Спомени на танкистите.

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Забавен инструктаж!

http://www.youtube.com/watch?v=TdYhd...1&feature=fvwp

[Кемафа Т 72]

Доставихте ми голяма радост когато открих тази тема и внесохте много цвят в поизбледнелите ми спомени за тази Велика машина Т72. Постъпих в школата в Сливница през март 1983 като кемаф на Т72,после в Горна баня като учебен водач на полигона в Сливница. Две страхотни години изпълнени с много добри чувства и спомени. Славни времена в служба на Родината. Карахме руски машини. Уволнение 1985 година.

Има кажи кой издирваш.

Не издирвам определен човек, просто исках да видя има ли други тук които са служили тогава, което би ме зарадвало,че ще мога да намеря стари бойни другари!

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Аз съм служил в Сливница от 90г. до 92г.. Бях инструктор в РОУП-а.

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

И аз да се включа.Септември 1980год.,без да кандидатствам ме приеха в НШЗО"Хр.Ботев"-Плевен,трети район,до Панорамата,на трети етаж,трета танкова рота.Бяхме приети около 85човека в едно спално помещение.Освен учението,нарядите и другите "спортни" заигравки, строяхме новата школа и носихме траверси на полигона Николаево.Там ми стана ясно,как са построили пирамидите-никакъв проблем/само школници да има/.Една година никой не пуснаха/освен един знам го!/,само някой нещастен гарнизон и където току бягахме,ама рядко.След изпитите се издигнахме в старшина школници или иначе казано-фазани.Втората година вече почти си се прибрах-приеха ме в 24 ТБ в Айтос,долния район, до автогарата.Там вече почти всяка събота и неделя си бях в Бургас.Доста време изкарахме и на стрелбището в Банево.Накрая преди да се уволним,ни помолиха да покажем на какво сме способни -участвахме в ЩИТ-82.Много се зарадвах когато намерих тази снимка в интернет.Като гледам номерата на машините,аз съм стотина метра назад.Голям майтап, знаехме, като се приберем и чакаме заповед за уволнение,голяма еуфория,наоколо тълпата вика,аз се бях изправил на танка и махам с юмрук и викам "айде уволнението",по едно време гледам,тия отпред/командирите на танкове/седнали и такива едни сериозни.Поглеждам надясно и виждам официалната трибуна,официалните гости и големи пагони колкото искаш.Е,само 5 ареста.Така завърших успешно с 27.Ще се радвам ако се обади някой "арестант",който е бил по тия места и по това време.

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Колега разкажи, как беше на Щит-82? Знам, че е било много мащабно учение! Как бяхме в сравнение с другите армии? От приятел офицер знам, че по ученията на ВД руснаците много са се дразнели на каските на нашата пехота и постоянно са мрънкали, защо не ги сменяме! Че с тия каски( старите) и сивите шинели сме мязали на фашаги

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Ха,ха,наистина приличат каските и шинелите.Само,че ние сме с танкистки горница и долница и шлемофон или кепе.А руснаците ги видяхме,обаче бяха надалече и на високо.Първо направихме лагер в една горичка на може би 3-4км. от бъдещия "театър на бойните действия".Разпънаха се палатки,варосаха се камъчета покрай алеите,знаме,плац/място колкото искаш/ и естествено столова и тоалетна.Сигурно знаете но в походен вид те много си приличат.Изкопават се две траншеи-40-50см. дълбоки,една срещу друга и като седнеш на земята и си вкараш краката в нея,това пред теб става нещо като маса.Другите са срещу теб с крака в другия трап и "масата" е обща.Тоалетната пак така,само че няма толкова "общност".После "произведенията" се поръсват с хлорна вар и накрая се заравят.Еми стояхме там един месец,трябва да има "всички екстри".И започнаха тренировки.В бойна линия атака по огромен баир със слънчоглед ли беше или царевица,няма значение защото нищо не остана от него.Аз така го казвам,но това е било някакъв вид конкретна военна тактика.След 5-6 дена мачкане дойде някакъв началник,гледа представлението и вика "кво е тва бе,тва е напълно погрешно и остаряло".Следващите няколко дни дни мачкахме по новия начин.По принцип всеки ден го играехме по веднъж и после почивка.Всъщност разликите в тактиката бяха основно в начина на изнасяне и разгръщане.Или пък нали се атакува в линия,някои казаха,че не трябва машините да са в линия защото врагът като сложи един мерник и лесно ще ни цели и трябва машините да са на зиг-заг.После пристигна да гледа някакъв генерал от щаба на армията.И той вика "неее тва нищо не е,трябва така и така".Айде от начало следващите дни.Към двадесетия ден дойде министърът Д.Джуров и свитата му-и те ни отрязаха.В Плевен в школата ни учеха на принципа,че командира като застане пред подчинените,е длъжен да намери някакъв кусур и да направи забележка. Явно добре го бяха усвоили началниците.И точно си викаме-край,след министъра вече няма по нависоко и хоп,дойдоха руснаците и те да видят как е.И нали се сещате.Давай сначало.Накрая на полето "тайно" се изкопаха окопи за всички танкове,прикриха се с маскировъчни мрежи,клонки и др.,като най важното беше да не се виждат ОТЗАД??!Как защо, защото някъде от зад беше трибуната с официалните наблюдатели.Ефекта наистина е бил голям,защото окопите бяха отворени отпред и тия както си наблюдават празното поле изведнъж като изпод земята изскача с пълна газ цяла танкова бригада.Но преди това....Заповядаха всички да се крият и да стоят в бойно положение със затворени люкове.По едно време иззад гърба ни-самолети.Направиха заход над противника и хоп пръснаха рояк парашутчета.Аз си викам я да поотворя люка,да видя по добре какво ще стане.Знаех че са бомби,но ми се видяха далече.Далече,далече ударната вълна я усещаш със стомаха и цялото ти тяло трепери.Люка не помня за колко стотни го затворих.После стана ясно, че наистина имало насрещен вятър и той ги отвял към нас.Даже една от машините не излезе,защото бомбите направо откъснали едно дърво и го метнали на танка.Можел е да излезе но е щяло да стане голям цирк-представи се едно дърво лази между танковете,пък и нищо не се вижда.След това атака руски бойни хеликоптери,други танкове разгърнати в линия и докато ги гледат тия от вишката,преди да стигнат до нас,изскачаме и ние-черешката на тортата.Така беше.Накратко.

[s_s1]

От: Спомени на танкистите.

Много готин разказ, има ли продължение?

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

Еххх, това трябва да е "цивилизацията" във войската... Едно време, при стрелбите на полигона Ново село даже не знаехме, че за столова и кенеф трябват палатки... камо ли - отделни .
На отличниците в стрелбата ни даваха "награда" да гръмнем по някой останал на полигона от ІІ св. война майбах или райметал... и много ни завиждаха.
О времена, о нрави ...

[Георги Крумов]

От: Спомени на танкистите.

Traper,кои години си стрелял на Ново село?Там имам два зимни и два летни лагера плюс едно КЩУ от Кренн марш на скок до Нова село. А моят полк-12 МСП Елхово старите войници бяха участвали във Щита ,непосредствено след него смениха техниката от Т 34 на Т 55 а 122 гаубица обр. 38 г със САУ Гвоздика и МТЛБ.

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

С последните Т34. Може да се каже, че често стрелях там, че тази макина много ми се ловкаше и нямах празно, особено с изстрели без капачки. Ако и ти си бил там с Т34, обади се, ще постна случки с Пеци-ловеца. голям майтап беше...

[Георги Крумов]

От: Спомени на танкистите.

Аз бях в Дивизиона на кашишкия полк в Елхово.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Много се зарадвах когато намерих тази снимка в интернет.Като гледам номерата на машините,аз съм стотина метра назад.

Гражданино, аз бях в същото поделение, ама 8 години по-късно. Моят танк имаше куполен номер 7111

А този на снимката се разшифрова така:
7-Айтоското поделение
3-трети батальон
1-първа рота
7-зависи от взводовете, ама си е или втори, или трети взвод.

Командир на поделението беше полк. Калпакчиев, а командир на батальона-кап. Гълимир Пехливанов, сега е в щаба, на доста високо ниво.

Пък що патрони сме изстреляли на Банево не е истина.
А колко караула на Съдиево-също...

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Еххх, това трябва да е "цивилизацията" във войската... Едно време, при стрелбите на полигона Ново село даже не знаехме, че за столова и кенеф трябват палатки... камо ли - отделни .
На отличниците в стрелбата ни даваха "награда" да гръмнем по някой останал на полигона от ІІ св. война майбах или райметал... и много ни завиждаха.
О времена, о нрави ...

Да бе!Палатки!?Станало е недоразумение.Палатките са си за спане.Тоалетната и столовата си бяха в храстите.Естествено,не едно до друго.Да не Мислите че някой е искал да създава комфорт.Тоза с хлора и периодичното заравяне явно са задължителни правила,за да не плъзнат зарази.Представете си ако всички тези хора плъзнат из гората.После трябва наоколо да ходим със снегоходки.Слава богу не чух на някой да му стане нещо стомашно за този един месец.

[CITIZEN]

От: Спомени на танкистите.

Гражданино, аз бях в същото поделение, ама 8 години по-късно. Моят танк имаше куполен номер 7111

А този на снимката се разшифрова така:
7-Айтоското поделение
3-трети батальон
1-първа рота
7-зависи от взводовете, ама си е или втори, или трети взвод.

Командир на поделението беше полк. Калпакчиев, а командир на батальона-кап. Гълимир Пехливанов, сега е в щаба, на доста високо ниво.

Пък що патрони сме изстреляли на Банево не е истина.
А колко караула на Съдиево-също...

Верно, верно.Това значи че трябва да си бил в горния район,нали,където тогава Калпакчиев беше баталионен,а Пехливанов командир при нас долу,мисля,че на първа рота.Аз бях командир на трети взвод,в ротата на ст. лейт.Дахтеров.Обаче..........Един ден правихме строеви преглед./айде отплеснах се/ и знаете-стоиш цял ден на плаца и минават проверяващите и ти оглеждат всичко:дрехи,обувки,противогази,оръжие и т.н.Ротния и взводния трябва да вървят да проверяващия и да си записват в бележник забележките/ха,ха/Идваме до моя взвод и не щеш ли,установяват,че единия ми мерач-Любенов,си махнал клапана на противогаза,че да диша по лесно.Аз "си записах",обаче ротния полудя/любимото му обръщение беше "тъпан"/ и закрещя,размахвайки виновния противогаз-"Любенов,бе,ти ли бе,тъпан с тъпана ти,мамицата ти бе,тъпан".И докато крещеше и го удряше по главата с гумената част на противогаза.Обаче сигурно ви е известно,че на мерачите противогазите бяха по малки и дихателят е разположен отстрани на маската.Гледам аз Любенов изведнъж стана червен като панджар и си викам,брех тоя сега ще скочи върху Дахтера,трябва да го хвана,че иначе...Обаче по лицето му взе да тече яко кръв и всички се сащисахме докато разберем,че освен с гумата го е цапнал и с дихателя.Проверяващия се развика "Момче бягай бързо в лечебницата!Дахтеров как маже бе?!!" и изчезна.След 15-20 минути Дахтера го извикаха при комбрига,а нас ни отделиха настрани и казаха никой да не напуска строя до второ нареждане.След един час идва един лейтенант,почти колкото нас,млад, и вика "Свободно,аз съм новия ротен,л-т Калинов."Та това се казва бързина и експедитивност.Комбриг беше полковник Ненов.
За номерата....Трети баталион не беше ли кадриран,запасняшки?И наистина аз трябва вече да съм минал с 7205.

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: Спомени на танкистите.

Изчетох цялта тема и страшно ми харесаха историите, мога само да съжалявам, че няма военно