Оръжията през обектива...

[komuso]

От: Оръжията през обектива...

Ухаа правопоточен, как го обезопасихте пък него.

Честно не знам,там се занимаваха момчетата от БЧ-5.Но и двата стари бойлера(съветски)-в матроската и офицерската баня са правопоточни-пускаш първо да тече водата,после пускаш бойлера и след 20 секунди имаш гореща вода,проблемът е като се къпят 2-ма,3-ма,4-ма и някой усили топлата вода и тя всичката при него отива

[Stoian Ivanov]

От: Оръжията през обектива...

Жени има по корабите, не като да няма.Е не всички.Има и офицерки и старшини и матроси.Имат си собствена каюта и баня.Всичко зависи дали кораба позволява да се отдели част за тях.При нас е трудно, понеже една баня, двата галюна са един до друг и са разделени от лист ламарина която не стига до долу.

[ЕМО]

От: Оръжията през обектива...

Абе момци, аз ли нещо....или става дума за проточен бойлер?
А иначе-в армията(в т.ч. и флота) има професии, които направо са си "правени" за жени и мъжете изобщо не издържат сравнението...

[biol]

От: Оръжията през обектива...

А иначе-в армията(в т.ч. и флота) има професии, които направо са си "правени" за жени и мъжете изобщо не издържат сравнението...

А тук сме модерни, малко красота покрай железата

Малко азиатско



Размера има значение

[Самодържец]

От: Оръжията през обектива...

Една красива мацка, дали не беше със същата пушка, видях в Испания, но не ми разреши да я снимам....

[bushiDO]

От: Оръжията през обектива...

Тая е ромейка!

[ЕМО]

От: Оръжията през обектива...

Тая е ромейка!

Аха.
А като И гледам кокардата, още повече се впечатлявам.

[zzlatev]

От: Оръжията през обектива...

Римлянка, поне според знака на ръкава. Но странно, в Италия на всички, включително и десантни, и планински полкове, щатното оръжие е Берета АРХ, а тая кака носи като гледам нещо калошоподобно тип Галил

[komuso]

От: Оръжията през обектива...

Beretta ARX 160 още не е на въоръжение навсякъде в италианската армия.На снимката мадамата е със стандартната още от 70-те години щурмова карабина Beretta AR 70/90.

[blackfirefly]

От: Оръжията през обектива...

Една красива мацка, дали не беше със същата пушка, видях в Испания, но не ми разреши да я снимам....

И аз изпуснах една подобна на летището в Брюксел... Дали не се наемат жени в армията и т.н. по чисто псилохологически подбуди!?!

[Asteri]

От: Оръжията през обектива...

Малко стари кадри по случай 100-годишнината на британското ВВС:


Летящия корпус към армията започва с 36 самолета през 1912г. Първата партида са френски Блерио, ползвани предимно за обучение и наблюдение. Парашути ползват само летящите с разузнавателни балони, за самолети не се полагат


Нарочни униформи също няма, ползват се армейски дрехи за шофьори (счита се че работят при еднакви условия, а и самолетите летят ниско а и са все още по-бавни от колите), но е разрешено пилотите да си купят и конфекция.


Студът обаче е бил голям проблем и зимно време са се обличали като зелки - копринено бельо, отгоре свободно скроено вълнено бельо, следва рехава блуза, долна копринена риза, армейска зелена риза, два пуловера, дебел гащиризон подплатен с агнешка вълна и кожени ръкавици с копринена подплата. Така облечения летец може да търпи температури до -50С, въпреки че силен вятър разплаква и най-коравите летци. Преди да тръгне, пилотът подписва формуляр и получава подплатени с кожа ботуши, кожени набедреници, наръкавници, и обрамчени с кожа пилотски очила със зелено стъкло което поглъща ултравиолетовите лъчи. Стъклата се мажат срещу запотяване. Най-накрая се омотава копринен шал около гърлото, така че студът да не може да прониква в дрехите, както и за да предотврати протъркване на кожата от постоянното въртене на главата назад, за да се следи противника. Лицето се маже с китово масло, нахлузва се скиорска маска и отгоре кожена каска.

Топлият пилотски гащиризон бива изобретен по случайност, след като един летец се качва в самолета си по спешност и лети в работни дрехи. Следва патентоване на трислоен пилотски гащиризон, който се ползва до 1950-те, когато пилотските кабини почват да се отопляват:


Гащиризонът премахва и необходимостта пилотите да носят ботуши, с изключение на продължителните полети и летенето над студени територии като планините в Индия:


Британците сами разработват авивационна технология още от 1904г, въпреки че в началото работят само върху балони. Сред първите им самолети е Фарман - действа като изстребител и бомбардировач и успешно се справя с немските Фокери в разгара на Първата Световна. Витлото е зад двигателя и "бута" самолета. Двигателите са правени с участието на частни фирми като Даймлер и Ролс-Ройс. ВВС правят поръчка още преди самолета да е изработен. 1914г:


Навигаторът може да поеме картечницата и да пуца към преследвачите назад, като застане на ръба на кабината. Няма обезопасителен колан...


Бомбения товар:


друг вариянт от този период:


Пилотите на този самолет вече носят и блуза и ръкавици загрявани с електричество, но различните самолети имат различен волтаж - 12 или 24V, което значи че ако се качиш на друг самолет трябва да зъзнеш. Стандартизация се появява едва след края на Втората световна. Тъмните правоъгълници са щепселите:


Самостоятелно ВВС англичаните създават 1918г, почти първо в света - изпреварват ги само финландците, които успяват да се организират няколко седмици по-рано. Англичаните закъсняват по бюрократични причини - чакат началото на финансовата година на 1 април Пилотите получават стандартизирани униформи и каски с вградена радио-комуникация. Униформата се води държавна собственост и загубите се заплащат

тежък бомбардировач Викерс Вими, с пилот и двама картечари, и товар от 12 бомби. Появява се съвсем в края на Първата световна и така и не успява да влезе в бойно действие:


Вими е първия самолет прекосил нон-стоп атлантика. Викерс правят и първия транспортен самолет на английските ВВС, капацитет 11 души. Сегашния транспорт, Херкулес (Локхийд) - може да каца на груб терен и носи 72 човека боеви персонал или товар 20т


Атлас (Ербъс), за по-тежки товари и въздушно презареждане с гориво, носи 116 души войска или товар 37т


Глобмастер (Боинг) носи до 134 души или 77т, въпреки размера си може лесно да ползва малки летища тъй като има възможност да се спуска под голям ъгъл с бавна скорост:


Първите системи за кислород от Първата световна са били недолюбвани от пилотите, защото издишаният въздух лесно замръзвал около маската, намалявайки притока на O2. Проблемът продължава и през Втората световна (решение е било ползването на тръбичка която се захапва, вместо маска върху цялата уста) Изглеждали са така:


След Първата световна ВВС намалява количеството самолети от 280 ескадрона на 28, по финансови причини Малко повече пари отиват в търсене на технологични подобрения и нови материали. Пилотския костюм става огнеопорен и се сдобива с новоизмисления цип. Опасността от изгаряне е била огромна, резервоарът с гориво се е намирал точно над коленете на пилота.

Пилотските очила се сдобиват със пластмасови стъкла, които обаче изкривяват образа и през Втората световна летците продължават да носят стария стъклен модел.
Между двете войни пилотите са изглеждали така (очилата, ръкавиците и ботушите са с електрическо загряване, което се контролира от голямата кръгла джаджа на гърдите) :


Пилотите от ранните години на авиацията получават и бели гащиризони, които са символ на престиж и изпъкват добре на снимки

През Втората световна летците вече са в затворени кабини, но проблемът с отоплението, налягането и кислорода остава - за англичаните, де Немските Юнкери са доста по-напред - имат кабини под налягане, дихателни апарати с регулатор и катапултиращи седалки.

Британската летателна унифрома все още представлява гащиризон от гумирана материя, който се навлича върху униформения костюм, барабар с вратовръзката... Най-голямата битка през Втората световна се води лятото, пилотите се топят от жега и летят само с парадния си костюм (по сако). Отгоре се навлича и надуваема спасителна жилетка защото основните конфронтации са над Ламанша. На пилотите са раздавани и якета от овча кожа и кожени панталони, които обаче не са обличани защото кабината е била твърде тясна за такива дебели дрехи (ползвани са само в бомбардировачите, заради голямата кабина и необходимостта от по-дълги полети, както и защото електрическата блуза често е сдавала багажа).

Пилотски очила с падащи тъмни стъкла:


Необходимостта да се лети на все по-високо налага нововъведения. Над 14км височина решението е космонавтски костюм с вътрешно налягане. През 1937г изглеждат така:


^костюмът е от гумирана материя, долнище и горнище са свързани чрез стоманен колан. Дихателната система е затворена, с химически абсорбатор за издишания СО2. Костюмът обаче e твърде неудобен за бойни действия. Проблемът стова нерешен чак до 1960-те и пилотите разчитат само на физическа издръжливост. Пилоти за големите бомбардировачи (летят на 14км височина) през Втората световна се наемат само след тест за издръжливост, като ги пращат в декомпресионна камера за 4ч.

Нощните бомбардировки изненадват британците, и изведнъж се оказва че английското ВВС няма подходящи самолети за прихващане на нощните нападатели. Ползваните машини са непригодни по различни причини, включително малките спасителни отвори на картечарското гнездо. Това налага въвеждането на специални костюми с интегриран парашут:


Неволята води и до изобретяването на радара.

Липсват и възможност да се прихващат Юнкерите, летящи на 14км височина, защото британците не могат да дишат толкова нависоко. За разузнавателни полети англичаните ползват 100% кислород, което обаче ги прави неадекватни за военни маневри и битка. Изобретява се поредната жилетка, този път с компресиран въздух за борба с налягането на голяма височина:


Модерният дихателен апарат се появява в края на Втората световна:


Друго краткотрайно нововъведение е костюмът за защита от ускорения. Дотогава маневри се правят така, че да не се вдига повече от 4g, за да не припадат пилотите . През 1940-те се появява костюм с водни балони, притискащи корема и краката, чрез което се постига търпимост до 7-8g.

^ костюмът е харесван от пилотите, но недолюбван от началството, което отчита че първо, костюмът ще позволи на пилотите да правят безотговорно рискови маневри, и второ, не трябва да се лети с него над вражеска територия, за да не попадне технологията в ръцете на врага ако свалят самолета. Междувременно австралийците измислят подобрение - вместо с вода, костюмът се пълни с въздух. Британците отказват да разработват въздушната технология понеже тя изисква тежка апаратура за поддръжка на налягането. Което се оказва грешка и американците ги изпреварват в тази насока.

От Студената война, бомбардировач Вулкан (на Хокер Сидли)

^ някои са боядисвани в искрящо бяло за да отблъскват ядрена радиация, ако се наложи. Повечето са с камуфлажна окраска. Нямат защитно въоръжение и разчитат на високоскоростно бягство на височина. Носят първите британски ядрени бомби, "Син Дунав"



Следвоенните самолети вече се качват до 18км и кабините са под налягане, но все още стои въпроса какво ще стане при авария, когато пилотът остава незащитен. Подготвя се нова партида компресиращ костюм, но е непрактичен, тъй като трябва да се правят индивидуални размери за различните по големина пилоти, което излиза твърде скъпо. В комбинация с американците дори се тестват космонавтски костюми:


Американци и руснаци въвеждат компромисен вариянт, с костюм който е само частично под налягане и не става за височинен бой с аварирал самолет, но става за безопасно приземяване на машината.


Англичаните се отказват от разработки на тази технология и се връщат към старовремския вариянт с надуваемата жилетка, както и разработване на нова тактика. Наземните оръжия напредват бързо и летенето на големи височини не е достатъчно да предпази самолета от уцелване - значи няма нужда от скъпи технологии целящи да държат самолета на високо. Когато излизат самолети достигащи 30км височина, англичаните просто добавят компресиращи ръкави към жилетката

Липсва и желание да се подобри защитата срещу g-ускорения. Според английското командване двубоят между самолети е остаряла тактика и "припадък по време на полет не ограничава боеспособността" Войната в Корея обаче ги кара да си променят мнението. Появяватт се и по-бързи, по-маневрени изстребители които достигат повече g. Операции в Близкия изток също показват че стария костюм е непригоден за топъл климат. Новият вариянт е улекотен, с пет "балона" които натискат корема, бедрата и глезените, като налягането се увеличава автоматично според g. Любопитно е, че американските костюми са нагласени да подават по-голямо налягане от английските (при еднакво g). Системата се задейства над 2g, за да не стяга излишно при турбулентност и леки маневри. Костюмът може да се носи под или над панталоните:


През 1960-те изстребителите се връщат на 14км и пилотската маска може да подава О2 под налягане ако е неохбодимо (подобни се ползват досега)


С операциите в Азия се налага необходимост за защита и от топлината - навън температурите достигат 50С, плюс кинетичната топлина от летене с висока скорост на ниски височини, плюс топлината от уредите, облеклото и т.н. Климатик за кабината е бил твърде тежка машинария, която тегли въздух от двигателя и намалява боеспособността. Решението е било да се охлажда само пилота с въздушно-вентилиран костюм - найлонова дреха с тръбички през които духа студен въздух, който се ползва до 1970-те. Неудобството е, че костюмът действа на изпарителен принцип, т.е. пилотът трябва да се поти за да има ефект. Като алтернатива е разработен водно-охладяващия костюм, който осигурява проводящо охлаждане - водата има по-голям капацитет да поглъща топлина. Докато въздушния костюм се нуждае от 700л/минута, водният прави същото с един литър. Американците толкова харесват водния костюм, че вземат технологията за космическата програма Аполо. Англичаните продължават още доста време да си ползват старата въздушна технология, цитирайки разни физиологични причини
Въздушния и водния костюм (водния костюм се ползва понастоящем в Тайфуните)


Юрофайтър Тайфун, носи 6 бомби, 6 ракети, оръдие и насочваща система


В края на 1960-те трите вида костюм се обединяват в една дреха, която осигурява частично налягане, анти-g и въздушно охлаждане, както и шлем който се затваря автоматично при декомпресия на кабината.
Пилот на Хариер:


Костюм за височинно летене:


Катапултиращите седалки са поредната технология в която англичаните изостават от германците. Немска катапултираща седалка от края на войната:


Едва навлизането на реактивния двигател побутва английската технологията напред, с което възниква и необходимостта от здрав шлем - на снимката са с автоматично свалящи се очила (вляво) или с ръчни такива (Фантом). Съвременния пилотски шлем съдържа технологии за кислород, комуникация, обезшумяване, нощно виждане, тракер за прицелване, дисплей, защита срещу удар, защита срещу блясък и лазер, като същевременно е удобен и с възможност за нагласяване според различните глави, а прябва и да бъде с точната тежина и разпределение на тежината, така че пилотът да не бъде наранен при катапултиране и ускорения до 9g.


Хоризонталните дисплеи, които позволяват пилота да се информира без да навежда глава, се въвеждат в края на 1950-те и показват навигационни и оръдейни данни. Компютърните технологии по-късно позволяват монтирането на дисплей в пилотските очила чрез добавяне на прожектор над веждите и парче дихоничен филтър върху който се прожектират данните пред очите. Първоначално са ползвани като мерник, пилотът може да насочва оръжията с въртене на глава. Елементарна карта помага насочването, с данни от радара и датчиците. На снимката вдясно е дисплей-бинокъл, който може да включва миниатюрна катодна тръба. Технологията позволява показването на цялата летателна информация, както и образи извън обсега на човешкото око, топлинни образи, подобрена картина и т.н. Датчик в каската следи положението на главата и го синхронизира с положението на насочващото устройство при ракетите. F35 са първите изстребители 4-то поколение без хоризонтален дисплей и разчитащи само на дисплей на пилотския шлем. Шлемът за F35 струва 400хил долара...


Торнадо - може да лети ниско и при лошо време


Очилата за нощно виждане се въвеждат първо при хеликоптерите, а в последствие се монтират и на самолетните шлемове, по начин позволяваш лесно да се свалят и качват ръчно. Но докато хеликоптерите не правят бързи маневри, самолетните пилоти откриват че очилата за нощно виждане са непрактично тежки и натоварватт шията когато се катапултира например. Това налага въвеждане на автоматично откачане на очилата в началото на катапултиращата процедура, чрез малко количество взрив (на снимката е Хариер):


Съвременните вертолети на британското ВВС:
Мерлин - полезен при насечен терен, носи до 26 души войска или 5т. Ползват ги морските командоси.


Пума - носи до 16 души или 2т


През 1960-те възниква и въпроса за химическа защита. Английското ВВС решава въпроса с дрехите лесно - остават си "заразени" и се носят повторно, така и така ще се заразят пак Пилотът може да носи един кат дрехи напоени с активен въглен, те са свикнали да се обличат на много пластове... За очи, дробове и кожа обаче няма как и правят нововъведения. Към всичките такъми на шлема се добавя и респиратор. Идеята с "космонавтския" шлем (вляво на снимката) се оказва непрактична, защото е твърде обемист, а и стъклото изкривява данните на дисплея. В употреба влиза вариянтът от снимката вдясно, ползван при войната в Персийския залив:


Новият Тайфун има още по-големи изисквания, понеже лети до 19км височина и трябва да се комбинират в едно системите за анти-g и кислород. Костюмът анти-g вече покрива 90% от краката, както и нагръдник, който осигурява компресия в синхрон с дихателния апарат. Подобрената технология за летателно облекло е част от ъпгрейда при Юрофайтер. Най-новите летателни дрехи са с течен климатик за топло и студено. За вбъдеще се счита че няма да има нужда от особена промяна на дрехите (може би ползване на "умни" материали), с изключение на шлема, където ще се съсредоточават всякакви джаджи, и най-вече технологии предпазващи от блясъка на ядрен взрив. В тази насока последно има разработки от 1970-те - очила от няколко пласта поларизирано стъкло с вътрешен слой от прозрачна електро-оптична керамика (оловно лантаново-цирконен титанат), който може да се затъмни за 150 микросекунди. Засега остава проблемът с големия размер и тежина, но се очаква в бъдеще самите самолети да осигуряват достатъчно защита и да не се стига до необходимост от катапултиране, и съответно да не е необходимо да се мисли за тежината на каската.

Пилот с вентилатор осигуряващ въздух и охлаждане, в наземни условия (т.н. "свиркаща чантичка") и в Хариер, където маркуча се закача за самолетната техника.


Разузнавателен Ривет Джойнт (Боинг), ползван за прихващане и блокиране на електронни сигнали наскоро в Либия. Преди това е бил танкер за въздушно презареждане.


дрон Рипър

[sek.1]

От: Оръжията през обектива...

Парашути не са носели защото са смятали че в критична ситуация пилота ще предпочете да скочи вместо да се бие .

[Stoian Ivanov]

От: Оръжията през обектива...

Парашути не са носели защото са смятали че в критична ситуация пилота ще предпочете да скочи вместо да се бие .

Те нали са големи практици, в по-ново време на Вулкан-а само пилотите имат катапулт.Двамата в задната кабина кучета ги яли.

[davc]

От: Оръжията през обектива...

...в по-ново време на Вулкан-а...

Това е самолет от '50-те. Тия Вулкани беха пенсионирани още за фолклендската война и тогава ги вадиха от нафталина.

[windwarrior]

От: Оръжията през обектива...

Това е самолет от '50-те. Тия Вулкани беха пенсионирани още за фолклендската война и тогава ги вадиха от нафталина.

В смисъл - факта че Вулканите са ги бърсали от прахта за Фолклендите по някакъв начин отменя факта, че част от екипажа няма катапулти?