От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА
ДЕН 42 (ден 1 по пътят ни обратно)
Толкова беше топло и хубаво, че почти не ни се тръгваше.
Посоката за днес беше Видин, през Румъния към Унгария. Решихме да не правим планове къде ще спим и да минен колкото се може повече за деня.
Нямаше нищо интересно до границата (поне за мен). Показах на Маша Плевен от високо, минахме на 10-на км. от селото, където живееше дядо ми (Малорад), показах врачанските скали. Много ми хареса как е направен "Дунав мост"
Много красив и хубав път се оказа отсечката Дробета-Турну-Северин до Оршова. Пътят се извива покрай р.Дунав, а под пътя минава и ж\п линия, така че всички пътуващи имат шанса да се насладят на гледката.



До Араднямаше нищо друго интересно. Взе да се стъмва, ние да се уморяваме. Към 22,00 пристигнахме в Арад, бързо намерихме мотел с приемлива цена, отскочихме до магазина да вземем нещо за вечеря и айде баянки.
ДЕН 43
Арад-Будапеща.
Будапеща беше случаен избор, защото бюджета ни се сви и пицата стана много посна
, плюс това и времето ни ограничаваше вече. Единственната причина да минем от там беше магистралата, т.е. нямаше да губим време на път. В последствие се оказа, че ударихме джакпота! по самата магистрала нямаше какво да се снима, затова и материала е малко...



Трябваше да намерим къмпинг, който се намира в града. Още в Арад го намерихме в интернет и си помислихме, че ще преживеем някак си 1 нощ там.
Впечатленията ни започнаха да се трупат още на входа на града. Чист, долу-горе спокоен за столица, само тревата на всякъде беше суха. Нямаха вода ли( Дунав разделя града на две части), или нещо друго???

Тази красива сграда се оказа наш много добър ориентир, защото къмпинга се намира на 100м. от нея и в същото време, това е пътят към центъра.
Обслужването в къпинга беше много добро. Влязохме, избрахме си място до рецепцията, защото беше пълно с народ, дадоха ни бесплатно карта на града и обясниха как да стигнем до забележителностите, дадоха ни парола от интернета, и ни оставиха на мира. КЪМПИНГЪТ
Починахме си малко и айде на разходка. Отдавна не бях виждал такива будки
Как европейците решават проблема с някои нужди
Много улички изглеждат така
Беше си горещо и решихме да оставим по-сериозната разходка на утре. Върнахме се в лагера, бяхме все още уморени от вчерашният преход. Ние бяхме единственните мотористи в лагера, докато не дойде и един италиянец със хонда хорнет. Спря до нас и 15 минути обикаля и търси място да се настани. Ние си помислихме, че не е особенно дружелюбен, но все пак го поканих да се настани до нас, а той взе че прие. Запознахме се с Масимилиано, заговорихме се и решихме да обикаляме града заедно. Вечерта отворих единственната бутилка домашно червено вино, която ми подари приятел (привет Докторе
)и угостихме Италиянеца. Неусетно преполовихме двулитровата бутилка и легнахме да спим.
В това бистро хапнахме прилично като пристигнахме на много добра цена, а чиниите и халбите бяха с връх...
ДЕН 42 (ден 1 по пътят ни обратно)
Толкова беше топло и хубаво, че почти не ни се тръгваше.
Посоката за днес беше Видин, през Румъния към Унгария. Решихме да не правим планове къде ще спим и да минен колкото се може повече за деня.
Нямаше нищо интересно до границата (поне за мен). Показах на Маша Плевен от високо, минахме на 10-на км. от селото, където живееше дядо ми (Малорад), показах врачанските скали. Много ми хареса как е направен "Дунав мост"
Много красив и хубав път се оказа отсечката Дробета-Турну-Северин до Оршова. Пътят се извива покрай р.Дунав, а под пътя минава и ж\п линия, така че всички пътуващи имат шанса да се насладят на гледката.
До Араднямаше нищо друго интересно. Взе да се стъмва, ние да се уморяваме. Към 22,00 пристигнахме в Арад, бързо намерихме мотел с приемлива цена, отскочихме до магазина да вземем нещо за вечеря и айде баянки.
ДЕН 43
Арад-Будапеща.
Будапеща беше случаен избор, защото бюджета ни се сви и пицата стана много посна

Трябваше да намерим къмпинг, който се намира в града. Още в Арад го намерихме в интернет и си помислихме, че ще преживеем някак си 1 нощ там.
Впечатленията ни започнаха да се трупат още на входа на града. Чист, долу-горе спокоен за столица, само тревата на всякъде беше суха. Нямаха вода ли( Дунав разделя града на две части), или нещо друго???
Тази красива сграда се оказа наш много добър ориентир, защото къмпинга се намира на 100м. от нея и в същото време, това е пътят към центъра.
Обслужването в къпинга беше много добро. Влязохме, избрахме си място до рецепцията, защото беше пълно с народ, дадоха ни бесплатно карта на града и обясниха как да стигнем до забележителностите, дадоха ни парола от интернета, и ни оставиха на мира. КЪМПИНГЪТ
Починахме си малко и айде на разходка. Отдавна не бях виждал такива будки
Много улички изглеждат така
Беше си горещо и решихме да оставим по-сериозната разходка на утре. Върнахме се в лагера, бяхме все още уморени от вчерашният преход. Ние бяхме единственните мотористи в лагера, докато не дойде и един италиянец със хонда хорнет. Спря до нас и 15 минути обикаля и търси място да се настани. Ние си помислихме, че не е особенно дружелюбен, но все пак го поканих да се настани до нас, а той взе че прие. Запознахме се с Масимилиано, заговорихме се и решихме да обикаляме града заедно. Вечерта отворих единственната бутилка домашно червено вино, която ми подари приятел (привет Докторе

В това бистро хапнахме прилично като пристигнахме на много добра цена, а чиниите и халбите бяха с връх...
Коментар