Tweet
Отново да благодаря за прекрасното пътешествие и най-вече за прекрасните снимки.
-
Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая." -
Ден 21
30 юли, петък
Краков (Полша) - Будапеща (Унгария), 392 км
https://goo.gl/maps/aFSWQk53Vo1X2dwh6
Хазяинът от Варшава ми бе писал, че близо до Краков се намира Wieliczka - погледнах на картата: голяма солна мина, съвсем попътно ми беше. За съжаление обаче разглеждането ѝ отнема половин ден, а исках да посетя Будапеща. Отброявах последните дни от пътуването си… Пропуснах я и надали ще я видя - ако някой обаче чете, може да си отбележи и да ѝ отдели време.
Та така - към Унгария и Будапеща!
Прекосих Словакия транзитно. Някои от пътищата бяха натоварени, с ремонти, но със сигурност ще запомня един отличен път през гора, мисля че е този през националния им парк “Ниски Татри.” Последните дни бе започнало да става доста горещо, температурите минаваха 30 градуса, а този парк бе прохладен, пътят се виеше в хиляди завои, асфалтът бе отличен и щеше да е страхотен за мотор… ако не беше тежкият трафик и в двете посоки
По някое време карах в колона и се бях отнесла - внезапно всички засвяткаха със стопове и намалиха силно. Докато се усетя, вече спирах и аз… странно е как се автоматизират всички движения и действия! Причината се видя: тежкотоварен камион в насрещното движение бе спукал гума, която се е късала в продължение на километри и в крайна сметка остатъкът бе паднал, а някакъв лек автомобил се бе блъснал в нея… в продължение на 4-5 км нататък шосето бе обсипано с по-големи или по-малки парченца гума и телове, трябваше да се внимава.
Обядвах в крайпътно заведение - кнедли с пръжки. Е, най-хубавата сланинка, която съм яла, на ситни запържени кубчета, топеше се в устата! Пак бих поръчала, ако съм там, пък нека да е нездравословно!
Още една дребна случка: в един момент застигнах и изпреварих няколко камиона и коли между тях. Точно след последния камион се замислих, че погледнато отстрани, е изглеждало рисково, макар че всъщност имах достатъчно видимост, обороти и запас. И докато се чудех дали последният камион не ме “благославя,” внезапно установих, че тъкмо съм навлязла в някакво село с добре превишена скорост, а на всичко отгоре на стотина метра пред мен има спрели хора и коли на пътя. Веднага спирачки, намалих, като същевременно забелязах, че един от спрелите пешеходци се обръща към мен и вдига ръка… и е с униформа… и ми сочи да отбия… опа, май сгазих лука!
Нямаше какво да се прави, намалих и отбих вдясно от полицая, където чакаше друг служител на реда. Примирена и с наведена глава чаках на мотора “присъдата” си, докато се чудех дали е имало камери точно там, където изпреварвах и изобщо какво точно са видели и за какво ще ме наказват. Оказа се проверка за алкохол!!! Чух единият полицай да казва на другия, че съм жена, обясниха ми процедурата и че е акция срещу пияни шофьори. Безкрайно се зарадвах, макар че гледах да не се хилна като пълнолика месечина! После обаче се поядосах, че спират точно моторист в тази жега и пек, а междувременно всички камиони и коли, които бях изпреварила, минаха край нас и после пак трябваше да ги изпреварвам! Колко бързо се променя настроението на човек!
В Будапеща си намерих хостела напълно безпроблемно! Там също паркирането е на зони, ограничено, но забелязах тук-таме мотори, паркирани върху тротоарите. Хич не му мислих много, намерих си местенце срещу хостела, на което нямаше да преча на пешеходците:
Самото място на настаняване бе доста интересно, намираше се на първи жилищен етаж на старинна сграда с 5-6 метрови етажи и разположена точно до Халите. Джулиан, който ме посрещна, ми предложи да вкараме мотора във входа,
но отказах, понеже после излизането щеше да ми е сложно. И стаята бе много интересна, високото помещение бе с направен полуетаж за спалнята:
(прозорецът гледа точно към Халите):
А за да вляза в стаята си, минавах през една от баните!!!
Т.е. можех да си заключа банята и да си я ползвам само аз, но същевременно, за да изляза, трябваше съответно пак да мина през банята, с риск да изненадам някой невинен съквартирант! Доста забавно!
Междувременно Джулиан ме предаде на помощника си, за да попълваме документи, понеже в хостела пристигнаха още гости. Помощникът му ме пита на какъв език предпочитам да говорим, руски или английски. Малко по-късно го попитах как се казва и загадката се избистри - младежът е от Киргизстан, студент в Будапеща и се казва Азамат. Беше доста висок (може би 1.90), с черна права коса, матова кожа и леко тесни очи - точно киргизстанец на вид. Бе много внимателен и учтив, показа ми подробно кое къде се намира, търпеливо ме изслушваше и отговаряше, по-различен бе в общуването. Искаше ми се да побъбря повече с него, но нямах търпение да видя хълмовете, които грееха пред мен преди двадесетина дена… Изхвърчах навън:
Сградата, в която бе и хостелът (в центъра) и Халите (вдясно):
Крадешком снимах местна двойка, която слезе от автобуса и закрачи пред мен:
И поех към Моста на свободата и хълма Гелерт:
[img]
https://kirchev.com/jk/202107_Scandinavian/PXL_20210730_164530436.jpg[/img]
А виждате ли кораба?
Хълмът отсреща:
И хотел “Гелерт”:
А това забелязахте ли го?
По-отблизо:
В долната част на хълма имаше голяма детска площадка с разнообразни игри, пързалки, тунели и препятствия. Напомня ми на Пинбол с тези гърбици за отклоняване на падащи дечица:
Горе течеше ремонт и бе оградено:
Но имаше много площадки с панорама към Дунава и града:
На тази снимка се виждат Халите, Мостът на свободата и българският кораб:
А на тази - мостът Елизабет, по който минах на 11 юли, Виенското колело, най-вляво горе е и сградата на парламента:
Паметникът на епископ Gerard (Гелерт) от Csanád
Май са превишили максималния брой пътници:
Мостът “Сечени”, погледнат отдолу:
И един от плакатите, за които вече споменах:
(в превод - Бесни ли сте на Брюксел?)
Край Дунава:
Шикозно заведение с жива музика:
Аз си ги послушах отстрани, докато хапвах, каквото си бях купила от супермаркет. На една маса седеше нелепа “двойка” - мъж по дънки и небрежни дрехи, срещу него дама с тежък грим и рокля със силно разголени рамене и силиконови гърди… Нищо ново под синьото небе.
Край този хотел (“Грешъм Палас”) попаднах на голямо събиране на хора. В първия момент реших, че са на митинг. Оказа се, че звезди от Формула 1 са отседнали там и хората чакат за автограф!
Базиликата “Свети Стефан”:
Вече падаше здрач и трябваше да се връщам обратно към хостела. Не можах да видя сградата на парламента и паметника “Обувките край Дунава”.
На бегом към Виенското колело:
Край “Кемпински” пак чакаха някакви знаменитости, не се задълбочих какви точно:
Магазини за сувенири и играчки:
Тези фигурки са колкото палец:
И стъклени топки в преливащи цветове:
И се прибрах в хостела.
Оказа се, че някой се къпе в “моята” баня и трябваше търпеливо да го изчакам да излезе, за да си вляза в стаята!!! Много смешно ми стана
Коментар
-
Ден 22
31 юли, събота
Будапеща (Унгария) - Видин
Маршрутът трябваше да е този:
https://goo.gl/maps/dizWCGsthqwX1gCNA
Около 650 км, обаче се получи нещо такова:
https://goo.gl/maps/vnMmUZdQtTU76Lqj9
и 747 км. Ще разкажа защо и как…
На първо място сериозно се изкушавах дали да не се отклоня към Трансалпина в Румъния за малко прохлада - прогнозите за деня по пътя ми бяха за максимални температури от 38-39 градуса… Но имам и баба и леля в едно видинско село, предпочетох все пак тях да навестя. Та сутринта се изнизах от Будапеща и хванах магистралата на югоизток. Тъкмо се зарадвах, че е празна и спокойна и ще пътувам бързо, когато в магистралата се вля трафикът от Виена. Стана тя, каквато стана: две плътни колони, в дясната камиони, в лявата само коли, основно с немски регистрации, бързащи към Турция… Карането е познато - когато решат, тези от дясната лента се престрояват и тези от съседната лента им отварят място, както могат. Мигачите са пожелателни и като че ли по-скоро се използват за предимство. Водят се по други правила на движение хората - в такава ситуация човек трябва да се адаптира и да внимава повече. От време на време цялата колона рязко биехме спирачки и намалявахме от 120 на 20 км/ч, но за щастие катастрофи не видях. За границата не ми се говори - уж гледах да мина през по-ненатоварената към Румъния… в крайна сметка се вредих в колоната, като минах от насрещното през някаква пешеходна пътека (не ми се обяснява повече, но беше вече над 30 градуса), изнизах се край опашката и чак на 30 метра от гранична полиция от приличие се движих с колоната. Разбира се, снимки нямам. Дано и не получа по пощата, че ще са от скъпите.
Из Румъния “немският” трафик бе много по-слаб, но за сметка на това наглите изпълнения зачестиха. Горещината бе съсипваща, усещането ми бе, че краката са ми пъхнати във фурна, така печеше от асфалта…
Минах през Домоглед, покарах по панорамния път край Дунава… все красиви места. Все още не ми е ясно как се получи (може би защото нямах карти на Румъния в навигацията?!?), но се отклоних по някакви селски пътчета. Понеже бях до Сърбия, ми хрумна да не минавам през Дунав мост, а през Железни врата и транзитно през Сърбия да си ида на село през граничния пункт на Брегово. Сръбският полицай обаче доста ме стресна, след като ме разпита накъде съм.
- Не можеш да минеш през пункта на Брегово.
- Как така?!? Трябва да е отворен.
- Отворен е, но няма да те пуснат, някакви там ваши си наредби. Ще трябва да обикаляш през Връшка чука.
- Но селото ми е на 10 км от границата, има пункт, защо да не ме пуснат?!?
- Е, не ви знам, казали са ми да предавам, че не пускат. Ако искаш, пробвай, на теб може и да ти разрешат, но сигурно ще трябва да обиколиш през Зайчар и Връшка чука.
Хм… преди Сърбия си бях свалила офлайн карти на гугъл. Да се върна през Видин и да мина през Връшка чука, бе горе-долу едно и също като време, но на моста щеше да има и опашка от коли. Я да пробвам все пак Брегово, откъде накъде няма да ме пускат, а ако не стане - ще обикалям.
Припомних си набързо разбития път до границата. Забележително е как всяка година става само все по-зле, никой не си мръдва пръста за поддръжка. Бе толкова тихо и пусто, че насред шосето току преди границата подскочи тлъст кафяв заек и се метна в шубраците! На границата коли нямаше - румънският полицай веднага ми обработи документите. Усмихната пристигнах и на нашата и ме поляха със студен душ.
- Не мога да Ви пусна. Нямаме пункт за здравен контрол, а аз нямам право да Ви проверя сертификата за PCR тест/ваксина. През този пункт пропускаме само транзитно преминаващи, основно камиони.
Ревеше ми се, наистина. Бях на осем (8!!!) км от село, скапана от 38-градусовата жега в 7 вечерта. Исках да измина само ей това разстояние:
И не можеше… Трябваше да обикалям 150 км за 2,5 часа:
Граничният полицай наистина нямаше какво да направи - заповед, камери, абсурд е да ме пусне да мина. Аз пък не зная селските черни пътища, а и вероятно не мога да мина с мотора през тях. Отделно ме записваха (още на влизане в Сърбия) и после щяха да проверят кога и къде съм излязла - българският граничар ме описа, че съм била на Бреговския пункт и ме е върнал. На връщане през сръбската страна на пункта чак сръбският полицай ме съжали и ми донесе студена вода, да пийна (сериозно, бях си изпила моята и го питах дали мога да си налея в тяхната тоалетна - не била добра, той ми донесе ледена). Пожела ми пак да намина да се видим, а аз почти се обринах от това любезно пожелание! Обикалянето през Връшка чука бе особено “романтично” по залез през много ремонти с чакане по временните светофари. Впрочем сърбите на обширни участъци правят основен ремонт и след някоя и друга година пътят там ще е невероятен, с много плавни завои и слабо движение.
В крайна сметка от Връшка чука - Кула към Видин се прибрах на фарове, не исках по тъмно да влизам в село (нашата къща е накрая и до нея се стига по черни пътища), нощувах в града.
Коментар
-
Може ли информация за ойлера, разход на масло и какво масло използва?
Поздравления за пътуването! Много полезни неща научих.Публикувайте отговорКоментар
-
В момента съм с ойлер на Туторо, британска марка, купих го в края на миналата година. За разход ми е трудно да преценя, имах си някакви ядове по пътя с него!
Имат собствено масло, изпращат бутилка в комплекта, иначе спокойно сипвам и на Скотойл. Важно - маслото за скоростни кутии не се препоръчва за Туторото, може да повреди контейнерчето. Като свърша сегашните бутилки масло за ойлера, мисля да сипвам останало масло от двигателното.
Много ми хареса пътуването, изненадах се, че всъщност стигнах и поразгледах прекрасната Норвегия! Спонтанното решение да се върна през Финландия ми донесе много хубави изненади! Балтийските страни, Полша... радвам се, че видях по малко и от тях!Коментар
-
В заключение
Потеглих на 34 331 км:
Върнах се на 45 109 км:
Изминах 10 778 км с мотора плюс около 300 с фериботи, общо около 11 000 км.
Среден разход на гориво: 3,25 литра на сто километра пробег и средно 10 лева на 100 км (дала съм 1 054 лв за бензин).
Бе зашеметяващо пътуване! Радвам се, че мина безпроблемно, единствените ми грижи по пътя (и то само за кратко) бяха ойлерът и десният кол, който протече, но всичко се оправи, благодарение на подкрепата и дистанционната помощ от Сево. Други грижи по машината не съм имала - след пътуването просто сменихме масло и филтър на двигателя (смяната им е на 12 000 км, точно ми пасна), както и семеринги и масло на предницата. Чудесен мотор, който точно ми пасна на нуждите. Върнах се свежа и в състояние да продължа още да пътувам, което много ме радва.
Щастлива съм, че видях толкова много, макар че не случих време на Лофотенските острови. Норвегия бе много по-пленителна и внушителна от това, което бях виждала на снимки!
Какво пропуснах от набелязаните места:
- Atlantic Ocean Road- очертаваха се валежи, когато бях близо до тази зрелищна поредица от мостове;
- фиорда Гайрангер;
- Нордкап
- на място прецених, че предпочитам да поема в друга посока (от Лофотенския архипелаг успях много малко да видя заради времето, за Нордкап се очертаваше да е нещо подобно);
- от Швеция почти нищо не видях...
Вече споменах, че май щеше да е хубаво да отида по' на североизток из Финландия!
Коментар
-
Да, yr.no също ми препоръчаха, местните си го ползват.
Ивайло, аз пък бих прочела с удоволствие още пътеписи по темата. Всеки си има свой стил, преживял е нещата по свой начин, сблъскал се е с различни трудности. Случихте ли на време? Атлантическият път едновременно леко ме отклоняваше и бе с дъждовна прогноза - като се събраха тези два фактора, го отхвърлих. От норвежките туристически сайтове съм виждала, че край въпросния мост има изградена наблюдателна площадка за снимки. Но май красотата им повече от високо се вижда, от снимки с дрон... А Лофотен разгледахте ли? Ако съжалявам за нещо от пътуването, това са точно островите!
-
На време случихме , и то според нас, не според норвежците - за 10 дни в Норвегия ( от 27 август до 2 септември) имахме само един мъглив и то беше като ходихме до Атлатик роуд. Е, и първите два часа на Preikestolen. Страхотно време уцелихме и там, и после на връщане из Европа още две седмици . На Лофотен не ходихме . -
Радвам се за вас, че сте уцелили хубаво време! Все пак друго си е да не си постоянно в дъждобран и да не можеш и да спираш много-много. На такова дълго пътувание си е на късмет - и без това сме принудени да се съобразяваме с работа, семейства, накрая се оказва, че метео прогнозата е последното нещо, което гледаме. Просто тръгваме и... каквото сабя покаже! И пак да кажа, че ще се радвам да прочета дори и кратко разказче за Севера... Сега често поглеждам снимки от Финландия и Норвегия и си спомням с усмивка и лека тъга.
-
-
Голямо пътешествие сте направили. Много, много Ви завиждам за преживяното.
Но НЕ бих тръгнал на такова приключение сам. Когато карам мотоциклет /нямам блутут връзка/ самотата ме натиска и искам да споделя с другарите нещо и затова КТМ Дюк 390 е перфектен-на всеки 130 км трябва да спираме, за да презаредя гориво.
Мечтая да посетя скандинавските държави независимо с какъв транспорт., но за сега само са мечти.Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!
"Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."Коментар
-
Е, аз съм по-скоро интроверт и ми е по-лесно писмено да разкажа и да добавя снимки. Снимането ми е още един стимул, за да спирам!
С дюка определено нямаше да мога да преодолея това разстояние в относителен комфорт. След Алпите (2 седмици) се върнах с болки в сухожилията на ръцете и дори стъпалата. С този мотор се върнах в София и можех още много да си пътувам, стига да имаше време и пари! Дюкът е чудесно моторче и много го харесвам, по завоите е толкова забавен, но за дълги пътувания му идва нагорно - често пъти карам часове наред само със спиране за зареждане, два вентилатора успях да му изгоря. В това отношение NC-то ми е в пъти по-надеждно и стабилно. То всеки мотор си има плюсове и минуси, важното е да се ползва с усмивка!
За Скандинавието има и други варианти, може и самолет + кемпер под наем, да. В Норвегия бе пълно с къмпинги; имат развити и поддържани туристически трасета, все пешеходни... С бус и велосипед също може да окаже добра комбинация. Даже моторите по пътищата ми се сториха странно малко! -
Може би не е проблема във вентилаторите, а в управлението му.
Нашия в големите горещини включва само при ниска скорост и като вдигнеш над 70-80 км дори и с двама изключва. На като си го карал на газ и спреш мирише неприятно на изгорели пластмаси. Споменах го само защото резервоара му е малък и на всеки час трябва да спираш да зареждаш гориво. -
Може би, да. Вентилаторът се включваше при скорост под 40 км/ч, т.е. основно в града. Като се комбинира с температури над 30 градуса и напечен асфалт... явно му дойде в повече. Миналата година ми отказа в Румъния, та му научих "мурафетите". На извънградско няма проблеми с охлаждането, на градско става напечено.
-
-
Благодаря за разказа. Много увлекателно и полезно.Коментар
-
Изключително хубав разказ. Благодаря от сърце!Technical Rescue Direct - life lies in courage
http://www.offroad-bulgaria.com/show...60#post3258660Коментар
-
Изключително пленителен разказ, още веднъж БЛАГОДАРЯ за споделянето и БРАВО за постижението
Коментар
-
Сърдечно благодаря за споделения пътепис
Беше ми изключително интересно да се потопя в магията на всяка една посетена стрна. Адмирации за куража сама жена да предпиреме и осъществи такова пътешествие. 
Коментар
-
Такива дълги пътешествия най-добре се правят сам, или най-много с двама. Опита ме е научил. В противен случай само ядове и нерви.
Иначе, колкото по-голяма група е толкова повече ядове. На един му се пуши, на друг му се пие кафе, на един му се кара бързо, на друг бавно, един иска да снима, а друг изобщо да не спира... Ама защо променихте плана, нали щяхме еди къде си да ходим... Карат до сред нощ, защото са запазили някакъв тъп хотел по интернет еди къде си, а нямат палатки... На един му се чупи мотора, на друг му пада акумулатора, или пука гума и т.н. и т.н.
Минал съм през всичките тези схеми още преди много години, за това сега си стягам багажа, паля и заминавам без да се съобразявам абсолютно с никой! И ако имам някакви ядове, то за това сега съм си виновен само аз, а не някой друг. А това, че си сам на пътешествие не значи, че си самотен. Това са съвсем различни неща.
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - ForryКоментар
-
Благодаря от сърце за отзивите на всички, които пишете! Дано да има и полезна информация, макар че някои от обстоятелствата бързо се променят.
За мен най-важното заключение от пътуването беше: Имай си план, за да можеш лесно да се ориентираш във времето и местата и най-вече да можеш безпроблемно да го нарушиш във всеки момент, без да препускаш последните дни, нито да изпуснеш нещо, което наистина искаш да видиш и изживееш!
Имам си и трески за дялане - например отначало все бързах, бързах и когато пристигнах в Норвегия, не можех да приема в главата си, че съм там, да се отпусна и да се наслаждавам повече на пътуването! Чак някъде около Тролтунга вече се осъзнах! Ще си го имам предвид занапред.
Коментар
-
Благодаря за споделеното. Много е важна другата гледна точка, а освен всичко, твоята е и увлекателно поднесена. Измъчва ме само един въпрос - когато аз пътувах към Нордкап, моя мотор изглеждаше, като претоварен тир, а твоя багаж е обидно малко. Как го постигаш? Нали уж жените бяха суетния пол.
Избора ти на мотор е перфектен. Аз също се заглеждах по този модел, но май отново от мъжка суетност си взех по голям.
Поздрави, Стефан.Коментар
-
Така и не го споменах в пътеписа, но домакинът във Варшава ми каза по телефона, че е моторист и полюбопитства откъде и закъде пътувам. Като чу за Норвегия и Финландия, направо ми каза къде на шега, къде сериозно: "Аз там без GS 1200 R не бих и помислил да тръгна!"
Да, но в крайна не всички (включително и той самият) и не винаги караме точно най-желания и мечтан мотор. Но това не значи, че трябва да се отказваме от пътешествията, нали!
...Има го и моментът, че моторът все пак трябва и да радва всеки път, като си го види човек. И не суетност, просто да му носи радост и гордост, нали!
-
-
Много благодаря за отличния пътепис. Интересни места сте видели и доста бобре сте н ги показали. Да се направи пътеписа е доста труд.Коментар
Коментар