Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

[Chinela]

До: Дупница ЕКСТРИЙМ

Мариане, винаги си добре дошъл и това го знаеш много добре.
И без това групата отчаяно се нуждае от нови попълнения...останах само аз.
Будин счупи скорости и сега чакаме части, дотогава ще пея соло..

П.П. Май ми трябват двама арменци за жури и обявявам кастинг за таланти.

[Мариан(zloster)]

До: Дупница ЕКСТРИЙМ

По-голем талант в падането,от мене,епа нема .Проблема е с транспорта на маторя.

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Да, мина страшно много време от последното ми каране с групата от Дупница.
Както знаете на някой от тях се наложи да излязат в лятна ваканция, но аз нали съм си ученолюбив, не се спрях и за миг.
За тези които ми следят глупостите във форума са наясно, че единият уикенд бях в Австрия, другият е на път да се покаже тук, и следващият беше при Жоро в Пасарел, подробно описан ТУК.

Както е казано - (да би мирно седяло, не би чудо видяло).. та и аз така.
Чух че се е появил феномен в настройване на окачването на моторите и аз реших да проверя..
Еми да, появил се е, при това ми скри шапката със знания и умения, но скрити за широката публика...
Аз обаче като един последовател на бабите пред нашия блок, сън не ме хваща вече десет дена заради тайната е мен...ми не мога без да я напиша тук и това си е.
Не за друго ами ми се спи та ми се плаче...със мис силикон естествено..тая дето сега ще я избират на Слънчев бряг.
Та качих мотора на пикапа и газ към Пирдоп при Suhoi27 от форума.
Човека прави каквото прави и рече: -без тестове няма как да стане и аз като един форумоизвестен будала се навих..

Айе стига съм писал и без това вече сте скролнали на снимката ...
Някъде в Стара планина при температура около 35-38градуса.


Излишно е да ви казвам, че до тук стигнахме по много тежка и трудна камениста пътека която ми разби представите за ендуро.
Самият герой на моя разказ....вперил поглед към един връх който сме щели просто да прелетим ей така..и щракна с пръст.


Да ама на мен силите за деня бяха свършили за има няма 30-40 минути.....ето карикатурата ми.


Посоката беше по билото до най-високият връх в ляво на снимката.


А там долу при тези покриви се наложи да слезем поради едничката причина, че всеки от нас си беше забравил водата..


На водопой...пих вода откъде ли не тези два дни...


За тези които очакват резултати от теста ще кажа: -вече ми беше все едно, важното беше да оживея в тая жега...


Пред нас се разкри гледка на която бях се нагледал в Австрия


Една от последните снимки на която все още мога да стоя прав.


От тук това качване ми се стори като макадам....НО.


НО...за първи път от около две години насам този ден ми караха мотора три пъти, а неделята два.
Аз пък им показах колко мога да ходя пеш, нали точно това тренирах на Ерзберг.


Почивка, страничният наклон е ужасяващ и непрощаващ никакви грешки...затова предпочетох да ходя пеш.


А за мухите нищо няма да ви казвам, само който е се е борил с тях знае каква напаст са.


Гледка...


Това е пътеката ако изобщо я виждате де...и аз не я виждах, но била там...


Вече сме горе, един с два мотора, друг пеша...важното е, че се изкачихме.


Я, пак съм прав...не за дълго.


Добре че са снимките та да се порадвам и аз сега заедно с вас....колко е било красиво само.


После към скромната ни група се появи още един учител и екскурзовод...и мой "баща"


И Сухой пиеше вода въпреки, че не се беше изпотил даже...


Продължихме нанякъде с нов водач за тестовете...


Имаше и екстрийм тестове тип Яхинесберг които аз категорично отказах...


То 570 кубиков Хусаберг не излизаше та една хондичка ли???


Милко, това помниш ли го, но от друг ъгъл....


След 125километров преход в 40градусова жега останал без пари и сили най-после се прибрахме в Златица...урааааааа


Този град ми изглеждаше като оазис в пустиня, като остров на корабокрушенец, като ...абе като.


Там чинно ни чакаше моя адаш Иван...голям сладур, и почерпи даже.


Това беше за съботния ден, 125 километра в две планини и няколко равнини...а аз жив умрял в кожата си.
А да техническото състояние беше такова, че за първи път откакто имам тоя мотор никъде преди завой не съм бил спирачка, никъде...беше балансиран страхотно.

И както вече очаквате за неделния ден ще ви разкажа утре.

[pakito08]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Какво е направил баща му,та си му отрязал главата?

[tatkobarba]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Абре Чинел, вземи оправи датата на тоя фотоапарат бе - постоянно се пренасяме в бъдещето

[skreeper]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Ехх... Тия гледки са ми много познати И как ми се иска сега и аз да съм там и да карам ... Пък сме имали и човек при нас, който разбира от окачвания и аз не знам Мойто окачване е пълна скръб от към настройка, ама аз нали не съм и много голям карач , та май не ми прави много впечетление Дано сега като се прибера Август месец да случа на хубаво време, та и аз да се порадвам малко на Средна гора и Стара планина като вас...

[suhoi27]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Какво е направил баща му,та си му отрязал главата?

не стига, че е грозен ами и поизмори Чичко Чинел-и това ще му е наказанието

[pakito08]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

не стига, че е грозен ами и поизмори Чичко Чинел-и това ще му е наказанието

Ти затова ли си криеш лицето на снимките?


П.П. Чичко Чинел беше изморен от ходенето пеш на ЕРЗБЕРГ РОДЕО 2010!

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Не съм бил изморен, аз когато се изморя като един истински мъж, ставам от леглото за да си почина..
Точно тия два дни бях мъртъв а не изморен...мъртвец ви казвам и това е самата истина.
Ако някой, някога реши да покара с тея момчета да има едно на ум, много са добри, много.
А щях да забравя и хубавци са защото жените им не ги оставиха нито за миг сами...

Както и да е, ето ги двамката на следващият ден.


А това тук е едно изключително технично качване между дърветата...и естествено аз го качих пеша... а мотора ми така.


Ето го и таткото и на малкия и на големия Иван, убавец си е Владо, убавец.


Общия мотор, кой ли не го кара тия два дни...


Златица.




Е те това е грозник защото спа сам самин в хотела, даже и камериерката от ромски произход не пожела да му почисти стаята.


Найс А


Чичко Чинел.


Сипи, ако нема донеси.


Аз трябваше да седна на другата маса, тая била само за профита, а другата за туристи.


Снимка от моята маса....


Хижата беше уникална....


Това са две наистина много добри и КРАСИВИ момчета, вечерта в хотела добре, че бяха жените им,
иначе наоколо по масите имаше само девойки, при това сам самички...защо ли
Ако някой някога иска да си тества възможностите трябва да отиде и покара с тях, аз моите ги тествах и се оказах БЕЗ възможности...


Момчета благодаря Ви, и на Владо благодаря за предницата, за гостоприемството и за отношението. БЛАГОДАРЯ.

[suhoi27]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Е те това е грозник защото спа сам самин в хотела, даже и камериерката от ромски произход не пожела да му почисти стаята.

Момчета благодаря Ви, и на Владо благодаря за предницата, за гостоприемството и за отношението. БЛАГОДАРЯ.

Чичко Чинел, таа пуста твоя скромност! Тези жени на другия ден пак бяха там, но с големи въпросителни в очите...не Тъ знам кво си правил вечерта след като те оставихме.....

Винаги и всеки е добре дошъл! ( а Чичко Чинел вече е на процент )

[ЗМЕЙ]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Чинел, много ти благодаря за снимките на двамата ти водачи - след като ми разказа какво са ти причинили ще се старая всячески да избягвам дори и случайна среща с тях

[boiko73]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Ванка, пак поздравления. Голям кеф е тук от Етиопия да чета темата с новите преживявания. Позабавлявах се от сърце.

[bulgarasen]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Иване, че си признат в документалната и хумористична фото-журналистика е факт. Не е ли време да видиме и малко репортажи от мястото на събитието с видео и коментар. Вярно че това е форум а не видеотека, но може да излезе някой блок бъстър.

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Иване, че си признат в документалната и хумористична фото-журналистика е факт. Не е ли време да видиме и малко репортажи от мястото на събитието с видео и коментар. Вярно че това е форум а не видеотека, но може да излезе някой блок бъстър.

Благодаря Асене, но не обичам видеоклиповете...аз дори и тези във форума много рядко гледам.
Назад в тази тема има само два или най-много три клипа и ако искаш ги намери и ги изгледай.
Предпочитам снимките и коментарите към тях,,,явно съм доста консервативен и старомоден...

[Chinela]

От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!

Сега специално за Бойко и Змея ще пусна поредната сага от дупнишката ми епопея...

След едномесечно отсъствие от Дупница, вчера най-после се явих с мотора и екипа готов за подвизи....НО.
Момчетата от Дупница въпреки, че не пишат в този форум, редовно го четат..за моя зла участ.
Та явявам се аз и какво мислите....изненада..., чели в темата как съм ги изложил в Пирдоп при Сухой27 и ми бяха бесни..
Викат ми: - 3 години те учим как да караш и ти така да ни посрамиш. Никакво каране повече за теб тук докато не се явиш на проверочен..

Аз хъката, мъката отидох на проверочен...няма как. даже и на Ямаха се качих само и само да ме вземат пак.


Много тежък беше теста на кило ракия и пак го издържах, но у дома и стените помагат.


Изпитната комисия...мнооо строги.


Вече отново приет в групата, но с последно предупреждение за изключване се опитвам да кача една нова и много тежка пътека с Будин.


Боби също ни последва, но за кратко...пътеката беше изцяло от мокри скали и нямаше минаване в тези атмосферни условия.


С Будин къде с бутане къде с каране стигнахме до една четворка S образни завои, при това с много голям наклон.
Това наистина се оказа страхотна пътека, но за днес не тя беше нашата цел и решихме, че не е колегиално докато ние се мъчим другите да лежат на сянка и да ни чакат и се върнахме с обещание да посветим един цял ден на тази пътечка.


Тук и обръщането си беше голям зор, има и парапет който да те пази от полет към пропастта.


Аз чинно си чаках реда да се пробвам на завоите, но разумът надделя и се върнахме.


Те така изглеждах след като обърнахме моторите на място, тоест ги вдигнахме и преобърнахме...


От там раздадохме една пУна газ към Сапарева баня да потърсим една пътека за която ми беше разказано от мой колега.


Пътеката надмина всичките ни очаквания...наистина уникална 11-12 километрова пътека.
Никога досега в Рила не сме намирали толкова дълга и разнообразна пътека с различен терен и почва..

С Будин изчакваме останалите двама колеги на които се наложи да се върнат и опитат пак единственото по засукано място.


Боби пристигна и побърза да полегне и да почине...не че и аз не го правех същото, но понеже никой не ме е снимал та да си призная сам.


Обаждане по телефона осветли положението на четвъртия колега Николайчо...


Събрахме се....


Изглед към Сапарева баня и село Сапарево


Рила


Найс А???


Асфалтовият път към Паничище


Нашият водач и баща Будин


Пътеката коренно се промени щом излязохме от буковата гора и започнахме да се качваме над 1550метра..


Тук си помислих, че съм прегрял мотора защо се вдигаше адска пара, но се оказа от водата по тревата и клоните..


Николайчо..


Тук Боби излезе от гората все едно е 9-09-44-та...


Следата на пътеката изведнъж изчезна и пред нас се появи тази гледка...А СЕГА НАКЪДЕ???


Появи се и воеводата..


Събрахме се на оперативка да решим какво ще правим и накъде ще хващаме...
Времето се влоши изведнъж и заръмя ситен дъждец, вятърът също не беше за пренебрегване..
GPS-a показваше 1978метра...НВ


Реших да отида сам напред и да видя дали ще намеря някъде пътеката през борчетата...
Найс 2 нали??


Долу колегите чакаха новини от мен...


Успях да се преборя с малките борчета и изведнъж пред мен се появи това...
Мъглата и лошото време ни накараха да се върнем обратно, видимост нямаше никаква а и на GPS-а също не показваше...картата е празна там.
Решихме пак да се върнем тук, но на хубаво време с добра видимост за да разберем къде сме и най-вече защо


Освен всичко друго водата ни свърши поради една единствена причина, не бяхме взели такава...
Наложи се Николайчо да търси с клечки и о чудеса, намери един водопровод и ни напои..


Освен на нас, вода сипахме и на спирачките, че от спускането надолу се бяха понагорещили и педалите бяха мекички...


Доволен е А??? И ние сме доволни от него, че умирахме от жажда.


После в Сапарева баня имаше тройки с гарнитура, бира, вино и др...
Там не съм снимал защото този форум за мен си е за ендуро, а не за кулинария..пък и разбирам, че и от Сомалия ни четат та затова..


След като хапнахме решихме да видим какво е това Ерзберг и ма ли почва у наше село..


Тук им обясних как Теди си кара по тоя камънак, все едно аз съм си в на село в Ливадата


Двамката решиха да проправят път И...


Това беше алтернативата надолу.


Три дена как прохода бранят ....


Грабвайте скалите Будин се провикна....и скалата надолу тикна..


Гледката отсреща.


Будин броеше скалите над него и преценяваше още колко дена може да удържи прохода.


След като се наиграхме на войници решихме да си ходим по живо, по здраво.


Този ден беше денят на новите пътечки и открития....пак нов улей,


С Будката решихме да го пробваме нагоре, но се оказа, че е пълен с шишарки..какво ли не ме беше спирало, но шишарки...
Опит от моя страна да използвам мотора на Будин за засилка..


Така се заклещихме като кучета на паркинг на хипермаркет..


Толкова успях да мина и край, нито сили ми бяха останали нито желание.
Поне сега имаме материал за един месец и повече с новите пътеки.


Това беше от мен, обещавам повече без разрешение да не отсъствам от групата.
Гарга това е поздрав за теб и дано се върнеш по-скоро от Италия.