Обява

**ВладиЧ** · 14-10-21, 09:42

Разкошно пъуване и много хубав пътепис! Точно в добрите стари традиции на този форум. Много се кефя да го чета!

За мен за съжаление Европа и особено Норвегия са много скъпи дестинации. Освен това, какъвто съм си стар динозавър, хич не съм на ти с електрониките, а те са изключително необходими за такова пътуване през цивилизована Европа.

**JulieK** · 14-10-21, 10:51

Скъпи са, наистина. За 2022 ще съм на доста по-скормно пътуване (ха дано да мога да пътувам, де!), няма как. Но реших, че сега имам възможност, а за после не е ясно.
За електрониката не зная доколко си прав. За Финландия и Балтийските страни нямах свалени карти на навигацията, карах си на гласовите команди от гугъл мапс. А можеше и без тях, основно по табелите се ориентирах. В Норвегия също има много табели, лесно се ориентира човек, тези за забележителностите са на кафяв фон и при противоречие с навигациите си следвах знаците, разбира се. И много хубаво го каза в твоя пътепис: "Какво, като картата ми е на 10 години, да не се е преместил градът?"!
...Мене пък ми се ходи към Турция от доста време насам, но не съм дорасла

**ВладиЧ** · 14-10-21, 12:29

Е то Турция е лесна, удобна, евтина, безпроблемна, с хубави пътища и много исторически забележителности. Хората там са отзивчиви, приятелски настроени и мили.
Мен винаги ме е привличало повече дивото и естественото. Там се чувствам приспособимо и удобно... В съвременната цивилизацията аз някак си не се чувствам удобно и на мястото си. Нямам нищо против да ползвам благата и удобствата на цивилизацията. Но нещо не съм им особено голям фен и мога да карам много дълго време, и без тях, и пак да се чувствам щастлив.

Когато чуя от някой изявления от рода на : "Ама аз не мога без кафе, без цигари, без телефон, без фейсбук, без баня всеки ден и т.н.".... Само се подсмихвам леко...
Не съм писал в пътеписа, но телефона ми в Турция беше изключен. Включвах го само вечер, за да пратя кратък СМС на жена ми от рода на – "Аз съм, еди къде си. Всичко е о'кей.“ И после пак го изключвах телефона. Когато не успях да вляза в Грузия реших да и се обадя на жена ми, за да предупреди началника ми, че не са ме пуснали в Грузия и няма да имам нужда от допълнителни дни към отпуската ми. Тогава разбрах, че тя не е получавала никакви СМС-и от мен и явно Виваком нещо са усрали работата. Ядосах се и наговорих едни яки "благословии" на Виваком от мен по този повод. На другият ден там, когато вече пътувах към Чилдир пак и се обадих на жена ми, и тя ми каза, че всичките СМС-и, които съм пратил до този момент пристигнали на куп, наведнъж... Имало значи смисъл от "благословийте"...

След това пак и пращах всяка вечер СМС къде съм. После вече си включих окончателно телефона, чак, след като влезнах в България. За всичките тези 10 броя СМС-и и два, или три много кратки разговора от Турция в последствие Виваком ме цака с още 70 лева допълнително към сметката ми за телефон. Та толкова за "благата" на цивилизацията.

**JulieK** · 14-10-21, 13:36

Ден 4

13 юли, вторник

Фленсбург, Германия - Гьотеборг, Швеция, 635 км

https://goo.gl/maps/YspcoKu3RFT5uggw6

По първоначален план днес трябваше да карам до най-северното датско пристанище (Hirtshals) и с ферибот да стигна Норвегия (Kristiansand). Да, но… предишната вечер видях, че билетите в удобните часове са разпродадени, а не ми се рискуваше да пробвам на място (и сега не знам дали щях да намеря билети, ако бях отишла направо на пристанището). И без това още в София баща ми ме бе питал дали ще мина по мостовете от Копенхаген за Малмьо. Този момент изплува в паметта ми и без да му мисля много-много, реших да мина по суша към Швеция и да нощувам в Гьотеборг.

Лошото е, че последните вечери си лягах късно, подведена от часовата разлика и от все по-светлите вечери. Оказа се, че ми се е натрупало недоспиване и го усетих по неприятен наачин - още в Дания предиобед се почувствах уморена и спрях за бензин и раздвижване.

При зареждането обаче първо си защипах куката на багажа с капака на задната седалка (абсолютно нищо фатално, не вече ми мигаше червената лампичка, че нещо не е съвсем наред), а в следващия момент… затърсих документите и картите си и не ги намерих. Е, тук вече здраво се стреснах! Едновременно се притесних, че съм карала толкова уморена, както и за това, че не намирам нещо толкова важно, което просто няма как да съм изгубила (създавам си рутина за тези неща на път, а само преди минути бях платила на колонката с картата)! Търсих в джобовете си, по колонката за бензин, пак в себе си, под седалката… най-накрая ги открих из якето си, не бях уцелила джоба и бяха паднали в хастара (пак заради умората ми). Доста се обезпокоих, взех си кафе и се раздвижих край мотора. За късмет ме заприказва датчанин с детенцето си - разказа ми как преди имал Ямаха МТ07, но се попребил с нея и жена му му забранила да кара повече. Сега отиваше на интервю за работа в Копенхаген, а за в бъдеще смяташе да си купи пак мотор, може би крузър или чопър

Впрочем в Дания и Швеция като че ли преобладаваха разните крузъри, много рядко виждах пистови модели, а адвенчърите бяха само на чужденци, предимно германци. Разговорът малко или много ме разсъни и вече по-бодра поех нататък. Предстояха ми новите мостове, които свързваха по суша Копенхаген и Малмьо.

Трябва да отбележа, че за всеки от тях платих доста солена такса от по 245 датски крони (около 65 лв). И са много дълги и панорамни, приятно е да се мине по тях, отстрани в морето се виждат строени в редици ветрогенератори. За всяка посока на движение има по 2 ленти, а отстрани са и ж.п. релсите на влаковете. Смешното е, че 2 месеца, след като се върнах от пътуването, моя приятелка ме пита дали съм минала по моста и през тунела. “Тунел ли, какъв тунел? И тунел ли имаше, забравила съм?!” Ето за това инженерно постижение става дума, красотата на мостовете се вижда най-добре от въздуха:

Снимката е от Уикипедия, аз нямам ни една! Първо съм минала през тунела и после помня само двата моста с изкуствения остров между тях

Минах и паспортна проверка и към 17-18 вечерта бях в хотела.

В Гьотеборг местата за паркиране по улиците са силно ограничени, платената зона явно е много широка, освен това няма и облекчения за двуколесни - никъде не видях мотори, паркирани по тротоарите или просто на улиците, където е платено. Подпитах и на рецепцията в хотела, но девойчето ми потвърди, че мога да остана пред хотела за максимум половин час, след което трябва да преместя МПС-то. Предпочетох да доплатя за гараж, който се намираше на 300-400 метра от хотела по тази улица:

Направи ми впечатление, че по хотелите и заведенията работят много младежи, дали студенти или ученици, но явно използваха времето на лятната ваканция, за да си осигурят допълнителни доходи.

Време за вечерна разходка из града!

Крепостта Skansen Kronan (построена в края на XVII век):

Стените ѝ са дебели 4-5 метра.

Гледката от крепостта:

Градската библиотека:

Близко училище:

Недалеч от хотела имаше италиански ресторант (поне така предполагам заради името) - явно много посещаван, понеже пред него се виеше опашка от хора, които чакаха за резервациите си. Не ми бе удобно да ги снимам, ето само 2 снимки от ресторанта:

Улично изкуство:

Впрочем часът е 20:30:

**ВладиЧ** · 14-10-21, 13:36

А приемаше ги СМС-ите. Даваше ми о,кей, че системата ги е приела, тоест, че е изпратен СМС-а, иначе има индикация, когато ги връща (не ги приема). Само, че се оказа, че това, че от мен е приел СМС-а не означава, че абоната, към който е изпратен СМС-а го е получил. Няма такава индикация. На склад ли ги държат и ги трупат... Де да знам.

После част от тях ги получи на куп СМС-ите жена ми. След като получи тези СМС-и, първите, на куп (без да ги пиша и пращам отново), вече следващите СМС-и се получавали, почти веднага след изпращането им. Вече спряха да ги държат на склад, след като ги псувах.

Знам, че има разни схеми с други карти, и с други тарифи, и с интернети и Вайбъри и т.н., но аз не съм на ти с електрониките, както ви казах и не съм правил такива опити, за мен да си усложнявам живота.
Но да не накъсвам пътеписа с повече обяснения.

**JulieK** · 14-10-21, 14:26

Ден 5

14 юли, сряда

Гьотеборг, Швеция - Хеддал - Fyresdalvege, Norway (Telemark Camping & Motel), 500 км

https://goo.gl/maps/ck5hfSRX21nFKwoRA

Близо до Гьотеборг се намира музеят на Волво и ми се искаше да го посетя. Проблемът бе, че отваря чак в десет сутринта и на практика посещението щеше да ми “изяде” половин ден. Със съжаление се отказах от него. За днес ми предстоеше най-после да вляза в Норвегия и да се доближа до Лизефиорд!

По обяд преминах границата с Норвегия - не беше транзитна, имаше опашки, проверяваха се абсолютно всички и искаха лични документи и сертификати за ваксинация или тестове. Само допреди месец Норвегия карантинираше абсолютно всички, влизащи в страната, в специални хотели (мисля, че цената им бе около 50 евро, което включва и храната; поема се от карантинирания).

Тази част на пътя бе от доста прави шосета с ограничения от 80 км/ч, както в Швеция, така и в Норвегия. Доста скучно начало, честно казано! При спирането на бензиностанция обаче забелязах един от големите камиони, каран от жена

Заговори ме и един норвежец - той също бил моторист, само след седмица излизал в отпуска и щял да се отправи към Олесунд и Нордкап! Нямал вече търпение за отпуската

Взаимно си пожелахме приятно прекарване и продължих на север. Доста неочаквано за мен имах неприятно изживяване - когато пресичах град Драммен. Движението в някаква отсечка се оказа доста натоварено, аз спокойно си карах с колите и даже не се пререждах, понеже минавах през кръстовища и ми трябваше време, за да следя навигацията. Встрани от мен някакъв нагляр с микробус реши, че не му се чака в опашката и ще се вреже някъде близо до кръстовището, като изблъска някое по-дребно МПС, примерно мен. Е, избеснях, освирках го, онзи се отказа да се бута при мен, но успя 2 коли по-назад. Не очаквах такива противни номерца и в Норвегия! Както и да е, други подобни изпълнения нямаше.

Крайпътна лайка:

Времето бе чудесно, слънчево и топло (без да е горещо), по път ми бе да разгледам една от дървените църкви. В Норвегия има запазени 28 дървени църкви. Tази в Хеддал е построена в началото на 13 век и е най-голямата от тях.

В непосредствена близост има удобен, широк паркинг, където спрях.

Това не е паркингът, а гробището до църквата, разбира се!

Скоро след църквата пътят вече се виеше между езерца и хълмове! Бе много зелено и свежо. Неочаквано шосето ме изведе край голямо езеро и рязко изкачване с тесни обратни завои! Това, ако беше в Алпите, щеше да е някой много известен проход (Passo, Col, нещо с име), а тук бе… шосенце някакво

А забелязвате ли следите по асфалта? Масата норвежци карат здраво и дават цялата газ по тези завои! А на някои по-тихи пътища се случваше да видя “понички”, падат си явно и по дрифтенето. За къмпинга, където щях да нощувам, се отделих по малко тясно пътче, което обикаляше около езеро. Идилия… скоро пристигнах и в къмпинга. Посрещна ме усмихната норвежка, която чевръсто ме настани и обясни кое къде е.

Тук е много топло, нормално ли е? - подозрително я попитах аз, като очаквах да ми обясни за глобалното затопляне и промяната в климата.

О, да, съвсем нормална температура е. Тук си е топло, засмя се тя. - Всички очакват да е студено, но тук климатът е много приятен!

Пред къмпинга бяха спрели един Triumph Tiger 1 200 и Honda NC750X, бял като моя!

Оказаха се на семейство германци, жената караше хондата, по-късно наминах край бунгалото им до езерото.

Неочаквано за мен, този следобед се нагледах на планински езера!

**JulieK** · 14-10-21, 22:20

Ден 6

15 юли, четвъртък

Telemark Camping & Motel - Lysebotn - Preikestolen - Jorpeland, 203 км + ферибот

https://goo.gl/maps/L9Dsve1EPi9fS2GQ7

Е, вече съм наистина в Норвегия! Дръпнах затъмнените завеси, закусих с овесени ядки и черен чай и заоглеждах маршрута за днес. Предстоеше ми да се изкача по високата част на планината, да карам по платото, после да отида до паркинга на Kjeragbolten и да извървя пътя до прочутия заклещен между скалите камък и обратно. Следва спускане до Лисеботен и да прекося с ферибот красивия Лизефиорд. Над него се извисява Preikestolen (“Амвона”, Pulpit rock), отвесна скала с невероятно гледка към фиорда, дотам също има преход в планината. Хм, твърде много неизвестни се натрупваха като време. Реших, че няма смисъл да резервирам нощувка от сутринта, нямах представа къде ще ида и докъде ще стигна. Засега напред към Лизеботен и щях да реша в движение!

Първата ми работа бе да заредя с бензин, понеже в близките 100-200 километра май нямаше да има, а вече бях близо до резервата. Минах по къдрави пътчета със завои, като мярнах само няколко ранобудни селски стопани и една катеричка

Заредена с гориво, поех към през планината. Пътят се виеше край езера, зелени иглолистни гори, тук-там малки къщички, някои със зелени покриви. Самото шосе бе сравнително тясно, макар и двулентово, с предупреждения за едър рогат добитък, който може да се разхожда по пътя.... Всъщност срещах само стада овце, някои черни, други бели, но не и крави

Така и не съм снимала отблизо (пропуск, но късно го осъзнах) - но долу вляво се вижда автобусна спирка с тревист покрив:

Бе много свежо утро с безоблачно синьо небе и свеж ветрец. С изкачването по билото обаче ветрецът доста се усили и се превърна в силен вятър на откритите високи части. Честно казано, на места много се радвах,че моторът ми е с изключително нисък център на тежестта, друг мотор щеше да ми е трудно да крепя при спиране примерно. Гледката бе… едно безкрайно море от скали, зеленина, синьо небе… На доста места по завоите шосето ставаше и еднолентово, като периодично бяха предвидени уширения за разминаване на колите. Ето какво виждах:

В един момент вятърът стана твърде силен, а насрещният трафик се усилваше - често се разминавах с кемпери и джипове, теглещи каравани, заради завоите късно се виждахме и бях под постоянно напрежение. Понякога трябваше и да се изчакваме (да, на някои участъци нямаше начин дори и мотор да се размине с кемпер!). Започнах да се чувствам вече уморена от постоянното вглеждане зад завоите и от борбата с поривистия вятър. За късмет спрях на някаква отбивка и ме застигнаха 4-5 автомобила. Без да му мисля, се лепнах зад последния и карах вече спокойно напред - те ми разчистваха пътя от насрещното движение. Остана ми само с вятъра да се боря - изморително, но поне го нямаше напрежението постоянно да внимавам за трафика!

Към 11-11:30 часа цялата процесия достигна паркинга на Кьерагболтен. Колите свиха наляво, а аз погледах, погледах колко са много и… продължих направо, към спускането за Лизеботен. В онзи момент определено нямах никакво желание да се бутам там, някак в повече ми дойде навалицата! Та директно пропуснах първата голяма забележителност, колкото и странно да звучи. Илюстративна снимка от Уикипедия:

От мен няма!

Спускането към Лизеботен е изградено от много серпентини, които се вият по планинския скат. За съжаление не можах да ги снимам нито отгоре надолу, нито от подножието към върха - няма видимост. Най-добре се виждат с дрон, какъвто пък аз нямам. От този сайт черпих доста информация, има карта на планината и пътя:

https://www.visitnorway.com/places-to-go/fjord-norway/the-stavanger-region/listings-stavanger/lysebotn-tourist-information/185661/

От моите снимки няма как да се добие представа за трасето, само това имам:

Мислех да мина още 1-2 пъти по фибите, но се оказа, че долу чака акостирал ферибот, който потегля след половин час. Направо се наредих за него! Казваше се Bolsoy, убедена съм, че името му идва от руското Большой. Пътуването до Форсанд трае 2 часа и струваше 600 норвежки крони, около 110-115 лв.

Този ни избяга, не успяхме да го настигнем:

Но към края на пътуването капитанът сърдито изсвири на няколко каяка, които доста неразумно караха по пътя ни!

Потеглихме от пристана:

Скалите наоколо са почти отвесни и прорязани от безброй водопади:

С напредването из фиорда скалите се снижаваха все повече и повече:

Използвах времето на ферибота, за да планирам остатъка от деня и да резервирам нощувка. Реших да се изкача на Preikestolen. Наближаваме го с кораба:

Скалата в центъра, най-горе:

Карта от стената на ферибота:

Тези хора с каяците трябваше набързо да се изнесат от пътя ни:

После си помахаме. Преминахме под този красив мост:

Съвсем скоро аз пък щях да мина по него с мотора

Пристигаме във Форсанд:

Тук слязох и поех към паркинга за Прейкестолен. До скалата се стига за около 2 часа по пътека, която на места е много лека, а на други си има по-стръмно изкачване. Общо около 8 км в двете посоки; обуйте туристически обувки, носете си вода и си отделете около 4 часа за ходене и време за самото място, разбира се! Да добавя любопитен факт - за изграждането на част от пътя са наели шерпи от Непал. Не пишеше обаче дали шерпите са съветвали и помагали в планирането или са носили камъните и са ги полагали. Във всеки случай на стръмните места каменните пътеки и стълби бяха наистина отлично подредени, едновременно стабилни и удобни!

По пътя:

Да, има и планински езерца, край които някои туристи си правеха плаж.

Вече наближавам:

Лизефиорд:

Амвона:

Така снимат от отвесните скали надолу:

Ей този с шапката виждате ли го?

Индиец, бе тук със семейството си. Снимаше цели клипчета, които озвучаваше с пискливи индийски песни, пуснати от телефона му и надути с максимална сила. На няколко пъти правеше такива записи и хората наоколо го гледаха с недоумение и едва прикрито възмущение. Много нелепо бе, да вдига такава шумотевица и да смущава всички край себе си. Жена му го снима в геройски пози, като през цялото време подскачаше тревожно и нареждаше да не се приближава твърде близо до ръба, да се пази и т.н. Манталитет…

Ще прощавате за фризурата, но каска, вятър и нормална прическа са несъвместими неща за мен, особено на път

Вечерта пристигнах в хотелчето в Йорпеланд, където запазих стая, докато пътувах с ферибота. Взех си храна от близкия магазин и излязох на разходка. Вечерите в Норвегия често ми бяха от магазинчета, там примерно консервите риба бяха евтини, по 2-3 лв, шоколадът бе на сходна цена, та правех невероятните комбинации от рибна консерва, банан и черен шоколад

Е, поне не ги ядях съвсем наведнъж! Впрочем в Норвегия, Швеция и Финландия имат много десерти, бонбони и шоколади с лакрица, сладък корен (обикновено са черни на цвят), а аз много я обичам и често си взимах.

Снимки от градчето:

А в хотела спря и един французин на около 50-55 години, който си бе отделил голяяяяма отпуска и имаше още цели 3 седмици, за да стигне до Нордкап, като обикаля и разглежда по пътя… дали не му позавидях!

**s_s1** · 14-10-21, 22:54

Да, снимките във форума изглеждат много качествени.
Завиждам за пътешествието.
И още един път много, много Благодаря, че го споделяте с нас.

**ВладиЧ** · 15-10-21, 08:46

Голяма красота тая Норвегия, брей... Изключително! То бива, бива красота, ама чак пък толкова...

**JulieK** · 15-10-21, 09:23

Как да го кажа... В Норвегия гледките са навсякъде! Не е да караш, да видиш нещо интересно и да спреш, за да го заснемеш - то си постоянно потопен в красота.

Навсякъде планини, водопади, в един момент човек просто приема за нормално вляво от него да има морски фиорд, а вдясно - ски център. Къщичките спретнати, асфалтът черен, имаш планина, имаш вода... Но е и по-сурово като климат, стихиите връхлитат и сякаш се усещат по-непосредствено. Норвежците обаче се стараят да развиват туризма - поддържат маршрути (и в планините, и шосейни), насякъде има табели, означения, къмпинги, отличен асфалт и много бензиностанции по пътищата, ремонтите очевидно се правят бързо и качествено (и с подходящото обезопасяване). Извън големите туристически маршрути пътчетата пак са поддържани, на места край малките селища преминават в черни пътища със ситен чакъл - но отново равни, поддържани, а не някакви изровени коларски пътища. Ще напиша сега и за зареждането с бензин - публикувах го в старозагорския оффроуд, ще го сложа и тук...

Малко информация за плащанията и картите.

В Норвегия бензиностанциите са начесто и почти няма опасност да останете без бензин. Само за планинските терени, националните паркове, по-отдалечените от цивилизацията места все пак си имайте едно наум и не потегляйте към тях с празен резервоар. Особеностите са по-скоро при заплащането: изцяло електронно, с банкови карти е. Преди да заредите бензин, трябва да регистрирате картата си в устройството, то проверява за наличност, блокира минимална сума и след това може да зареждате свободно. Минималната сума, която апаратът блокира, варира между 200 и 300 лева. Не зная защо, но на различните бензиностанции ми резервираха различни суми. Обикновено ден-два след зареждането бензиностанцията си изтегля сумата, за която сте заредили гориво и освобождава остатъка от блокираната сума. Имайте предвид и това, че обработката на трансакциите от събота и неделя се забавя - ако сте зареждали по-често, може да се окажете със солидна сума, блокирана от сметката. В един момент бях с блокирани 1 700 или 1 800 лв. Излишно е да казвам, че е добре да разполагате с втора пластика за същата сметка, както и с резервна сметка за теглене. Аз лично пътувах с 2 карти към дебитната си сметка, една кредитна карта и една карта на Револют. Отделно за всяка страна, през която ще мина, задължително си приготвям и валута в брой, за всяка валута в плик за писма с надписана сума и обменен курс, за да мога бързо и лесно да се ориентирам в местните цени.

Във Финландия бензиностанциите също са на самообслужване, като в Лапландия са на по-големи разстояния, често се свеждат до самотна колонка край шосето или край някое невзрачно магазинче - ако човек не види предварително на навигацията си къде има колонка, може и да я подмине!

В северните райони бензиностанциите, на които спирах, зареждаха за определена сума в евро (10, 20, 50 или повече евро), която се посочва предварително. С други думи, човек трябва да си знае разхода, колко може да налее в резервоара към настоящия момент, без да прелее (то с този скъп бензин може ли да не сметнем такъв разход :grin: ) и от кой вид гориво, както и горе-долу къде пак очаква да намери бензиностанция. Поне не блокират голяма сума от сметката! В южните райони зареждането беше без ограничение и без блокиране на пари по сметката.
Имах забавни моменти с по-стари колонки и автомати, при които въвеждах карта и ПИН на едно място, а после търчах на друго, за да заредя гориво!

Но с питане се оправят нещата и в най-странната ситуация. На някои места и други хора се лутаха напред-назад и се питахме кое къде и как, а после си помагахме със съвети!
Освен това, за разлика от повечето страни, в Норвегия в бензиностанциите можеше да се влиза и излиза и от двете посоки на шосето, а вътре да се маневрира с МПС-то, докато се стигне желаната колонка от желаната страна. Във Финландия е като при нас - забранено е движението назад, има си вход и изход на станцията.

**JulieK** · 15-10-21, 10:55

Ден 7

16 юли, петък

Jorpeland - Røldal - Vøringfossen, Ейдфиорд, 310 км

https://goo.gl/maps/zZcxLvHCfo8xhjNa7

За излизането от Йорпеланд двете ми навигации (китайчето, което гледах и гласът на гугъл карти в джоба ми, който слушах през интеркома) влязоха в грозно противоречие помежду си, а аз с всяка една от тях поотделно. В крайна сметка изгубих сигурно половин час в мотаене напред-назад, докато намеря път, който да ми хареса, но в крайна сметка потна и изморена хванах красиво и панорамно крайбрежно шосе!

Това може би е езерото Тисдалсватнет:

А може и нещо друго да е било, сега ми е малко трудно да се ориентирам

Наоколо само зеленина и синева, накрая потъваш в някаква красова и се носиш напред и само гласът на навигацията може да те свърне и спре. Или неочаквано да стигнеш края на пътя:

Мисля, че става дума за отсечката Hjelmeland - Nesvik. Там не бяха построили мост, само един ферибот сновеше напред-назад и превозваше МПС-тата! Наредих се на опашката след този норвежец:

И хайде на борда:

Между другото, спрях точно зад мотора на норвежеца и той за всеки случай два пъти ме пита добре ли съм паркирала и дали моторът ми е на скорост...

Нещо май не вярва на жени на мотор!

На качване никой не мина за билети, нито видях будка, където да се продават. По време на краткото плаване (петнадесетина минути може би) мина жена със светлоотразителна жилетка от екипажа и видях, че записа регистрациите на всички МПС-та. На отсрещния бряг пак нямаше бариера, нито будка, а и всички потеглиха в момента, в който акостирахме. Не се чесах дълго по каската, потеглих и аз - реших, че или удържат парите от някакви данъци, или просто са решили фериботът да поеме (временно или постоянно) функциите на мост. Странна работа.

Още по-странно ми се стори пътчето, по което поех след ферибота - тесничко, еднолентово, лъкатушеше край някакви скали и гора. Понеже имах бензин за около 100 км, спирах на няколко пъти, за да проверя дали не бъркам посоката. Притеснявах се пътят да не премине в някой черен сипей, от който да се чудя как да изляза. Но сякаш това беше и продължавах

След 30-40 км пътят се разшири и оживи.

В крайна сметка към 14h пристигнах в Рьолдал, спрях на бензиностанцията там и настроението ми рязко се подобри!

Силно приповдигащо ми действа да спра да се взирам в изминатото разстояние, резервата бензин и навигацията и да смятам “ама наистина ли ще ми стигне бензинът.” На бензиностанцията имаше някаква бележка на колонката и понеже не бях сигурна какво обяснява, се озърнах за помощ. Наблизо видях двама пътни работници с каски и светлоотразително облекло, на около 60-65 години и ги попитах за надписа. Всичко бе наред, можех да си заредя, а те междувременно полюбопитстваха откъде съм, как е в България, кога съм тръгнала на път. След като заредих, единият (който поназнайваше повече английски), се приближи отново и ме попита:

- Сигурно и в България е хубаво?

- Дааа, много е красиво!

- Но тук все пак е по-красиво, нали?!

- Ааааа, да ги нямаме такива, не се хващам на уловки!

Пожелахме си хубав ден и се насочих към дървената църква на Рьолдал.

Построена е през периода 1 200 - 1 250 година, последната меса е отслужена там през средата на XIX век, сега е музей.

Наблизо има и къмпинг за каравани и палатки, с малка вила с пораснала на покрива ѝ ела:

Бях паркирала в двора на магазин за хранителни стоки, върнах се там и напазарувах. Удобното е, че имат кътче за отдих за посетителите, където похапнах и пих кафе, вързах си и телефона към безжичния им нет. Драснах на колежките си по скайп и те ентусиазирано ми пратиха гиф, в който мадама в кожи слиза от мотор, сваля каската си и разпилява разкошни коси. Щракнах си селфи - изморена, нахилена, с едновременно рошава и сплескана коса. Открийте приликите, ако изобщо има такива! Подсказка - глупостите от нета нямат нищо общо с реалността.

Бях много близо до Tyssedal, откъдето се тръгва за друга невероятна забележителност: Тролтунга, Езика на трола. Да, но има минимум 20 км преход в планината… нямаше как да успея за днес да го извървя, а после (или преди това) да се настанявам в хотел. Бе и петък, очаквах и наплив от туристи. Тролтунга очевидно оставаше за утре, трябваше да си намеря хотел в околността. Най-евтините в Тиседал започваха от 150 евро за нощувка… Добре, да видим: пътят ми минаваше край един от ръкавите на фиорда Хардангер - в далечния му край можех да намеря хотел, в който нощувката бе 100 евро на вечер с включена закуска. Пак скъпо, но в радиус от 100 км от Тиседал не намирах нищо по-евтино - вероятно понеже бе петък вечер и доста хора бяха решили да прекарат почивните дни в планинарство там. Намира се на около 80 км от Тиседал, гугъл мапс изчисляваше пътя за час и половина. Нямах много избор… щях да мина веднъж по това шосе днес, а после и утре 2 пъти - резервирам!

Потеглих към Тиседал и фиорда, край мен се движеха доста кемпери. На едно място усетих водни пръски на визьора си. Намери се кой да си мие предното стъкло и да ме пръска! Ха! Това било водопад! Даже не един, а два! Låtefossen, прочетох по-късно. Съзрях някаква претъпкана отбивка на пътя и спрях там. Една кола точно паркираше, спрях зад нея (с разрешение на шофьора, разбира се) и скокнах да снимам водопадите-близнаци.

https://kirchev.com/jk/202107_Scandi..._140614235.mp4

Пътят край Хардангер бе панорамен и истински красив! Карах и вляво от мен се стелеха водите на фиорда, зад тях се синееха скали, окъпани в дантелите на безброй водопади, а вдясно от мен се мяркаха селца, планински скатове и надписи: “Ски-лифт - 0,5 км”. Някак не съм свикнала всичко да е на едно място! Но е китно, подредено, семпло… Сега съжалявам, че почти не спрях за снимки - тогава си мислех, че следващия ден, така и така ще мина два пъти оттам, ще спра. Само това имам:

Пътят бе доста интересен, имаше и тунели, в един от тях кръгово движение, като едната посока отвеждаше трафика през моста Хардангер. Част от шосето бе еднолентово и движението бе леко затруднено, на едно място имаше и подвижен светофар за регулиране на движението. А мога да покажа на снимка и още един тунел… в който шосето само се виеше в безкраен завой и изписваше примка! Потърсете Storegjeltunnelen!

https://goo.gl/maps/q13UVpsvd66DBpWj9

Към 17h пристигнах в хотела. Оказа се старинен, построен още през 1820 година, оттогава е и разширяван, и реновиран.

И на всичко отгоре е издигнат точно над прекрасен водопад, Vøringfossen! Пред хотела има панорамна площадка, от която човек може да се любува на гледката.

Изглед от стаята, в която ме настаниха първоначално:

Впоследствие се оказа, че там нямам нет и помолих да ми я сменят. Хотелът бе претъпкан и ми намериха само едно древно стайче, което ми се стори много симпатично:

Тези ключове за осветлението помните ли ги?

Вечерта излязох на разходка пред хотела и всъщност едва тогава забелязах и водопада!

Видео от водопада (не успях да го подкарам с html-маркерите за видео, затова давам директен линк):

https://kirchev.com/jk/202107_Scandi..._190752842.mp4

Заговорих се с рецепциониста. Оказа се поляк - запален планинар, който преди петнадесетина години дошъл в Норвегия, влюбил се в планините и фиордите и решил да си намери работа в страната, за да може да остане. Така и се получило! Разказа ми доста интересни неща за хотела и спомена, че именно в тази част на Норвегия Амундсен е тренирал, за да се подготви за експедицията си до Южния полюс.

Снимки от антиките в хотела - тази е на едната рецепция:

Точно до старинния касов апарат седеше полякът и работеше на лаптопа си.

Вечерта се захванах да огледам прехода, който ме чакаше утре и се хванах за главата - следобеда щеше да започне да вали и впоследствие дъждът само щеше да се усилва. Какви планини и Тролски езици?!? И по-рано да тръгна, все имам 2 часа, докато стигна дотам, а после здраво ходене от 20 километра, в началото със сериозна денивелация… Общо взето - отказах се… можех да се разходя и край хотела, там също имаше интересни маршрути. Доста обезкуражаващо!

**JulieK** · 15-10-21, 16:20

Ден 8

17 юли, събота

Vøringfossen, Ейдфиорд - Trolltunga - Vøringfossen, Ейдфиорд; 181 км на мотора, 20 км преход до Тролтунга и назад до Mågelitopp

Събудих се в 6:10. Защо толкова рано, нали щях първо да закуся в хотела, а после да се разхождам по платото? Погледнах пак прогнозата за времето, после маршрута за Тролтунга. Е, добре, до мен е мястото, преходът в планината го дават 8-12 часа… следобеда чак ще завали… Какво пък толкова, няма ли да го мина за 8 часа!!! Нататък е ясно - облякох се набързо, хапнах, каквото имах, взех си бадеми за там, дъждобраните в жабката на хондата и напред към Тиседал! Паркирах на горния паркинг (има такса, не съм си записала каква е), оттам взех маршрутка до най-горния паркинг, Mågelitopp. Шофьорът знаеше пътя и със затворени очи и караше буса (4Х4) стабилно по фибите. Определено нямаше да успея да държа такова темпо с мотора, много газ даваше! Билетът за маршрутката струва 130 крони в посока, 200 отиване и връщане (около 38 лв). Разписанието:

Снимка от прозореца на бусчето:

В маршрутката пътуваше група младежи, които си говореха на руски, както и две украинки, както разбрах по-късно. Първият половин километър от прехода бе доста равен и повървях с украинките. Последва обаче стръмно изкачване, на което се откъснах от тях, задминах и голямата група младежи. Малко пот, но държах темпо и не след дълго се изкачих на първото плато. Не знам дали и тук като за Прaйкестолен бяха наели шерпи, но също имаше и добре изградени каменни стъпала.

Поглед от първите каменни стъпала към равната част в началото на пътя:

Нататък се редуваха равни части и много леки изкачвания и спускания, доста разнообразно и приятно. Целият път е 10 км в посока, като трудни са първите 2-3 км, не повече, нататък е лесно. Поставени са жалони, пътеката се вижда лесно, поне през лятото. Пътеката лъкатуши край много езерца:

Много симпатични цветенца, казвали се “пушица”:

Езерото Рингедалсватнет:

И по-отблизо... Прекрасно е, плени ме с цветовете си!

Като цяло не харесвам подобни каменни пирамидки, но тази бе наистина красива и хармонична:

Срещнах и двама ентусиасти с велосипеди:

Езерцето близо до Езика на трола:

И… Тролтунга!

За три часа бях горе, постоях около половин-един час, за да се полюбувам на гледката и да хапна бадеми и шоколад за обяд. Стоеше ми се още дълго, но знаех, че се задава дъжд и нямах време за губене. Бегом назад!

Слязох почти тичешком, за 2,5 часа. На последните километри със стръмното спускане започна да ръми и полека-лека се усилваше. Край мотора се преоблякох и опаковах с дъждобрана и поех по обратния път. Валеше, а на мен ми бе топло и приятно, вече не бързах и си пеех в каската!

Край моста Хардангер:

Все така покрай фиорда:

По пътя стигнах до мястото, което сутринта, както и предишния ден, бе регулирано с подвижен светофар. Сега направо бяха пуснали микробус-водач (Ledebus), който да превежда колоните. Зачаках и към мен се приближи кой мислите? Един от работниците, които срещнах на бензиностанцията край Рьолдал предишния ден. И той ме позна, зарадва ми се и се заприказвахме, после ме изпрати в началото на колоната, пред колите. Минах тържествено с ескорт, какво друго да кажа!

Поглед от огромния прозорец във фоайето на хотела:

Накратко - бях истински щастлива, че не се отказах и видях Тролтунга!

**bochkata** · 15-10-21, 19:41

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!

**JulieK** · 15-10-21, 20:17

Ден 9

18 юли, неделя

Vøringfossen, Ейдфиорд - Dombås, 454 км

https://goo.gl/maps/yEAg6fVHwBtXGKaC9

Сутринта обещаваше да е дъждовна. Закуска в хотела, товарене на багажа и напред в посока Тролстиген (щеше да остане за следващия ден, а днес нощувката щеше да е в хостел в Dombås. Звучи смешно за англоговорещите, да)! По пътя исках да видя още една дървена църква, тази в Боргунд. Щях да прекося Хардангерфиорд по моста Хардангер и от другата страна да мина през още едно кръгово движение в тунел.

Иска ми се да спомена още нещо. За да се стигне до Тролстиген, може да се мине и по друг, много красив маршрут - край Согнефьорд. Донякъде съжалявам, че не съм минала оттам, със сигурност също заслужава да се види!

Последна снимка на околностите на тунела с безкрайния завой:

Ръменето се усилваше, затова край фиорда спрях и облякох дъждобрана, после гетите, накрая и гумени ръкавици над кожените. Вече добре защитена, поех към моста над Хардангер. И какво да направя - във втория тунел с кръговото движение взех грешния изход! За щастие, с мотор човек доста по-лесно може да се обърне в някоя отбивка извън тунела и да се върне обратно, за да поеме във вярната посока. След около час се измъкнах от дъжда и можех да се радвам на гледките край себе си:

Преминавах край много скални исполини, от които се сипеха водите на безчет водопади. Мярнах кафява табела за още една църквичка, тази в Ундредал и спонтанно реших да намина да я видя, бе наблизо. Е, нищо особено на външен вид, а и бе заключена. Край селцето обаче бе красиво:

Самата църква изглежда доста по-съвременна от всички дървени църкви, които видях - не ме грабна, честно казано, но точно край нея за кратко грейна слънчице и я окъпа с лъчите си, стана по-красива:

A след това… минах през Lærdalstunnelen, дълъг цели 24,5 км. Е, тук ако бях объркала пътя, щеше да падне едно дълго връщане… А това бил най-дългият сухоземен тунел, част от пътя, който свързва Осло с Берген. Пресича планина; в началото имаше 2 стъпаловидни спускания, следвани от прави участъци, а в края - аналогични изкачвания на стъпала. Минава под планината и е снабден с мощна вентилационна система. На всеки 6 километра има уширения, които са осветени в синя светлина - дискотеката е, за да се разсеят шофьорите. Към средата на тунела наистина усетих, че потъвам в някакво еднообразие и ми се доспива, затова броях километрите до края (по-скоро следях табелите вътре). Сега, докато пиша пътеписа, се зачетох - в този тунел има и пречиствателна станция за въздуха, а освен това използват фотоинспекция, за да броят и следят влизащите и излизащите коли. Излишно е да казвам, че са поставени много телефони за спешни обаждания, а макар че по-горе се пошегувах, че объркаш ли посоката, те чакат 50 км път и почти един час отгоре - всъщност има къде да се обърне при нужда, най-малкото на ”сините” уширения на всеки 6 км.
За спомен си направих снимка след тунела, показвам с пръсти “2”, понеже ми е трудно с телефон в ръка да покажа 24:

След няма и половин час бях при църквата в Боргунд. За нея обаче имаше вход (100 крони, около 20 лв), дори и за разглеждане отвън. Отделно записваха имена и телефон за връзка на всички посетители заради вируса - ако се окаже, че има болен, да могат да се свържат с контактните. Задължително било... Иначе църквата е красива, няма спор. Покривът е украсен със страхотни стилизирани дракони!

Отблизо:

Отвътре годините са оставили своя отпечатък, рисунките са доста излинели:

Последва чудесен път, свеж и зелен, с планински изкачвания, който да ме преведе в националния им парк Jotunheimen. В последното селище преди парка открих бензиностанция и с облекчение заредих на нея - бях на 327 км, а имаше табела с предупреждения, че следващото място с гориво е след 80-90 км. Бензиностанцията се оказа с по-особен принцип, може би бе по-стара - спираш пред колонката, за да заредиш, трябва първо да платиш (дотук ясно). Да, но четецът за банкови карти се оказа 2 метра по-напред - отиваш там, въвеждаш картата, разрешава ти да заредиш и си прибираш картата. Връщаш се при мотора и… бензин не тече. Защо ли? Извиках на помощ човек от заведението зад бензиностанцията, колата край мен също се суетеше и не успяваше да зареди. Оказа се, че след картата на предната колонка трябва да укажа и на колонката, от която ще зареждам, какъв тип гориво ще наливам (нищо, че пистолетите си бяха отделни). Сложна работа, свързана с много търчане напред-назад

Вече спокойна за бензина продължих нагоре, като се разминавах с кемпери и каравани. Скоро шосето ме изкачи във високата част на парка и прекосих платото. Снимки обаче нямам - духаше доста и не ми се спираше и разопаковаше много-много. Пътят бе двулентов и за мое учудване сравнително натоварен, имаше много кемпери, коли, дори и камиони. Камионите често ме изкарваха от равновесие - първо спираха страничния вятър, докато се разминавахме, а после стихията ме блъсваше пак с пълна силна. Очертано и със жалони (вероятно вятърът, който през лятото бе силен, зимата се превръщаше във виелица и бързо трупаше преспи), пътят пресичаше парка и от него се виждаше някакъв безкрай от ниска растителност, безброй зеленикави и сини езера сред разпръснати камъни. В тази “Земя на великаните” човек може да прекара и седмица в обикаляне, катерене и всякакво изследване… стига да не минава като мен без спиране.

https://www.visitjotunheimen.com/about/jotunheimen-national-park

https://www.visitnorway.com/places-to-go/eastern-norway/the-jotunheimen-mountains/

Вече в ниското, близо до Vågåmo:

Уж за Dumbass бях тръгнала, там Лом пише...

Към 6 вечерта стигнах Dombås, който се оказа градче с много натоварен главен път. Имаше възлово кръстовище с кръгово движение и дълги опашки от коли и кемпери от всички посоки. Промъкнах се с мотора и стигнах до хостела (а може би беше някакво общежитие?). Доста спартанско, но имаше всичко необходимо. Когато се опитах да включа радиатора (студеничко си беше, а и щях да суша дрехи пред него), падна бушонът на стаята. Наложи се да търся помощта на хазяина (таблото бе в някакво служебно помещение), който първо реши, че ми трябва разклонител!

Сред задължителните думи и фрази на английски на пътника трябва да се включат:

контакт - socket
щепсел - plug
разклонител - power strip
бушон - fuse
В идеалния случай и отсрещната страна ще знае думите… Иначе ще се обяснявате с жестове, пак става!

**JulieK** · 16-10-21, 11:12

Ден 10

19 юли, понеделник

Dombås - Trollstigen - Dombås - Verdal, 526 км

https://goo.gl/maps/7LtgmFCkBUccE36b9

За днес бях предвидила Стълбата на трола! За целта трябваше да тръгна на изток, да се изкача по серпентините, после да се върна през Dombås и да поема на север към Трондхайм. Сутринта бе доста мразовита (около 2 градуса), с екипировката ми бе добре, но ръцете ми мръзнеха и на 20-30 минути спирах, за да ги сгрея и раздвижа. А бях в ниското! Поне гледката ме сгряваше отвътре!

Край Тролстиген най-сетне видях повечко мотори на едно място, досега навсякъде преобладаваха кемперите и всякакви форми на каравани и ремаркета, влачени от коли и джипове. Мога да вметна, че в Норвегия масово се караха електрически коли, особено Тесла, както и хибриди.

В подножието на Стълбата на трола:

И тук има изобилие от водопади:

На паркинга на Trollstigen:

Един добре натоварен NC750X:

Изградили са панорамни площадки, от които долината и завоите се виждат като на длан!

Тръгнах обратно, като спирах за снимки:

Сутрин трудно се снима самата стена, слънцето грее право в очите. Ако искате хубави снимки, трябва да сте долу вечерно време или поне през късния следобед.

Докато гледах и снимах, стана обяд. Обратно към Домбос, където ме чакаше претъпканото кръгово. С доста нахалство изпреварих колите, влязох в него… и по невнимание взех грешния изход. Хитрата сврака с двата крака! Намерих си отбивка за някакво училище, в която обърнах и пак се наредих. Този път уцелих! Последваха много приятни километри пак през планината, в свежо и слънчево време! По някое време застигнах опашка от спрели автомобили - напред имаше ремонт. Наредих се след тези три мотора - младежи, поели на свое си приключение:

Интересното е, че чакаха в опашката, не се бяха наредили отпред. Изчаках и аз. Най-младият от нетърпение постоянно подскачаше по мотора си и край него

Тъкмо го бе купил, чисто нов KTM Duke 390 - Adventure (като стандартния КТМ, с малко по-голям ход на окачването и гуми, подходящи и за лек офроуд). Ентусиаст, много му се радваше!

На една от почивките за зареждане наблизо спря група от трима по-възрастни норвежци. Единият ме заразпитва откъде съм, от колко време пътувам, къде отивам. Като чу за Лофотенските острови, възкликна, че там били най-скъпите нощувки (то сякаш край Толтунга бяха без пари… всъщност на островите спах в училищно общежитие на съвсем прилична цена, а бе много чистичко и спретнато). Те самите идвали днес от Му и Рана и цял ден студували в дъжда. Следях внимателно прогнозата и знаех, че това ме чака - около Трондхайм щеше да започне да вали. Човекът ме предупреди да внимавам и за лосове и елени, често излизали на пътя. Лосовете обикновено стояли като побити и не се помествали. Всъщност вече нямах търпение да ги срещна!

Пожелахме си лек път и помахах на тръгване. Посоката, която държах, бе първо Трондхайм, където застудя и започна да вали, а после се появиха табелите за Нарвик след 850 км…

Към 8 вечерта, след 2 часа каране в студ и ту по-силен, ту по-слаб дъжд, пристигнах във Вердал. Рецепционистката бе страшно мила, съчувствено ме попита много ли съм се намръзнала и ме упъти към бара на ресторанта, където можеше да си сипя безплатно чай и кафе.

- Винаги ли е толкова студено тук?, попитах я аз.

- О, не, изобщо! По това време тук е 25-30 градуса! И на нас ни е студено!, увери ме тя.

Извади вестник, провери прогнозата за времето и ме увери, че след 3-4 дена дъждовете ще спрат.

В стаята ми бяха забравили прозореца отворен… такъв студ бе, че веднага го затворих и потърсих радиатора, за да го включа. Нова изненада, ще ми трябва някакъв разклонител!

На рецепцията бе друга служителка, младо момиче. Първо ми донесе сешоар (сега, като се замисля, имала съм нужда)!

После направо ѝ показах снимката и ми намери и разклонител.

‘Разклонител’ е ‘power strip’, ‘сешоар’ е ‘hair dryer’, да напомня!

За следващия ден планирах да достигна Будьо, откъдето да взема ферибот към Лофотенските острови. Резервирах си място за 7:00 на 21 юли, струваше 412 крони (близо 80 лв). Щеше да вали, а за островите се очертаваха бурни ветрове. Ще видим…

Обява

До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата