Tweet
От: Полеви игри
Ок. проблема с дълъг и тежък преход е, че не всеки е в необходимата форма, а тези които се надценяват пък са още повече! Наистина още в началото намерението ми бе да видим кой какво и колко може и да обменим опит преди всичко! Има много и прости начини нещата да станат истински, но въпроса е дали си струва..?! Веднага давам пример - първия ми взводен (най дивия кашик който съм виждал) имаше един любим номер като искаше да прекара някой, когото е хванал в издънка... Питаше го дали иска 3 денонощия в ареста или да качи някой който си избере провинилия се (обикновено се вързваха и си избираха най-дребния в полезрението им) на гърба си да го пренесе на 50 метра за 5 минути?!. Жертвата безотказно потапяше плувката и тогава следваше изненадата - в кубинките му се слагаха по 1-2 остри камъчета мозайка (имаше няколко километра декоративни алейки общо из района) и шоуто започваше! Та това което предлагаш ти е насочено основно към проверка на физическата издръжливост и нивото на познаване и боравене с екипировката (което не е лошо само по себе си), но оцеляването е преди всичко импровизация на базата на предварително натрупани знания и умения за околната среда( във връзка с примера който дадох - всички в един момент започнаха да се оглеждат дали не са близо до мозаична пътека - учихме се в движение и живота ни стана по-лек)! Прав си, че у нас жив/умрял за два-три дена ще стигнеш до някаква цивилизация, ако ще и само трева да пасеш и кална вода да пиеш, но това не означава, че човек не трябва да знае кое и как (признавам за момент се замислих да те подхлъзна съгласявайки се на твоя вариант и после да ви скрия раниците докато спите още първата вечер и да ви гледам сеира...
). Нямам нищо против да е някакъв среден вариант! Номера е да излезем на чист въздух и хем да си раздвижим задниците, хем и мозъците. Убеден съм, че много хора ще се убедят, че не всичко което хвърчи се яде (вкл. и аз) или пък, че вече не са това което са били (вкл. и аз). Основния ми замисъл обаче е - да се престане с това перчене и мерене на кардани и да се проумее, че тук малко или много сме едно, а това няма как да стане докато не се поизпотим и пострадаме заедно... Много бих искал да видя в условия близки до бойните и Стефан, и davc и още един куп хора - с риска да се изложа, но опитал и борил се до края! Всичко друго е разтягане на локуми, братле...
Ок. проблема с дълъг и тежък преход е, че не всеки е в необходимата форма, а тези които се надценяват пък са още повече! Наистина още в началото намерението ми бе да видим кой какво и колко може и да обменим опит преди всичко! Има много и прости начини нещата да станат истински, но въпроса е дали си струва..?! Веднага давам пример - първия ми взводен (най дивия кашик който съм виждал) имаше един любим номер като искаше да прекара някой, когото е хванал в издънка... Питаше го дали иска 3 денонощия в ареста или да качи някой който си избере провинилия се (обикновено се вързваха и си избираха най-дребния в полезрението им) на гърба си да го пренесе на 50 метра за 5 минути?!. Жертвата безотказно потапяше плувката и тогава следваше изненадата - в кубинките му се слагаха по 1-2 остри камъчета мозайка (имаше няколко километра декоративни алейки общо из района) и шоуто започваше! Та това което предлагаш ти е насочено основно към проверка на физическата издръжливост и нивото на познаване и боравене с екипировката (което не е лошо само по себе си), но оцеляването е преди всичко импровизация на базата на предварително натрупани знания и умения за околната среда( във връзка с примера който дадох - всички в един момент започнаха да се оглеждат дали не са близо до мозаична пътека - учихме се в движение и живота ни стана по-лек)! Прав си, че у нас жив/умрял за два-три дена ще стигнеш до някаква цивилизация, ако ще и само трева да пасеш и кална вода да пиеш, но това не означава, че човек не трябва да знае кое и как (признавам за момент се замислих да те подхлъзна съгласявайки се на твоя вариант и после да ви скрия раниците докато спите още първата вечер и да ви гледам сеира...
). Нямам нищо против да е някакъв среден вариант! Номера е да излезем на чист въздух и хем да си раздвижим задниците, хем и мозъците. Убеден съм, че много хора ще се убедят, че не всичко което хвърчи се яде (вкл. и аз) или пък, че вече не са това което са били (вкл. и аз). Основния ми замисъл обаче е - да се престане с това перчене и мерене на кардани и да се проумее, че тук малко или много сме едно, а това няма как да стане докато не се поизпотим и пострадаме заедно... Много бих искал да видя в условия близки до бойните и Стефан, и davc и още един куп хора - с риска да се изложа, но опитал и борил се до края! Всичко друго е разтягане на локуми, братле...
Още ми е пресен спомена за едно лятно качване на х. Левски (иначе приятен преход) след бутилка от чичо Джак. Някъде около Стисни-магаре вече бях синьо-зелен на цвят, единствено дамското присъствие в групата ме спря да припадна и да повърна едновременно. Или може би - първо да повърна и после да припадна. Тъжна история. За съжаление някои хора са доста злопаметни и още ме подиграват 
преувеличаваш скромните възможности на един любител гъбар
верно е трябвало Вятърко да повърнеш и припаднеш отгоре
Коментар