Tweet
Неделна обиколка на Витоша
Ентусиазирани от една разходка с джип, описана в друга тема в този форум, аз, Ина, Мишо и Момчил решихме да обиколим и ние планината, подбирайки възможно най-леки пътища.
Ето го Мишо преди самият старт. Прави чупки за пред камерата. Аматьорска работа- забравил е поне да прибере степенката, та да изглежда по-истинско.
С него отидохме да вземем Ина, която чинно беше подготвила моторчето и му беше смазала веригата точно както съм я учил
Тримата отиваме да вземем Момчил, обаче в суматохата съм забравил да го щракна предстартово. А и на Кавазакито стойката се прецака и се наложи лек демонтаж
Тръгнахме от околовръстното за Бистрица. Още в самото начало принудих Ина да изкачи едно стръмно, тя обаче взе че падна баш на края на баира. Резултата е тази физиономия от следващата снимка+ липсата на дясно огледало. Тук вече сме над бистрица, на гърба на ония хълм, от който редовно се мятат парашутисти, делтапланеристи и какви ли не още -исти. Момчил пак убягва от обектива, щото щурмува хълма от север.
След известно каране, стигнахме до над Железница, където имаше повече хора от на площад Славейков. Подопечната ми група изглеждаше леко изнервена, като разбра , че това е 10% от маршрута. Срещнахме Данко с едни атевисти и той леко ме разколеба в намерението ми да прекарам Ина по черния път до Ярлово. На тази маса, Мишо изяде половин хладилник с провизии. Той ядеше по толкова на всяко спиране, за мен остава загадка къде носеше толкова много храна. Ина беше леееко изморена. Силите и видимо се възвръщаха, вече забравяше за инцидента с огледалото.
Ето ме и мене
Момчил все още не влиза в кадър. Той реши да поеме по шорткъта до Ярлово и уговорката ни беше да се чакаме на центъра. От там снимки нямам, щото се опасявах, че местните могат да ми изядат фотоапарата. За сметка на това изслушахме Бест Съмър Фолк Хит Кълекшъна, огласяващ селото и окръга от отворените врати на лъскав Пасат с транзитни номера.
После гассс към Чуйпетлово. Такава панорама ни се изпъна пред очите, че групата реши, че тук ще се дремне. Преди това малка фотосесия
Най-накрая някой да ми вземе апарата !
Мишо предпочиташе да си почива на мотора, щото стойката пък остана да си почива в София
Ей го най-накрая и Момчил.... полузаспал.... но заел отбранителна позиция с дясната ръка
Ина веднага се изпъна да си почива, няма и следа от лошите преживявания
Ина нащрака няколко картички, обаче Мишо най-накрая намери място на мотора и се зае да довършва делото.
Ей го пътя- надолу и после в ляво
Тоя човек не спря да яде. От Ярлово презареди с вафли, сандвичи и семки...
Аз пък не спрях да ръчкам ГПС-а. Но при наличието на Момчил почти нямахме нужда от него.
Кадри от предизборната трибуна на Кметство Боснек. Момчил изглежда сякаш туку що е приключил с репродукцията на някоя Фидел Кастрова реч.
..... за да станеш кмет, се чака ред !
Айде пак да тръгваме, че път ни чака до язовир Студена.
Тук сме на броени метри от язовира
Подбираме приятно местенце за поредната серия хапване.
да ме има и мене с язовира, да не каже някой, че съм се отказал по пътя
Ина все си събира разни джвъчки от разходките, които все аз трябва да нося. Искрено се надявах да не реши да мъкна това за спомен
Тука Момчил прави лазарен разрез с поглед на една скала отсреща
Мишо не си губи времето с глупости и си похапва отново
След Студена, минахме през Кладница, Рударци помахахме от далече на Драгичево и спряхме във Владая. Колебанието беше- асвалт or not асвалт. Оставихме идеята за асвалта и решихме да катерим до Златните мостове, пък където трябва- ще бутаме.
тук вече сме по пътеката
стигнахме до места, където трябваше да съм водач на три мотора
Момчил владееше геройски своя черен сляп гигант
тия камъни не са за дебютанти, погледа на Мишо се рее от умора в неизвестна посока
Момчил слага резервната тениска. Тая смешна пътечка зад него ми изкара въздуха, щото се заех да пренеса всичката техника /освен Пегасото на Момчил, разбира се/
Мишо и Ина със сигурно си мислят едно и също- "Дано тая гадна пътека свърши по-скоро"
no comment
Ина събира сили за последните офроуд метри за деня
ПОБЕДААА ! Златните мостове ! От тук надолу по асвалта и вкъщи !!!
Ето го и трака, трасето е изключително лесно и приятно за начинаещи, изключение прави последният етап, който по преценка може да бъде заобиколен.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/v...kolo%20Vitosha
Ето го Мишо преди самият старт. Прави чупки за пред камерата. Аматьорска работа- забравил е поне да прибере степенката, та да изглежда по-истинско.
С него отидохме да вземем Ина, която чинно беше подготвила моторчето и му беше смазала веригата точно както съм я учил
Тримата отиваме да вземем Момчил, обаче в суматохата съм забравил да го щракна предстартово. А и на Кавазакито стойката се прецака и се наложи лек демонтаж
Тръгнахме от околовръстното за Бистрица. Още в самото начало принудих Ина да изкачи едно стръмно, тя обаче взе че падна баш на края на баира. Резултата е тази физиономия от следващата снимка+ липсата на дясно огледало. Тук вече сме над бистрица, на гърба на ония хълм, от който редовно се мятат парашутисти, делтапланеристи и какви ли не още -исти. Момчил пак убягва от обектива, щото щурмува хълма от север.
След известно каране, стигнахме до над Железница, където имаше повече хора от на площад Славейков. Подопечната ми група изглеждаше леко изнервена, като разбра , че това е 10% от маршрута. Срещнахме Данко с едни атевисти и той леко ме разколеба в намерението ми да прекарам Ина по черния път до Ярлово. На тази маса, Мишо изяде половин хладилник с провизии. Той ядеше по толкова на всяко спиране, за мен остава загадка къде носеше толкова много храна. Ина беше леееко изморена. Силите и видимо се възвръщаха, вече забравяше за инцидента с огледалото.
Ето ме и мене
Момчил все още не влиза в кадър. Той реши да поеме по шорткъта до Ярлово и уговорката ни беше да се чакаме на центъра. От там снимки нямам, щото се опасявах, че местните могат да ми изядат фотоапарата. За сметка на това изслушахме Бест Съмър Фолк Хит Кълекшъна, огласяващ селото и окръга от отворените врати на лъскав Пасат с транзитни номера.
После гассс към Чуйпетлово. Такава панорама ни се изпъна пред очите, че групата реши, че тук ще се дремне. Преди това малка фотосесия
Най-накрая някой да ми вземе апарата !
Мишо предпочиташе да си почива на мотора, щото стойката пък остана да си почива в София
Ей го най-накрая и Момчил.... полузаспал.... но заел отбранителна позиция с дясната ръка
Ина веднага се изпъна да си почива, няма и следа от лошите преживявания
Ина нащрака няколко картички, обаче Мишо най-накрая намери място на мотора и се зае да довършва делото.
Ей го пътя- надолу и после в ляво
Тоя човек не спря да яде. От Ярлово презареди с вафли, сандвичи и семки...
Аз пък не спрях да ръчкам ГПС-а. Но при наличието на Момчил почти нямахме нужда от него.
Кадри от предизборната трибуна на Кметство Боснек. Момчил изглежда сякаш туку що е приключил с репродукцията на някоя Фидел Кастрова реч.
..... за да станеш кмет, се чака ред !
Айде пак да тръгваме, че път ни чака до язовир Студена.
Тук сме на броени метри от язовира
Подбираме приятно местенце за поредната серия хапване.
да ме има и мене с язовира, да не каже някой, че съм се отказал по пътя
Ина все си събира разни джвъчки от разходките, които все аз трябва да нося. Искрено се надявах да не реши да мъкна това за спомен
Тука Момчил прави лазарен разрез с поглед на една скала отсреща
Мишо не си губи времето с глупости и си похапва отново
След Студена, минахме през Кладница, Рударци помахахме от далече на Драгичево и спряхме във Владая. Колебанието беше- асвалт or not асвалт. Оставихме идеята за асвалта и решихме да катерим до Златните мостове, пък където трябва- ще бутаме.
тук вече сме по пътеката
стигнахме до места, където трябваше да съм водач на три мотора
Момчил владееше геройски своя черен сляп гигант
тия камъни не са за дебютанти, погледа на Мишо се рее от умора в неизвестна посока
Момчил слага резервната тениска. Тая смешна пътечка зад него ми изкара въздуха, щото се заех да пренеса всичката техника /освен Пегасото на Момчил, разбира се/
Мишо и Ина със сигурно си мислят едно и също- "Дано тая гадна пътека свърши по-скоро"
no comment
Ина събира сили за последните офроуд метри за деня
ПОБЕДААА ! Златните мостове ! От тук надолу по асвалта и вкъщи !!!
Ето го и трака, трасето е изключително лесно и приятно за начинаещи, изключение прави последният етап, който по преценка може да бъде заобиколен.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/v...kolo%20Vitosha
и е Мноооого красив, а е толкова близко до София
. 
Относно маршрута до язовира- не ми е много ясен в тази посока, откъм Владая. Иначе ако проследиш трака от Бистрица ще стигнеш до язовира, с малка заобиколка от стотина километра 
Искам специално да поздравя Ина и се надявам да я видиме в дамския отбор на "Дефилето"
значи ще стане човек от него!
Коментар