Спомени на танкистите.

[trapper]

От: Re: Спомени на танкистите.

...длъжностите са:
Командир, Мех. водач, Мерач, Пълнач и Радист за Т34

Наричали са го "радист-картечар", заради корпусната картечница пред него. Тази длъжност я е имало за кратко време в историята на Т34. После всички шлемове са правени с разговорни устойства (ларингофони) и са станали "шлемофони", а когато от рева на танка не се чуват, екипажът разговаря със знаци и ритници. На картечницата (ако са я ползвали изобщо) са монтирали електроспусък, като на куполната. След това при походи седалката се ползва за спане от "старото куче".

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Наричали са го "радист-картечар", заради корпусната картечница пред него.

точно така, а понякога е помагал и на механик водача - да сменя скоростите

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Командира и мерача се наричат още " куфари "; защото само се возят. А механик водача се нарича " кемаф " което преведено на танкиски език означава " глава проста между два лоста " Две години бях глава проста ; не че сега е много умна де !!!

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

точно така, а понякога е помагал и на механик водача - да сменя скоростите

Да, докато дремех на дясната седалка, кемафа често ме ръгаше в ребрата да дърпам "патерицата" и да сменяме скоростите.

Командира и мерача се наричат още " куфари "; защото само се возят. А механик водача се нарича " кемаф " което преведено на танкиски език означава " глава проста между два лоста " Две години бях глава проста ; не че сега е много умна де !!!

Да, така му казвахме, когато на поход се върнеше в машината без бутилка домашна. Иначе "кемаф" е масления филтър на Т34, а "това е моя кемаф" се казваше с уважение, дори към новобранец, когато ни извади от калта.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

При нас викаха "кемаф" на всички танкисти... Нещастници.

Иначе Кемаф идва от КЕрамичен МАслен Филтър...

Викаха ни също и "мазни", този път с основание

[hil]

От: Спомени на танкистите.

Под краката на радист-картечара има десантен люк,когато избие някое съединение на маслената система, и ти стине 105л масло до глезените, го отваряш или рискуваш да ти се разлепат ценните кубинки.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

КЕрамичен МАслен Филтър

Ако добре си спомням филтъра е центробежен,
чистенето ставаше като го отвориш и остъргаш полепналата по стените гадост

За мазното добре - наистина бяхме много мазни , но гащеризона толкова добре се инпрегнираше с масла,
че като завали дъжд пазеше по добре от гортекс

избие някое съединение на маслената система

Аз съм карал и Т34 (много малко около 10 км общо) основно Т55 и малко Т72,
единствената избила маслена система през цялата ми служба съм виждал само на Т72,
ако добре си спомням гръмнал маркуч на хидравлика.

Т55 се подържаше супер лесно - ако добре си направиш центровките на спирачките и ПМЗ, машината се управлява чудесно,
опс всички луфтове се мереха с клечка кибрит

Виждал съм и няколко машини с обърнат ход на двигателя - става супер лесно,
караш по нанагорнище на висока предавка, падат ти много оборотите, машината спира и тръгва назад да речем на 3 та

[Георги Крумов]

От: Спомени на танкистите.

http://tankionline.com/en/

[hil]

От: Спомени на танкистите.

Аз говоря за Т34,това карах 2г.като учебна машина,много често се случваше да има течове на масло и антифриз.При течовете на нафта нещата стояха различно,там ако има теч обикновено системата засмуква въздух и спираш.Колкото до запалването при Т34 основното е на ток, и резервно палене на въздух.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Колеги; разкажете кой какво е дърпал с танка. Втората зима (84/85 г) на полигона на Сливница се наложи да издърпам един Урал фургон. Беше пропаднал в танков окоп пълен със сняг.Закачам го с дебелото въже и лейтенанта отгоре вика давай. Давам аз ама машината не мърда. А то веригите копаят на място. По едно време мръдна и ленчето се развика стоп; стоп. После шофьора на Урала вика имах чуството че ще откъснеш цялата кабина. Аз пък не усетих нищо. Иначе зимата не е хубаво да се кара на походно положение - направо ми замръзна образа. Еле пък на Сливница където се таковат ветровете. Като новобранци преживяхме -29с.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

В горна баня с влекача (55 ца без купол) съм дърпал един голям верижен трактор - беше почти паднал в дерето,
в интерес на истината въобще не усетих да съм закачил нещо, излезе без проблеми,
често съм дърпал танкове - а на сливница точно, много съм се смял как палеха една газка с танка, милата запали ама кемафа не чува,
газ през полето и газката се ветрееше отзад - само не ми стана ясно как не се разпадна по дупките

[hil]

От: Re: Спомени на танкистите.

При мен нещата с Т34 бяха точно обратно.При един 100км марш затънах в едно тресавище,прбвахме самоизвличане с греда, нестана ,след това с друг танк същото положение и с два пак не помръдна.Вечрта дойде един верижен трактор, мисля че беше К750, и ме извади като коркова тапа, без да се замисля.Предимството на трактора е че е доста по-бавно оборотен от танка.

[p-pleven]

От: Спомени на танкистите.

Много ви се кефя на спомените!
Имате ли някой случай от сорта: поспри кашик да почине танка?

Весели празници!

[гангер]

От: Спомени на танкистите.

Абе ... за дърпането сме дърпали какво ли не... но веднъж ...

" На едно занятие някъде към Тополов град ... събираме се в район да се подготвяме за форсирането на реката (а времето мрачно, едни дъждове валяха , кал и т.н.) Придвижвайки се към района минаваме покрай един възрастен човечец затънал в едни коловози с каруцата до главините й.
Докладвам на началника ... да окажем ли помощ ... а той заповядва да не се преустановява движението на колоната, а влекача който се движеше последен да остане ... да види какво може да направи!
След около час влекача пристига в района и МВ докладва ... Помогнахме. Каквото можахме направихме! ........
Вечерта началника пристига в района бесен и ругаейки започва конско ...... Къде е онова говедо дето го оставихте да помогне на каруцата? Да вземе да закачи въжетата за вратовете на воловете за да издърпа затъналата каруца от коловозите! Извадил я, обаче уморил добичетата .......... накрая рекъл на човечеца ......
.... е Каквото можахме направихме!

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

А за глупостите на командването по време на занятия трябва отделна тема. В околностите на полигона Сливница ( не помня селото ) унищожихме голяма овощна градина заградена с еднометров каменен зид. 10 пъти машините на цялата рота мина през градината. После беше като лунен пеизаш.