Оцеляването и Семейството.

[duvi]

Щом има цял раздел за оцеляване във форума значи доста от нас знаят какво и как се прави. Много ми е интересно обаче какво мисли семейството Ви за тези неща.
Предполагам повечето хора пишещи за оцеляването са мъжете в къщата и нещата са им ясни. Обаче следват няколко въпроса:

1. Какво мисли половинката ви за това, че при ситуация трябва да нарами раницата и да тръгне с вас.
2. До колко е готова да го направи това
3. Случвало ли ви се е жена ви да се шегува с това, което правите и да не го приема сериозно.
4. Можете ли да разчитате, че половинката ви и семейството ви в ситуация ще реагират хладнокръвно и ще ви помагат, а няма да са ви в тежест.
5. Мислите ли за вашето семейство като "куфари" за които трябва да се грижите през цялото време

Ако на горните въпроси повечето отговори са "ДА така е" какво правите за да го промените

Темичката е с цела да видим наистина само един член на семейството ли е готов да оцелява или цялото семейсто са едно готово звено

[iiiopo]

От: Оцеляването и Семейството.

За съжеление моето семейство е точно както описваш.
По тъпото е, че като заговоря за това, ме слушат с насмешка.
Единствено синът ми, се замисля ама.... само толкова.
От друга страна, че няма да са подготвени няма, но чак "куфари" няма да са.
То и аз повече теоретично съм подготвен, на практика... не съвсем.

На мен също ми е интересно как е при другите семейства в това отношение.
Любо (duvi) при теб как е?

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

Ми точно както съм задал въпросите за съжеление..

1. Тука имахме малък напредък при земетресението ... реагира малко по бързо от очакваното . чак ми стана мило на душата.
2. От време на време успявам да я закарам на пикник в гората или на разходка .. но предпочита хотелите и плажа
3. Всеки път като и говоря за тези неща и като видя как ме гледа леко с насмешка и ми се припива .. (не пия алкохол)
4. Един приятел ме попита "можеш ли да научиш прасенце да лети" замислих се много но му отговорих че с правилните техники и лакомства може да има успеваемост ..
5. За момента са си "куфари" каквото и да си мисля .. малкия е на 2 годинки и си е раничка жената и тя ;(

Имам някъкви идеи как да постигна желани резултати .. но засега само на камък удрям

Знам, че сигурно на хората които четат ще им се стори супер брутално какво съм написал но си е чистата истина .. а ми се струва че оцеляването не е шега работа за жалост.
Ще си кажете такава си си я избрал така е но ще си я науча .. само се надявам да имам достатъчно време хихихих

[Glow]

От: Оцеляването и Семейството.

Ако на горните въпроси повечето отговори са "ДА така е" какво правите за да го промените

Ами като начало може да ги образоваш с няколко еипзода на дискавъри - оцеляване сред дивата природа, една жена и един мъж в пустошта... Ако това привлече вниманието на семейството и почнат да го гледат с любопитство, има шанс. Защото хора разни, и примерно на една миникенка, трудно ще и вмъкнеш в приоритетите оцеляване...
Точка 2 е да се премине от теоритичната(телевизонна) подготовка, към реалната. Това може да стане с излед, поход в планината (естествено пеша) и тук пак напомням за 1 точка, ако човек няма желание, и е от "силно градския тип" тругно ще го накараш да ходи по чукарите....

Като заключение. Ако човек си е взел лачени обувки, сега е късно да се чуди как да ходи с тях в планината. Варианта е лачените обувки да са готови да се поучукат малко

[Петрушев (freesum)]

От: Оцеляването и Семейството.

Щом има цял раздел за оцеляване във форума значи доста от нас знаят какво и как се прави. Много ми е интересно обаче какво мисли семейството Ви за тези неща.
Предполагам повечето хора пишещи за оцеляването са мъжете в къщата и нещата са им ясни. Обаче следват няколко въпроса:

1. Какво мисли полувинката ви за това че при ситуация трябва да нарами раницата и да тръгне с вас.
2. До колко е готова да го направи това
3. Случвало ли ви се е жена ви да се шегува с това което правите и да не го приема сериозно.
4. Можете ли да разчитате, че полувинката ви и семейството ви в ситуация ще реагират хладнокръвно и ще ви помагат а няма да са ви в тежест.
5. Мислите ли за вашето семейство като "куфари" за които трябва да се грижите през цялото време

Ако на горните въпроси повечето отговори са "ДА така е" какво правите за да го промените

Темичката е с цела да видим наистина само един член на семейството ли е готов да оцелява или цялото семейсто са едно готово звено

По ред на въпросите:

1 и 2. Половинката е готова. Ама наистина готова. Двете раници са стегнати, готови и забравени в гардероба до вратата. Само трябва да добавя комплект неща за дребния - довечера ще го направя.
3. Никак не се шегува. Даже дава добри предложения. А и като самата тя ми оплете Survival bracelet от паракорд... абе мога да разчитам на нея
4. Да, мога.
5. Малкия е на месец и половина - в момента не може да е друго освен "куфар". Но и той ще се научи. Жената е като пионер- винаги готова

И на двама ни обувките са бая очукани...

[Ясен]

От: Оцеляването и Семейството.

Минималната, ама абсолютно минимална единица, която може да оцелява при изчезване на цивилизацията, е семейство. Ако вариантът "куфари" е изобщо възможен, значи или водачът на "куфарите" може да основе своя религия, или цивилизацията още не е изчезнала. Разбира се, родовата община е много по-добър вариант, но не всеки може да си позволи да живее в едно село с всичките си първи и втори братовчеди и прилежащите им племенници, снахи, зетьове, лели, стринки, вуйчовци и стари баби. Пък и ако човек живее по този начин, повечето превратности на природата и обществото все едно няма да водят до "оцеляване", а само до промени в организацията.

Аз какво направих по въпроса - ами смених си жената. Вярно, не беше само затова, но те нещата са свързани. При неформалния "кастинг" после съвсем осъзнато включих критерии за някаква адекватност и интереси извън мола, офиса и леката кола. Мисля, че добре се получи. Сега се упражняваме с УАЗ.

[ALEX_Z]

От: Оцеляването и Семейството.

Ами като начало може да ги образоваш с няколко еипзода на дискавъри - оцеляване сред дивата природа, една жена и един мъж в пустошта... Ако това привлече вниманието на семейството и почнат да го гледат с любопитство, има шанс. Защото хора разни, и примерно на една миникенка, трудно ще и вмъкнеш в приоритетите оцеляване...
Точка 2 е да се премине от теоритичната(телевизонна) подготовка, към реалната. Това може да стане с излед, поход в планината (естествено пеша) и тук пак напомням за 1 точка, ако човек няма желание, и е от "силно градския тип" тругно ще го накараш да ходи по чукарите....

Като заключение. Ако човек си е взел лачени обувки, сега е късно да се чуди как да ходи с тях в планината. Варианта е лачените обувки да са готови да се поучукат малко

Към теоретичната подготовка, може да се инвестират едни 20 лв. примерно в книгата на Беър Грилс или подобна-важното е да е увлекателно .Щото ако изтърсиш наръчник на САС ,рискуваш да си остане неотворен.Сега покрай земетръсите момента е подходящ за психоатака.Необходимо е и малко време за "узряване".
Практическата страна е по-трудна.Изисква творчески методи.Например изкарва се семейството на излет,обаче от сутрин до вечер първоначално.Сега в жегата е подходящо време.Освен разните му хранителни припаси, тайно осигуряваш подвижен душ и сгъваем резервоар примерно.В подходящият момент приканваш изненадващо нежните натури да ги поизкъпеш със слънчева вода от реката.
Покрай реката нормално е някой и друг комар да се изяви.Сървайвъра вади репелента и всички отново са ОК.
Или "забравяш" дървените въглища и металните шишчета.Внезапно се оказва, че огъня трябва да е истински ,а шишчетата да се издялкат.Иначе-глад....Връчваш триона , а ти тръгваш гордо с брадвата.
С децата по принцип ,проблеми няма.Стига да го поднесеш като игра.И преди да са станали тинейджъри.
Най-добре се получава, като отвориш багажника и вадиш решенията на проблемите.
Дотук са първоначалните стъпки.Нататък го оставям на въображението Ви...

[mendi]

От: Оцеляването и Семейството.

Според мен най важното е членовете на семейството да реагират адекватно при земетресение, пожар, наводнение и промишлени аварии - изпускане на опасни химикали.
Реално погледнато всякакви изпълнения в стила "Беър Грилс" изглеждат доста несериозно.
Другото важно нещо е реална и трезва оценка на ситуацията и избягване на непремерените рискове като предприемането на зимни преходи, или да се врете със семейството там където не ви е работа. Ако не се впускате в необмислени приключения едва ли ще ви се наложи да оцелявате.

[BENZBOSS]

От: Оцеляването и Семейството.

4 почти ДА ако не и твьрдо ДА,за другото не сьм я питал,но ме знае какво работя,какво сьм правил,какво правя и е резисквано какво ще правим при това и това.
Като сложа на везната и богатия избор при напьната ситуация и сьвсем няма да я питам трьгва или не

[Mad Dog]

От: Оцеляването и Семейството.

Котарака не мога да го мисля.... Да се оправя. Ако има възможност ще си бъде изнесен в коша за пренос/превоз. Другите членове на семейството живеят "на село".

[Кольо]

От: Оцеляването и Семейството.

Моите деца са големи, и не вземат от дума когато говори дъртия. Но ако недай Боже стане нещо сериозно, и се наложи да променим тотално начина си на живот съм сигурен, че ще се научат доста бързо на каквото трябва.
Жената засега е "куфар", ама и тя ще се научи, де ще иде.

П.П. Пише се полОвинка

[ALEX_Z]

От: Оцеляването и Семейството.

Според мен най важното е членовете на семейството да реагират адекватно при земетресение, пожар, наводнение и промишлени аварии - изпускане на опасни химикали.
Реално погледнато всякакви изпълнения в стила "Беър Грилс" изглеждат доста несериозно.
Другото важно нещо е реална и трезва оценка на ситуацията и избягване на непремерените рискове като предприемането на зимни преходи, или да се врете със семейството там където не ви е работа. Ако не се впускате в необмислени приключения едва ли ще ви се наложи да оцелявате.

Разбира се , има и сериозен нАучен подход като подполковника в часовете по Начално военно обучение едно време.Ама по-добре не питай за интереса и успеваемостта сред съученичките....Иначе бяхме в елитен техникум,демек не бяха тъпи.
Не може да се очаква адекватна реакция , ако няма поне някакъв изграден манталитет за реакция в затруднена ситуация.Контрол над паниката за начало.

4 почти ДА ако не и твьрдо ДА,за другото не сьм я питал,но ме знае какво работя,какво сьм правил,какво правя и е резисквано какво ще правим при това и това.
Като сложа на везната и богатия избор при напьната ситуация и сьвсем няма да я питам трьгва или не

Начина "за врата и навън" го има разбира се,но кой ти гарантира, че ще сте заедно в момента, или няма да изядеш спонтанен шамар погрешка.

[BENZBOSS]

От: Оцеляването и Семейството.

Оооо не,то е много лесно и почти играно.Спря тока за 30 часа и това в Калифорния се води като половин бедствие.Аз и брата бяхме единствените в квартала с работещи 3 коли и пьлни с бензин,станции,сателитен телефон,батерии,газ за готвене и скари,фенери,пари в брой,портативен генератор,резервна дизелова кола и начин да източа тонове нафта както и плавателни сьдове за изнасяне по море.........

Половината блокче бях осиновил,жената не си и помисли да мрьдне на далеч от мен.Има моменти в които слушам,но има моменти в които атаката е моя на 100% и който има акьл танцува по свирката.

[duvi]

От: Оцеляването и Семейството.

И при мен е нещо подобно .. в нормални ситуации си седя и слушкам а жената ломоти но в по екстремни ситуации съм и много благодарен че ме слуша и действа адекватно. Колко и да се оплаквам от нея .. че не харесва нещата които аз харесвам и ме гледа с насмешка като примерно подметна нещо от рода на "Абе жена ако стане тая ситуация ко праим" като трябва ме слуша и действа. Хубавото е май има шанс да се научи но ще е мъка сиреч при нея и на игра няма да стане. Просто предполагам, че ако нещо някога се случи ще се учи в движение но поне няма да мрънка. Но до тогава ще трябва сам да си обикалям горите и да си се уча. Надявам се малчото като порасне поне с него да си хойкаме и си мисля от рано още да го подхвана докато е мек матряла както се вика.

Кольо колко са ти големи децата ? тинейджъри или по-нагоре ?

[Кольо]

От: Оцеляването и Семейството.

Все още са в "Тийн", ама на горната граница. 18 и 19. Тъкмо сега им е момента да се учат да се справят с живота, ама главно ги влекат игрите през компютъра.
Ама както казах-ако се наложи-ще се изучат, и то доста бързо, не са глупави лапетата... На баща си приличат