Спомени на танкистите.

[BENZBOSS]

От: Спомени на танкистите.

93та да речем,смятай сега нещата какви са или какви биха били ако вьобще на това място има войник още.

И няма значение,ако ще е такава простотия каквато беше то няма смисьл да имаш каква да е специалност там / рота специалисти бяхме,половината специално пушките не си знаеха кьде стоят /.

Сибирски няма значение кога е било,концепцията е сьвсем грешна.Не може да произвеждаме/ айде и в минало време да е / толкова пушкала и патрони,а млади момчета да ги дьржат тия като овчарски геги.Идеята им сбьркана ако ме питаш мен,преди 30 години да не са стреляли всеки месец?Кои точно?


Айде и ще си допьлня макар,че сьвсем не сме по темата.Постове давахме,пазехме там глупости някакви и преди да скокне някой пьргав обяснявам.

Старата аерогара както и викаха я бяха превьрнали в склад на гуми,минали някакви цигани с някакви каруци и обрали малко от тях.Един пьт така,втори.........на финала старшинката ни сьбира по-умните ли да кажа,тьпите ли,ба ли га и дава задача това да се спре,че новобранките ги било страх да стрелят.СТРАХ ги е.
Втора случка - трета бомби,любима стойка.Минавам зад бомбите и опааааа,овчар си пасе овцете.Ко тава бе бате???Ооооо аскера,аз 3 дни сьм тук с овцете и ти си пьрвия дето минава.Трета бомби са 3 войника по 2 часа стойка по 2 обиколки на пост или грубо 50 пьти на ден от там трябва да минава някой с пушчица.

Да обяснявам ли как заляга майор който не вярва,че можел да заляга?И за какво?Сега тепьрва пак от начало

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Опа моя грешка аз съм служил в БНА - 80 те години, танковете ги държахме в хангарите за да не се прецакат и да не хабим нафта - иначе тичахме по трима с бойно снаражение /понякога и противогаз/ и разгръщаме машините - супер умно...

И е абсолютно нормално, само запалихме машините и един от старите войници даде задна и бутна парка, единя от мерачите на изпита с левия бутон пускал лазерния далекомер, а с десния го замъглявал и тази тиква я качиха да стреля ноще щатен.

Имах зачисен пистолет, ако добре си спомням, а с такъв не съм стрелял, имам 10 тина патрона са АК.

[BENZBOSS]

От: Спомени на танкистите.

Добре ,80те да е било.

МИГ21 се водеше секретна машина при нас,а в Чехия стоеше над портала на поделението,ние го пазим да не ни откраднат технологията от 1958ма.Отделно що му викаха Гьлаба на мира не ми е ясно,може би щото стреля 2 ракети и после МИР,аз сьм за гьби.Ако намесим 93та то пак сме там,с това летяха и тогава / е летяха е примерно казано де,да не си помисли някой нещо сега /.

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Дооооообреее, да се опитам да ви обясня кухня от другата й страна. Какво е да си офицер, командир и възпитател в казармата. Имаш стотина души хлапетии, които искат само по-бързо да им мине време, да се скатаят или да си направят някаква беля. После го вземаш за хрилета и питаш - Защо, аджеба? А той ти примигва с очичките - Амииии, таковааа... Познато на всичко ви, нали?
Сега, понеже съм служил в поделенията на постоянна или повишена боеготовност (не говорим за войните, там нещата са ясни), при нас нямало подобни глупости. Стреляли сме до пълно оглушаване почти всеки ден, после подаваш команда и сам не чуваш своя глас. Оттам имам едно специфично за офицери и педагози заболяване на гласните струни. Тичане - сутрин 6 км задължително, през деня всякак си още поне толкова, физическите упражнения всеки ден, и така нататък. Дори и спортистите, призвани като новобранци, първо време са падали от преумора, после ставали пружинки. Плюс всякакви други интересни занимавки. И никой не умрял и не бягал при мамчето. Служили момчета не са като тука, на два час с автобус от къщи, и тяхните родители ни им идвали на гости с печеното всяка неделя, а на часове със самолет от дома. И се връщали в къщи нормални развити МЪЖЕ!

[BENZBOSS]

От: Спомени на танкистите.

Какьв самолет,Голфа стоеше паркиран зад оградата на поделението,старшинката Панов с него си ходеше като не го ползвахме ние.

Да не ме разбереш грешно,и аз като Даниел сьм ЗА военното обучение,а не за военните издьнки.Това твоето ДА,това нашето твьрдо тц

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Дооооообреее, да се опитам да ви обясня кухня от другата й страна. Какво е да си офицер, командир и възпитател в казармата.

Това и аз мога да го обясня, едното е да не излизаш 2 седмици от ротната стая и само да привикваш дневалния да тича за ракия и ядене, през останалото време за разнообразие можеш да караш войниците да правят какви ли не простоии не свързани със службата им. Втори вариант - влизаш и всички се разбягват от страх, защото а си мернал някъде петънце прах първите ти попаднали в полезрението чистят една седмица и остават с гола глава, 3 ти вариант идваш сутрин в поделението и бой по дневалния със стъклопластовата щека - за какво, няма значение заслужил си е, после взимаш джипа и отиваш за гъби а караула се проверява с каруцата. Спирам, че от повече няма смисъл - основното е това - от време на време има и неща за които си отишъл в казармата но това е рядкост.

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Ти ми расказваш за дебили, каквито има във всека една областа на живота. Подобни персонажи има къде ли не е, нали? Аз тука четох спомени на другите момчета, където не са се оплаквали от служба и горе-долу служили така, както аз писах горе. Ти просто не си служил в подобно поделение, защо ли, не знам. Приеми, че просто не ти провървяло.

[BENZBOSS]

От: Спомени на танкистите.

Ти ми расказваш за дебили, каквито има във всека една областа на живота. Подобни персонажи има къде ли не е, нали? Аз тука четох спомени на другите момчета, където не са се оплаквали от служба и горе-долу служили така, както аз писах горе. Ти просто не си служил в подобно поделение, защо ли, не знам. Приеми, че просто не ти провървяло.

Мойто дето служех беше бойно,подьржаше южната граница половината време с дежурни машини МИГ21цици,другата половина от времето бяха Безмер или Узонджово,забравих вече,остарявам.Просто явно и с други момчета които служеха кьде ли не не им е провьрвяло по ония години,може от годините да е било,а може и от акьла на Великия Български Старшина станал такьв защото друго от него не става.

[Daniel]

Re: От: Спомени на танкистите.

Служил съм в четири поделения и навсякъде беше така. Повишиха ме в сержант за заслуги, друг сержант механик водач не съм виждал през службата си.

И аз имам спомени от служба и то хубави - но те бяха рядкост, предполагам и другите колеги са описали само хубавото
Когато имахме някакви занятия си беше както трябва за това по горе написах истинска служба 3 месеца останалото простотии.

Служил съм в Асеновград, Ямбол 2 месеца, Мамарчево, и Горна баня - елитния 1 ви батальон /елитен по чистота на помещенията/.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Спомени на танкистите.

'87 - '89 - Крумовград. Всеки ден стрелби, всеки ден! За варосване на бордюри и вапсане на борчета нямаше време. Това го правеха от другите подразделения, имаше такива дето излизаха от поделението само на полкови учения, т.е. веднъж годишно. Та за да не правят глупости им намираха работа.
И аз съм "ЗА" казармата и не съжалявам, че съм карал една от най-тежките служби в БНА.

[davc]

От: Спомени на танкистите.

Демек си пишеш за служба в БА през 90-те? Е, тогава нещата са ясни. Я да чуем как са служили момчета в БНА? Щото аз несъм служил по разбираемите причини в българската армия, и при нас нещата не са били точно такива.

Процесите на развал в Българската Армия са заложени много отдавна. Те общо-взето текат от `45-та - `47-ма. Генезисът им се състои в обстоятелството, че по това време тя по същество престава да е българска и като така губи смисъла си (от гледната точка на българите поне, а и на подсъзнателно ниво ако щете) - службата става формалност, а по-късно и тежко бреме. Мероприята по същество са куха показуха, в парадоксално противостояние на насищането със скъпа техника и оборудване, на фона на харченето на една пета до една трета от БВП на държавата за нея. Описаните тук "картинки" са типични и важат в пълна сила за цялото десетилетие на `80-те. Нещо повече, тук нещата се разказват от гледната точка на най-низшият състав (наборни войници - редници и евентуално някой ефрейтор), а така седят нещата по всички нива.
Ето нещо от `70-те (конкретно 1976 мисля), на фона на което боядисването на бордюри от страна на редници е дребна, незначителна тривиалност. Предавам го от втора ръка (първата е баща ми). Военната академия. Предполагам всички знаете, че тя се намира практически в гора (обширен, стар парк). Предстои посещение на Добри Джуров - натягане. Понеже по алеята от входа до централната сграда няма борове, а някой решил, че той (Добри Джуров) много обича боровете - се взимат мерки... На Витоша се секат борове и с въртолет се карат до мястото, където се забучват покрай алеята!

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Кретинизъм на квадрат, все едно че Добри Джуров никога преди да не е стъпвал в Академията. Спри с праздни дълги постове от втора ли, трета ли ръка и пиши по същество.

[davc]

От: Спомени на танкистите.

Кретенизъм да - абсолютно вярно. И много жалко - но това е положението.
И "поста" нито е празен, нито извън същество - независимо, че на твойта особа не и импонира...

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Та казваш заради Добри Джуров срязвали са борчета и ги пренасяли с хеликоптери над София?

[Майкъл]

От: Спомени на танкистите.

Всички сте били на курорт, в сравнение с това да си служил в Звездец танкист