Tweet
До: Crazy Job - Обикновено Ендуро
Ето, че дойде време да раздвижим малко темата. Четири, че и пет дни по празниците не спряхме да караме по различни места и в различни формации.
Петък:
Мартин и Ванката правиха каране по тренировъчното ендуро трасе.
Внаката вече също е с КТМ 250 ЕХС и това му беше последното каране с CRF-a. Да му е честит новият мотор !
През същия ден направихме и тренировка на Х-трака. Имам клипове от тази тренировка, но дано не ме домързи да ги кача накрая.
В събота тренирахме с Жоро Пашов на трасето, но не съм доволен от дисциплината определено ! Само някои бяха точно навреме, а други закъсняха и съответно занимания с тях нямаше. Както се казва: "За глухите камбаната не бие два пъти !"
В неделя решихме с Мартин да отидем на гости на митковците в Харманли. Ударихме окло 40 км по права линия през полето из кал, угари и кории. Всичко беше подгизнало от вода, а на места имаше още и сняг, но доста бързо стигнахме.
Гледката наоколо беше предимно такава. В интерес на истината не регистрирахме нито едно падане, което беше направо очудващо !
Нали съм романтична натура
, чат-пат слизах да правя снимки на минзухари, а Марти покорно държеше и моят мотор, тъй като пачият крак потъваше в подгизналата земя.
Оказа се, че при монтажа на предната гума, "специалистите" са забравили да завият всички болтове и едва не изгубихме по едно време цялото предно колело. Направихме се спешен ремонт с налични инструменти, тъй като се оказа отново, че не носим дори едни клещи с нас.
Тук се наложи да импровизираме по изкъртен мост с големи дупки, ама Харманли беше пред нас и отцепихме по него.
Ето ни вече на трасето и Марти обикаля по него, а през това време аз "изтичах" до града за още месо за барбекюто, защото все пак сме на гости на Митков и там всичко е разпределено както се следва: "На мен една пържола, на жената друга (по-малка) и на щерката - половина." 
"Я да видя дали правилно съм ги сметнал ?!"
Съпругата на Митака обаче е ларж и пече ли пече !
Димитър през това време се скъса да пробва мотори. Оказа се, че най-много му хареса моят КТМ. Митков и той прави проби, но за него КТМ-ът на Марти се оказа по-удобен.
Предпочитания разни.
"Страхотна машина !" - изказа се Димитър ухилен след теста.
Хапнахме ние по 253 гр. пържоли на човек и Митков ни заведе по неговите трасета в околията. Интересни места беше включил той в този ендуро тест ! Смея да твърдя, че половината експерти няма да могат да изкарат лесно това спънато и на места доста засукано трасе ! 
Виждате на места колко е стръмно и на всичко отгоре се налага да преминаваш каменни прагове. Много ефектно измислено ! Браво на Митака ! На места БАЯ зор видяхме и ние, а няма време да си починеш изобщо.
Марти се хили, но не му беше никак лесно !
Искаме да благодарим на Митака за чудесната тренировка, която ни направи ! Наистина беше трудно, но пък се накефихме много !
Понеделник.
Голяма група от заралии, хасковлии, търновлии и севлиевци карахме по южните склонове на Средна гора. Интересно каране беше, но не си носих сапунерката да снимам. Стана една кофти случка. Иво от Хасково и Николай от Севлиево се сблъзкаха и вторият замина за болницата със счупен крак. Последва операция и навярно дълга пауза за Николай, ама ... какво да се прави ?!
Вторник.
Решихме аз и Марти да покараме с гостите от Севлиево по Средна гора, докато Бат Дак и още няколко човека бяха на мнение да атакуват връх Шипка и да поиграят малко хоро на празника горе.
Ние започнахме с ремонти, а уж на цвайките нямало какво да се поврежда ...
На КТМ-а на Краси се бяха развалили всички резби на болтовте от помпата на съеденителя. Е, и тунинга беше помогнал за това де !
Времето беше влажно, на сутринта дори валя малко.
Затова избрахме по-каменист район за каране. Минаваше се дере след дере.
Имаше си от всичко по трасето.
Не очаквах, че в този район има толкова разнообразен релеф ! Често бях минавал преди това транзит от там, но все ми се виждаше малко постно за ендуро. Оказа се, че не е така !
Точно преминеш едно дере и следва друго ... Няма място за отдих !
Тази пътечка отдавна я гледах от асфалтовия път, но ми се струваше много стръмна за катерене. И при пробата се оказа стръмна, но не чак толкова.
Кофти е, че има много камъни, които, ако не катериш на сравнително висока скорост, те подхвърлят насам-натам.
"Още малко и ... вече съм горе !"
Тази снимка трябваше да я скрия и да заявя някой ден, че съм карал на BAJA 1000 в Мексико, но обещах на местния фен клуб, че скоро ще ги дадат по телевизията, а обещанието си е обещание и не може да се нарушава току-така !
Над тази кариера щеше да приключи разходката ни, защото гостите вече трябваше да си ходят.
... и точно тогава, на най-невинното място при един банален завой, Марти се подхлъзна върху едър пясък пръснат на асфалта и си строши лакетя ! Честно да си призная, очаквах нещо такова да се случи на всяко друго място, защото малкият много смело атакуваше сложни места, ама така баламски да стане ... 
И пак ... болница, операция, лепене, шиене на връзки и ... дълга пауза.
Два дена - два инцидента ! Много кофти !
Е, ние се изкушихме и след като транспортирахме джуниъра да потренираме по насипите на родения Ерзберг, който намерихме наблизо, но настроението беше някакси подтиснато.
Ето го нашият човек вече с шинирана ръка, чака операция и пак нагъва.
Този честно няма наяждане !
"Тате, изтръпват ми пръстите и няма да мога да си изям двете пържоли, които съм си поръчал !"
... а ние с мама и тати поляхме ръката за здраве и да му е за последно !
"Много ме боли, искам да си ходя!" - отсече нашият "герой" и след 30 мин. го засякох с шината и приятелката горд на "Вегас". Как да не го убиеш такъв човек ?!!!
Е, все пак нали сме с него тандем, пожелавам му бързо възстановяване ! Утре ще ида да го нашокам в болницата и да му занеса порно списаня, че иска !
Ето, че дойде време да раздвижим малко темата. Четири, че и пет дни по празниците не спряхме да караме по различни места и в различни формации.
Петък:
Мартин и Ванката правиха каране по тренировъчното ендуро трасе.
Внаката вече също е с КТМ 250 ЕХС и това му беше последното каране с CRF-a. Да му е честит новият мотор !
През същия ден направихме и тренировка на Х-трака. Имам клипове от тази тренировка, но дано не ме домързи да ги кача накрая.
В събота тренирахме с Жоро Пашов на трасето, но не съм доволен от дисциплината определено ! Само някои бяха точно навреме, а други закъсняха и съответно занимания с тях нямаше. Както се казва: "За глухите камбаната не бие два пъти !"
В неделя решихме с Мартин да отидем на гости на митковците в Харманли. Ударихме окло 40 км по права линия през полето из кал, угари и кории. Всичко беше подгизнало от вода, а на места имаше още и сняг, но доста бързо стигнахме.
Гледката наоколо беше предимно такава. В интерес на истината не регистрирахме нито едно падане, което беше направо очудващо !
Нали съм романтична натура
, чат-пат слизах да правя снимки на минзухари, а Марти покорно държеше и моят мотор, тъй като пачият крак потъваше в подгизналата земя.Оказа се, че при монтажа на предната гума, "специалистите" са забравили да завият всички болтове и едва не изгубихме по едно време цялото предно колело. Направихме се спешен ремонт с налични инструменти, тъй като се оказа отново, че не носим дори едни клещи с нас.
Тук се наложи да импровизираме по изкъртен мост с големи дупки, ама Харманли беше пред нас и отцепихме по него.
Ето ни вече на трасето и Марти обикаля по него, а през това време аз "изтичах" до града за още месо за барбекюто, защото все пак сме на гости на Митков и там всичко е разпределено както се следва: "На мен една пържола, на жената друга (по-малка) и на щерката - половина."
"Я да видя дали правилно съм ги сметнал ?!"
Съпругата на Митака обаче е ларж и пече ли пече !
Димитър през това време се скъса да пробва мотори. Оказа се, че най-много му хареса моят КТМ. Митков и той прави проби, но за него КТМ-ът на Марти се оказа по-удобен.
Предпочитания разни. "Страхотна машина !" - изказа се Димитър ухилен след теста.
Хапнахме ние по 253 гр. пържоли на човек
и Митков ни заведе по неговите трасета в околията. Интересни места беше включил той в този ендуро тест ! Смея да твърдя, че половината експерти няма да могат да изкарат лесно това спънато и на места доста засукано трасе ! Виждате на места колко е стръмно и на всичко отгоре се налага да преминаваш каменни прагове. Много ефектно измислено ! Браво на Митака ! На места БАЯ зор видяхме и ние, а няма време да си починеш изобщо.
Марти се хили, но не му беше никак лесно !
Искаме да благодарим на Митака за чудесната тренировка, която ни направи ! Наистина беше трудно, но пък се накефихме много !
Понеделник.
Голяма група от заралии, хасковлии, търновлии и севлиевци карахме по южните склонове на Средна гора. Интересно каране беше, но не си носих сапунерката да снимам. Стана една кофти случка. Иво от Хасково и Николай от Севлиево се сблъзкаха и вторият замина за болницата със счупен крак. Последва операция и навярно дълга пауза за Николай, ама ... какво да се прави ?!
Вторник.
Решихме аз и Марти да покараме с гостите от Севлиево по Средна гора, докато Бат Дак и още няколко човека бяха на мнение да атакуват връх Шипка и да поиграят малко хоро на празника горе.
Ние започнахме с ремонти, а уж на цвайките нямало какво да се поврежда ...
На КТМ-а на Краси се бяха развалили всички резби на болтовте от помпата на съеденителя. Е, и тунинга беше помогнал за това де !
Времето беше влажно, на сутринта дори валя малко.
Затова избрахме по-каменист район за каране. Минаваше се дере след дере.
Имаше си от всичко по трасето.
Не очаквах, че в този район има толкова разнообразен релеф ! Често бях минавал преди това транзит от там, но все ми се виждаше малко постно за ендуро. Оказа се, че не е така !
Точно преминеш едно дере и следва друго ... Няма място за отдих !
Тази пътечка отдавна я гледах от асфалтовия път, но ми се струваше много стръмна за катерене. И при пробата се оказа стръмна, но не чак толкова.
Кофти е, че има много камъни, които, ако не катериш на сравнително висока скорост, те подхвърлят насам-натам.
"Още малко и ... вече съм горе !"
Тази снимка трябваше да я скрия и да заявя някой ден, че съм карал на BAJA 1000 в Мексико, но обещах на местния фен клуб, че скоро ще ги дадат по телевизията
, а обещанието си е обещание и не може да се нарушава току-така ! Над тази кариера щеше да приключи разходката ни, защото гостите вече трябваше да си ходят.
... и точно тогава, на най-невинното място при един банален завой, Марти се подхлъзна върху едър пясък пръснат на асфалта и си строши лакетя !
Честно да си призная, очаквах нещо такова да се случи на всяко друго място, защото малкият много смело атакуваше сложни места, ама така баламски да стане ... И пак ... болница, операция, лепене, шиене на връзки и ... дълга пауза.
Два дена - два инцидента ! Много кофти ! Е, ние се изкушихме и след като транспортирахме джуниъра да потренираме по насипите на родения Ерзберг, който намерихме наблизо, но настроението беше някакси подтиснато.
Ето го нашият човек вече с шинирана ръка, чака операция и пак нагъва.
Този честно няма наяждане ! "Тате, изтръпват ми пръстите и няма да мога да си изям двете пържоли, които съм си поръчал !"
... а ние с мама и тати поляхме ръката за здраве и да му е за последно !
"Много ме боли, искам да си ходя!" - отсече нашият "герой" и след 30 мин. го засякох с шината и приятелката горд на "Вегас". Как да не го убиеш такъв човек ?!!!
Е, все пак нали сме с него тандем, пожелавам му бързо възстановяване !
Утре ще ида да го нашокам в болницата и да му занеса порно списаня, че иска !
..по едно време се събраха на един от екстремите може би..50 сетина души преминаващи хора..като им казах на колко години е..направо им се скриха шайбите 
..мотора му също се представи много добре..стандартно си е с вентилатори и никъде не можа да "изпуши" въпреки издевателствата..докато на марти въпреки че е само 250..но пък няма вентилатори и по едно време май позагря..но и той ме изненада приятно като го покарах..не предполагах че такъв по стар от първите ктм 250 4 такта ще върви толкова яко 
..другия път направо ще засекретим карането 
и по-бързо оздравявай , че с кой ще се състезавам 
!
Коментар