Спомени на танкистите.

[Майкъл]

От: Спомени на танкистите.

В далечните ми спомени като мерач на Т-34 в Звездец, ми се натрапва цифрата 32 тона като че ли тежеше.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Различните модификаци на Т-34 са с различен тонаж.
Сменяно е и оръдието и двигателя.
Сменяна е и окомплектовката - монтирани са даже и огнехвъргачки
Броя на снарядите също е варирал от 58 до 100

Т-34-85 Модел 1947г. е точно 32 тона

[s_s1]

От: Re: Спомени на танкистите.

Имам много, много спомени. И ако започна да ги пиша и на мен, като на някои други ще трябва да ми отделят някой и друг байт /тера?/

НВО в "тежкия" полк в Ш-н. Още от началото станах издънка заради автомата ми АК 47-горкия толкова беше скапан, че не винаги презареждаше сам, а ако презаредеше запъвача за единичен огън нещо отказваше и 3-те или 5-те патрона от пълнителя винаги заминаваха на 1 откос, макар, че беше на "единична". Но ми вдигнаха мерника и "бичех дневален до отказ".
Имахме часове за механик водачи. Първоначално бяха на "горещ" тренажор-танк, на който са му свалени веригите. Но това аз съм го пропуснал, пропуснал съм и началните уроци и директно отивам на "кормуване" на Т55. Само от приказките на другите войници се бях изучил и имах чувството, че мога да карам 40 и кусур тонната гъсеница.
Отдельонния ми командир който се беше заял с мен и ме чанчеше, за да гледат сеир всички ми кача, че или "правя" полигона за "нула време"-някакво измислено много малко време и ме урежда 3 дена отпуска, или получавам арест за неизпълнение на заповед. Аз изобщо обаче не бях се шашнал и като гледах другите как караха си мислех, че ще съм доста по-бърз. Кормуваше се в "походно положение", а щатен мех.водач е седнал на баковете в/у калниците и се е свързал с удължител към системата шлемофони от танка и направлява "кимаф"-а. Отдельонния му каза, че съм нахакано копеле, издънка отвсякъде, че трябва здраво да давам газ, и че за всяка грешка трябва да ми "набива здраво канчето". Естествено че в началото претърпях неуспех, защото запалих танка, но оборотите бяха много високи и не можах да включа на 2-ра. Последваха яки тупаници по шлемофона да сваля оборотите на 550. Направих го, включих на втора и... изгасих двигателя. Отново запалих, включих на 2-ра и с пълна газ се понесох по калното трасе. Танка в гъстата кал учудващо стабилно се държеше. Минавах елементите един след друг без грешка. Но връзката с механика прекъсваше и той ме съветваше с юмруци по шлемофона. Само от време на време чувах псувните му. Явно някой кабел прекъсваше. И така на 4-та ск. с около 1800-1900 об. се понесох към бетонен елемент наречен естакада. Отново последваха удари по шлемофона, но аз не разбрах какво трябва да направя, а вече и беше късно. Пред мен видях нещо като бетонен канал за ремонт на камиони-естакади с широчина 1 метър всяка. Нямах възможност и време да завия или спра. Но бях подвел танка право към тях и с пълна газ подходих към естакадата. Танка направи красив скок, а "щатния" механик водач беше паднал от страни на естакадата в калта. Аз направих маневра да се върна и да му окажа помощ, а той стана и започна да ме гони да ме бие.
Не съм влизал в ареста за това, но и отпуска не видях.

[trapper]

От: До: Качествата на танк Т-34

Спомних си един случай от полигона Ново село. Сред проверяващите бяха и няколко руски офицери. Караха по нас с верижен БЕРДМ и ни спираха за какво ли не. Засякоха нашата машина и един от тях ни командва "смяна счупен трак". Нормативът беше 25-30 мин. с як чандж. Да, ама "не нам"! Веднага голям камък пред веригата; наместване на "счупения трак" отгоре; избиване на осичките; камъка в дерето; нов трак и скачване = под 5 мин. Руснака с хронометъра се облещи и веднага ни даде по 5 дни отпуск. Но после Комбата се отметна и ни пусна само "гарнизонна", защото номерът бил стар.

[Майкъл]

От: Спомени на танкистите.

Аз пък бях много слаб мерач, а танка беше ротен...
димек командира е ротния, а водача старшина.
И никога не съм улучвал мишената.
И веднъж отиваме на стрелби и пак руснаци на проверка
и пиниза беше такъв-който улучи от първия път и спира да стреля.
Има отличен и 5 дни отпуска.
Обаче аверите нали знаят, че не мога да стрелям,
и обръщат мерника към моята мишена и после при проверката имаше 9 дупки от 10 танка.
Значи само аз не съм улучил.

[гангер]

Извинявай "Кольо " не исках изобщо да обидя танкистите с ... /танкъри/ ... но гледах едно показно от американците Н.село Сливенско - стрелят танковете и след това ги оставят идват други 'логистици' май бяха и започват да ги мият .... какво толкова лошо има да си танкист ........ возиш се , накефиш се със стрелаба по различни мишени удоволствието е пълно ........... а пък другите да ги чистят/шиптъри ли им викаха.../

колкото до охраната ..... на всякъде виждам пазачи да охраняват - някъде даже носеха и пушки с патрони...
па за храненето ... какво - идва си фирмата носи ти храната, сервира ти , хапваш и пак на танка ... не мислиш за нищо
казано кефация .............. !!!

Имаше едно стрелбище за танкове между Бургас (Атанасовското езеро) и Бургаски минерални бани ........... Провеждат се стрелби с танкове и танкистите "гола вода" стрелят по баирите куде що видят храст или камък и тогава ротният им Светослав Жеков (също морски някъде от Варненско)
леко почерпен - влиза сам в един танк без мех. водач и започва да стреля и да удря всички мишени по ред хем кара, хем се мести и стреля и след туй пуснал цялата рота да се прибира пеша ............ защото той сам стрелял, а те по четирима в машина не можели ?

Много време разправяха този случай ...... и след това му излязал прякора "каубоеца"

"из спомените на танкистите"

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Я; кой бил танкист при това на Т72; здрасти Коле. Досега що ми беше убягвала тази тема. Здравейте всички танкисти; аз съм Сашо от Благоевград. Влязох на 1 окт 1983 г в 65 учебен танков полк в Сливница. Там изкарах 6 месеца школа за механик-водач (глава-проста между два лоста-кемаф ). После ни прехвърлиха в 9 танкова бригада Горна Баня. Уволних се на 27 декември 1985г . Хванах ме 3 м задръжка. Да кажем няколко думи за танка-звяр най- мощното нещо на което съм се качвал. Тип на танка среден;екипаж 3;тегло 41 тона. Мощност първата година карах руски с мощност 780 кс; а втората година ни докараха чисто нови чешки машини по 800кс. Дължина с оръдието напред 9.53; назад 9.67 м. Широчина по веригите 3.37; по снимаемите екрани 3.46м. Височина 2.19м. Дължина на корпуса 6.86м . Клиренс 47см( по щампованите повърхности 42см.). Това намерих в старите си записки иначе спомени има доста. И трябва да ги споделяме и записваме защото се забравят.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Аз леко съм обиколил България
Танкова школа Асеновград от там Мамарчево - нямаше го на картата
от там малко в Ямбол на школа и обратно в Мамарчево,
После в Горна Баня 1 рота - голям майтап беше това
Бил съм и на Сливница то е ясно
Механик водач съм - уволних се като сержант - по заслуги.
По неволя съм карал от 34 ка до 72 ка - карал съм и влекачи (танк без купол).
С един приятел бутнахме парка в Горна Баня с едно БМП (не карах аз).
Имахме един много готин мерач - викаха му мъглата - на едни стрелби ни препитваше комбат-а и той най пламенно обясняваше как с лявата ръка пускал лазерния далекомер,
а с другата го замъглявал Най-добрия ни мерач имаше проблем с нервите - така му трепереха ръцете, че едва си закопчаваше копчето, но ги вкарваше 3 от 3 на щатните стрелби

Най-добрата машина за обслужване е Т55 елементарна като конструкция, лесно се ремонтира и всички центровки могат да се направят с клечка кибрит.
Т72 е страшно капризен - иначе е страхотен за каране - върви като кола, кара се като колело и когато дръпнеш лоста даже и завива - нещо което на 55 ца при по висока скорост е мъка.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Здравей Даниел; хубаво ме потсети за лазерния далекомер. Веднъж на едно обслужване мерача взе на прицел ТВ кула Копитото и пусна лазера. Не знам дали не сме смутили на хората телевизията. А за завиването при висока скорост си прав завива но трябва много място. На края на школата имахме изпит по кормуване така наречения 100 км марш. Та след няколко обиколки със старшина ни пуснаха сами да се оправяме. Е тогава беше голям кеф няма кой да ти набива канчето караш си както си знаеш. Единственно тогава от цялата си служба успях да развия най-високата скорост ; около 85-90км. Вярно че беше по наклон . В далечния край на полигона в Сливница има спускане към ломски път там вече летяхме с тая скорост. Ако се появеше кола на пътя и видеше танковете по баира да идват обръщаше и бягаше. Не знаеха че ние завивахме доста по-нагоре от пътя и се връщахме обратно. На това спускане имаше напреко ров и насип висок около метър. Е с 80 през насипа като отлепи тая машина сигурно 10 м летеше във въздуха. Истиннски оф-роад ама какво мие разбирала главата тогава.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Повече съм наясно смеханиката на 55 цата.
При добра поддръжка на машината завива идеално - иначе завоя става с лоста на втора позиция (на 72 няма позиции) и натисната спирачка и газ.
При 55 е интересно че ако си на 2 ра и дадеш газ със спирачката нямаш никакъв шанс да спреш.
Спирането се осъществява с 2 та крака на спирачката и ако си много засилил можеш да си помогнеш и с двата лоста
Виждал съм и съм помагал за смяна на 1 торсион - счупен при страхотен удар в скала.
Иначе окачването е супер за офроуд - няма проблем камък метър на метър (ако е мека почвата отдолу) се забива директно в земята - пробвано на едни ливади до Мамарчево с около 40км/ч.

Със 72 ка стават страхотни "метлички" демек яко газ и го въртиш с патериците да поднася последователно.
Не, че с 55 не става но динамиката на 72 ката е много по добра.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Я; кой бил танкист при това на Т72; здрасти Коле.

Ами здрасти...
Ти като си се уволнявал-аз бях лапе, и танкове бях виждал само по телевизията...
Но като дойде време да служа исках да ме слочат танкист, това ми беше на сърце. Може би и затова не се оплаквам много от казармата, за мен беше интересна. Мисля, че леко си прекалил с мощностите на двигателите. Доколкото знам всички Т-72 са с двигател 680 к.с. Същия двигател (поне с общ произход) се слага и на тракторите К-701. Поне на звук бяха 1:1. Само, че на тракторите мощността е 300 коня, за танка са правили някакви магии, не знам какви точно за да вдигнат мощността повече от два пъти. И двата двигателя са 12 цилидрови.
По отношение на завиването-72-та има две скоростни кутии-по една за всяка верига. Когато от лоста се включи някоя скорост-и двете кутии включват на тази предавка. Когато искаш да завиеш с дърпането на патерицата съответната кутия слиза с една предавка надолу, получава се разлика в оборотите на водещите звездочки, и танка завива. Всичко това става с посредничеството на хидравликата, та затова и дърпането на патерицата е толкова лесно.

@ гангер-аз разбрах какво искаше да кажеш още с първият ти пост, нямаше нужда да обясняваш какво си видял. Американците макар и сега да са господари на света, и много хора да се опитват да им подражават, не стават за войници. За да водиш истинска война, ане показна се иска да си трениран да понасяш всякакви трудности и да ги преодоляваш без поражения за психиката ти. А това става с повече гадни тренировки и обучение, а не с "аутсорсване" на неприятните дейности. Чувал ли си поговорката "Повече пот в ученията-по-малко кръв в боя." Това е и смисъла на "чанча"с чистенето на веригите и яденето на гадна храна... Че ако си в реална война-това което е в казармата ще ти се стори като All inclusive...

[Daniel]

Re: От: Спомени на танкистите.

Доколкото знам всички Т-72 са с двигател 680 к.с.

Малка грешка с точно 100 коня -
базовия двигател е 780 коня а след 85г. двигателя е обновен и е със 840 конски сили.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Добро утро; другари танкисти. Коле нали са няма да спориш със старата служба. ТТданните които съм изнесъл са официални; тоест от тетрадката ми за записки от школата. Вервай ми. А за завиването което толкова ти харесва; представи си как работи хидравличната помпа на на Витарата ти. Когато дръпнеш патерицата ( има 2 положения Даниел) в малките разпределителни кутии се отварят и затварят клапани които насочват маслото към съответната предавка. Не знам дали го обясних добре. Абе в съответната скоростна кутия ( лява или дясна ) предавката се сваля с 1 надолу. Така ако сме на 1 предавка и дръпнем и двете патерици танка спира и пак сие на скорост. На големите предавки 5;6;7; завива трудно защото си трябва место. Иначе машината спира бързо без спирачка; просто изреждаш предавките надолу без съединител и забиваш муцуната. Спирачката се използва само като ръчна(паркиг). Да обясня за двете положения на патериците. Като дърпаш до половината ход усещаш че се задейства кутията но ефекта е малък. Това е много-важно за товарене на влак(платформа); защото българските влакове са тесни и половината вирига стърчи извън вагона. Веригата е широка 60см по 30см стърчат от двете страни на влака. Та като се товари на влак се свалят оборотите на двигателя от 800 на 500 и с първото положение на патерицата леко и внимателно се намества машината върху вагона под ръководството на старшина естествено. Няколко пъти товарихме на влак и никой не падна. Поздрави; че трябва да ходя на работа (оф-роад) .

[s_s1]

От: Спомени на танкистите.

Имаше едно стрелбище за танкове между Бургас (Атанасовското езеро) и Бургаски минерални бани ........... Провеждат се стрелби с танкове и танкистите "гола вода" стрелят по баирите куде що видят храст или камък и тогава ротният им Светослав Жеков (също морски някъде от Варненско)
леко почерпен - влиза сам в един танк без мех. водач и започва да стреля и да удря всички мишени по ред хем кара, хем се мести и стреля и след туй пуснал цялата рота да се прибира пеша ............ защото той сам стрелял, а те по четирима в машина не можели ?

Много време разправяха този случай ...... и след това му излязал прякора "каубоеца"

"из спомените на танкистите"

Точно на това стрелбище ми е минала службата, няма да описвам защо това е невъзможно, но явно са те "качили на черешата"!

[гангер]

От: Спомени на танкистите.

Верно, а познаваш ли го този "каубоец" от Варненско, това било някъде м/у 84-86г. 2 тб
пък що да не е възможно .....ако е бил добър ..... и танка да не отклонява встрани .. ръчна газ .... включен стабилизатор ........ чувал съм че вкладна цев в оръдието се зареждала и от мерача................. па и картечницата не се зарежда постоянно....................... що бе какъв е проблемът!?