Tweet
През 2018 година направих първото си кратко пътешествие из гръцката планина Пиндос. Там, край водопада Катарактис, случайно се запознах с гръцки моторист. В онзи момент Илияс пътуваше с майка си и брат си из планината и ми даде добри съвети за местността, но неизбежно се заприказвахме за далечни пътувания. Разказа ми, че предишната година е бил в Норвегия, спомена и за някои изненади и трудности по пътя. Забеляза, че го слушам с блеснали очи и добави: “Това бе за две седмици и половина, много стегнато каране. За да тръгнеш на такъв дълъг път, трябва първо да имаш рутина и да си правила вече кратки и среднодълги пътувания.” Тази мисъл се загнезди в мен. Малко ми трябваше! Къде-къде? На следващата година си организирах чудесно пътуване из Алпите! Беше невероятно и страшно ми хареса! След като го описах в пътепис, започнах да оглеждам картата на Норвегия, да търся описания, норвежки сайтове с информация за туристи и пътеписи. Исках да посетя и Санкт Петербург на отиване, като мина и през Балтийските страни и Финландия. Започнах да чертая и маршрут, да изчислявам дневни преходи... когато дойде март 2020 година и се затворихме по домовете заради новия коронавирус. Макар и с попарени надежди, не се отказвах - до края на юни следях каква е обстановката във всяка европейска страна, пропускат ли туристи и при какви условия… бе сложно - следях за десетина страни какви пътници допускат свободно, съответно какви ограничения търпят в съседните страни пристигащите от тях, както и от България. Направо си създадох един документ с онлайн адресите с информация от всяка страна, които следях постоянно. Разписах си и 4-5 възможни маршрута, според обстановката - примерно дали ще съм с ферибот през Дания или от Германия, към Швеция, Норвегия или за връщането. В края на юни окончателно видях, че обстановката се променя твърде бързо и рискувам да остана изолирана някъде по пътя или просто да не ме пуснат в най-желаните страни. С въздишка оставих тези планове за бъдещето и се организирах за близка Румъния. Оказа се добър ход, понеже нямах грижи с границите, направих чудесно пътуване в любима страна. Междувременно точно около пътуването из Румъния в мен изкристализира решението да сменя мотора - моят Дюк 390 бе много добър, но вече не отговаряше на нуждите ми за по-продължителни пътувания. Така през есента се сдобих с “новия” си мотор - станах втори собственик на чудесен Хонда NC750S от 2014 г., купен в България и каран… само градско в София! Този мотор просто не знаеше какво му предстои!
През 2021 реших, че вече реално мога да мисля за пътуването до Норвегия и да го осъществя. Някак ми се бяха струпали повече ангажименти в работата точно в началото на лятото, работех доста и не ми оставаше време за планиране. Единствено елиминирах някои от начертаните маршрути от миналата година .
Какво представляваше планираният маршрут? Реших да мина през Германия, като използвам предимно магистрали, по-най-преките пътища. Следва ферибот от Дания за Кристиансанд, Норвегия, набелязани забележителности в Норвегия и скоростно прибиране през Швеция (с транзит през Финландия). С други думи, акцент бяха места в Норвегия и по нещо попътно в Швеция… “Планирането” ми бе сведено до разпределянето на пътя към желаните места на преходи от по 7, максимум 8 часа по гугъл мапс (което е значително по-кратко от реалното време, но просто съм свикнала да го използвам като ориентир). Специфичното е, че част от забележителностите в Норвегия включват и повече или по-малко пешеходни преходи в планините, което също трябва да се предвиди като време и нощувки. И май-май не отделих повече време за маршрут. Защо ли? Защото само пътят от София до Кристиансанд, най-южната гранична точка на Норвегия през Дания, бе 2 500 км - това автоматично дава 5 000 км само отиване и връщане. Да, но страната е със специфична форма - тясна и много дълга, а аз смятах да лъкатуша из нея… Очертаваше се пътуване от 10 - 12 хиляди километра, което не знаех дали ще издържа чисто физически. Освен, че не си вярвах, още не познавах новия за мен мотор - как ще ми е като удобство (поне за надеждността нямах опасения, доказани и здрави машини са, мисля).
Другата част от подготовката бе тази на хондата. Нови гуми, масло и маслен филтър при Сево, пак той пое грижата за инсталирането и на ойлер и допълнителни фарове за мъгла, за мой късмет се сети да провери и въздушния филтър, който се оказа вече добре омаслен
Златни ръце и златно сърце има Сево!
Моя вина си е, че не му казах накъде смятам да пътувам - вероятно щеше да се обърне внимание на още детайли, както и да ми даде добри съвети. Работата обаче е там, че със “стягането” на мотора приключихме десетина дена преди потеглянето ми и… аз до последно не вярвах, че ще мога наистина безпроблемно ей така да тръгна на такъв дълъг път! И нещо доста важно - снижихме мотора. При оригиналната височина достигах само с пръсти до земята и трябваше да съм перфектна при всяко спиране и маневра, за да не го изтърва. Аз обаче не съм Затова свалихме височината с около 3 см, за да мога да стъпвам спокойно поне с предната част на ходилото. Добро решение се оказа при северните бурни ветрове!
За багажа - още есента на 2020 г., когато купих хондата, дълго време обмислях възможните конфигурации за багаж на дълъг път. За модела има възможност и за странични куфари, и за топ каса, както и за привързване на чувал за задната седалка - може и всичко едновременно.. Дълго претеглях плюсовете и минусите - в крайна сметка реших да съм максимално олекотена, отказах се от странични куфари заради габаритите (щяха да ми пречат да се провирам между колите), както и от топ-каса заради досадното тракане и развалянето на аеродинамиката (понеже това е много бърз и скоростен мотор
) - всъщност понеже моделът е доста специфичен и си има вграден багажник на стандартното място на резервоара. Наричам местенцето “дамската ми чанта”, понеже побира всякакви важни неща и глупости… двадесет литра е и на практика там си държа вода, малка раничка с документи и най-необходимите дреболии. За пътуването добавих и масло за ойлера, резервен колан и ластици с куки за багажа, при нужда прибирах там и дъждобрана с втория чифт ръкавици (не знам как съм успявала да сместя всичко, наистина!). Два дена преди да потегля определих с кой чувал ще пътувам - избрах пак оранжевия Каппа, 40 литра - надежден и лесен за връзване и отвързване. Последното бе важно, понеже чувалът лежеше над задната седалка и за зареждане на бензин трябваше поне частично да го отвържа, претърколя и да повдигна седалката за достъп до горивото.
Денят на отпуската ми бързо приближаваше, а аз, залисана в работа и злободневни проблеми, никак не вярвах, че след броени дни ей така, наистина ще тръгна на път! Докато не дойде петък вечер, 9 юли! Имах да стягам багаж! Всъщност моят бе готов за половин-един час, но повече време отделих за нещата на децата, които щяха в неделя да пътуват със съпруга ми при свекърите ми. Пълна психическа подготовка за дълъг и нелек на моменти път! Е, хайде да потеглям, пък после ще стане ясно (на живо и тук, в пътеписа), какво съм пропуснала!
През 2021 реших, че вече реално мога да мисля за пътуването до Норвегия и да го осъществя. Някак ми се бяха струпали повече ангажименти в работата точно в началото на лятото, работех доста и не ми оставаше време за планиране. Единствено елиминирах някои от начертаните маршрути от миналата година .
Какво представляваше планираният маршрут? Реших да мина през Германия, като използвам предимно магистрали, по-най-преките пътища. Следва ферибот от Дания за Кристиансанд, Норвегия, набелязани забележителности в Норвегия и скоростно прибиране през Швеция (с транзит през Финландия). С други думи, акцент бяха места в Норвегия и по нещо попътно в Швеция… “Планирането” ми бе сведено до разпределянето на пътя към желаните места на преходи от по 7, максимум 8 часа по гугъл мапс (което е значително по-кратко от реалното време, но просто съм свикнала да го използвам като ориентир). Специфичното е, че част от забележителностите в Норвегия включват и повече или по-малко пешеходни преходи в планините, което също трябва да се предвиди като време и нощувки. И май-май не отделих повече време за маршрут. Защо ли? Защото само пътят от София до Кристиансанд, най-южната гранична точка на Норвегия през Дания, бе 2 500 км - това автоматично дава 5 000 км само отиване и връщане. Да, но страната е със специфична форма - тясна и много дълга, а аз смятах да лъкатуша из нея… Очертаваше се пътуване от 10 - 12 хиляди километра, което не знаех дали ще издържа чисто физически. Освен, че не си вярвах, още не познавах новия за мен мотор - как ще ми е като удобство (поне за надеждността нямах опасения, доказани и здрави машини са, мисля).
Другата част от подготовката бе тази на хондата. Нови гуми, масло и маслен филтър при Сево, пак той пое грижата за инсталирането и на ойлер и допълнителни фарове за мъгла, за мой късмет се сети да провери и въздушния филтър, който се оказа вече добре омаслен
Златни ръце и златно сърце има Сево!Моя вина си е, че не му казах накъде смятам да пътувам - вероятно щеше да се обърне внимание на още детайли, както и да ми даде добри съвети. Работата обаче е там, че със “стягането” на мотора приключихме десетина дена преди потеглянето ми и… аз до последно не вярвах, че ще мога наистина безпроблемно ей така да тръгна на такъв дълъг път! И нещо доста важно - снижихме мотора. При оригиналната височина достигах само с пръсти до земята и трябваше да съм перфектна при всяко спиране и маневра, за да не го изтърва. Аз обаче не съм
Затова свалихме височината с около 3 см, за да мога да стъпвам спокойно поне с предната част на ходилото. Добро решение се оказа при северните бурни ветрове!За багажа - още есента на 2020 г., когато купих хондата, дълго време обмислях възможните конфигурации за багаж на дълъг път. За модела има възможност и за странични куфари, и за топ каса, както и за привързване на чувал за задната седалка - може и всичко едновременно.. Дълго претеглях плюсовете и минусите - в крайна сметка реших да съм максимално олекотена, отказах се от странични куфари заради габаритите (щяха да ми пречат да се провирам между колите), както и от топ-каса заради досадното тракане и развалянето на аеродинамиката (понеже това е много бърз и скоростен мотор
) - всъщност понеже моделът е доста специфичен и си има вграден багажник на стандартното място на резервоара. Наричам местенцето “дамската ми чанта”, понеже побира всякакви важни неща и глупости… двадесет литра е и на практика там си държа вода, малка раничка с документи и най-необходимите дреболии. За пътуването добавих и масло за ойлера, резервен колан и ластици с куки за багажа, при нужда прибирах там и дъждобрана с втория чифт ръкавици (не знам как съм успявала да сместя всичко, наистина!). Два дена преди да потегля определих с кой чувал ще пътувам - избрах пак оранжевия Каппа, 40 литра - надежден и лесен за връзване и отвързване. Последното бе важно, понеже чувалът лежеше над задната седалка и за зареждане на бензин трябваше поне частично да го отвържа, претърколя и да повдигна седалката за достъп до горивото.Денят на отпуската ми бързо приближаваше, а аз, залисана в работа и злободневни проблеми, никак не вярвах, че след броени дни ей така, наистина ще тръгна на път! Докато не дойде петък вечер, 9 юли! Имах да стягам багаж! Всъщност моят бе готов за половин-един час, но повече време отделих за нещата на децата, които щяха в неделя да пътуват със съпруга ми при свекърите ми. Пълна психическа подготовка за дълъг и нелек на моменти път! Е, хайде да потеглям, пък после ще стане ясно (на живо и тук, в пътеписа), какво съм пропуснала!
Е така чакаме
. Много обещаващо започва пътеписа, увлекателен разказ пораждаш желание за четене и четене и четене 
Коментар