Здравейте, ето част от направения Металографски анализ.
Извършен беше металографски анализ по ГОСТ 5639-82 на два броя образци от Ст. 1.2379 по DIN 17350-10/ DIN EN ISO 4957, означени с номер 1 и номер 2, указана от клиента. Образцитепредставляваха остриета от два броя джобни ножчета със същата номерация. Остриетатабяха свалени от джобните ножчета, механично счупени през средата на острието,заляти в подходяща форма (до получаване на удобни за изследване образци- шлифове).Шлифовете бяха полирани на набор от шкурки с водно охлаждане, полирани ипроявени по стандартна методика, описана в ГОСТ 5639-82.
Анализа на структурата на образец 1 и образец 2 показахаследното:
Проба № 1
Извършеният металографски анализ установи, че средниятдиаметър на зърната [mm] на образец 1 е 0,015 mm, коетоотговаря на бал 9 (приувеличение 100x ).
Проба № 2
Извършеният металографски анализ установи, че средниятдиаметър на зърната [mm] на образец 2 е 0,125 mm, коетоотговаря на бал 3 (приувеличение 100x ).
Допълнение:
Нормална едрина на зърната има между бал -3 и 13:
от -3 до 3- едро зърнести;
от 3 до 7- средно зърнести;
над 7- дребно зърнести;
Извън изпитването Едрина на зърната по ГОСТ 5639-82:
Вероятни причини за разликата между структурата на образци подномер 1 и номер 2- гореописаните:
Наблюдаваната по- голяма едрина на зърната при образец 2 седължи на неправилна (по- висока) температура на закаляване на Ст. 1.2379- над 1050°C - 1100 °C и по- висока (за нормална температура назакаляване за Ст. 1.2379 се приема 1000 °C - 1030 °C от справочни данни).
Закаляването наСт. 1.2379 от температури, значително превишаващи указаната оптималнатемпература на закаляване води до прегряване. Прегряването при закаляване сеизразява в това, че се получава Едроиглест Мартензит. Прегрятата при закаляванестомана, характеризираща се с Едроиглест мартензит има особено повишенакрехкост. Нагряването на Ст. 1.2379 до по- високи температури води допостепенно разтваряне на карбидите, структурата на стоманата се състои само отАустенитни зърна- те стават по- едрозърнести, както и полученият следзакаляване Мартензит. Твърдостта на закалената стомана с повишаване натемпературата е възможно да се намали малко- в структурата не остават по- твърдикарбиди и поради увеличаване на количеството на Остатъчния Аустенит.
Извършен беше металографски анализ по ГОСТ 5639-82 на два броя образци от Ст. 1.2379 по DIN 17350-10/ DIN EN ISO 4957, означени с номер 1 и номер 2, указана от клиента. Образцитепредставляваха остриета от два броя джобни ножчета със същата номерация. Остриетатабяха свалени от джобните ножчета, механично счупени през средата на острието,заляти в подходяща форма (до получаване на удобни за изследване образци- шлифове).Шлифовете бяха полирани на набор от шкурки с водно охлаждане, полирани ипроявени по стандартна методика, описана в ГОСТ 5639-82.
Анализа на структурата на образец 1 и образец 2 показахаследното:
Проба № 1
Извършеният металографски анализ установи, че средниятдиаметър на зърната [mm] на образец 1 е 0,015 mm, коетоотговаря на бал 9 (приувеличение 100x ).
Проба № 2
Извършеният металографски анализ установи, че средниятдиаметър на зърната [mm] на образец 2 е 0,125 mm, коетоотговаря на бал 3 (приувеличение 100x ).
Допълнение:
Нормална едрина на зърната има между бал -3 и 13:
от -3 до 3- едро зърнести;
от 3 до 7- средно зърнести;
над 7- дребно зърнести;
Извън изпитването Едрина на зърната по ГОСТ 5639-82:
Вероятни причини за разликата между структурата на образци подномер 1 и номер 2- гореописаните:
Наблюдаваната по- голяма едрина на зърната при образец 2 седължи на неправилна (по- висока) температура на закаляване на Ст. 1.2379- над 1050°C - 1100 °C и по- висока (за нормална температура назакаляване за Ст. 1.2379 се приема 1000 °C - 1030 °C от справочни данни).
Закаляването наСт. 1.2379 от температури, значително превишаващи указаната оптималнатемпература на закаляване води до прегряване. Прегряването при закаляване сеизразява в това, че се получава Едроиглест Мартензит. Прегрятата при закаляванестомана, характеризираща се с Едроиглест мартензит има особено повишенакрехкост. Нагряването на Ст. 1.2379 до по- високи температури води допостепенно разтваряне на карбидите, структурата на стоманата се състои само отАустенитни зърна- те стават по- едрозърнести, както и полученият следзакаляване Мартензит. Твърдостта на закалената стомана с повишаване натемпературата е възможно да се намали малко- в структурата не остават по- твърдикарбиди и поради увеличаване на количеството на Остатъчния Аустенит.
Коментар