До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

[NovemberCharlie]

Благодаря, върнахме ме 4 години назад, когато обикалях по тия места.

[BatGeorgeone]

И не пусна ни една снимка, да те върнем назад )

[Turbozmej]

Еххх, разходих се до Норвегия по никое време... Благородно завиждам...

[JulieK]

Ден 11

20 юли, вторник


Verdal - Saltstraumen - Bodø, 638 км

https://goo.gl/maps/kZgDQsqEo7XN6ojP8




За днес се примирих, че току ще ме вали, за щастие - като цяло слабо. По-неприятното бяха температурите: от минимални 2 до максимални 10 градуса за деня… Хубавото е, че дъждобранът пази и от вятър, та с него всъщност не ми е студено. На ръцете - домакински ръкавици над кожените, спират и вода, и вятър:







Отбивка за раздвижване, от еднообразната поза изстивам. Тук не са си окосили добре ливадките:







Норвегия си е красива дори и в дъждовно и облачно време!










Заприказвахме се и с един норвежец, който се връщаше от Нордкап. Оплака се, че много го валяло. На всеки час-два спирах, за да се раздвижа и разсея, дори и да нямаше забележителности. Тук съм край някакъв къмпинг:










Някъде след Му и Рана шосето пак ме изкачи на открито плато. Скоро ме отведе до център, ознаменуващ пресичането на Полярния кръг!







Да си призная, това не го бях предвидила в маршрута, дойде ми като приятна изненада! Нямах и идея кога и къде ще пресека 66-тия паралел. Очаквах да видя по-скоро някоя табела, налепена с лепенки, а то - мини-търговски център с широк паркинг отпред:




Обитателите на центъра:













Мечокът бе висок поне 3 метра, лосът… гигантски ми се стори. И познайте какво - край лоса се въртяха младеж и девойка, с модни за нашите ширини дрешки. Момичето, с тежък грим и напомпани устни, се въртеше край лоса и командваше половинката си как да я снима. На чист български език. Напомниха ми на индиеца на Прейкестолен, понеже поне десет минути ги чаках, за да снимам и аз препарираното животно. Докато гледах отстрани, край мен мина двойка норвежци и мъжът подметна:

• Хубава среща, а!, посочвайки лоса.
• Да… доста по-добре тук, отколкото на пътя - огромен е!

Засмяха се и те, наистина трябва да се внимава с животните на пътя.

Иначе в центъра имаше разни пуловери, якета, кафе, сувенирчета на безобразни цени. Тъкмо се постоплих вътре, излязох - и пак заръмяло!




Това май са си ледници - и на картите са означени така?




Продължих още на север. За днес имах преход от повече от 600 км, но не бързах да стигна в Будьо. Намислила бях да се отбия до Залтстраумен. Около този остров приливите и отливите на океанските течения предизвикват силни водовъртежи, подхранили легенди за морски чудовища и дали плод на въображението на писатели като Жул Верн (Помните ли т.нар. Мельстром от “Капитан Немо”?). Било най-силното приливно течение на света даже. Пиковете му са 4 пъти за денонощие, на около 6 часа. А не бързах да стигна до мястото, понеже вечерният пик се падаше чак около 21h. Нямаше да дочакам най-големите водовъртежи, но поне до 8 вечерта мислех да погледам!

Край моста има паркинг с магазин, от който си взех храна. Огледах и мотора - ойлерът не мажеше добре, веригата стоеше суха. Увеличих капката, прегледах за запушване и ръчно разнесох масло по веригата.

На този сайт може да се провери кога ще са подходящите часове за наблюдение:

https://www.barentswatch.no/saltstraumen/?lang=en

Има и камери за наблюдение, теченията са най-силни след пълнолуние и новолуние.

Като цяло не хванах силен период, нямам зрелищни снимки. Разходих се по моста и снимах отгоре:






















Понамръзнах се, но ми бе интересно! Пристигнах в хотела към 20h. На следващия ден имах да хващам ферибот от 7, значи в 6 най-късно трябваше да съм строена на пристана. Отворих сайта и изтръпнах - съобщение заради отменен курс заради лошото време. За късмет бе обедният ферибот от днешния ден… за моя не пишеше нищо ново. Очертаваха се дъждове и най-вече много силен вятър. Огледах местата за нощувки, елиминирах най-скъпите. В крайна сметка избрах училищно общежитие в Кабелвог, близо до Сволвер - само на 120 км от Москенес, където щеше да акостира фериботът. Не знаех какви “само” 120 км ме чакат...

[JulieK]

Ден 12

21 юли, сряда


Bodø - Moskenes - Kabelvåg, 129 км с мотора + 100 км с ферибот

https://goo.gl/maps/45BY5PngLzA42LsR8




Станах към 5 и се заприготвях. Навън валеше, но реших, че до пристанището няма да се намокря, само на 2 минути от хотелчето бе (пропуснах да отбележа факта, че и там ще чакам на открито, а и че дъждът може да се усили).




Излязох бодро, натоварих мотора и хайде към пристана. Тези пристанища защо ги правят с безброй нагънати алеи и никога не мога да нацеля входа?!? Заходих от едно място - не е оттам. Заходих от друго - пътят ме заведе до празен кей. Нов опит - стигнах паркинг, който беше тооочно ДО необходимия, виждах и опашката от чакащи за ферибота. Къде обаче бе входът, така и не разбрах - омръзна ми да се лутам и минах направо през тревата и през някаква пешеходна пътека (голяма работа, никой не видя). Наредих се до 2 мотора, беше към 6 без 20 и минаваха служителите за проверка на билетите. Понеже бях вече подгизнала, извадих дъждобраните и тъкмо се заобличах, извикаха моторите напред, за да се качваме. Набързо нахлузих, каквото можах, метнах ръкавиците на таблото и се шмугнах в сухия трюм!

Предстоеше 3 часа плаване със силно вълнение и трябваше да вържем моторите. За късмет единият от норвежците (едър усмихнат викинг) вече бе запознат с процедурата - показа на другия моторист кое как да стане, а на мен направо върза здраво единия колан:




Другия го вързах сама и го помолих да провери - одобри




Мушнахме и клинове под гумите




Вече можеше да се качим горе и да се настаним в общото помещение. От хотела ми бяха опаковали закуска




И се заех с унищожаването ѝ. Другите пътници сновяха между креслата си и бара. Скоро напуснахме пристана и в дъжда се отправихме към островите.







След час вълнението се усили много, затвориха бара, а пътниците започнаха с несигурна и залитаща походка да се отправят към тоалетните. Вече се люлеехме ту наляво-надясно, ту напред-назад, започнах да чувам силни шумове с метален звук и с безпокойство си мислех за моторите. Да се тревожа обаче нямаше смисъл - в момента нищо не можех да направя. Опитах безуспешно да подремна - не успях; да се поразходя - нямаше начин, така се люлеехме, че трябваше само да се набирам по парапетите. Имам здрав стомах, но в един момент и на мен взе да ми става тежко - за късмет вече наближихме Москенес. В трюма с облекчение видях, че и трите мотора са прави, като някой от екипажа бе вързал моя и с допълнителен трети колан! На пристанището слязох и отбих, за да погледна навигацията и да се доопаковам. Духаше вятър, валеше си - щеше да вали цял ден, не се изненадах. Тъжното е, че в дъжда нямаше да мога да правя много снимки на островите, които знам, че са забележително красиви - гледала съм снимките, ровила съм по туристическите сайтове… Но такова бе положението.

Още на излизане от пристанището се сблъсках с неприятната действителност. Трябваше от път без предимство да се изкача по наклон и да се включа в главния път с десен завой. Точно преди включването, когато бях намалила и се оглеждах наляво, ме блъсна такъв вятър, че едва не ме събори надясно! За късмет нямаше движение по главния път и с газ успях да изправя мотора и да се включа… Нататък бе борба със стихията.

Фериботът ме остави в края на островната група, където е ниско и вятърът бие от всички посоки. Не стига, че бе силен и постоянно трябваше да съобразявам с него, но на моменти бурните му повеи рязко променяха посоката си и ме отместваха и с по половин-един метър встрани по шосето, докато си карах направо. Беше много тежко за каране, постоянно стисках кормилото с ръце, а коленете ми бяха забити в "резервоара", виждах и ограничено заради дъжда. Само за едно нещо искрено се радвах - ниския център на тежестта на мотора. Откровено казано, не мисля, че щях да удържа с друг. Чувствах се по-стабилна на по-ниска предавка и на обороти - върнех ли газта и паднеха ли оборотите, сякаш вятърът можеше като листенце да ме измете. Недалеч от пристана пътят минава и през тунели, в които си поемах дъх и се поизправях на седлото, за да отпочина. В един момент настигнах и кола, която се влачеше с трийсетина километра в час - не знам защо толкова бавно, надали са снимали нещо, повече облаци и дъжд се виждаха. Да ги е било страх от вятъра е абсурдно, на 4 гуми са. Някак си ги изпреварих, макар и с риск , защото за мен бе по-опасно да се движа толкова бавно.

Помня, че в някакъв момент ме блъсна миризма на риба и се сетих, че това са скелетата с глави на риба треска, окачени да се сушат. Всеизвестна атракция от островите - една от многото, които обаче от мъглата не видях!

Изобщо борех се с почти ураганен вятър и ми се ревеше, че почти нищо не виждах на повече от 30 метра!

Шосето в югоизточната част на Лофотенските острови е двулентово, с хубав черен асфалт, минава и по много мостове. На част от тях е тясно, еднолентови са и движението е регулирано от светофари. Те също се оказаха изпитание за мен - спряла, трябваше да натискам постоянно мотора с цялото си тяло, за да го крепя срещу вятъра. На червения сигнал на един от тези светофари чаках, чаках и когато накрая светна зелено, не можех да потегля - в онзи момент се бе извил някакъв вихър и трябваше да постихне, за да мога да потегля. На друг мост имаше табло за скоростта на вятъра - показваше 18 метра в секунда и здраво стиснах мотора, като очаквах някакъв внезапни пориви горе. За късмет там пък минах съвсем гладко, даже спокойно.

На около 60 км от Москенес има бензиностанция, на която спрях. Бях много изморена, вече час и половина бях под напрежение и с почти схванати мускули. Огледах мотора - веригата изглеждаше суха (т.е. не беше омаслена, вода си имаше ). От Тролстиген си бях купила за спомен магнитче във формата на предупредителен триъгълен пътен знак за лосове. Лепнах го върху контейнера на ойлера (за да го отворя на максимум и да започне бавно изтичане) и направих 2 кръгчета вътре в бензиностанцията. После продължих към Кабелвог - малко след бензиностанцията на Лекнес имаше вече и хълмове и планини, които правеха завет и значително намалиха силата на вятъра. Нататък ми бе доста по-лесно за каране, даже можех да се поогледам.

Стигнах до кампуса на училището, където щях да нощувам - бе едва 12 или 1 по обяд, а сякаш имах 2 дена зад гърба си! И… нямам ни една снимка Направо забележително е как не видях нищо от едно от най-красивите места на Норвегия!

https://www.visitnorway.com/places-to-go/northern-norway/the-lofoten-islands/

А сега какво? Сега поне разполагах с доволно много време, за да се подсуша, отпочина, да обърна внимание на мотора и да планирам маршрута напред. Попитах на “рецепцията” на общежитието къде мога да измия мотора - предложиха ми просто да го облея с маркуч, имаше отстрани на сградата, точно където бях спряла. Поизмих, колкото можах, понеже си влачех мръсотия още от Калотина. Веригата все така не се смазваше и вече трябваше да реша проблема. Писах и на Сево, обясних му какво се случва. Пак проверих за запушвания, по негов съвет източих маслото на Туторо, а сложих от синьото на Скотойл - като че ли бе по-рядко и течеше по-леко. Да видим утре как ще се представи!

Общежитието бе много чистичко, поддържаха го по-големите ученици. Бях в симпатична подредена стаичка с легло, гардероб, бюро и мивка, наблизо бяха тоалетните и банята на етажа. Парното бе пуснато и най-накрая изсуших якето и панталона, мокри още от сутринта. Седнах да гледам маршрута и прогнозата за времето.

По предварителни “разчети” щях да нощувам в Алта, след това да се отправя на север към Нордкап, а после да се върна в Алта и да карам все на юг през Швеция и по обратния път по немските магистрали. Да, но… около Нордкап се очертаваше само дъжд, гарниран със силен вятър (е, не чак толкова силен, колкото бе днешният, но пак нямаше да е леко и приятно пътуване). А можеше от Алта да поема на изток към Швеция, където вече нямаше да вали и после през Лапландия да вляза във Финландия и да я прекося цялата, като се прибера през Балтийските страни! Как само ме поблазни тази мисъл! Вярно, изобщо не бях и проучила нищо за Финландия предварително, нито за страните по пътя… но много ми се искаше да ги видя! Металният глобус на Нордкап рязко “олекна” в съзнанието ми, направо го зачеркнах и набързо планирах нощувка в Кируна, Швеция. Не избрах по-далечно място, понеже според прогнозата, ако още сутринта тръгнех към Алта, щеше да ме вали безспирно. Около Кабелвог се бе очертало сутрешно сухо време без дъжд и можеше да се опитам да се върна мъничко по обратния път, за да видя какво бях изпуснала днес.

[JulieK]

Ден 13

22 юли, четвъртък


Kabelvåg - Кируна, Швеция, 441 км

https://goo.gl/maps/uTse6h91sTR97iEd7




Сутринта огря слънчице! Не бях го виждала от известно време насам! Обилна закуска в ученическия стол (вече обичах норвежкото кафе! А преди бях все на еспресо!), сгънах си и сандвич за из път, снимах дворчето:




и поех назад в посока Москенес, докато бе сухо. От Кабелвог:







Отбих, за да нагледам веригата. Стори ми се все още суха, лепнах лоса-магнит на капачето на Туторото, за да тече и подкарах още напред:




Ето такъв знак с лос ми бе картинката на магнитчето:




Скоро обаче навлязох пак в облаци, мъгла и дъжд и се отказах да карам на изток. Прекосих този мост, обърнах, снимах и назад през Кабелвог към Сволвер:




В Сволвер уцелих кратко сухо и даже слънчево прозорче!













Цялата панорама:










И напред из островите в посока Швеция!







Какво да ви кажа - зеленина, езерца, море, планински склонове - всичко накуп накъдето и да погледне човек, всичко мами погледа!

Мостът Tjeldsund:




Докато снимах, край мен минаха трима мотористи с куклени маски-животни на каските си! Ето такива:

https://cdn11.bigcommerce.com/s-a957...g?t=1582073300





И… последна снимка от дъждовна Норвегия:




Скоро след това прехвърлих планината и навлязох в Швеция. Границата бе отворена и направо преминах, без да спирам. Последваха още 50-тина дъждовни километри, след които небето взе да просветлява. Движение липсваше - нито в моята посока, нито насрещно. Поглед назад:







И напред, където небето постепенно се просветляваше:




Наближавах 300 км от последното зареждане. С този мотор гарантирано имам поне 350 км пробег с пълен резервоар, но Сево ме бе предупредил, че в Лапландия бензиностанциите са сравнително нарядко, не бе разумно да оставам с полупразен резервоар. Намерих си по картата една - за малко да я подмина, понеже се оказа самотна колонка в двора на бакалия!

Голямото езеро е вече близо до Кируна, казва се Torneträsk:







Скоро излязох и на слънце, “наджипиесих” се веднъж в някакво ж.п. депо и се добрах до хостела в Кируна!

Стаята не бе от най-приятните, но пък забелязах, че хостелът бе добре зареден с крафт бира, а най-вече закуската на другия ден бе разкошна!










Кируна се оказа миньорски град - всъщност е бил създаден край желязната мина, една от най-големите в света. Поглед от града към мината:










По-късно прочетох, че мината се разраства към града и заплашва безопасността му. Организиран е евакуационен план, според който до 2035 година част от сградите в сегашния център ще бъдат преместени, а друга част - разрушени, като обезщетят собствениците. Беше особено да се разхождам там - доста от сградите изглеждаха празни (основно тези с вид на блокове), макар и чисти и с добър външен вид.







Тази сграда е близо до общежитието - хостел, на заден план се вижда част от мината:




Църквата на Кируна, която ще бъде преместена:










Изложена ракета от някаква научноизследователска програма:





Вечерта обърнах пак внимание на ойлера, наместих го, отпуших го и от този ден нататък нямах повече грижи с него! Поглед от прозореца на стаята (не се отваряше нацяло, много досадно. Всъщност и из почти цяла Финландия, където спирах за нощувка, прозорците се отваряха едва по 10-15 см, много странно):




Часът е 8 вечерта, слънцето е още високо, грее, но почти не топли. През цялата разходка вечерта по полар ми бе студено. Тук температурата също не се качи повече от 8-10 градуса през деня.

[JulieK]

Ден 14

23 юли, петък


Кируна, Швеция - Кемпеле, Финландия, 594 км

https://goo.gl/maps/BPbyEd9grknwKkU38




След чудесната закуска (ама наистина, имаше всякакви неща, и сладки, и солени! Каквото ти душа иска!) изпаднах в лек размисъл. Досега от студа се спасявах с дъждобрана върху екипа, но днес изобщо нямаше да вали - дали пък нямаше да мръзна?!? В крайна сметка реших да съм без дъждобран, оставих само гумените ръкавици над кожените, за да ми е топло на ръцете. Потеглих на юг! Никак обаче не ми бе тъжно, че съм преполовина пътуването - очакваха ме толкова много нови страни и места! Излязох от града и забавих ход. В главата ми се редяха мисли. Прекосих Норвегия, сега съм в Лапландия. Тук нали имало лосове и елени и трябвало много да внимавам за тях?!? В планинската гора преди Будьо бях карала бавно и постоянно се бях озъртала, но - нищо. Сега съм в Лапландия… и пак НИЩО?!? Видях даже предупредителни знаци за зимни моторни шейни, за лосове, за северни елени, за шейна, запрегната с елени(!)... а никъде не срещнах ни елен, ни лос! Дори и отдалеч! Е, може ли да съм такъв карък!!! Мармотите в Алпите - с тях и без тях, но да прекося цяла Европа и да съм тук, където трябва да има МНОГО елени и лосове и ПАК нищо да не срещна, това беше пълно безкъсметие! Озъртах се с надежда, карах бавно, в един участък на пътя, ограден с мрежи, буквално ми замириса на диви животни, обаче нямаше и нямаше жива душа!




Беше прекрасен безветрен ден, всичко край мен искреше и радваше погледа, пътят пред мен бе опънат като конец и много километри наред не срещах ни кола, ни животно. Изпаднах в спокойно съзерцание и мисли, когато изведнъж далеч пред мен на поляната отдясно трепна нещо БЯЛО! Това пък какво ли е, върнах газта и се загледах. И направо загубих ума и дума, приближавах огромен снежнобял елен с големи разклонени рога, също бели! Направо зяпнах и се разтреперах, а животното вдигна глава и се загледа в мен. Явно се притесни, макар че бях далече, поне на 40 метра. Някак спрях и с треперещи ръце започнах да се боря с ръкавицата, за да извадя телефона и да снимам. Докато успея, той вече се оттегляше към близката горичка с повдигната назад глава, като повдигаше високо копита. Грациозно създание! Успях да направя една-единствена снимка с увеличение:




Далечна и неясна, но… споменът и чувството още ме завладяват, като си припомня момента!

Продължих по перфектния прав път, ограден от рехави иглолистни гори… няма и няма никой наблизо, а аз още преживявах срещата с Белия елен. Мярнах някаква сянка, сякаш велосипедист се движеше срещу мен, направих някаква асоциация и машинално се отместих към осевата линия и леко върнах газта. Какъв ти велосипедист, нямаше никакво колело, а чифт рога! Един северен елен се разхождаше по края на асфалта и поспираше, за да пощипне тревичка! Даже пресичаше насам-натам, понеже на отсрещната страна тревата все му изглеждаше по-зелена и примамлива!




Аз спрях, за да погледам, някаква кола ме изпревари и внимателно го заобиколи:




Той не се притесни особено, полека се прибра сред дърветата. Засмяна, продължих напред. Няма и час по-късно застигнах още един рогат приятел!




Разхождаше си се преспокойно по шосето, без да бърза и аз внимателно и бавничко подкарах след него. Той напред, аз след него, той спира, аз спирам, в един момент го изпреварих и си направихме селфи:





Докато се занимавах с телефона, той ме подмина, чаткайки с копита. В насрещното един камион вежливо го изчака. Чернокожият шофьор ми махна и целият грееше в усмивка… като мен!




Еленът обаче спря, за да пасе край пътя. Зарязах мотора с ключовете насред празния път и тръгнах към животното. Той повдигна глава, огледа ме,




но явно реши, че съм безобидна и се наведе пак да си хапва:




Аз изнахалствах за още снимки:







И даже филмче! Пасе си безметежно, повдига глава от време на време, поглежда ме и пак се навежда за трева. Моторът на аварийки, коли няма, допусна ме на няколко метра от себе си! Ето го:


https://kirchev.com/jk/202107_Scandi..._095212197.mp4






Прекрасен е!




Този ден бе най-щастливият от цялото ми пътуване! Такава неочаквана радост ме връхлетя покрай елените, направо не си побирах усмивката в каската! Имах немалко път за деня (близо 600 км без магистрали), но не усещах километри и умора! Крайпътни спирки:













В един момент преминах дълъг участък от пътя, който бе в ремонт. Като цяло добре утъпкана пръст с камъчета, само на места имаше чакъл, нормално се минаваше. След десетина минути друсането взе да ми дотяга, жал ми беше за мотора, шосеен си е - но в следващия момент пред очите ми изплува гледката на белия елен и някак само се поусмихнах и продължих напред.

Ранния следобед бях на границата с Финландия:













Граничните полицаи ме изгледаха много подозрително, какво спирам на моста да снимам (е, все пак не бях стигнала още граничния пункт, не се заядоха). Поискаха ми личните документи и сертификат за ваксинация/PCR тест. Втората граница, на която ми искат ваксина или тестове, другата бе на влизане в Норвегия от Швеция. Единият полицай бе с много специфични черти - светла коса, направо сламена, светли сиви очи, които гледаха косо, много силно изразени скули. Имах чувството, че ще се скара или заяде за нещо, но нямаше проблеми. И така, Финландия!




Веднага след тези знаци се включих в оживен път. Доста различно от предишните километри! Е, тук видях още поне десет елена, някои на групи, мярнах и майка с малко еленче в горска отбивка край пътя. Шофьорите намаляваха скоростта и си сигнализираха един на друг с присветване на фаровете.

За днес бях планирала и минаване през Рованиеми. Градчето е известно с това, че наблизо се намира “селото” на Дядо Коледа, обаче не ме влечеше нататък. На картата бях видяла името на музей - Arktikum, и бях решила да го посетя. Като казах карта… не знам дали си спомняте, но две седмици по-рано по спешност се наложи половинката ми да инсталира карти на навигацията ми. И аз нали щях да се връщам през Швеция - не поръчах карти ни за Финландия, ни за Балтийските страни и Полша! Та сега разчитах на картите на гугъл - телефонът ми бе в джоба и слушах напътствията в каската.




Музеят се оказа наистина интересен - посветен на цялата полярна област (не само финландската, но и норвежката, руската, исландската, канадската). Имаше много снимки и експонати от бита на различните полярни народи, включително саамите. Имаше и зала с прожекция на северното сияние (което нямаше как да видя на живо при това пътуване - това явление се наблюдава през зимния период), филмчета за лова и ежедневието, разкази как с топенето на ледниците намалява територията на полярните животни, от които се прехранват тези народи… бях наистина впечатлена!




Така погледнато, се вижда колко голяма всъщност е полярната област - а от нашата гледна точка на глобуса почти не се забелязва!




























След музея направих първо зареждане с гориво за Финландия. За жалост цените на бензина и на хотелите във Финландия бяха като норвежките - високи! В северната и централната част на страната на бензиностанциите се зарежда гориво за посочена сума, 10 евро, 20 евро и нагоре… Да, но я има следната особеност: моят мотор побира гориво за малко повече от 20 евро, обаче бензиностанциите в Лапландия не са особено нагъсто, може и стотина километра да трябва да се изминат до следващата. Та затова зареждах по-начесто, за по 10 евро. Към 18h се отбих от главния път, за да сипя гориво и продължих към Оулу и Кемпеле.




И всичко щеше да е чудесно, ако в един момент пътят не започна да става все по тесен и малък и не премина в черен път!

Аз по черни пътища не обичам (и най-вече не умея) да карам - от нашенските си знам, че стане ли един асфалтов път черен, е много вероятно скоро да премине в камънак или в кал. Всячески ги избягвам! И предишният, и сегашният ми мотор са шосейни, не са предназначени за черни пътища, гумите са си за 100% асфалт!

Добре, този изглеждаше доста прилично - започваше равен, добре утъпкан, не беше валяло последните седмици, можех съвсем спокойно да карам по него. И поех… след 4-5 км вече не бе толкова равен, а след още няколко километра се оказах в път с коловози, в които имаше свлякъл се чакъл. Тук вече не ми хареса и сериозно се замислих дали да не се върна. Точно тогава от страничен път се включи червен пикап Тойота и тръгна след мен. А-хааа! Пуснах аварийки и спрях, пикапът също. Слязох и се приближих - вътре пътуваше млада двойка. Слезе младежът, за да види какво искам - имаше същите черти като на граничния полицай - тесни светли очи и много подчертани скули. Попитах го как е пътят напред - дали става по-зле, по-добре или е същият. Същият бил, каза ми младежът. Хм, то точно на това място хич не беше цвете за мирисане, много лесно чакълът можеше да ме обърне някъде, занасяше ми моторът на места. Попитах го дали може да карам с тях.

- Накъде отивате?

- Към Оулу.

Замисли се за миг и после ми каза да карам след него. Този път бе много дълъг и все черен, а той знаеше далечна отбивка, по която да стигна до асфалт. Така и стана - пикапът напред, аз след него, на места карах с 50 км/ч, на места с по 25-30 - според състоянието на пътя, но финландецът ме изчакваше търпеливо. Накрая зави по отбивка надясно и съвсем скоро стигнахме асфалт и той спря, за да обърне и да си продължи пътя.

Слязох и му благодарих, опитах се да му кажа колко много ми е помогнал, понеже ми е трудно да карам по черни пътища. Той пък се усмихна и ми каза, че моторът ми бил страхотен!

Нещо обаче помрачи случката - когато слизах от мотора, видях, че десният кол е протекъл! Мисля, че е станало точно по този път - падна си друсане в продължение на 30 км Забърсах и потеглих по асфалта, като току поглеждах какво се случва. Сълзеше леко, най-вече при неравности и рязко спиране с повече предна спирачка. Мдаааа…

Бърза снимка на една от отбивките, докато оглеждах пак кола. Осем вечерта е - това ми харесва в пътуването лятото из Скандинавието - не можеш да замръкнеш!




Добрах се до мястото за нощувка, настаних се и първо на Сево писах за кола. Веднага ми даде бързи съвети за теча (най-вече да не стигне до спирачния диск), после се уточнихме, че мога да стигна до Естония и там да сменям семеринги, а в един момент ми писа:

• А ти не можеш ли да направиш ето това? - и ми изпрати как да отворя и почистя от песъчинки, които очевидно са влезли при преминаването по черния път.

Аз съм с две леви ръце, от мотори нищо не разбирам… но наистина колът по-скоро сълзеше и бях убедена, че с леко каране ще стигна безпроблемно Естония и там да го оправя, който може... Междувременно Сево и сервизи ми намери и изпрати! Покрай късното пристигане и залисана в писане, не разбрах кога е станало полунощ - то си беше светло. Както се казва в руските приказки, утрото е по-мъдро от вечерта и си легнах безгрижно!

Бе дълъг и пълен с емоции ден!

...Споменът за белия елен и за рогаткото край пътя още извикват усмивка в мен!

[JulieK]

Ден 15

24 юли, събота


Кемпеле, Финландия - Савонлинна, 468 км

https://goo.gl/maps/SLqs4qbySs7jFh5c6




Събудих се с мисълта за протеклия кол. Аз все пак не мога ли да го оправя? Поне да опитам! Изгледах пак клипчето с обяснения, които Сево ми изпрати. Да видим!

След закуска взех, каквото ми трябваше и седнах при мотора. До мен имаше финландец, който си натовари мотора и замина, без дори да полюбопитства какво чопля по моя. Май е вярно, че финландците са дистанцирани и не си пъхат носа в чуждата работа! Успях да отворя уплътнението, извадих малко мръсотийка от самия пръстен, от кола сякаш нищо не излезе. Затворих, подсуших, казах си - ха дано е станало, ако не - ще следя постоянно теча и ще закарам мотора в сервиз в Естония!

За днес целта бе езерният град Савонлинна. То цяла Финландия е в езера! Приказна е! Само вижте по какви пътища се движех цял ден:










Знам, че за някои пътешественици такива отсечки са направо скучни, но точно в онзи ден бях в някакво много съзерцателно настроение и искрящото синьо небе, безбройните езера и зеленината край мен ме караха да се разтапям и да пътувам сякаш в безтегловност! Имаше и доста комари, но с мотор човек е така опакован, че само обикалят с празни надежди. Оставих гладни гадовете!!!

Спирах на около 150 км, за да зареждам за по 10 евро. То и без това гледам да не карам повече от час и половина-максимум два без почивка. По бензиностанциите:







И край пътя…
















Автомивките, които видях, бяха все автоматични, за автомобили. А моторът бе доста мръсен след дъждовете на Лофотен и нерегулярното мазане на веригата (нали в един момент карах на няколко пъти за по 20-тина км с принудително изтичане на маслото). На една бензиностанция помолих да ме упътят къде мога да измия мотора - направо ми казаха да вляза в автомивката и там да мия с маркуч, четка и препарат - дадоха ми всичко. Даже и с топла вода го измих, глезотия! Цял ден току поглеждах, за да видя какво се случва с кола - теч вече нямаше!

Днес бе събота, доста хора сновяха по пътищата, изнасяха се от градовете с кемпери и каравани или като мен се отправяха към забележителности с леки автомобили. Савонлинна бе от посещаваните места, затова си запазих нощувка в селище близо до града (в самия град цените бяха по над 100 евро). Нямаше междуградски транспорт в събота след 16:00, затова по дънки и полар отидох с мотора. Паркирах на една от павираните улици в стария център:




И пеш се отправих към крепостта Олавинна (Крепостта на св. Олаф).




Тя е от XV век, развила се е и като търговски център и край нея е възникнал град Савонлинна. Използвана е и през Двете световни войни.





























Наблизо се разхождаха семейства с деца, някои скачаха в езерото:




На мен с полара ми бе добре! Почерпих се със сладолед - уцелих точно такъв с вкус на лакрица!

Разходих се и край къмпинга с хотел, където бях отседнала. Бе край езеро, разбира се (сигурно единствените им селища, които не са на езеро, са на брега на море!) и заобиколен от огромни брези!

[JulieK]

Ден 16

25 юли, неделя


Савонлинна - Хамелинна - Турку, 464 км

https://goo.gl/maps/rQ7YyN8FHqYh25qe7







За днес планирах да разгледам крепостта Хамелинна, а после да нощувам в Турку.






















Имам доста снимки оттам, включително и на таблата с информация - няма да ги качвам в пътеписа. Част от артефактите:










Подготвяха залата за някакво тържество:







Сферична снимка от едно от помещенията, но във форум мисля, че няма начин да се визуализира точно:













В Турку паркирането бе платено, със зони - за моторите обаче имаше обозначени безплатни места:




Двуетажната сграда на заден план е хостелът, в който спах:




Художествената академия:







Крепостта на Турку, от края на XIII век:































На пристанището - музей:
















Този експонат е и хостел! Видях го в букинг-а:



















Приятно бе около пристанището… уцелих и някакво събиране на мотористи с харлита, от МСС клуб:













И някакви бедняци по джапанки със сплескани коли:



















Финско семейство със 7 деца (таткото носи бебето в кенгуру):










И нещо, което изключително много ме радваше: колът наистина не тече! Малка победа! Благодаря, Сево!

[s_s1]

Благодаря за споделеното пътешествие.
Снимките са прекрасни!
Очаквам продължението!!!

[Skorpion_BG]

Благодаря много за пътеписа и снимките. Инцидентно съм бил в Норвегия и Швеция. но сега се замислих за по сериозно пътуване. Не с мотор, ама все пак!

[cnc82]

Огромно благодаря за споделеното пътешествие !
В Турку и Хамеенлина съм прекарал по-голямата си част от живота ми във Финландия и ме върна към прекрасни спомени !

[JulieK]

Виж ти!!! Финландия бе една прекрасна изненада за мен! Усещането в нея бе неповторимо, много спокойно, лежерно, страхотни пейзажи, безбройни езера с гледки... където и да поспирах, все бе хубаво! А като си помисля, че дори не я бях планирала! Честно казано, за Норд кап изобщо не съжалявам, но си мисля, че щеше да е добре да попътувам повече из Лапландия.

[JulieK]

Ден 17

26 юли, понеделник


Турку - Хелсинки - Талин (Естония), 178 км с мотора + 100 км с ферибот

https://goo.gl/maps/5gZ4nGiQWoSFhi2p8




Днес отивах в Естония с ферибота Хелсинки - Талин! Билетът струваше 38,99 евро и трябваше да съм на пристанището поне 45 мин. преди часа на отплаване (13:30). За всеки случай отидох доста по-рано, за да се ориентирам кое, къде, как - и по-добре, понеже ми отне време да разузная къде се паркира, кога и къде е чек-инът, на кой кей да ида… Не бе описано нито в билета и прилежащата документация, нито в секцията “често задавани въпроси” на интернет страницата на оператора. Както и да е, имах 2-3 свободни часа и се разходих около терминала.

Отначало успях да паркирам на служебния паркинг. Никой не ми направи забележка, но се преместих, когато се усетих…




Жилищните сгради срещу пристанището:







Православната катедрала “Успенски”:




Старата сграда на митницата:







На терминала има тоалетни за всякакви полове и ориентации…




Впрочем на улицата пред терминала имаше и автоматизирана тоалетна за свободно ползване, съвсем чиста.

Вече на мотора, тръгнах да си търся кея. Тъкмо видях входа в отбивка вдясно и се взрях да видя дали е с автомат, бариера, будка или е със свободен вход, когато за малко да отнеса един мъж с тротинетка. Караше си по алеята и точно когато правех десен завой през пешеходната пътека, изскочи и той да пресича. Спрях и се извиних, но се обиди и ми извика нещо. Не съм свикнала да следя за такива бързи и дребни превозни средства.




Моторите бяхме в лента 7:




На пристанището край мен имаше петчленно немско семейство на велосипеди, тръгнали на балтийско пътешествие. Много усмихнати и симпатични бяха!




Точно пред мен немски моторист на Триумф Тайгър, но определено нямаше никакво желание да общува с когото и да било (може би беше доста уморен и се опитваше да подремне седнал). Първи в редицата се оказа младеж от Унгария с Honda NC750X:




Заприказвахме се, докато чакаме качването - оказа се, че е бил в Будьо в деня преди мен и точно неговия фериботен курс по обяд са отменили! Следващият курс за Москенес е отплавал по разписание, но капитанът е отказал да качи мотори. Чак с вечерния се е добрал до островите. Не ми се мисли той пък какви преживявания е имал с бурята там, вероятно са били ураганни ветрове! Бяхме единодушни, че ниският център на тежестта в случая е голямо предимство. След Лофотенските острови е отишъл и до Норд Кап - както и аз очаквах, само вятър, студ и дъжд. Радваше се, че е стигнал дотам, разбира се!

В този ферибот нямаше нужда да връзваме кончетата, само подпъхнахме клинове под гумите (разбира се, оставят се на скорост):




Снимах си разпределението по палубите, корабът е големичък:










Предполагам, че са си сметнали капацитета и има места за всички, не като на Титаник:













Отплавахме 5 минути по-рано, като трябваше да изманеврираме и край другия акостирал ферибот:




Ръкавът за пешеходци:







В задната част имаше “плаж” с музика:







Бяха помислили и за тоалетни за четириноги:







Пристанище Talinn!

[img]https://kirchev.com/jk/202107_Scandinavian/PXL_20210726_124535195.jpg[/img]


Нощувката ми бе в хотел в стария град. Тесни, павирани улици с прекрасни старинни сгради. Ето тук вече установих, че дрънченето от мотора ми, което чух в Савонлинна, е вече оглушително, звънтях като количка на амбулантен търговец!!! Ослушах се, огледах - оттук идваше проблемът, тези метални части:




Вечерта си писахме със Сево, посъветва ме, ако не мога да ги затегна сама, да ида в сервиз и да помоля да погледнат и веригата, а и общ поглед за нещо, което може да съм пропуснала. Оставих заниманието за Рига, където щях да разполагам с повече време. Сега имах за разглеждане красивия стар Талин!




Куките над прозорците не са бесилки А за издигане и вкарване на по-обемисти мебели през прозорците.

Къщата на черните глави (House of the Blackheads):




























Катедралата “Св. Александър Невски”:






















Разгърната снимка на ¾ от площада:



















В тази сграда бяха отворили индийски ресторант:













Зная, че станаха ужасно много снимки, но старият център ме плени с разнообразните си и пъстри сгради, снимах на всяка крачка!




Тази кафе-сладкарница през миналия век е била любимото място за срещи на талинци:




Сега точно срещу нея е посолството на Русия. Впрочем в Талин има голяма руска диаспора и поне в стария град край мен основно говореха на руски, а не на естонски. Естонският език принадлежи към угро-финското семейство - не съм сигурна доколко точно близки са с финския (дали примерно както са българският и сръбският или българският спрямо западнославянските езици), но така или иначе поне за мен и трите с унгарския са напълно неразбираеми. Естонският език даже имал два диалекта, които доста се различавали един от друг…

И тук паркирането е много ограничено, на зони е и се плаща. Този додж явно не си е платил, наказали са го с една “глоба” на покрива:

[JulieK]

И добре, че има такива думи, да може да ги запомни човек! Аз само за "linna" научих, че е "замък, крепост".

[NovemberCharlie]

Linn на естонски значи град. От там Tallinn означава датски град

[Stbd]

matk от латвийски прилича на моткане на български, някой спомена думата нагоре

[JulieK]

Ден 18

27 юли, вторник


Талин (Естония) - Рига (Латвия), 330 км

https://goo.gl/maps/2HUdVPX4qSFYCKis5




На излизане от Талин застигнах италианско BMW R1200 GS. Запознахме се с Фабрицио, който се прибираше към родния край. Карахме заедно почти до Рига, където се разделихме, понеже аз щях да нощувам в Латвия, а той смяташе да продължи чак до Варшава, Полша:










В Южна Финландия, Естония и Латвия боровете и брезите бяха невероятно високи, истински исполини!




Надявах се, като пристигна в Рига рано-рано, да издебна пролука в дъжда и да я разгледам. Къде ти - заваля ме още преди да вляза и вече ме бе намокрило, докато намеря хотела (за кратко не ми се слагаха дъждобрани). На всичко отгоре много от улиците, по които минах, бяха с павета и трамвайни релси, което ми напомни, че имам машина за стягане, както и говорихме със Сево. Едва оставих багажа в хотела и след малко пак излязох, за да търся сервиз. Стегнаха планките, всичко друго бе наред, прибрах се вече толкова мокра, че кожените ми ръкавици плуваха във вода. До вечерта само се суших, топлих, така и не се отвори пролука за разходка. Броих го дъждовен и толкова! От Рига нищо не видях, само натоварени улици с мокри павета. Жалко!

[JulieK]

Ден 19

28 юли, сряда


Рига (Латвия) - Варшава (Полша), 687 км

https://goo.gl/maps/27WkEBYdyb5sf8rJ8




Сега си мисля, че ако знаех, че всъщност нямаше да мога да разгледам Рига, може би щях да карам в посока Варшава, за да облекча прехода за днешния ден. Няма как обаче да зная предварително…

Та така - към Варшава, Полша! През Литва минах, без да спирам - ще я запомня само с многото щъркели край пътя.




На крайпътна бензиностанция продаваха… бухтички!




И двете граници (Латвия-Литва и Литва-Полша) минах транзит. Откъм страната на Полша имаше огромни разкопани пространства, все едно траншеи подготвяха...

Още в Южна Финландия времето се бе стоплило, а тук си беше истинско лято - таблата по магистралата изписваха 30 градуса на сянка, 48 на шосето. Хареса ми, че в Полша има вериги бензиностанции Orlen (явно “орел”, като “Орлин”) - на всяка имаше оставена по купичка с вода за домашните любимци:




Станаха ми много симпатични!

Успях да вляза във Варшава и да намеря квартирата към 18:30 (което значи, че спирах само за бензин, имах да мина доста път, но поне са в Централноевропейската часова зона и при влизането си от Литва “спечелих” 1 час). Паркирането там също е много строго ограничено, трудно ми бе да намеря място за спане на достъпна цена в центъра, което да може да приюти и мотора ми. Не, там няма нито коли, нито мотори по тротоарите и няма начин просто да зарежа Хондата пред блока.

Както и да е, вече бях там и с нетърпение се отправих към по-старата част на града. Варшава се оказа красива и чиста, идеше ми да тичам из улиците, за да видя колкото се може повече!




Навсякъде имаше зеленина, широки улици и тротоари… които са и здрави (то е срамно да го пиша, но просто в София нещата не стоят по този начин!):







Съвсем неочаквано забелязах в краката си тези надписи:




Гето ли? Защо означават гето? Поглед встрани и започна да ми става ясно:




Запазена част от стената, зад която нацистите са изолирали и затворили около 450 000 евреи…





Малцина от тях са оцелели. Всъщност на следващия ден планирах да посетя музея (бивш концлагер и лагер на смъртта) Аушвиц. Един мрачен спомен…

Но да се върнем към съвремието. Варшава бе пъстра и оживена:













Полицейски електромобил:




Стена от укреплението на стария град (Barbakan Warszawski):










Художници предлагаха картините си:













На площада:

























Внушителни сгради, които няма как да обхвана с камерата на телефона си:



















Уличен артист:







Вече се свечеряваше (дааааа, наближих нашите географски ширини!), очевидно няма да мога да видя всичко, което ми се искаше! Попаднах обаче на група младежи, които изнасяха представление с огън!




Явно тъкмо започваха, понеже край тях почти нямаше спрели хора, а скоро се събра тълпа!




https://kirchev.com/jk/202107_Scandi..._183624924.mp4





https://kirchev.com/jk/202107_Scandi..._184504486.mp4


Страхотни са младежите! Последни снимки в здрача и да се прибирам, утре ме чака дълъг ден!






















Паметник на Варшавското въстание от 1944 г:







Зад същата стъклена сграда с колоните (на Върховния съд е) се намира запазеното парче от стената на гетото:




Много лошо качество, но вече минава 9 вечерта полско време и е съвсем тъмно. Сградата на Двореца на фамилията Красински, в която сега се помещава Националната библиотека:

[JulieK]

Ден 20

29 юли, четвъртък


Варшава - Освиенцим, музея Аушвиц-Биркенау - Краков, 425 км

https://goo.gl/maps/ghy72WQXkhxEoEpPA




Последни снимки на излизане от Варшава:













Междувременно ми стана ясно,че картите на Гугъл за града не са особено актуални и падна едно въртене и налучкване на пътя в утринния час пик!




Пътят от столицата към музея Аушвиц изглеждаше лек и бърз - основно магистрални 400 км за около 5 часа според гугъл мапс (е, по истинска навигация са си повече, но така или иначе нямах карти за Полша и си карах с чичко Гугъл в джоба). Оказа се, обаче, че има сериозна строителна дейност по почти целия път - на места отбиваха трафика и се чакаше, а по самата магистрала се караше с ограничение 80 или 90 км/ч. И най-вече всички бензиностанции бяха затворени! Въпреки приличния пробег от 350-400 км с пълен резервоар, в един момент нервно започнах да се заглеждам по знаците. На всички табели бензиностанциите бяха задраскани, а отбивките към тях - затворени. На 340 км пробег нервите ми не издържаха, отбих в аварийната лента и си изрових бензиностанция в някакво попътно селце. И добре, че го направих, после може би в продължение още поне 80 км попътна бензиностанция нямаше. Този ремонт се очертава да е дълъг, нямам идея кога ще отворят напълно магистралата и прилежащата инфраструктура.

Към 2 часа стигнах и до музея. Билети за вход може да се купят на място, както и в интернет. Избирате група с гид на удобен език (освен полски имаха английски, руски, немски, иврит и др.) и бързо организират групите. Възможно е и самостоятелно посещение, без гид - определено обаче си заслужава да има кой да разкаже историята, да добави още факти, да отговори на възникналите въпроси…

Входът на музея:




И входът на лагер Аушвиц I:
















Имам доста снимки от музея, навсякъде бе разрешено да се снима. Мястото сега е тихо и спокойно, с много зеленина, много различно от вида му, докато лагерът е действал, потънал в кал, с трупове, изнесени сутрин край сградите, с хилядите нещастници, обречени в него… Водачът ни разказа как е създаден лагерът, как се е разширявал, под какъв режим е бил управляван:




Карта на депортацията:




Празното петно от България донякъде ме изпълни с гордост, макар като цяло настроението бе много мрачно и тъжно. Минимум 1 300 000 души доказано са били погубени тук…




Минавахме през помещения с урни, куфари, огромни зали, пълни с огромен куп от обувки, отделни зали само с детски обувчици, паметна урна с пепел… Единственото помещение, в което гидът ни помоли да не снимаме, бе това, пълно с планина от човешка коса. Продавали са и косите на промишлено предприятие, тъчали са от тях платове и килими (имаше изложен килим).




Стената за разстрел:
















Къщата, която сега наднича иззад дърветата, някога е била отнета от собствениците ѝ, а в нея се е настанил комендантът на лагера Рудолф Хьос със семейството си. Съпругата му е описвала новия си дом като “рай”, в който децата обожавали да играят и да се къпят в басейна. Прозорците ѝ гледат право към крематориума на лагера. Тогава не е имало големи дървета между сградите, които да пречат на пряката видимост.










Албумът със снимки от лагера:

https://www.yadvashem.org/yv/en/exhibitions/album_auschwitz/index.asp

https://www.yadvashem.org/yv/en/exhibitions/album_auschwitz/arrival.asp


Съкратих разглеждането на музея - видях само Аушвиц I, не се качих на автобуса за Аушвиц II - Биркенау. Много ми дойде, а и времето напредна. Продължих към Краков. Този прекрасен град поразсея мрачното ми настроение:































С някои изключения старинните им сгради бяха стегнати и поддържани:




Базиликата “Дева Мария”:
















Изрично бяха посочили на входа, че вътре е място за молитва и молят туристите да не влизат. На всеки кръгъл час от по-високата кула тръбач изсвирва мелодия по веднъж във всяка от четирите посоки на света:

https://youtu.be/-Z6Oa3Gbi7c








Покритата им търговска улица:



















Вътре таваните и стените са украсени с гербове на различни градове: