Ножове - видове, предимства и недостатъци...

[Стефан]

Е добре де, ама нито са му оставили гърба плосък, та да може да се удря, нито са нарязали там ножовка. От долната страна, пред гарда, вдлъбнатината е малка за пръст и голяма за капсул. Няма дупки за каишка. Капачката е проста тапа, вместо поне още един инструмент.
И изобщо - резил. Да бяха взели щика-ножица и да бяха доработили ръкохватката. Щеше да е колкото искаш по-читаво. Все едно излизат от един цех.
Тая шашма е от началото на 90-те, тогава народа още се шашкаше и приемаше глупостите за Рамбо за чиста монета.

[derhunter]

Ножа е нещо много индивидуално, Стефан е много прав, под 5 мм. дебелина е чекийка!
А ако е отливка - не го възприемам, ако ще да режеш релси с него!
Освен това, заразени от маркетинга много хора си купуват армейски ножове, ако са истински, каквито примерно са нашите - ОК, но това е мислено за съвсем други цели, а тия с кухите дръжки и вътре кукички за риба, май са си гавра![/quote]
Хайде и аз малко Вълчо едно леко несъгласие с теб.С нож дебел
5 мм. ако тръгнеш да дереш кожицата на някоя жертва ще се измъчиш
яко.Дерача трябва да е къс около 220-250 мм.с дръжката,тънък и лек.
За клането-можеш с всичко , там вече зависи повече от умението на касапина.Е, с тези по-горе и майстор да си резила ще е твой.А тези
нашите армейски са много добри но предназначението им е друго.

[Стефан]

Да бе, отливка. Е сеа, сеа!
Булата е отливка. Обаче тайната е загубена още едно време. Сега се мъчат да я възстановят на базата на нещо съвременно, 12Аххх или нещо такова. Ама не съм чувал да са успели.
А тия шашкънии са или синтеровани, или спечени пластини. Прахова металургия. Значи, в една формичка се сипва колкото трябва какъвто трябва прашец, после се стиска с гореща преса, ама не много гореща. Под температурата на топене на сплавта. Докато е натиснато, повърхностите на зърната се размекват и залепват едно за друго. Нещо като заварка. Особено напредналите после ги и удрят веднъж силно с пресата. Това пък е технологията Дроп Форгет. Масовите евтини лъскави гаечни ключове, на които така и пише с гордост. Никога не купувам такъв буклук.
А пък задържано на още по-топло вече става спечена пластина. Тия работи са хубави и извънредно твърди. Ама стават за стругарски ножове, не за бойни и касапски.
Кво ли няма да измислят, само и само да не направят нещо като хората. Изобщо, одавна подозирам че многолюдните източни народи имат секретна религия която се кланя на Ментето. Подозирам също така че това може да е генетична особеност. Зер още преди белите да се разучат да работят, те са измислили например каргокултовете, така че ...

[Тони Груев(GAD/dag)]

Бреей! Ка пък го измислихте тва "правило на 5-те мм."???!!!
Дали от някъде не ни гледа бога на ножовете и се хили под мустак?!...

[Стефан]

Златната среда. За да не се огъва като срещне лека броня и разни неща от снаряжението, пък да не е и много твърд че да не се чупи. И да не стане много тежък, нито много дебел че тогава не може да сече щото е лек ... И ...
От опит разбира се, ние нищо не сме измислили. Ножът се развива повече от 100 000 години, едва ли баш ние ще напишем базовата му теория))

[Тони Груев(GAD/dag)]

Aз използвам тия две сечива. По принцип ножа е за риба, но върши работа и за обезкостяване, среза му е като на скалпел. А брадвичката е специално направена да дере, с остър връх и изпълнява и всички обичайни предназначения на едно брадве- сече дървета, кости и т.н..
Всъщност носейки брадвето, няма нужда от нож, освен за рязане на луканка на филийки с дебелина на вестник!!!

[Obersturmbahnfuehrer]

Стефане, "дроп форджд" значи обемно щамповане и не само, че не е измислено от китайците, ами това е традиционният начин за формоване на стомана, която както знаем е отврат за леене. Леят се чугуни и разни цветни сплави, но не и стомана. Та, бемното щамповане няма нищо общо с праховата металургия. Там се синтерова механична смес от разпрашени сплави, които под въздействие на температура и налягане дифузират. Получават се обемно твърди и термоустойчиви, а следователно и крехки изделия. Това са именно режещите инструменти в машиностроенето. Обаче това за коването след изкарването от матрицата не знам откъде го измисли. Единственото, което ще постигнеш е до подбиеш поансона и да счупиш детайла. Все едно да ковеш керамична чиния. Отделно има разни методи за черупково леене, обаче то е повече за леарските сплави и много рядко за определени стомани.

Всичките тези приказки значат едно - стоманата не се лее, а се обработва механично в различни температурни режими. Лично аз съм привърженик на преобладаваща студена обработка след първоначална горещата такава. Наклепът, който се получава е оптимален за ножове. Неслучайно най-добрите нарезни цеви са студено ковани. Пък след механичната обработката му се удря и една повърхностна термообработка за разкош.

Ама да не навлизаме в тънкости, зарнести структури, кристални решетки и т.н. Иначе времето на металните ножове скоро ще отмине - идват нанотехнологиите и композитите.

[Стефан]

Твърдят че ги удрят където са челюстите. Един вид значи са и ковани.
За мене всички синтерования си остават технология за филтри и толкова. Не виждам смисъл от самоцелно сваляне на себестойността, при положение че отдавна има свръхпроизводство. В производството на инструменти това дава само поевтиняване.
Да бе, измислили ... Те просто бълват тоя буклук, щото иска по-малко ток.

[Тони Груев(GAD/dag)]

A, забравих!!!
Имам и една сабя, тип руска, подарена на прадядо ми, като го направили стотник в Опълчението, след Шипка ли, или след Съединението, не помня. Ама е в офиса, та не мога да я снимам сега. Нея си я пазя, като дойде сезона на мангалите...!
Та тя, може и да е дебела някъде към 5мм., това разбирам. Тая "средна" дебелина е по-относителна и от "теорията за относителноста", щото все-пак и качествата на материала са от значение.

Виж, ако требе ножот да е универсален
и с него да режеш ляб, луканка, винкел, дървета,
да копаш дупки (за тия дето си промушил през ребрата),
да биеш клинци, да дереш слонове, да дялкаш рог от носорог,
да го хвърляш по глигани от 50м. с цел да им сцепиш черепа на две,....така става, за това съм съгласен!
Те такъв требе да е истинскиот "мъдат" нож!!!
Тва "мъдат" сигурно е дошло от това, че като го запашеш на кръста, я те е ударил през топките, я си без тях!!!

[Obersturmbahnfuehrer]

Какво коват?! Синтерованите детайли имат ниска якост на ударни натоварвания. А, че се ползват в доста повече области от едните филтри е ясно - плъзгащи лагери, металорежещи инструменти, детайли подложени на високи термични натоварванияи т.н.

Кое викаш сваля себестойността? Разпрашаването на сплавите е деликатен процес и не е за всеки. Тези "пудри" често се внясат, щото няма местно производство. А кво му е скъпото на обемното щамповане, което е и методът за масово производство на стоманени изделия? Имаш една пещ за подгряване на заготовките и един парен чук (затова му викат drop forged) или ексцентрична преса. Можеш изцяло да минеш без ток.

[Slick]

Е добре де, ама нито са му оставили гърба плосък, та да може да се удря, нито са нарязали там ножовка. От долната страна, пред гарда, вдлъбнатината е малка за пръст и голяма за капсул. Няма дупки за каишка. Капачката е проста тапа, вместо поне още един инструмент.
И изобщо - резил. Да бяха взели щика-ножица и да бяха доработили ръкохватката. Щеше да е колкото искаш по-читаво. Все едно излизат от един цех.
Тая шашма е от началото на 90-те, тогава народа още се шашкаше и приемаше глупостите за Рамбо за чиста монета.

Не си прав - има си нарез за ножовка отгоре и е плосък, не се вижда на снимката .. не знам точно колко е острието но е поне 3 мм. широко.

[TRAPERA]

Ножът на Арсенал е 5 мм дебелина на острието-
за съжаление не мога да намеря други снимки
Дължината му е 32 см - 19 см острие и 13 см дръжка. Тежи около 450 г. Стоманата нямам представа каква е, но доколкото четох е с твърдост 57HRC. Широчината на режещия ръб е около 2.5 см. Захващането на острието към дръжката е посредством два нита с диаметър 3 мм.Дръжката е куха и е с дебелина поне 7 мм, завършваща с тежка метална капачка (100г), която може да се използва като чук,самата капачка е на винт.Острието се крепи на 2 нита с дебелина около 3 мм които почти не се виждат освен ако не се загледаш да ги търсиш,гарда е заварен към дръжката,и самото острие влиза на нещо като тапа която е на винт към самата дръжка и после е занитена.Т.е ако се счупи острието-може да се развие и смени.Ножа е покрит с някакво тефлоново покритие, върху което лесно оставят следи при рязане. Стоманата не ръждясва. Тествал съм го 2 часа във вода, извадих го , оставих го да изсъхне и няма и петънце ръжда. Дръжката е херметизирана, вътре не попадна вода.За мен ножа си е идеален-още повече че е Българско производство,цената е достъпна и качеството е добро.Наистина може би не става за дране и други касапски работи-но като цяло е хубава и здрав нож на който може да се разчита в гора,планина и др.

[traktorist]

Преди време четох една статия за новите ножове за оцеляване.Пишеше, че колкото по-универсални са и колкото по-странна форма имат, са и толкова по-безполезни.Аз от 5-6години имам армейски нож "Glock".Въпреки, че ръждясва ми върши стахотна работа.На един лов тази есен одраха и расфасоваха един глиган с моят нож, защато лъскавите "ловни" чекийки на останалите ставаха само за красота.За расфасоване го бях ползвал и преди, но се очудих че става и за дране.

[Венцислав Петров]

Армейския нож Glock според мен е много добър. Не съм експерт по ножовете но от всичко което съм чел и виждал този е един от най-добрите. Аз лично съм с такъв и досега съм много доволен. Но както и по-горе беше споменато универсален нож няма и затова този Глог винаги го нося в комбинация с Victorinox тулмастер (най-големия с инструменти).

Дръжката на Глог-а е от специална пластмаса, много умно направена кания - не може да изпадне случайно но се вади с една ръка и едно движение.

А за ръждясването е нормално. От разните експерти знам че нож който не ръждясва не е нож... Истината е че неръждаемите стомани нямат качествата за нож - поне така знам...

[Венцислав Петров]

Ето и снимката:



В дебелата си част е с размер ... точно 5мм 20мм е е ширината на острието а е дълго 162 мм.