Спомени на танкистите.

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Да бе да, не си стоял в караула на -40С.

[Майкъл]

От: Спомени на танкистите.

Да бе да, не си стоял в караула на -40С.

Почти всеки ден излизахме офроуд из гората за 3-4 часа.
После чистенето беше ужас. От там намразих чистенето на машини
и затова сега ходя винаги на мивка

[davc]

От: Спомени на танкистите.

Та казваш заради Добри Джуров срязвали са борчета и ги пренасяли с хеликоптери над София?

Точно така. Той в момента (в последствие е неизбежно) може и да не е забелязал дори, възможно е и изобщо да не е вярно, че бил харесвал толкова боровете. Ма някой (и съвсем не дребен, на нисък пост, или без власт) решил така, и което е по-важно - го осъществил.
А по това време, в академията имаше слушатели откъде ли не... - вкл. и руснаци.

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

Да бе да, не си стоял в караула на -40С.

Бе на -40 в Сибир е едно тука е друго.... по некви спомени от едни гимназиални години когато съм ходил на гости на родата (чичо ми и леля ми изкараха 10 годинки в СССР). Иначе да ти кажа забавление си е в танка на -20 примерно... Ей ма:

Излизането от танка ставаше в интересна последователност. Най- незамръзналият- пълнача излиза и "вади" командира, който пък вади мерача.... Щото всички са на на кокъл.

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

А пък на Далечният Изток -40С е не както в Сибир, където въздуха е сух. При влажността е към 100% студ от -40С, гарниран със слаб ветрец от Китай, назван суйфун, е нещо нечовешко и ужасяващо. А и освен караули, всяка една седмица от всеки един месец бяхме на полевият лагер, където спахме в големите армейски палатки, отопляеми само с руски вариант на печка циганска любов, позната при нас като буржуйка. И така 6 години.

Така че не се оплаквайте, вие сте тука на курорта!

[Самодържец]

От: Спомени на танкистите.

Гледам и вевесари пишат тука при танкистите...ми службата мина добре, да имаше и цепене на дърва и хигиенизиране, но точно толкова колкото е необходимо за да не ни изядат дървениците и за да не умрем зимата от студ.Наистина тъпо беше, че нямахме достатъчно стрелби, но това беше по презумпция за вевесарите.Ако не бяхме такива модерни келеши и ни стягаха повече, дори щяхме да научим още много полезни неща, но нейсе.Разбира се имаше някои излишни казармени простотии, но и полезните неща бяха също толкова.Просто наща беше вече накрая и нещата бяха доста разпасани, но лично на мен казармата ми повлия добре и дори и да изглежда смешно допринесе за помъдряването и възмажаването ми, а чак след десет години осъзнах, че и не е била такава загуба на време, каквато си мислех.Сега след като мисленето ми е друго, ако можех да се върна назад, пак бих я повторил за да извлека най-полезното и това което ме интересува.Пък и за тежките психологически моменти в началото докато свикна, сега си спомням с умиление.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Зимата на 83/84 на полигон Сливница преживяхме - 29 гр. студ. На един от наборите му беше скъсана ръкавицата , измръзна му един пръст , просто почерня - отрязаха го . Бяхме новобранци , не сме били на учение , просто ни откараха да копаем канал .

[Марто (Мартин Христов)]

От: Спомени на танкистите.

Втори курс ни гръмна парното- две седмици при средни температури за денонощието от около -6 (през нощта в спалното около -14 ). "Дървена ваканция" във военно училище е мръсна дума - бичим си по график. През нощта си лягахме с кофража, защото ни бяха раздали само по още едно допълнително одеяло и по един шинел. Увивахме се като пашкули и оставяхме по една дупка да дишаме само. На сутринта който имаше мъх или брада - всичкото в скреж. Един ден ни изкараха на един бърз поход (нещо като марш на скок, ама без оръжието), за да се стоплим. Имаше около половин метър сняг, но времето рязко омекна. Падна мъгла, заръмя дъжд и после си еб@ майката - температурите паднаха рязко, обърна го на суграшица, а после и на сняг (на парцали)! Дрехите взеха да замръзват както са на гърбовете ни, а ние вървим през едно бяло поле дето не му се вижда края... Излезе вятър и офицерите взеха да се споглеждат уплашено (бяха опънали всички офицери и старшини барабар с нас да махат крачоли...) и да си шушукат помежду си. После ни изведоха на един асфалтов пъти и тръгнахме по него, а след около час ни пресрещнаха камионите от военното училище. Докато се приберем, дрехите ни бяха станали като ламарина и се чупеха в буквалния смисъл, ако се опитвахме да се сгънем малко повече и да се стоплим. Ще го помня цял живот този ден - такъв студ друг път не съм брал!!!!

[Жоро Байкушев]

От: Спомени на танкистите.

Аве, никой ли не е ползвал в. "Народна армия", един на гърба и един на гърдите, отдолу под куртката..., кви минуси, кви студове, става си африка. А на краката партенки и цинтарки.

Термо бельото от 1 СВ. И униформата от вълна.( ама не знам от кво животно )

[derhunter]

От: Спомени на танкистите.

Аве, никой ли не е ползвал в. "Народна армия", един на гърба и един на гърдите, отдолу под куртката..., кви минуси, кви студове, става си африка. А на краката партенки и цинтарки.

Термо бельото от 1 СВ. И униформата от вълна.( ама не знам от кво животно )

Това с вестника си е стар номер и работи ама какво правим ако цинтарките са от онези с картонените подметки които след като походиш по кишавият сняг се разкашкват и цинтовете ти се набият в краката? Това ми се случи на запас в ШПЗО-то във Враца 87-ма г. Последващата гледка беше смешна до страшна, около 200 зли запасняци гонят старшинката боси по снега с почти индиански викове, кой по чорапи кой по партенки. Особено зли бяха танкистите, свалили коланите и плющят с тях като с бичове. някои май го и бяха понастигнали щото после няколко дена упорито отказваше да сяда.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Няма по-приятен мирис от аромата на изгоряла нафта в студената зимна виелица.Сядаш на варелите отзад, отваряш жалюзите и топлината от МТО-то те облива.Там изчезваше разделението стари кучета - новобранци.Тъпчехме се един до друг за да има топлина за всички.Е, ако на някой му беше тясно, отиваше на ауспуха...
А как залепва кожата за траковете на скъсаната верига при -20 градуса на Сливнишките камъняци...., ръкавиците залепваха и се късаха...
Спасението бе, ако има друга свободна машина наблизо и да я прекараш така, че ауспуха да духа към мястото на съединяването на веригата пред втрещените погледи на лейтенантите.И това го научихме от руснаците на ЩИТ-а...

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

Втори курс ни гръмна парното- две седмици при средни температури за денонощието от около -6 (през нощта в спалното около -14 ). "Дървена ваканция" във военно училище е мръсна дума - бичим си по график. През нощта си лягахме с кофража, защото ни бяха раздали само по още едно допълнително одеяло и по един шинел. Увивахме се като пашкули и оставяхме по една дупка да дишаме само. На сутринта който имаше мъх или брада - всичкото в скреж. Един ден ни изкараха на един бърз поход (нещо като марш на скок, ама без оръжието), за да се стоплим. Имаше около половин метър сняг, но времето рязко омекна. Падна мъгла, заръмя дъжд и после си еб@ майката - температурите паднаха рязко, обърна го на суграшица, а после и на сняг (на парцали)! Дрехите взеха да замръзват както са на гърбовете ни, а ние вървим през едно бяло поле дето не му се вижда края... Излезе вятър и офицерите взеха да се споглеждат уплашено (бяха опънали всички офицери и старшини барабар с нас да махат крачоли...) и да си шушукат помежду си. После ни изведоха на един асфалтов пъти и тръгнахме по него, а след около час ни пресрещнаха камионите от военното училище. Докато се приберем, дрехите ни бяха станали като ламарина и се чупеха в буквалния смисъл, ако се опитвахме да се сгънем малко повече и да се стоплим. Ще го помня цял живот този ден - такъв студ друг път не съм брал!!!!

В нашата умивалня пък, имаше счупен прозорец. Така го заварих, така си и остана и след мен. Минуси разни - ти се бръснеш и миеш със студена вода - топла няма! Няма предвидени даже и тръби за топла.

[Жоро Байкушев]

От: Спомени на танкистите.

... ама какво правим ако цинтарките са от онези с картонените подметки които след като походиш по кишавият сняг се разкашкват ...

Още като новобранец минах през това. Обувките не се сушат на/върху печка а малко по далеч. Гьона е прихванат с дървени клинци които се разсъхват от претопляне и подметките после лесно падат.

[derhunter]

От: Спомени на танкистите.

Още като новобранец минах през това. Обувките не се сушат на/върху печка а малко по далеч. Гьона е прихванат с дървени клинци които се разсъхват от претопляне и подметките после лесно падат.

Това чудо беше явно някакъв резерв изостанал от време оно. Като клекнеш да ги завържеш, преди да излезем на снега, се пукаха по сгъвките с пукот. Не знам какъв гьон но ставаше директно на лигава каша. УжасТ направо.

[Георги Крумов]

От: Спомени на танкистите.

Стига сте се оплаквали,така се прави характер-като ти е трудно.Сега са само хубави спомени.То на лесно ,топло ,приятно всеки може.