни.
Група 4 Според мен ако не са около теб в такива ситуации по скоро ще си докараме нервни кризи за да ги мислим как са От което следват леките форми на паника при дамите ... а от там тръгва една лавина ...

[iiiopo]

От: Оцеляването и Семейството.

Жоро, и аз така мисля за темата.

За рецептата надявам се тук с колегите да я измислим. Виждам, че има колеги с половинки дето знаят какво да правят. Щом тези дами знаят значи и нашите ще влезнат в играта За момента продължавам с пробите .. 1 ден Витоша - 1 ден шопинг )

Ами да. Дори и несериозно да гледа на темата семейството, пак е от полза да се говори и действа в тази насока. Ако ще и винаги да останем неразбрани.
В кризисна ситуация най-големия проблем е да се осъзнае ситуацията навреме. Ако е обсъждано предварително независимо как е възприето, нещата се осъзнават за секунда.

[Mad Dog]

От: Оцеляването и Семейството.

Много е важно за оцеляване при каква ситуация говорим. Земетресение? Ядрена война? Глобален пандемониум? Атака от зомбита?
Хубаво е ей така за разнообразие да приемете все пак факта, че при по- глобален катаклизъм с катастрофални последици 80% от куфарите до три годишна възраст са разход до десетата седмица. От тези до 6 години- 50% до петнайстата, около 8 та година шансовете се подобряват на 70% за оцеляване.