Спомени на танкистите.

[sek.1]

От: Re: Спомени на танкистите.

Имаше си парадни вериги. Това на абрамса обаче си е бойна верига. Имат няколкомодификации, включително и с метални панели.

https://www.sfsa.org/tutorials/ice_cleat/default.htm

Като им гледам металните панели не са правени за руския фронт

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

На Сливница учебните кемафи на "55-ците" редовно си ходеха с танковете до Мало Малово за ядене и пиене.......

И със 72-ките. И до Опицвет, Алдомировци....

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

И със 72-ките. И до Опицвет, Алдомировци....

1982-1983 г 72-ките ги завивахме с брезентите в парка/тогава беше навес без врати/ или ги паркирахме на втора линия зад 34-ките.Това продължи да скъсването на брезентите , а пък при една тревога не можахме да излезем заради паркираните на първа линия 34-ки ,та и това отпадна.То и това беше някакво безумие 72-ките реагираха на бригадна тревога ,а 34-ките на тревога в Сливница
От парка излизахме с включена термодимова за да не ни снимат от магистралата.
Та в тази връзка ,появата в населено място със 72-ка , в най-добрия случай означаваше близка среща с ВКР-то

[wsxqaz]

От: Спомени на танкистите.

Интересно.
Що за хипохондрици са били от щаба.
Само да са искали щяха да го снимат.
Те ТУ-160, който е бил строго секретен и малцина са знаели за съществуването му, успяват да снимат при първият му полет, а какво остава за един танк на полето, който всеки наборник е имал досег с него.

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Не е точно така. Пламен говори за началото на 80-те години на двадесети век- разгара на Студената война. По това време Т-72 е ясен на НАТО, но какви модификации точно, колко бройки и в кои поделения ги имаме не им е било ясно. Това е секретното- как са окомплектовани нашите поделения.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Интересно.
Що за хипохондрици са били от щаба.
Само да са искали щяха да го снимат.
Те ТУ-160, който е бил строго секретен и малцина са знаели за съществуването му, успяват да снимат при първият му полет, а какво остава за един танк на полето, който всеки наборник е имал досег с него.

Нашата армия на моменти се престараваше в секретността . Даже и руснаците прескачахме по някога . Спомням си ясно един случай от моята служба 1988 - 1990 година . Схемите на радиостанциите на нашите свръзки се водеха секретни и като нещо се скапеше старшината оператор отиваше в секретна секция там секретчика гледаше един списък дали този човек е оператор на точно определения тип радиостанция и срещу подпис получаваше схемите . На един от старшините в един момент явно му писна и донесе няколко броя съветски радиолюбителски списания в които схемите на повечето радиостанции бяха публикувани заедно с описанията преди едни поне 8 - 10 години . Естествено от това нищо не последва схемите пак си останаха секретни и на същия режим . Тая секретност хранеше пък и продължава да храни доста лежачи .

[Arangel]

От: Спомени на танкистите.

https://www.youtube.com/watch?v=rTnS...#t=1193.705673

Малко спомени

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Карал съм и такава джага. Много малко, но ми беше достатъчно. Нямаш ли опит, ще включваш скоростите по същия начин като на клипа. Подготовката за стрелба на 34 ката е по бърза от на т72. При 72 ката докато развъртят жироскопите и става нова година. Голям недостатък на 34 са калпавите вериги - шарката, много се пързалят.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Нормално е за танковете от този период . Нямат стабилизация на оръдието и прицелната стрелба става само при спряла машина .

[hil]

От: Спомени на танкистите.

Правилното потегляне с 34-та ,е с патериците, в школата ако потегли така като този ,ще има осичка от веригата по шлемофона.

[Daniel]

Re: От: Re: Спомени на танкистите.

Като им гледам металните панели не са правени за руския фронт

Според мен нито един вариант на веригите не става за кал, даже имаше и някакви клипчета където ясно се виждаше как не могат да мръднат джагите с този тип верига.

[wsxqaz]

От: Спомени на танкистите.

Нашата армия на моменти се престараваше в секретността . Даже и руснаците прескачахме по някога . Спомням си ясно един случай от моята служба 1988 - 1990 година . Схемите на радиостанциите на нашите свръзки се водеха секретни и като нещо се скапеше старшината оператор отиваше в секретна секция там секретчика гледаше един списък дали този човек е оператор на точно определения тип радиостанция и срещу подпис получаваше схемите . На един от старшините в един момент явно му писна и донесе няколко броя съветски радиолюбителски списания в които схемите на повечето радиостанции бяха публикувани заедно с описанията преди едни поне 8 - 10 години . Естествено от това нищо не последва схемите пак си останаха секретни и на същия режим . Тая секретност хранеше пък и продължава да храни доста лежачи .

Тази загатна секретност все още върлува у някой.
Що народ, който е служил на едно доста интересно място съм разпитал, всичките се правят на замяни и се правят, че не разбират въпросите.
То вече поделението е сринато и ограбено, а те и думичка не продумват.

[Veni1]

От: Спомени на танкистите.

Разбираемо е..
Поделението, в което служех, отдавна не съществува. Гледах снимки в гугъла - дори плочките в кухнята са обелени.
Обаче - колко пъти съм се подписал, за това и онова.. не е добре да се пропуска тоя факт.
Че поделението беше режимно, такова си беше.
Не съм танкист - ракетни войски..

[kartechar]

От: Спомени на танкистите.

Че и едни декларации с петгодишна давност подписвахме, че и не знам си колко години да не излизаме в чужбина... Абе страшна секретност на нещо, дето в бившия СССР вече беше изложено във военния музей!

[Chicho1]

От: Спомени на танкистите.

Секретността такава каквато беше има двояко значение.
От една страна това което наистина е секретно и още не е прието на масово въоръжение и не е показвано на паради се знае от силно ограничен кръг хора.
Другото е възпитание и изграждане на определени нагласи у военнослужащите.